Проф. Уве Брюкнер, архитект: Добрият паметник надживява идеите, с които е бил издигнат

Проф. Брюкнер

© Atelier Bruckner

Проф. Брюкнер



Проф. Уве Брюкнер е едновременно архитект и сценограф, преподавател в университета по изкуства и дизайн в Базел и основател на "Ателие Брюкнер", водещо име в областта на съвременния експозиционен дизайн и музейната сценография. Негови са решенията за редица престижни, посещавани и награждавани институции по света като музея на BMW в Мюнхен, Информационния център на частиците в лабораториите на ЦЕРН, Музея на морското дело в Амстердам и други.


Той пристига в България, за да работи по международен проект за пренареждането и осъвременяването на част от експозицията на Националния исторически музей, но толкова се впечатлява от паметника "1300 години България" пред НДК, че решава да възложи разработването на сценографско и урбанистично решение за бъдещето му като дипломна работа на студентите си в Швейцария. За нея те ще работят с колегите си от катедра "Културология" на Нов български университет, а проектите им ще бъдат изложени около паметника през есента.


Преди две седмици Брюкнер гостува в България за семинар по темата и изнесе лекция за съвременна музейна сценография.




С какво е интересен паметникът "1300 години България", за да го превърнете в дипломна задача за вашите студенти?


- Накратко - когато видях паметника за първи път, ми се стори екзотичен и естетически привлекателен. Беше много необичаен - очевидно от него липсват части и се вижда, че там има някаква история. Той е като писание на чужд език, което не можеш да разчетеш, но въпреки това догаждаш посланието.


Какво според вас е посланието?


- За първи път се изправих пред монумента една сутрин, докато тичах в парка. Казах си - уау, страхотно, това е първият паметник с мазе! Въпреки че има ограда, видно е, че подземната му част някога е била достъпна. Повечето паметници се издигат, този слиза и надолу.


Втория път там ме заведе Валентина Ганева-Маразова от Нов български университет, която ме запозна с историята и целия контекст около него. Фактът, че е такова спорно място, че около тази точка се вихри такава дискусия, го прави много интересно задание.  


Първоначално аз самият исках да работя по паметника - да измислим с местни колеги как да се заиграем, да го "препоставим" в градското пространство в сценографския смисъл. После обаче се появи идеята да включим и студентите, а ректорът на института в Базел прецени, че той е твърде сложна задача, и го превърна в тема за дипломиране.


Любопитно ми беше как те ще подходят - дали ще го харесат, ще им се стори ли безинтересен. Повечето от тях го намериха дори за по-привлекателен, отколкото аз им го бях представил. Мисля, че за подобен род намеси срещата с автора играе огромна роля - в случая Валентин Старчев. Много интересен човек, веднага си паснахме.


Музеят на BMW, чийто вътрешен дизайн е проектиран от Брюкнер. Той е третият по посещаемост в Мюнхен.

© Markus Meyer, Atelier Bruckner

Музеят на BMW, чийто вътрешен дизайн е проектиран от Брюкнер. Той е третият по посещаемост в Мюнхен.


Вашият семинар се наричаше "Монументът - паметник или урбанистично послание". Какво влагате в това противопоставяне?


- Художникът Йозеф Косут има една инсталация - неонов надпис "Общественото пространство няма собственик". Това е провокация - общественото пространство, разбира се, принадлежи на обществото. Мисля, че имаме нужда от повече дебати какво се случва в него, защото не можем да позволяваме политиците, тук или в Германия, да решават вместо нас. Така то се превръща в място на политически послания.


Дълго време публичното пространство се управляваше от властта, не беше проектирано, за да се ползва от гражданите. Тази ситуация за щастие започна да се променя през 70-те.


Монументът пред НДК е енциклопедичен пример за нещо, което не е само "паметник" - аз например съм чужденец, до голяма степен външен на дебата, привлечен съм от неговия чисто естетически аспект. Мисля обаче, че това също е полезна гледна точка.


Според мен това място има невероятен потенциал да се превърне в символ - не толкова в послание, каквото е било в деня на откриването си, а в знаково място в София, където хората се срещат, в сцена за културни събития, на която гостуват и с която експериментират и хора от чужбина. Сигурен съм, че резултатите от външната намеса ще са невероятни.


Предвид това, което казахте за властта, смятате ли, че в съвременното градско пространство изобщо има нужда от паметници? Не са ли отживелица от идеологически времена?


- И да, и не. Да, защото един монумент може да загуби оригиналното си предназначение и смисъл, и не, защото той би могъл да бъде натоварен с нов и да се превърне в сцена на неща, които нямат нищо общо с първоначалната му идея.


Днес младите хора не се отнасят с благоговението, което паметниците на Гьоте и Шилер са предизвиквали, когато са били издигнати. Новото време създава нови интерпретации на нещата, но ако един монумент е наистина добър, той ще оцелее. Ще може да се превърне в сцена и екран на нови значения, да говори повече от едно нещо на повече от една група от хора. Незначителните монументи просто ще бъдат заличени от историята.


Винаги ще има паметници, които ще бъдат демонтирани, местени и т.н. Някои имат качествата и характера да надживеят идеите, с които са били издигнати. Те са като Шекспирови драми - всъщност като всяко добро произведение на изкуството, което оцелява през вековете.


Модели на различни видове лодки от Музея на морското дело в Амстердам. Според Брюкнер музеят не трябва да бъде дидактичен и да претоварва посетителя с информация, а да го увлича в игра, в която той сам открива скритата история на експонатите. В тази интерактивна витрина той може да избере за коя лодка да научи повече.

© Michael Jungblut, Atelier Bruckner

Модели на различни видове лодки от Музея на морското дело в Амстердам. Според Брюкнер музеят не трябва да бъде дидактичен и да претоварва посетителя с информация, а да го увлича в игра, в която той сам открива скритата история на експонатите. В тази интерактивна витрина той може да избере за коя лодка да научи повече.


Има ли сценография на градското пространство?


- Разбира се, има всякаква сценография - не само в изкуството, но и в ежедневието, в музея и за събития от всякакъв характер. Това е мултидисциплинарен подход към дизайна, който включва елементите време и разказване на история. Сценографията винаги предполага минало, настояще и бъдеще. Това би могло да включва светлинна, звукова инсталация, прожекция и така нататък.


Музейната сценография се използва, за да представи един обект по начин, по който досега не е бил виждан, да го накара да говори, да извади на преден план някакъв негов аспект. Мисля, че това е особено важно днес, когато младите хора могат да намерят всякаква информация онлайн и са привикнали към новите технологии. Музеят трябва да предложи изживяване, което не можеш да си набавиш по никакъв друг начин, което да изисква да присъстваш лично.


Имате ли впечатления от софийските музеи?


- Познавам Националния исторически музей, който малко или много е конвертиран за тези нужди и сградата е загубила предишното си значение на резиденция на комунистическия лидер, археологическия музей в сградата на бивша джамия, посетих бетонната рампа, която ще се превърне в музей на открито при ларгото, отидох в Природонаучния музей.


Първоначално никой не искаше да ме заведе там, защото е "толкова старомоден", но асистентката ми Линда каза, че непременно трябва да го посетя. И е така - наистина е старомоден, прашен, а за мен и напълно неразбираем, защото всичко е на български освен латинските названия. Витрините са стари, а препарираните животни са като от XIX век.


Залата с навигационните инструменти в Музея на морското дело в Амстердам

© Michael Jungblut, Atelier Bruckner

Залата с навигационните инструменти в Музея на морското дело в Амстердам


Но цялостното усещане в него е ужасно интересно за чужденец, защото такива музеи в Западна Европа почти не са останали. Ще кажете, какъв е този маниак, който си пада по препарирани животни - не, бедата на съвременните музеи е, че всички започват да си приличат. Отива някой в Лувъра и казва, о, колко хубаво, и ние трябва да си направим нещо такова.


Патината на Природонаучния музей разказва история сама по себе си. Той е музей на изчезващите музейни видове и това го прави интересен отново. Ако трябва да се модернизира, ок, вкарайте нови технологии, но запазете този характер и стил. Според мен този музей има много нужда от реклама.


Кои са любимите ви музеи по света?


- Музеят на естествената история в Париж е перфектна смесица от историческа сграда и съвременен експозиционен дизайн - истинска сценография според мен. Той се отнася към артефактите като герои в история. Музеят е на почти 20 години, но все още е толкова свеж като в деня на откриването си. Така че надживява музейните моди.


Откъм музеи за изкуство харесвам "Тейт Модърн" в Лондон, "Нойес Музеум" в Берлин, "Гугенхайм" в Ню Йорк… И ако не е твърде нескромно, харесвам много и няколко свои музея, като този на BMW в Мюнхен. Другият ми любим е най-малкият, който сме правили - това е родният дом на Матиас Ерцбергер, човекът, подписал капитулацията на Германия през Първата световна война и впоследствие убит от нацистите. Той е в немската провинция, но си струва да се посети, за да научиш какво означава куражът и какво е да противостоиш на глупавите и опасни сили на разрушението дори с цената на живота си.


"Вселена на частици" - информационният център на ЦЕРН. Благодарение на кръглите интерактивни екрани стотици ученици годишно могат да погледнат какво става с големия адронен колайдер

© Michael Jungblut, Atelier Bruckner

"Вселена на частици" - информационният център на ЦЕРН. Благодарение на кръглите интерактивни екрани стотици ученици годишно могат да погледнат какво става с големия адронен колайдер


Вие какво бихте направили с паметника пред НДК?


- Все още не съм се отказал от идеята за собствен проект, но не искам да разказвам, за да не повлияя на студентите.


Искам да кажа нещо: монументът, който имате  - всъщност скулптура, защото аз не гледам на него като на паметник - е изключително модерен. От моя гледна точка, а аз съм виждал много монументи по света, той има качествата да се превърне в символ, в международно разпознаваемо място. Толкова е уникален, че не би могъл да бъде преместен никъде другаде, защото ще загуби силата си.


Паметникът има потенциала да се превърне в изключително привлекателно, в знаково място за София. Мисля, че ако доживее, рано или късно ще се превърне в сцена за културни събития. Бих ви посъветвал да го укрепите и да назначите независим комитет, който да го управлява като място за срещи и култура. Бих тръгнал в тази посока и съм сигурен, че Старчев няма да има нищо против. Повярвайте ми, паметникът ще възвърне всичко вложено в него и отгоре.


Използвайте го. Ако го преместите или свалите, ще загубите много.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (31)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Oven
    Oven
    Рейтинг: 815 Неутрално

    Мазе, което става за тоалетна... Поради факта, че наблизо няма такава...

    "Българската работа е работа не обмислена, или зле обмислена, лошо ръководена, или оставена без ръководство и като правило завършва със скандал"
  2. 2 Профил на 123
    123
    Рейтинг: 524 Неутрално

    Айде стига.
    Петох*йника - ДОЛУ!
    МОЧА - ДОЛУ!

    Kолко българи са нужни, за да завинтят една крушка? Трима. Един, който да я смени и двама, които да спорят колко старата е била по-добра.
  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  4. 4 Профил на Уточнител
    Уточнител
    Рейтинг: 688 Неутрално

    Казва се Пентапенис, моля.

    истината е по-важна от честта на Великая Россия
  5. 5 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1985 Неутрално

    Тичал си из парка, въодушевил се, че Петохуйника има мазе - и вече дава акъл. Въздух под налягане.

  6. 6 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 975 Неутрално

    Полезни идиоти - дал Бог.
    Когато няма какво умно да кажеш, правиш нещо дето и ти не го разбираш и отбиваш каквато и да е критика зад купешки приказки.

    Аз не зареждам в Лукойл.
  7. 7 Профил на gullwing
    gullwing
    Рейтинг: 688 Неутрално

    В това интервю има една нова за мен гледна точка - тя е, че паметниците може и да не са носители на някаква идеология. У нас практически всичко издигнато в какъвто и да е вид е прослава на нещо или оспорване на нещо (последният паметник на Самуил)

    У нас практически всички такива досега са точно носители на различни идеологии и винаги се преценяват имено от гледната точка на променящите се такива, без всякаква връзка с техните естетически качества.

    Въпросният монумент пред НДК наистина би могъл да се разтовари от всякакво идеологическо въздействие. Мястото е прекрасно, а общата естетиката - интересна. Да му се даде някакво ново деилогизирано съдържание би било прекрасно постижение.

  8. 8 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1985 Неутрално

    До коментар [#1] от "Oven":

    Всъщност на 20 м има клозет, ама е затворен, защото нали трябва да печелят тези с химическите тоалетни.

  9. 9 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1985 Неутрално

    До коментар [#7] от "gullwing":

    Например фигурата на Създателя с носа на бай Тошо да се приеме за Прататкото на нацията?

  10. 10 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1414 Неутрално

    Архитект съм с 33години практика зад гърба си.
    Напълно поддържам становището на Проф.Брюкнер.
    Монументът пред НДК страда, според мен от две съществени неща - повод за поставянето му и лошо изпълнение.
    Първо. Монумент послучай "1300г България" - спорно е дали годините са толкова малко или много с прекъсванията, разкъсванията, фактът на съществуването на Волжка България, Киевска Рус като Старата Велика България, която също е България - кашата е голяма и ето защо според мен не е редно да се акцентира на "1300 години", това е някакво соц заинатяване върху една под руски диктат орязана версия на нашата история.
    Второ. Изпълнението. Конкретния обект не беше изпълнен добре с тези гранитни плочи облицовка върху метална конструкция, това беше поначало нещо неестествено като комбинация.
    Като оставим тези две неблагоприятни обстоятелства, моето мнение е, че пластически тази композиция е добра, пространствено и мащабно балансирана, има нужда от естетически "ъпгрейд" с по-нови и трайни материали като стъкло например. И най-важното - нека не бъде мъртъв монумент на нещо спорно и лъжливо, а своеобразно постоянно "радостно събитие" на една коренно променена среда около себе си, среда за срещи и отдих, защо не за гордост на софиянци.
    ...Хммм, очаквам да бъда замерян с епитети като "петохуйник" и т.н., но за 33години съм свикнал неузряло обществено мнение да обсъжда архитектурни факти.
    Прочее, кога ще махаме МОЧА от Княжеската градина?

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  11. 11 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1985 Неутрално

    До коментар [#10] от "Торбеш":

    Името Шестоъгълен петохуйник има по-дълга кариера - 34 години.

  12. 12 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1587 Неутрално

    Още от самото начало този паметник си беше ужасно грозен и обществеността в София не го приемаше. Сега е една развалина и още по-грозен.
    Без да споменавам изобщо за повода да бъде направен и идеологията, с която е натоватен.
    Би ми било много любопитно, каква би била тази трансформация, за която говори г-н професора, която да се хареса на хората и да го приемат?!
    Старчев може да се е видял интересен на швейцарския архитект, но паметникът му не е.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  13. 13 Профил на Боян Павлов
    Боян Павлов
    Рейтинг: 466 Неутрално

    Ако не намерим до него, или "в" него – а всъщност в сърцето си – място за спомена за загиналите български войници и офицери, ще сме предали бащите си, унизили себе си и ограбили наследниците си.

    Тук напълно естествено се срещат действителността и митологията.
    Историята рядко дава такъв шанс и ще е жалко за нас като общество, ако го изтървем.

    Същото е и с "паметника" на Самуил. Единствено реалното там е символът – очите, които светят.

    Това са не очите на властта, а очите на ослепените. И, както казва Далчев, дори само споменът за тези очи ни стига за да се чувстваме стопани на земята си.

  14. 14 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1414 Неутрално

    [quote#12:"Jessika"]си беше ужасно грозен и обществеността в София не го приемаше[/quote]
    Понятията "красиво" и "грозно" са относителни и променливи - обществото расте и мнението му се променя.
    Например Айфеловата кула в Париж, Тауър Бридж в Лондон, Санта Аньезе на площад Навона в Рим са били обект на унищожителна критика от страна на обществеността.
    Петата Симфония на Бетховен е била обявена за "неслушаема", а операта "Аида" за "боклук".

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  15. 15 Профил на Един препатил
    Един препатил
    Рейтинг: 3522 Неутрално

    "...той има качествата да се превърне в символ..."

    Грешите, уважаеми професоре, той е символ.
    На нещо, с което искаме да се разделим.
    Пропуснали сте най-важното.

  16. 16 Профил на znaya
    znaya
    Рейтинг: 952 Неутрално

    Госпожа Маразова всичко му е обяснила.

  17. 17 Профил на ambros
    ambros
    Рейтинг: 524 Неутрално

    Проф. Уве Брюкнер нека да срине в родината си паметни плочи с герои от войните и на тяхно място да издигне футуристични монументи или каманаци за идеолгическа пропаганда. Ако успее, да заповяда да се пробва и у нас.

  18. 18 Профил на arira_rari
    arira_rari
    Рейтинг: 465 Неутрално

    За един отегчен от градска естетика западен професор паметникът на Старчев може да е интересен и различен. За един българин, живял сред сивота, хаос, олющени фасади и натрошени тротоари, всяка доза грозота в повече е капката, която прелива чашата. Още повече, когато този паметник е символ на упадъчен строй, влачещ негативи до днес. За премахнатите паметни плочи даже няма да говорим.

  19. 19 Профил на Rosen Peaco
    Rosen Peaco
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Торбеш, следното е привично за "професионалисти", които се изживяват, като полу-богове в своята област: "...но за 33години съм свикнал неузряло обществено мнение да обсъжда архитектурни факти. "
    Един обект от градската среда, дали е сграда, паметник, градинка или пътечка, е/има на първо място обществена(социална) функция, след това уталитарна, икономическа, естетическа и т.н. до политическа...ако потрябва
    Паметника над "дупката"(не ползвам клишета и обиди) е "осъден на смърт" от хората, според основните постулати на градоустройството. 1. Дълбоко негативна социална оценка, никой Сфиянец със "стаж" над 30 години не го ще; 2. Практически от него се ползваше само "дупката"(в последствие Кравай) и това беше един, може би неосъзнат, знак на протест на моето поколение. Не "дизайна" ни покани там. Ние и преди това си имахме "явките" на Попа, у "малкния" и "големия" двор, на "стените"(пак малка и голема), на Шипка и коневръза, на стрелбището на Солни пазар(изгорелия цирк), на джагите, на Преспа и НуПогоди и т.н. Срещите се "чукаха" и се "чукат" на Попа, на Аптеката, на Бистрата, на Магура, на Медовина...никога на паметника....т.е. уталитарна функция = 0(ако не смятаме, че дълго време се пикаеше там). ; 3. Икономически - никаква полза, а и невъзможност да създаде какъвто и да бил стопански моментум.; 4. Естетика. "Красотата е в очите на съзерцателя"( "The beauty is in the eye of the beholder", или по-популярното "на вкус и цвет, товарищ нет".
    В този ред на мисли: моето уважение към г-н професорът от Базел, който си бил "паснал" със Старчев. Но господинът да бе дошел преди 20 години, че да го запозная с дядо ми....1. Дядо ме водеше да нося цветя на "стария" паметник, че там е писано името на пра-дадо ми, чиито кости още белеят нейде. 2. Че на "старият"паметник беше дедовата, ежедневна среща със спасилите се (от комунистическият терор), негови колеги, ОЗ офицери на НВ Царят на България. 3. По кафе и чай пийваха наоколо, па и по някое коняче.; 4. Старият паметник си им харесваше.
    Та ние сега къде да заведем пра-пра, и пра-пра-пра внуците на героите да поднесат цвете? На паметника на Старчев? Или на музея на BMW, проектиран от г-н професора?
    А и за Княжево мнение имаш? Похвално! Но май не ти е направило впечатление, че Княжево е уникално урбанистично селище? И до скоро беше дестинация за Софиянци("котва" в градският транспорт, минералнен извор, минерална баня, кино и читалище, чудни ресторанти като Шахов, Планинец/Македония, Танкист, Бар-Шишарка, прекрасната, уви, сграда на школата за запасни офицери...ама преди 9ти...). Княжево беше/все още е отправна точка за разходки до Боровата гора, Белата вода, Тихия кът, Копитото, Черния кос, Римският път към Владая? Че и лифт имаше...Ама статуята(моча, както е цитирано) по-важна, а?

  20. 20 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 1626 Неутрално

    Всъщност идеята не е лоша, но е позакъсняла!
    Не е ясно, доколко "препозиционирането" на паметника ще влезе в конфликт с авторското право... Иначе, това е смисления подход по въпроса! Така можеше да направено и с Паметника на Съветската Армия, но там политическите мотиви винаги ще доминират!

    I Want To Believe
  21. 21 Профил на Танас
    Танас
    Рейтинг: 1441 Весело

    [quote#11:"spiegel"]Името Шестоъгълен петохуйник има по-дълга кариера - 34 години.[/quote]

    Дааа а доста и от преди 11.11.1989 година се припикава.

    Цацарoff - Оставка ! >:-)
  22. 22 Профил на maane
    maane
    Рейтинг: 294 Неутрално

    Вместо кой от где свърне, да се прави на велик и да се чуди как да измъкне пари от БГ за кви ли не тъпотии, решение за това що е пред ендека, съвеските паметници и др от този род...е:
    Да се покани световно известния българин КРИСТО и да бъде ангажиран да осъществи пакетажа на тези "обекти" като бъде помолен да използва по трайни материали. Това ще бъде концепция с няколко поднаправления и действително културен, от световно ниво акт, а не тъпоъгълници 500, луври ментета,очи фарове и прочее проЗтотии правени от бивши куманистически величия и невеличия!!! и етс.

  23. 23 Профил на vinetu
    vinetu
    Рейтинг: 470 Неутрално

    Човека е професионалист и като такъв би проектирал и паметник на Хитлер в центъра на Берлин ако му поръчат.

    https://sites.google.com/site/demokraturailidictatura/
  24. 24 Профил на Chavo64
    Chavo64
    Рейтинг: 409 Неутрално

    Ми като толкова е впечатлен, да си го носи. Където и да е но по далеч, аз му го подарявам.

    chavo64
  25. 25 Профил на arira_rari
    arira_rari
    Рейтинг: 465 Весело

    До коментар [#22] от "maane":

    Това с пакетирането от Кристо е много добра идея. Може да реализира цяла пространствена инсталация през всички български градове с альоши. И да ползва по - здрави и добре прилепващи материали, че да нямат сваляне. Иначе Шаренкова и сие ще са първи на амбразурата със сърп и чук в ръка.

  26. 26 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1410 Неутрално

    Mисля, 4е един истински професионалист не би изказвал публи4но каквото и да е мнение, ако не е имал възможността да проу4и задълбо4ено проблема. В слу4ая професорът има като изто4ници на информация за прословития паметник единствено пристрастния автор и Маразова. И това намалява автомати4но тежестта на изказването му. Напълно разбираемо е, 4е това би била една екзоти4на тема за дисертация в един западноевдопейски университет, но е спорно доколко валидни, адекватни и приложими за българската "сцена" биха били разработките.

  27. 27 Профил на Ослик, суслик, паукан
    Ослик, суслик, паукан
    Рейтинг: 482 Неутрално

    Правилно си го е казал човекът, но естетически осакатените имат прекалено тесен светоглед, за да погледнат от друга страна.

    I had a dream, Joe
  28. 28 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1410 Неутрално

    До коментар [#27] от "Ослик, суслик, паукан":

    Проблемите на този полуразпаднал се паметник не са само естетически.

  29. 29 Профил на UK
    UK
    Рейтинг: 230 Неутрално

    До коментар [#18] от "arira_rari":

    Най-точно казано...а съм за виртуално копие на петох*ка на даденото място, и за една хубава градина, в която имената на загиналите да се упоменат по новаторски начин, а не с поредния безвкусен гранит или бронз...

  30. 30 Профил на UK
    UK
    Рейтинг: 230 Неутрално

    До коментар [#20] от "2.50": 1) Авторското право, извинявайте, е свързано с автора, а не с мястото. Ако някой му наруши целостта на проекта - да. Но не мисля, че има толкова луди в държавата, да препозиционират нещо, което по начало е направено некачествено и е опасно. Още повече, това би струвало колкото да се направи нов паметник, а никой не ще това. 2) При положение, че паметникът е поръчан и платен от държавата, и от българският данъкоплатец, само ние можем да кажем искаме ли го или не. И това, какво смята автора (платен от нас) е без значение - особено щом се е олял с изпълнението още преди 30 години и никой не му е наложил никакви санкции!



  31. 31 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 1626 Неутрално

    [quote#30:"UK"]Авторското право, извинявайте, е свързано с автора, а не с мястото. [/quote]

    Няма спор по това!
    Независимо, че в настоящия вид паметникът изглежда меко казано стряскащо и е опасен(вече го “пообезопасиха”), Старчев съди общината да го възстановят в предишния вид... Това беше и една от причините да спрат изграждането на ограда за 150’000лв. около него. Ако спечели делото, независмо дали се е олял или не, като данъкоплатци ще трябва да платим отново за да го възстановят.

    I Want To Believe




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK