Калина Иванова, психолог: Да ти е "криво" не е същото като да си в депресия

Калина Иванова

© Личен архив

Калина Иванова



Това е Мартин - Мартин е единственият човек, който познавам лично, който може да свири на контрабас. Честно, не познавам други. Освен това той има едно качество, за което аз много му завиждам - има вроден усет да снима с фотоапарат. Мартин освен това, също като мен, е фен на рок музиката и обича да чете – по много... Мартин има психична болест - страда от шизофрения от близо десет години. Мартин има своите странни преживявания, които често го карат да се смее без причина. Мартин обаче е един от хората, които успяха да се възстановят от своята болест, защото това е възможно. Как стана това - Мартин има много добър психиатър, който се интересува не само от малките човечета в главата му, но и от това как живее той, за какво мечтае, за какво мисли. Мартин има и много добър социален работник, който му помага да постига целите си. На всичкото отгоре, Мартин има работа от няколко години и се справя страхотно. 


Това беше част от разказа на психолога Калина Иванова като лектор пред стотиците хора на деветото издание на Форум "Ключ". Тя показа снимката на усмихнатия Мартин, а след това и на ухиления Джим Кери и попита публиката: "Пречи ли ви да ги харесвате, като знаете, че са страдали от психични болести?". Нейната лекция беше емоционална и въздействаща, а посланието – че стигмата върху хората с психични заболявания е вредна – силно и запомнящо се. "Дневник" я потърси за съвети как да разпознаем психичната болест и какво да правим, за да разпускаме.


Калина Иванова има бакалавърска степен по психология от Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Дипломант е в програма "Логопедия" и програма "Клинична социална работа" на НБУ. Има и следдипломни квалификации от Фондация "Асоциациа Анимус" и от Софийския университет "Св. Климент Охридски" на тема "Основи на психоаналитична техника с деца и възрастни". През 2008 г. се присъединява към Фондация "Глобална инициатива в психиатрията – София" и в момента е управител на Комплекс за психичноздравни услуги в общността. Мартин и още десетки хора са нейни клиенти в центъра.




Колко хора в България са с психични заболявания и кои са най-честите?


- Ако говорим за тежка психична болест - шизофрения - са около 35 хиляди. Но това са случаите, които са получили помощ по един или друг начин в държавната система. Другите заболявания имат друг процент. Проблемът със статистическите данни е много сериозен, защото ние не водим добра статистика, да не говорим, че ние броим не хората, а влизанията им в болницата, т.е. един пациент може да е преброен три пъти, а на друг да не му се е наложило лечение и да е извън нея. Като нямаме информация не можем да правим качествени политики, защото истински не знаем колко е голям проблемът.


Липсва и култура хората да потърсят помощ, да се консултират за психичното си здраве...


- Психичното здраве българинът оставя на последно място – едва тогава, когато проблемът вече сериозно е поразил функционирането на човека и това се дължи от една страна на ниската ни здравна култура като цяло, но също така на страх от отхвърляне – от близки, смейство, колеги, приятели – от цялото общество. Например, когато човек преживее загуба на свои близък, чисто психологически преминаваме през различни фази на скърбене, първата от която е "отричане" факта на загубата. Когато човек загуби психичното си здраве – прави същото.Минава време докато формираш критичност към това, че имаш страдание, докато семейството ти приеме този факт, докато цялата семейна система се пренастрои в друг режим на отношения. Защото когато психичната болест влиза в живота на човек, тя истински обръща всичко наопаки 


Това означава ли че абсолютно всички сме лабилни?


- Това означва, че никой не е застрахован. Различни данни и източници сочат, че  всеки трети човек в някакъв момент от живота си преживява емоционална криза или да го наречем - неблагополучие в психичното здраве. Иначе от тежката психична болест страдат около 1% от хората в световен мащаб. Моментната болестност е около 0.5-0.9% по информация на Световната здравна организация. 


Какво конституира нормалността, кога си в добро психично здраве?


- На първо място психичното здраве не означава само отсъствие на психично страдание и симптоми. То е личното ти усещане за благополучие, за това че се справяш. На второ място е възможността да работиш и да си удовлетворен от това в различните аспекти и на трето място е възможността да имаш удовлетворяващи отношения с останалите. Тези три неща са събрани и вървят заедно.


Можеш ли сам да се диагностицираш, т.е. как можеш да усетиш, че имаш проблем?


- Аз вярвам, че всеки сам за себе си може да усети. Вярвам, че дълбоко в нас дреме тази критичност и благодарение на нея, можем да разпознаем. Много хора, когато се появи проблемът, започват да ровят в интернет и да търсят какво се случва с тях, което само по себе си може да доведе до допълнително напрежение.


Това значи ли, че можеш да си втълпиш психичен проблем?


- Не, не можеш. И това е един от миответе за психичната болест – че тя не е реална, че не съществува, че си внушаваш, самонавиваш се, "правиш се".Това пак е част от ниската ни психичноздравна култура и недоразвитата емоционална интелигентност на цялото ни общество.


Можеш обаче да се "самонавиеш" например и да решиш, че състоянието ти е по-тежко, отколкото всъщност е. Дори имах наскоро подобен случай – с едно момче, което се беше самодиагностицирало с четене, но всъщност се оказа, че нещата не стоят съвсем така. Най-малко, за да бъде диагностициран човек, проявите на неговия душевен дискомфорт трябва да продължават известен период от време, да са устойчиви през това време, да са съчетани, да оказват влияние върху качеството на живот на човека.


А какво трябва да направиш?


- Да отидеш да се консултираш с някой, който разбира от това - професионалист, който може да ти даде обратна връзка. Защото преживяванията са едно, а болестта идва тогава, когато те вече пречат на функционирането ти. Ако заради това, че ти си тъжен или подтиснат или не се харесваш, не можеш да ходиш на работа, да си щастлив, да общуваш с други хора - тогава вече има проблем. Всеки има моменти на подтиснатост, но това все още нищо не означава, това може да са преходни състояния. 


Как намираш и се доверяваш на психотерапевт и в кой момент е добре да потърсиш такава помощ?


- Ако аз трябва да избирам, въпреки че съм в сферата, ще ми е много трудно. Хем има много информация, хем човек, който за първи път се сблъсква с това, му е много трудно да отсее. И това е много особена задача, защото е нещо много интимно, трябва да отидеш при един непознат човек и да му довериш преживяванията си, страховете и тревогите си. Лесно е да отвориш уста при зъболекяря, но при психичноздравните професионалисти е по-различно. Как избираш толкова значим човек... Единият вариант е проба-грешка,  другият - с четене, или пък с питане. Но ако имаш проблем и го осъзнаваш като такъв, независимо от всичко трябва да отидеш веднага - колкото по-рано, толкова по-добре. Защото времето само затлачва нещата, нищо не решава.


Можеш ли сам да се справиш с някои по-леки болести, например с депресията?


- Не. Първо депресията не е за подценяване – тя може да бъде много сериозно клиничино състояние, животозастрашаващо състояние. То не е свързано само с това как се чувстваш - има биохимия в мозъка, която се променя и която обуславя част от симптоматиката. Понякога няма как освен с лекарства и престой в болница да се помогне  на организма чисто биохимично да си върне баланса и да регулира емоционалното състояние на човек.


Много често ние казваме: "Уф, днес ми е нещо депресивно" и това е поредния мит за психичните болести – депресията е повече от лошо настроение, тя е устойчиво във времето състояние на подтиснатост, апатия, понижена активност, ниска самооценка, загуба на преспектива за бъдещето. И в такива усотчйиви състояния, човек не може да се измъкне сам, не можем да му казваме – "спокойно, всичко ще се оправи, хайде и ти сега, какво си се отчаял" – защото това не помага. В тези моменти баланса може да върне лечение, съчетано с терапия и  емоционална продкрепа. Може лечението да е за кратко и състоянието да се повлияе много добре, след което никога да не се повтори.


Доколко е силна връзката между психичното здраве и физическото?


- Винаги когато страда тялото, страда и душата, и обратното. Тези две неща не можем да ги разделим. Болката в различни части на тялото, например влияе на психичното ни състояние – трудно се концентираме, можем да сме по-гневни от обичайното – всяка психика реагира различно на телесни неблагополучия. Обратно също е валидно. Често тялото страда без видима причина, като след време става ясно, че проблемът е имал чисто психична основа.


Възможно ли е да се излекуваш напълно от психична болест? 


- Възстановяването и излекуването са различни неща. Има хора, които имат един епизод на психично разстройство, след което получават лечение, възстановяват се и след това никога повече нямат втора подобна криза. Това се случва на около 10-15 процента от хората, които отключват психично страдание.


При друг по-голям процент обаче епизодите са повече от един и състоянието става хронично, но пък тези хора могат да имат и дълги периоди в ремисия – да речем 4-5 години, в които може и да има някаква симптоматика, но тя не им пречи да функционират. Като Мартин – той ходи на работа, изпълянва задължнията си много стриктно и съвестно, и факта, че от време на време има прояви на психично страдание, не е попречило по никакъв начин той да бъде адекватен на работното си място.


Какъв е съветът ви към хората, които ежедневно се борят със стреса?


- Един съвет е да намерят нещата, които истински ги забавляват и просто да ги правят, когато могат. Да излизат, да се срещат с приятели, да пътуват, да любопитстват, да говорят за проблемите, ако това не им помага – да търсят професионална помощ – т.е. да не се капсулират, да не държат затворен в себе си проблема, защото той не изчезва като спрем да говорим за него, а  остава да работи вътре в нас.


В психологията у нас повечето методи са заимствани от запад, но все по-модерни са и източните философии като йогата, медитацията, дзен будизма. Имат ли реално терапевтично действие според вас?


- Аз приветствам всичко, което може да помогне. Нямам нищо против, ако ще да идва от небето, от земята - няма значение, важното е да работи. Човекът има някакъв вътрешен капацитет да се справя с тежките моменти сам, да се възстановява, и в тези моменти ние дърпаме различни сламки. Няма значение какви, ако те помагат -  е чудесно. И в България има различни практики, които разчитат на по-нетрадиционни методи, те не са ни чужди. Знам например за терапия за деца с коне. 


С какво се занимавате в организацията "Глобална инициатива в психиатрията"?


-  "Глобална инициатива в психиатията" е неправителствена организация, която работи от години в сферата на психичното здраве. През 2008 г. създадохме Комплекс за психичноздравни услуги в общността, който се намира в Слатина. Оттогава досега въведохме и продължаваме да развиваме един нов тип социални услуги за хора с психичноздравни трудности – услуги, които подкрепят процеса на възстановане, услуги, които се целят в изграждане на реални социални умения, услуги, които работят по посока овластяване на хората с психичноздравни трудности. Основната ни задача е да направим нашите клиенти експерти в собственото си боледуване, за да поемат отново контрол върху живота си. Това намалява необходимостта да влизат често в психиатрични болници и им позволява да се съсредоточат върху други ключови аспекти от своя живот. Имаме доста успехи в тази посока и още доста предизвикателства.  


Освен това поддържаме единствената в София информационна линия за психично здраве, на която можеш да намериш информация за специалисти в сферата на психичното здраве и да се консултираш към кого да се обърнеш (на номер 02/42 111 42).  


През различни програми се опитваме да работим за промяна на нагласите в широката общественост – правим публични лекции, събития в училище, консултации и др. В момента имаме една много интересна инициатива – въвеждане на кризисна карта в гр. София – която представлява всъщност един инструмент за управление на психичната криза на човека и последиците от нея, съобразно обаче волята на човека.


Изобщо, правим страшно много неща, обаче сме сами. Хората в София с шизофрения по статистика от 2004 г. са над 9000. Може би не всеки от тях има нужда от услугите, които ние предлагаме, но голям процент имат. За сравнение, в момента ние работим с около 60-70 човека.


А какво прави държавата за психично болните?


- Държавата няма политика за психично здраве, която адекватно и целенасочено да е следвала през годините и резултатът е налице. Психичното здраве продължава да не е приоритет. Държавните институции имат силно негативно отношение към хората с подобна проблематика и дискриминационните им нагласи прозират в практиките, които държавата подкрепя. Никой не говори за превенция, никой не говори за подкрепа. Държавата се опитва да замени големите институции с малки и красиви резидентни услуги, в които отново някой да продължава да се грижи за хората с психична болест. Пак искаме някъде да ги скрием. Пак искаме някой да решава вместо тях. Концепцията за овластяване отсъства, концепцията, че тези хора трбява да водят самостоятелн живот в общността е подменена. Това са нещата, които искаме да променим. 

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK