България

Източник: ЦИК към 08:45ч.

Избирателна активност
Гласували
Негласували

Източник: ЕП

Кой печели в ЕС

Източник: ЕП

Хенрика Кшивонос и Ханна Гил-Пьонтек: Само паричната помощ не решава проблема с бедността

Ханна Гил-Пьонтек и Хенрика Кшивонос

© Полски институт

Ханна Гил-Пьонтек и Хенрика Кшивонос



Хенрика Кшивонос-Стрихарска е една от най-активните участнички в стачката на "Солидарност" в Гданската корабостроителница, която дава началото на вълната от стачки, довела до подписването на августовските споразумения в Полша и легализирането на "Солидарност".


В свободна Полша тя не участва в политическия живот. Заедно с мъжа си отглежда 12 деца, първоначално като приемно семейство, а от 1994 г. ръководи малък семеен дом. Независимо че е пенсионер, продължава да работи за доброто на местната общност и децата. Съветник е на омбудсмана на Полша за правата на детето.


Ханна Гил-Пьонтек е обществен и политически деец и публицист. Работи в община Лодз и се занимава с обществения аспект на ревитализацията.




Те посетиха София за представянето на книгата си "Бедността. Пътеводител за децата" по покана на Полския институт и издателство "Точица".


В България сте, за да представите книга, посветена на бедността, при това насочена към деца. Какво ви мотивира да напишете тази книга?


Ханна Гил-Пьонтек: За бедността може да се напишат много изследвания, много доклади, но в Полша нямаше книга, която да помогне на тези, които най-силно са засегнати от бедността, а именно децата. Обикновено медиите поднасят тази информация по следния начин: тези деца са бедни и ние трябва нещо да им дадем – веднъж годишно, когато дойдат празниците. Това е унизително за страната, която получава тези неща, които биват дадени, а полза имат тези, които дават, а не тези, които се нуждаят.


В нашата книга ние обърнахме повече внимание на усещането да бъдеш беден – усещане, свързано с унижение и срам. Тя е ориентирана не само към децата, които живеят в бедност, но и към техните съученици. Това беше причината да напишем тази книга.


Иначе казано, вие предпочитате метода на предоставяне на информация, а не на материална помощ?


Хенрика Кшивонос: Искахме най-вече да покажем на децата, че не бива да се срамуват от бедността, че човек някак си трябва да премине през това. Както каза Ханна, когато идват празниците, денят на детето или пък Рождество Христово, хората се стараят да помагат, но го правят заради самите себе си, без да мислят за семействата, които се нуждаят от помощ.


Може би тази книга не подчертава точно това, но изводът, който се налага, е, че не бива да помагаме само по празниците, но през цялата година. Децата, с които се срещнахме, осъзнават, че всичко зависи от нас, че ние самите трябва да положим усилия, за да не бъдем бедни в бъдеще, като инвестираме в себе си. Книгата породи много емпатия както у децата, така и у възрастните, породи желание да правят добро и да помагат. Тези хора, които би било редно да помагат, се надявам, че след запознаването с нашата книжка са получили материал за размисъл. Имах възможност да подаря екземпляр от книгата на доста народни представители.


Ханна: Многократно са ни обръщали внимание, че тази книга не е само за деца и родители, но и за политици.


Как смятате, кой е инструментът, който е в състояние да реши проблемите на бедността – по-скоро държавата или по-скоро гражданското общество?


Хенрика: Имаме конституция, в която пише, че на децата трябва да бъдат осигурени основни условия на живот. При положение че имаме такова общество, в което най-силно засегнати от бедността са децата, то значи конституцията не съществува – трябва да я променим и тази точка да бъде премахната, защото тогава никой няма да се грижи за тези неща.


Ханна: Ти сериозно ли говориш?


Хенрика: Да, напълно сериозно говоря. Ако искаме да подходим сериозно към тази ситуация, то следва да живеем в съгласие с конституцията, така, както католиците живеят с Библията – щом имаме 10 заповеди и се стараем да ги спазваме, по същия начин трябва да спазваме и конституцията. Тя гарантира на децата основните условия на живот, всяко едно семейство, което живее в крайна бедност, трябва да получава някаква помощ – при нас обаче тази помощ е 40 злоти (10 евро, бел. ред.).


Ханна: Между тези две алтернативи, държава или гражданско общество, разбира се, че държавата е инструментът, който решава проблемите на бедността. В Полша броят на бедните деца е по-голям, отколкото на бедните възрастни – общо около една четвърт от обществото. Това означава, че има някаква грешка в системата, обществото не се справя с бедността.


Ситуацията е следната – бедните с по-голямо желание споделят, това, което имат с другите. Не знам как е в България, но при нас е така - най-богатите хора проявяват най-малко солидарност. Затова и държавата разполага с такива инструменти като данъчна и разпределителна система. Във Финландия тези средства се ползват децата да получават добро образование и безплатни учебници. Мисля, с това всички ще се съгласим, че трябва да плащаме данъците дори когато са прекалено високи, за да дадем на децата еднакъв шанс. Така че първо държавата, след това обществото.


Можете ли да дадете добри примери в тази област, добра политика, която успешно се грижи за децата в бедност?


Ханна: Със сигурност това е Скандинавия. Някой може да каже да, тези държави са богати, така че могат да си го позволят. Никой обаче не си спомня, че те преди 40 години бяха много бедни, но се развиваха въз основа на усещането си за солидарност и общност. Добър пример при изравняването на шанса при образованието е Финландия.


Например в Полша купуването на комплект учебници за една година струва 600 злоти (150 евро, бел. ред.) и тъй като те се променят всяка година, тези не могат да бъдат използвани повторно. Правителството каза, че това е спекулация, и бяха въведен електронни учебници, които бяха достъпни за всички безплатно.


Благодарение на "добри посланици" като Хенрика, благодарение на хората, които постоянно повтарят, че ситуацията на децата трябва да бъде подобрена, тези промени се случват, но това не е масово явление. Това не са промени, които ще помогнат на семействата, които имат повече деца  по никакъв начин не поощряват семействата да имат много деца.


Да разбираме, че според вас решението е в една по-голяма социална държава. Как виждате една по-добра от сегашната политика в тази област?


Ханна: Със сигурност един от начините на изравняване на шансовете и на възможностите е подобряване на публичното образование. Инвестиране във възпитателната роля на училището – училище, което учи на отговорност и как се живее в общност.


Добра идея е колкото повече деца ражда едно семейство, толкова по-малко данъци да плаща. Често пъти тези намаления, с които се ползват бедните семейства, не достигат до 7-те процента най-бедни. Тъй като те нямат възможност да харчат пари, нямат полза и от намаления.


Хенрика: Полша се променя всяка година. От 1 юли въвеждаме платено едногодишно майчинство за жените. Много неща зависят и от решенията на местната администрация и дали има фирми, които са склонни да покриват разликата между реалните цени и намалените. Зависи и в коя част от страната живеят – там, където аз живия, постигането на това е много по-лесно, отколкото в Лодз и някои други градове на Полша.

Хенрика Кшивонос и Ханна Гил-Пьонтек: Само паричната помощ не решава проблема с бедността

© Издателство "Точица"


Ханна: Работя в общината на Лодз – град, където преди се развиваше промишлеността, за съжаление в последно време се затварят фабрики. Този град е "градът на жените", които обикновено управляват семействата. Вярвам повече на решенията, взети на ниво държава, отколкото в местното самоуправление. В момента, когато нещата зависят само от местното самоуправление, доброто желание не е достатъчно, защото винаги има по-важни неща, например строежът на пътища, отколкото социалната политика.


Ако се върна към 7-те процента, които са най-бедни, в Лодз 12% от бездомните са деца. Това са хора, които имат нужда не от 40 злоти помощ, а от лични асистенти. Тези семейства въобще не се справят с живота и често децата копират този модел, този начин на живот на семейството.


Според вас доколко са ефективни алтернативите – благотворителност, доброволчество, в допринасянето към решаването на социалните проблеми?


Ханна: Според мен благотворителността е по-скоро полезна за психиката на даващите, на не получаващите.


Хенрика: Не съм съгласна. Очевидно всяко семейство, което не получава достатъчно пари, няма да получава помощ. Ако нямаше обаче хора, които са склонни да оказват такава помощ, тези семейства биха гладували, заедно с тях и децата им. Така че, ако тази целева помощ, ако бъде предоставяна от общественици през цялата година, помага такива семейства да бъдат извеждани от бедността.


Ханна: Това обаче по-скоро е партньорски подход, не толкова благотворителност.


Хенрика: В Полша има още един проблем – във всичките тези бивши комунистически държави имахме земеделски кооперативи, в които живееха семейства. Ситуацията е такава в някои семейства, че бабата е живяла в кооператив, майката е отраснала и свикнала да живее в кооператив, но той вече не съществува. В кооперативите работиха много хора.  Промените доведоха до това, че много семейства останаха в домовете си, но без работа, тъй като много предприятия и кооперативи не съществуват. Хората, които работеха в тях, често са били с деца и не са се притеснявали, че ще останат без работа, можели са да пият много. Днес обаче нямат работа, имат домове, но те продължават да пият, от което страдат само децата.


Какъв е шансът тези деца да бъдат изведени от този начин на живот на хора, които днес, образно казано, продължават да живеят в кооперативите? Трябва да има семейни асистенти, които да покажат нови перспективи пред тези семейства.


Ханна: Аз говоря най-вече за хората, които са под чертата и опитват да се измъкнат. Както вече казах, тези хора нямат легални доходи, а когато опитат да си намерят легална работа, губят социалните си жилища и правото на помощи и често защото не успяват да плащат дълговете си, им бива изпратен съдия-изпълнител. Нещата не са толкова прости – решаването на проблемите на най-бедните е много сложна задача. По-добре е да се инвестира в образованието и даването на равен шанс на децата – например занимални, които да дават допълнителни знания и умения, което да позволи на децата да имат социални компетенции и да се справят успешно с живота. За тях образованието често е ужас, тъй като те са обект на подигравки, защото са бедни. Затова написахме и книгата - за да предизвикваме емпатия, а не съжаление.


Ще ви върна към историческата перспектива, която засегнахме преди малко. Полша обикновено е сочена за пример за успешен преход от социализъм към демокрация. Смятате ли, че полският модел на преход, особено що се отнася до социалната политика, е бил успешен?


Хенрика: Винаги може да е по-добре. Мисля, че през цялото време правим малки крачки и елиминираме някои недостатъци. Не казвам, че съм напълно доволна, но може да се каже, че сме по-добре в сравнение с много други страни, които доскоро бяха комунистически.


Ханна: При нас имаше една такава неолиберална парадигма, според която "приливът издига всички лодки" – докато богатите стават по-богати, полза от това имат и бедните. Оказа се обаче, че тази логика не работи винаги и навсякъде. Тези, които имаха полза от промените, не бяха солидарни с онези, които нямаха. През цялото време си задаваме въпроса какво сме можели да направим по-добре, но в крайна сметка е много по-лесно да се види правилното решение след събитията. Със сигурност можехме да направим нещата по-добре, но тогава не сме били толкова умни, колкото сега.


Малко по-актуална тема: имате си нов президент, мислите ли, че това ще доведе до промяна в социалната политика?


Хенрика: Все още нямаме нов президент, старият ще управлява до края на август. Що се отнася до новия президент – избрахме го, аз не гласувах за него, но времето ще покаже какво може да направи той. Още не знаем на какво е способен, какви съветници ще има, така че е рано да прогнозираме. Дали ще спази поне едно от дадените обещания също ще видим.


Ханна: В Полша казваме, че избираме между две десни партии, така че няма особено значение кой е избран. Разбира се, разлика има – "Гражданска платформа" се опитва да бъде партия на благоденствието, да строи пътища, да модернизира страната. Партията има голяма заслуга, защото бяха направени много и важни неща. В един момент обаче се оказа, че не всички могат да си позволят да пътуват по магистралите и с бързите влакове.


Ситуацията на младите хора днес особено на пазара на труда е много тежка, има много млади безработни. Допусна се силно разслоение в обществото – тогава, когато всички са еднакво бедни, всичко е горе-долу добре. Проспахме момента на промяната, днес нещата се измерват с качеството на живот, не с магистрали. Не гласуват тези, които ползват бързите влакове, а обикновените. Резултатите бяха доста изравнени, така че може би ще настъпи промяна.


Виждате ли в настоящата политика воля, която да доведе до реална реформа?


Ханна: Мисля, че няма златна рецепта. Има разумни хора. Хенрика познава много добри хора и надеждата ни е именно в хора като нея. Ако те независимо от коя партия или група с - тези, които разбират живота на обикновените хора и не са откъснати от реалността, ръководят, според мен това е доброто решение. Вместо това се появяват знахари, които казват, че ще излекуват държавата. Всички знаем обаче, че резултатите от това винаги са лоши.


Хенрика, миналата година вие се опитахте да станете евродепутат. Смятате ли, че инструментите, които предлага ЕС, са подходящи за решаването на проблемите на социалната политика?


Хенрика: ЕС би могъл да постигне много тогава, когато може да разчита на разумни хора. Участвах в евроизборите, имах добър резултат – 22 хиляди гласа, бях победена от метода на Д‘Онт (метод за преразпределяне на мандати след избори с пропорционална система – бел. ред.). Затова не влязох в ЕП, бях на трето място в крайбрежна Полша.


Ще се включа в изборите за парламент и ще видим какво ще стане. Ако се намерят няколко разумни хора, с които наистина човек може да работи и да постигне нещо, можем да се справим. Във всяка партия има хора, които искат да променят света, няма значение дали са от "Гражданска платформа", "Право и справедливост" или от земеделците. Не става дума да ходим да пием бира и да си говорим на "ти", а заедно да направим нещо за Полша. Ако ме изберат, ще се опитам да променя съдбата на социално изключените хора.


Ханна: Аз пък ще гласувам за госпожа Хенрика.

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 943 Неутрално

    Много интересен разговор. Благодаря!
    Има прилики, има и разлики, между Полша и България, но има неща, които са универсални, поне по тези ширини, и това е за богати, че дават трудно, а бедните дават много повече/ изчислено на база на доходите на тези две групи/
    Да не говорим за дарения за образование, или на болници, и т.н.
    Ще доживея ли да видя Васил Божков да дари 100 милиона , да речем, на универиситетите, където е учил, или на някоя болница. Не мисля, че ще доживея да видя такова нещо.

  2. 2 Профил на dmarev
    dmarev
    Рейтинг: 422 Любопитно

    "Мисля, че няма златна рецепта. Има разумни хора."

    Колко простичко казано, а колко трудно за реализация!

  3. 3 Профил на Камен
    Камен
    Рейтинг: 741 Неутрално

    Според мен трябва да се помага само на деца без родители.
    Деца със здрави и прави баща и майка, които по някаква причина не могат да ги издържат, ако им се отпуска подпомагане просто се стимулират да раждат още деца. Паричните помощи изпиват, децата включват в семейния "бизнес" (често просия, джебчийство, бране на желязо) и се влиза в един омагьосан кръг.
    Всеки родител отговаря за детето си - като не може или не иска да го храни, да не го е раждал. Ако все пак го е родил, но не може да го отглежда - да му се отнема и да се дава за осиновяване.

  4. 4 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8264 Неутрално

    За циганите това важи с пълна сила.Виждала съм да чакат детски,за да си платят вноската за телевизора.

  5. 5 Профил на dearblue
    dearblue
    Рейтинг: 526 Неутрално

    да дават на маиките купони за храна и дрехи на децата а на производителите на детски храни и дрехи злоти за купони от реализираните продажби така на пазара ще има конкуренция кои по добри храни и дрехи предлага на децата за купони
    когато се дават злоти или евро родителите са склонни да ги харчат за други неща
    сьщо така може да се прави влог на децата и като пораснат да имат пари за университет

  6. 6 Профил на dearblue
    dearblue
    Рейтинг: 526 Неутрално

    в европа трябва да се произвеждат само детски храни с които да се хранят децата и вьзрастните като по този начин европа ще има готовност за увеличаване на новородените деца

  7. 7 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 3877 Неутрално

    [quote#4:"Хенрика и Ханна"]Само паричната помощ не решава проблема с бедността[/quote]
    Още народната мъдрост казва - "Добре е да дадеш хляб на бедния та да се нахрани, но още по-добре е да го научиш сам да си изкарва хляба"!

    "Безнаказаността на похищенията и произволното разполагане с притежанията на повалените стари имуществени прослойки след 9-ти септември има като пряко следствие създадената и поддържана политическа обстановка за корупция"
  8. 8 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 3877 Неутрално

    [quote#6:"dearblue"]в европа трябва да се произвеждат само детски храни с които да се хранят децата и вьзрастните като по този начин европа ще има готовност за увеличаване на новородените деца [/quote]
    ....по-вероятно е "възрастните в Европа да се вдетинят напълно"!

    "Безнаказаността на похищенията и произволното разполагане с притежанията на повалените стари имуществени прослойки след 9-ти септември има като пряко следствие създадената и поддържана политическа обстановка за корупция"




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK