Калид Албаих
Калид Албаих
Калид Албаих е судански карикатурист, живеещ в изгнание в Доха, Катар. Неговите силно политически ангажирани карикатури набират популярност още в началните фази на протестите през 2011 г., станали известни като "Арабската пролет". Творбите на Албаих, публикувани онлайн, са споделяни онлайн както в Арабските страни, така и на световно ниво. Могат да бъдат видени като графити по стените в Бейрут, Кайро, Йемен и целия Близък Изток. Към момента, карикатурите на Калид Албаих служат за вдъхновение на политически активисти в Судан, в Ливан, Йемен, Тунис, Сирия, Алжир. Те са публикувани в издания като The Atlantic, Global Voices, Frankfurter Allgemeine Zeitung и излагани на експозиции в Монреал, Лондон и Бахрейн. В комента Албаих работи като директор инсталации и дизайн в Qatar Museum Authority (QMA) и публикува новите си карикатири на своята фейсбук страница Khartoon (игра на думи със столицата на Судан Хартум – Khartoum).
Родени сте в Румъния, суданец по националност, в момента живеете в изгнание в Катар... Какво ви накара да се занимавате с политическа карикатура?
- Станах политически карикатурист именно затова. Мисля, че когато имаш достъп до различни хора и националности и тяхното минало, започваш да разбираш света добре. Това се случи с мен, докато израствах в различни страни. Случи ми се още веднъж с бума на интернет, когато изведнъж можеше да се свържеш с всеки онлайн, в чатовете.
Колкото до мен самия – винаги съм се интересувал от изкуството, както и от политика, тъй като именно политиката е причината да напусна дома си (бащата на Калид е дипломат, а чичо му Абдел Рахман Суар ал Дахаб е президент на Судан между 1985 и 1986 г.). За мен карикатурите обединяват всичко това, а и те са нещо близко до хората, нещо, което всеки може да разбере, без да се налага да бъде експерт по изкуство или политика. Всеки разбира какво имам предвид с моите карикатури, именно затова за мен те са оръжие.
© Калид Албаих
Вие се превърнахте в едно от емблематичните лица на Арабската пролет, в "карикатуриста на революцията"? Как се случи това?
- Мисля, че имах късмета да бъда активен в правилния момент. Това, което се случи с мен, се случи и с много други артисти и креативни хора. Опитах се да публикувам карикатурите си в различни традиционни медии, вестници, но не бях приет. Дори ме изгониха от една редакция. Затова започнах да публикувам работите си в интернет, в момент, в който и много други започнаха да го правят. Така се превърнахме в креативна общност. Скоро след това избухна революцията и така започнахме да се борим заедно, като едно цяло.
Кои са авторите, които Ви вдъхновяват?
- Намирам за изключително вдъхновяващ палестинския карикатурист Наджи ал Али, убит в Лондон през 1987 г. Обичам много неговите работи, тяхната мрачност. Те в никакъв случай не са смешни, но казват истината, отразяват ситуацията, която никак не е забавна. В същото време обаче той беше истински сатирик, с изявен черен хумор. В Катар израстнах с две египетски карикатурни списания, които баща ми носеше вкъщи – Сабах ал кхаир и Рос ал Юсуф, които ме въведоха в карикатурата и различните й форми. Тогава аз вече знаех, че искам да се занимавам именно с това.
Интересен факт за Вас е, че работите в музей в Доха и съвсем доскоро криете своята артистична самоличност. Промени ли се животът ви след като излязохте на светло?
- Разбира се, че се промени. Вече много хора се интересуват от мнението ми. Преди не се интересуваха, защото не знаеха кой съм... От друга страна, се чувствах в по-голяма безопасност, докато пазех самоличността си в тайна. Въпреки това, за мен това беше освобождаващо.
След терористичната атака над редакцията на "Шарли ебдо" дебатът за свободата на изразяване и дали тя търпи ограничения е по-жив от всякога. Какъв е Вашият коментар за трагедията с френските карикатуристи?
- Въпреки че не съм съгласен със стила на "Шарли ебдо" и начина, по който те представят нещата, няма как да не осъдя този изключително тъжен акт. Ние в Близкия Изток сме подложени на това всеки ден. Стотици хора умират всеки ден във война, или опитвайки се да стигнат до Европа, което само по себе си е друга война. Когато разбрах за атаката, първата ми мисъл беше: това можех да бъда аз, или моите приятели, без дори причината да е в карикатура на пророка Мохамед. Причини не са нужни. Затова мисля, че тези хора не нападнаха "Шарли ебдо" заради карикатурите им, а защото искаха да нападнат някого. Ако не бяха успели с тях, щяха да нападнат нещо друго. Както и се случва – наскоро имаше терористични атентати в музей в Тунис, в университет в Кения. Само погледнете Сирия...
Но да се върнем на свободата на изразяване. Хората трябва да разберат, че не трябва да бъдат предубедени – ние всички живеем в един свят, но идваме от различни държави. В Европа също има многобройни теми табу, каквито има и в Близкия изток. Хората в Арабския свят са широко запознати със западната култура – ние следим медиите ви, учим езиците ви. Но вие не познавате нас и нашата култура, което е голяма част от проблема. Ние виждаме предразсъдъците ви, виждаме несправедливост. Не можем да делим хората на тези, които "са Шарли" и на другите, които са диваци. Хората трябва сериозно да се замислят за този проблем. Както и да се замислят защо деца, родени и израснали в Европа, доброволно се присъединяват към терористични организации? Това решение е тотално в разрез с ценностите, с които те са родени и отгледани. Тези хора са европейци. Защо тогава прибягват до това? Това са важните въпроси. Има 1.6 млрд. мюсюлмани по света. Атентатът във Франция беше извършен от трима. Не може цялото мюсюлманско население да носи вината за това.
В такъв случай вероятно не смятате, че мюсюлманите дължат извинение за случилото се?
- Не, не мисля. Да вземем за пример всички извинения след 11 септември, всички крайно националистически карикатури, които последваха. Това е дълбоко погрешно. Карикатурите са създадени, за да работят по най-добрия начин в моменти на напрежение. Не трябва да даваме на политиците почивка, да представяме нещата едностранчиво, само защото хората са чувствителни в даден момент и може да ви обвинят в национално предателство, например.
© Калид Албаих
Каква е ролята на карикатурата и сатирата в арабските страни?
- В Близкия изток ние се шегуваме с всичко, защото това единственото, което имаме. Това е начинът да се опитваме да променяме ситуацията, да даваме светлина на реалността. Медиите не отразяват истината, хората не могат да се изразяват, затова говорят чрез шеги. Ние, карикатуристите, се опитваме да говорим на хората чрез нашето изкуство. Карикатурите успяват да достигнат до всеки. Затова и ролята им е огромна.
В своя статия за "Ал Джазира" споменавате, че сте обект на всички нива на цензура. Какво имате предвид?
- За нас цензурата на първо място започва с автоцензура. После идва семейството, организацията, за която работите, държавата. Ето защо не винаги правиш това, което ти се иска. Не, че не можеш, но въпросът е дали посланието ти ще успее да достигне до хората и дали ще има желания ефект. Например, ако обидиш 1.6 млрд. души, те няма да възприемат твоето послание. Не затова рисувам карикатури. Мисията на карикатурите е да обединяват хората, а не да ги разделят. Всеки може да се пошегува с другия, но не всеки е способен да каже истината, да повдигне вниманието към даден проблем. Това правим ние, карикатуристите, журналистите, активистите - рискуваме живота си, за да предадем послание. Вярно е, че ни е много трудно, но път това те мотивира да продължиш напред, да бъдеш креативен.
Факт е, че журналистите в Близкия изток са постоянна мишена на атаки. Вие някога чувствали ли сте се в опасност или обект на натиск?
- Да, всеки ден. След всяка карикатура, която публикувам, нямам представа какво ще последва. Всичко може да се случи – арестуван съм в Египет заради работата си, когато ходя в Судан, не разкривам своята самоличност. Трябва да си много внимателен и постоянно нащрек. Затова и когато работя по дадена карикатура, се уверявам, че съм бил честен и съм казал точно това, което искам. Защото това може да е последното нещо, което съм нарисувал.
© Калид Албаих
Четири години след началото на Арабската пролет, напрежението, агресията и конфликтите са се превърнали във всекидневие в редица страни от Близкия изток. Как бихте отговорили на твърденията, че целите на революцията се провалиха?
- Безспорно е, че Арабската пролет не се разви така, както ние искахме. Същевременно обаче, са изминали едва 4 години, а ние сме били под режим на диктатура и окупация през последните 200 години. Трудно е да очакваме, че хората, които излизат от това след поколения на репресии, ще се цивилизоват за 3 дни години. Ще отнеме време, но промяната ще се осъществи. Трябва да погледнем назад в историята към големите революции, които промениха света.
Оптимист ли сте, въпреки всичко?
- Да, оптимист съм, защото това е само началото. Това, което виждаме, са знаци, че нещата се променят, че политическата реалност се променя. Ситуацията в момента е тежка, но желанието за промяна ще наделее, стига хората да направят правилния избор и заобикалящият ни свят да ни подкрепи.
© Калид Албаих
