Странността отива на Марий Росен

Странността отива на Марий Росен

© Цветелина Белутова



"Влиянието на гама лъчите върху лунните невени" е представление, което се играе в бивш магазин. То е поредното от серия проекти на режисьора Марий Росен, поставени в близка до "естествената" им по текст среда - в случая с наградената с "Пулицър" драма на Пол Зиндел от 1963 г., в "бивша зарзаватчийница". Така нареченият "сайт-специфичен" театър, по аналогия с употребата на термина във визуални изкуства като инсталацията, е спектакъл, специално създаден за определено пространство.


"...Лунните невени" наистина прилича на инсталация - почти всички елементи в сценографията на Петя Боюкова са "закачени" един за други и зависими от действията на актьорите, а проектът включва и интерактивна инсталация на художничката Албена Баева. Публиката е затворена сред налудничавото семейство на Беатрис - бедна, самоизолирала се жена, нестабилната й дъщеря Рут и скромната Матилда, която иска да участва в обществото и в научното състезание в училище с проект за влиянието на радиацията върху цветята.


Усилията на "семейството" на Марий Росен бяха оценени на тазгодишните награди "Икар", където то стана вторият независим (непродуциран от театрална институция) спектакъл, спечелил наградата за режисура, а Ани Вълчанова беше отличена за главна женска роля като Майка Беатрис. Днес "Влиянието на гама лъчите върху лунните невени" гостува на Международния театрален фестивал "Варненско лято", където ще се играе два пъти - от 16.00 ч. и от 20.00 ч. в бившия магазин на ул. "Иван Вазов" 43. В София то е поставено в някогашната пицария "Мис Каприз" в културния дом "Средец", а датите на представленията се обявяват чрез страницата му във "Фейсбук". Пред "Дневник" Марий Росен разказа повече за представлението и за създаването на независими постановки.




Странността отива на Марий Росен

© Георги Кожухаров


Това е вторият независим спектакъл, който взима "Икар" за режисура след "Праехидно" на Гергана Димитрова и Здрава Каменова през 2012 г. Какво значи тази награда - за вас и за независимия театър?


- За мен е оценка за труда, за заниманията ми от много години насам. За независимия театър това е един поглед встрани от магистралата, към едни по-закътани пространства - понякога и там се случва хубав театър. Изключително се радвам, че тази и други комисии през годините отклоняват погледа си встрани, във всички категории.


Носи ли по-голяма видимост на този тип театър?


- Последните мисли за независимия театър са, че на него не трябва да се гледа като на нещо странично. Това все пак е театър - фактът, че се случва в неочаквани пространства не променя същността му. В световната традиция създаването на "сайт-спесифик" театър, както се казва - театър в нестандартни пространства, се е превърнало в стандарт, не е маргинално само по себе си. Националните институции и щатните театри често си позволяват лукса да следват режисьорските концепции отвъд своите граници, по гари, бунища и най-разнообразни места.


Единствената цел е по-силното горене на театъра. Ако режисьорът и екипът смятат, че една идея, един драматургичен текст ще прозвучи по-мощно, по-горивно и по-вълнуващо в пространството извън сградата... те просто го правят като творчески акт.


В този смисъл независимият театър в България продължава да седи леко в страни и на него понякога се гледа с високомерие.  Но забелязвам, че все повече хора идват на тези представления, вълнуват се и разбират, че това не са някакви авангардни изцепки, които не заслужават тяхното внимание. Мисля, че публиката би оценила хубавото навсякъде.


Накъде поемате след наградите?


- Имаме покана от варненския фестивал. Селектирани сме в основната програма, както и в "Шоукейс", а май месец сме на фестивала в Благоевград. (Разговорът е проведен преди месец - бел. ред.)


Ние сме доста леки като багаж. Хората, които участват, са и онези, които технически подкрепят този проект. Освен артисти, режисьори и сценографи, ние сме и технически лица - сценични работници, носачи, лепачи, пускаме музика, спираме музика, осветление, звук, късаме билети, продаваме билети, поддържаме "Фейсбук" събития. Това е една малка структура, която няма за цел да създава нов независим театър, а съществува заради него.


Ива Вълкова в кадър от постановката

© Петя Денева, Екип на представлението

Ива Вълкова в кадър от постановката


Тези представления се осъществяват на проектен принцип, но от какво зависи животът им след това? ("Влиянието на гама лъчите върху лунните невени" се играе от октомври - бел. ред.)

- Представлението е спечелило пари от сесия за независим театър на Министерството на културата. Това е една малка субсидия, която все пак дава началния "ритник". Ние си даваме ритника да създадем представление. Оттам нататък не печелим от него.


От опита ми досега - едно от основните предизвикателства пред живота на независимите представления е непостоянството на местата, защото все пак зависят от добрата воля на други хора. В нашия случай ще продължаваме докато имаме сили и желания да го поддържаме живо или докато публиката има интерес.


"Сайт-спесифик" е термин, който не е особено познат у нас, няма си и собствен превод. Бихте ли казал, че е близко до художествената инсталация и какво ви привлича в тази форма?


- Много претенциозно е да го нарека изследване, но това е един мой интерес от известно време. В последните години 5-6 години поставяме текстове в зададената от драматурга среда на действие. Така се случи със "Смъртта и момичето", с "Отровата на театъра", с "Влянието на гама лъчите върху лунните невени" и имам и още планове.


Опитвам да намеря еквивалент на зададеното в ремарките място на действие. В някои случаи той е почти буквален, в други го намирам, но го ползвам условно.


В "Смъртта и момичето" използвах всичките особености на апартамента, в който се развиваше действието почти "документално" като опит за театъра. Казвам го в кавички, защото театърът не е документ, но ползвахме всички дадености на средата като нещо реално. Трамваят долу, котката, която живее в този апартамент - те не играят, не зависят от мен, но се случват за публиката. В това представление бях отворил широко вратите към такива елементи.


Случаят с "Влиянието на гама лъчите върху линните невени" е малко по-различен. Ние играем в изоставени магазини, тъй като авторът казва, че действието се развива в изоставена зеленчукопродавница с витрини, прикрити с вестници. Ползваме ремарката буквално, но театърът, който се случва вътре, е по-скоро условен. В игрови план има много натуралистични елементи, но извадени от контекста, те действат като малки живи обекти.


Мисля да продължа изследванията си в тази посока, любопитно ми е докъде може да се стигне.


Странността отива на Марий Росен

© Цветелина Белутова


Винаги има един рисков елемент, който е много възбуждащ както за мен, така и за артистите. Реалността понякога може да предложи неочаквани препятствия. Случвало се е представлението да виси на ръба, защото група тийнеджъри се опитват да влязат вътре и да строшат витрините - при това те много добре виждаха какво се случва вътре. А понякога се случват и изключителни чудеса - като например  група играещи тай чи да се появи пред смаяната публика. Това е част от приканването на реалността и е интересно в случая - приближаването до живата реалност.


Как привлякохте актриси като Ани Вълчанова и Нели Монеджикова за този проект?


-  Всъщност ще се окаже, че много артисти изпитват глад за нещо, което да ги провокира, онова, заради което някога са кандидатствали във "ВИТИЗ". Влизаш в играта, за да вложиш душата и тялото си и ако това не се изисква от теб, умираш за професията си. Ани скочи с цяло тяло и даде всичко от себе си. Същото мога да кажа и за Нели Монеджикова - и за двете това е първо независимо представление.


Петя Денева не е актриса, но е артист. Тя е прекрасен художник - завършила е Академията и от години създава невероятна живопис, но много трудно я убедих да участва в това предизвикателство. Тя беше единствената причина да посегнем сега към Пол Зиндел. Ако нямах Матилда, нямаше да направя представлението.


Искрен Петков и Ива Вълкова се включиха в репетициите в по-късен етап. Нея я взех абсолютно насляпо, а в един момент спаси представлението. Искрен е движенчески артист (той играе заека на Матилда, макар по ремарки да не е ясно дали това е роля за човек - бел. ред.).


Какво друго ви привлече в невените на Пол Зиндел?


Това е текст, който исках да поставя още като завършвах Академията. Не се случи, може би за добро. Той е от онези текстове-подаръци за самите драматурзи. Непрекъснато цитирам думите на самия Зиндел: "Една сутрин се събудих и го намерих на нощното си шкафче". Става въпрос за силен и несъзнателен процес на съзидание, който не може да бъде определен рационално. Авторът разказва за детството си, може би не автобиографично, но с много лични елементи, а това мен особено много ме вълнува.



За мен постановката е за това да бъдеш "странен", колко крехка е личността, изложена на влиянието на социума и травмите, с които и ти на свой ред  облъчваш околните.


Всичките герои до един са маргинални същества. Отхвърлени, принудени да живеят в едно много отцепено от потока място, те са развили някаква налудност. Една баба, която умира, майка, която не е успяла да функционира в общата матрица…. Това ги прави същества, с които можеш да състрадаваш. Мисля, че  почти всеки човек изпитва страх и ужас да бъде изоставен, сам, да бъде просяк, беден, нещастен.


Това е позиция, в която изключително много хора са поставени в момента в България - да живеят в покрайнините на кипиталистическия ад. Майката всъщност почти отчаяно прави опити да се реабилитира с някакви свои бизнес фантазии, отново да бъде действащ член на обществото, но няма как… Изпъква идеята че то е ръководено от капитала.


Харесва ми това, че нейните опити са неуспешни, харесва ми, че героите са такива, въпреки деформациите, които радиоктивността в света навън предизвиква. Въпреки това те успяват -  те са едни раними, много честни човешки същества. Когато тя е в бяс, е в бяс, когато е в немилост, е в немилост, и по никакъв начин не мога да осъдя нито един от тях. Има моменти, в които просто не мога да повярвам на жестокостта на някои от  действията им, в други им прощавам всичко. В този перфектен баланс някак си намирам красотата на този текст.


На нас, човеците, ни е дадено много лесно до съдим, докато не стигнем до момента, в който и нашите ръце са вързани.Човекът е и в едната крайност, и в другата и това красиво смирение отделя светлина.



"Влиянието на гама лъчите върху лунните невени"


Режисьор: Марий Росен
Сценография, осветление: Петя Боюкова, Мирела Терзийска
Музика, звук: Константин Тимошенко
Участват: Ана Вълчанова, Нели Монеджикова, Ива Вълкова, Петя Денева, Искрен Петков
Интерактивна инсталация: Албена Баева
С помощта на Център за неформално образование и културна дейност "Алос"


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1128 Весело

    Имам натрапчивото усещане, че никога няма да разбера как влияят гама лъчите на лунните невени

  2. 2 Профил на mort
    mort
    Рейтинг: 239 Неутрално

    Как прилича на Pee-wee Herman (Пол Рубенс)! Не е истина.

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  4. 4 Профил на adolfbraunauin
    adolfbraunauin
    Рейтинг: 225 Весело

    Знаех си и без да кликна тук-таме! Но го сторих и хоп-палааа,спонсорче на такива велики спектакли и ораганизации по-скоро били...нашите добри американски фондисти,фондисти за България! Воала! И тука средата медийна е подплатена от въпросните наши другари,та затова и едните правят реклама на другите,а и обратно!Важното е че отзад надзъртат нашите атлантидски приятели! Навързана работа....Но..голяма работа!
    За какви умнотии се дават пари,но...навярно това е и целта,умнотии да се продуцират,а?

  5. 5 Профил на iho_aho
    iho_aho
    Рейтинг: 279 Неутрално

    До коментар [#4] от "adolfbraunauin":

    Що не дадеш ти пари, вместо да се плюнчиш по форумите?

  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  7. 7 Профил на SStan
    SStan
    Рейтинг: 442 Неутрално
  8. 8 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 1986 Весело

    Айде поредният дето цока пари от някое министерство, европейски програми и т.н. - демек от данъкоплатеца - за да артикулира разни незадоволени негови си нагони и да експонира комплекси създадени от майка му в ранна възраст.

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  10. 10 Профил на Ристьо
    Ристьо
    Рейтинг: 605 Весело

    [quote#0:"Дневник"] Странността отива на Марий Росен[/quote]

    много започват да се остранностяват ..
    стана модерно да си странен... и им отива ,
    като на този....младеж

  11. 11 Профил на gg_01
    gg_01
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Малко е нелепо и цинично е да се поставят представления с отнесни имена като "Влиянието на гама лъчите върху лунните невени" в държава с конкретни проблеми като България. Където проблемът да бъдеш "беден" вече преобладава над проблема да бъдеш "странен".

    Май не е много "Сайт-спесифик" това представление.

  12. 12 Профил на Максим Александров
    Максим Александров
    Рейтинг: 659 Разстроено

    За момент се зачудих този артаджия, да не използвам думите, с които бих го определил иначе, защо ми се натрапва от медия с претенции като Дневник. После скролнах до края, видях, че е подкрепен от някакво НПО, което - изненада, също работи с пари от Мърика за България, като Дневник. Цялата работа ми е толкова гнусно-отвратително-баджанашко-нагласена, че ще положа сериозни усилия повече да не чета Икономедия. Много интелигентни сайтове, но прекалено много сте на заплата от хамериканците, то бива паметници на съв.армия или на летци, позицията за Украйна някак си я разбирам и нея, но чак до Росий Мария ли ви се спускат опорни точки???

    https://bgrevizia.files.wordpress.com/2015/10/oktopod1.png
  13. 13 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 2131 Неутрално

    Маниашкото пуловерче утрепа лунните невени.

  14. 14 Профил на maane
    maane
    Рейтинг: 279 Неутрално

    Лелеее копеле, че се изсерем на масата! Недей бе, нема да те разберат!

  15. 15 Профил на adolfbraunauin
    adolfbraunauin
    Рейтинг: 225 Неутрално

    [quote#5:"iho_aho"]Що не дадеш ти пари, вместо да се плюнчиш по форумите?[/quote]

    акъл за даване на пари не ми давайте,дайте директно париците,молим!
    пари за промивки и изсмукани от пръстите "творби" или "проекти" не давам и стотинка...

  16. 16 Профил на асен георгиев
    асен георгиев
    Рейтинг: 699 Весело

    този не е ли от третия пол или поне обикновен педераст? от напън да се извиси интелектуално хемороиди прихваща, които после лекува по съвсем обикновен начин, един вид домашен лек: кур в гъза! брей, идиотията не ходи само по хайтовците и скатаджиите, ей!

  17. 17 Профил на Шшшт
    Шшшт
    Рейтинг: 715 Любопитно

    Чуден, талантлив човек е Марий. Не знам как се опазват такива като него. Желая му свобода и сила!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK