Проф. Уве Брюкнер, архитект: Добрият паметник надживява идеите, с които е бил издигнат

Проф. Уве Брюкнер е едновременно архитект и сценограф, преподавател в университета по изкуства и дизайн в Базел и основател на "Ателие Брюкнер", водещо име в областта на съвременния експозиционен дизайн и музейната сценография. Негови са решенията за редица престижни, посещавани и награждавани институции по света като музея на BMW в Мюнхен, Информационния център на частиците в лабораториите на ЦЕРН, Музея на морското дело в Амстердам и други.

Той пристига в България, за да работи по международен проект за пренареждането и осъвременяването на част от експозицията на Националния исторически музей, но толкова се впечатлява от паметника "1300 години България" пред НДК, че решава да възложи разработването на сценографско и урбанистично решение за бъдещето му като дипломна работа на студентите си в Швейцария. За нея те ще работят с колегите си от катедра "Културология" на Нов български университет, а проектите им ще бъдат изложени около паметника през есента.

Преди две седмици Брюкнер гостува в България за семинар по темата и изнесе лекция за съвременна музейна сценография.

С какво е интересен паметникът "1300 години България", за да го превърнете в дипломна задача за вашите студенти?

- Накратко - когато видях паметника за първи път, ми се стори екзотичен и естетически привлекателен. Беше много необичаен - очевидно от него липсват части и се вижда, че там има някаква история. Той е като писание на чужд език, което не можеш да разчетеш, но въпреки това догаждаш посланието.

Какво според вас е посланието?

- За първи път се изправих пред монумента една сутрин, докато тичах в парка. Казах си - уау, страхотно, това е първият паметник с мазе! Въпреки че има ограда, видно е, че подземната му част някога е била достъпна. Повечето паметници се издигат, този слиза и надолу.

Втория път там ме заведе Валентина Ганева-Маразова от Нов български университет, която ме запозна с историята и целия контекст около него. Фактът, че е такова спорно място, че около тази точка се вихри такава дискусия, го прави много интересно задание.

Първоначално аз самият исках да работя по паметника - да измислим с местни колеги как да се заиграем, да го "препоставим" в градското пространство в сценографския смисъл. После обаче се появи идеята да включим и студентите, а ректорът на института в Базел прецени, че той е твърде сложна задача, и го превърна в тема за дипломиране.

Любопитно ми беше как те ще подходят - дали ще го харесат, ще им се стори ли безинтересен. Повечето от тях го намериха дори за по-привлекателен, отколкото аз им го бях представил. Мисля, че за подобен род намеси срещата с автора играе огромна роля - в случая Валентин Старчев. Много интересен човек, веднага си паснахме.

Музеят на BMW, чийто вътрешен дизайн е проектиран от Брюкнер. Той е третият по посещаемост в Мюнхен.

Вашият семинар се наричаше "Монументът - паметник или урбанистично послание". Какво влагате в това противопоставяне?

- Художникът Йозеф Косут има една инсталация - неонов надпис "Общественото пространство няма собственик". Това е провокация - общественото пространство, разбира се, принадлежи на обществото. Мисля, че имаме нужда от повече дебати какво се случва в него, защото не можем да позволяваме политиците, тук или в Германия, да решават вместо нас. Така то се превръща в място на политически послания.

Дълго време публичното пространство се управляваше от властта, не беше проектирано, за да се ползва от гражданите. Тази ситуация за щастие започна да се променя през 70-те.

Монументът пред НДК е енциклопедичен пример за нещо, което не е само "паметник" - аз например съм чужденец, до голяма степен външен на дебата, привлечен съм от неговия чисто естетически аспект. Мисля обаче, че това също е полезна гледна точка.

Според мен това място има невероятен потенциал да се превърне в символ - не толкова в послание, каквото е било в деня на откриването си, а в знаково място в София, където хората се срещат, в сцена за културни събития, на която гостуват и с която експериментират и хора от чужбина. Сигурен съм, че резултатите от външната намеса ще са невероятни.

Предвид това, което казахте за властта, смятате ли, че в съвременното градско пространство изобщо има нужда от паметници? Не са ли отживелица от идеологически времена?

- И да, и не. Да, защото един монумент може да загуби оригиналното си предназначение и смисъл, и не, защото той би могъл да бъде натоварен с нов и да се превърне в сцена на неща, които нямат нищо общо с първоначалната му идея.

Днес младите хора не се отнасят с благоговението, което паметниците на Гьоте и Шилер са предизвиквали, когато са били издигнати. Новото време създава нови интерпретации на нещата, но ако един монумент е наистина добър, той ще оцелее. Ще може да се превърне в сцена и екран на нови значения, да говори повече от едно нещо на повече от една група от хора. Незначителните монументи просто ще бъдат заличени от историята.

Винаги ще има паметници, които ще бъдат демонтирани, местени и т.н. Някои имат качествата и характера да надживеят идеите, с които са били издигнати. Те са като Шекспирови драми - всъщност като всяко добро произведение на изкуството, което оцелява през вековете.

Модели на различни видове лодки от Музея на морското дело в Амстердам. Според Брюкнер музеят не трябва да бъде дидактичен и да претоварва посетителя с информация, а да го увлича в игра, в която той сам открива скритата история на експонатите. В тази интерактивна витрина той може да избере за коя лодка да научи повече.

Има ли сценография на градското пространство?

- Разбира се, има всякаква сценография - не само в изкуството, но и в ежедневието, в музея и за събития от всякакъв характер. Това е мултидисциплинарен подход към дизайна, който включва елементите време и разказване на история. Сценографията винаги предполага минало, настояще и бъдеще. Това би могло да включва светлинна, звукова инсталация, прожекция и така нататък.

Музейната сценография се използва, за да представи един обект по начин, по който досега не е бил виждан, да го накара да говори, да извади на преден план някакъв негов аспект. Мисля, че това е особено важно днес, когато младите хора могат да намерят всякаква информация онлайн и са привикнали към новите технологии. Музеят трябва да предложи изживяване, което не можеш да си набавиш по никакъв друг начин, което да изисква да присъстваш лично.

Имате ли впечатления от софийските музеи?

- Познавам Националния исторически музей, който малко или много е конвертиран за тези нужди и сградата е загубила предишното си значение на резиденция на комунистическия лидер, археологическия музей в сградата на бивша джамия, посетих бетонната рампа, която ще се превърне в музей на открито при ларгото, отидох в Природонаучния музей.

Първоначално никой не искаше да ме заведе там, защото е "толкова старомоден", но асистентката ми Линда каза, че непременно трябва да го посетя. И е така - наистина е старомоден, прашен, а за мен и напълно неразбираем, защото всичко е на български освен латинските названия. Витрините са стари, а препарираните животни са като от XIX век.

Залата с навигационните инструменти в Музея на морското дело в Амстердам

Но цялостното усещане в него е ужасно интересно за чужденец, защото такива музеи в Западна Европа почти не са останали. Ще кажете, какъв е този маниак, който си пада по препарирани животни - не, бедата на съвременните музеи е, че всички започват да си приличат. Отива някой в Лувъра и казва, о, колко хубаво, и ние трябва да си направим нещо такова.

Патината на Природонаучния музей разказва история сама по себе си. Той е музей на изчезващите музейни видове и това го прави интересен отново. Ако трябва да се модернизира, ок, вкарайте нови технологии, но запазете този характер и стил. Според мен този музей има много нужда от реклама.

Кои са любимите ви музеи по света?

- Музеят на естествената история в Париж е перфектна смесица от историческа сграда и съвременен експозиционен дизайн - истинска сценография според мен. Той се отнася към артефактите като герои в история. Музеят е на почти 20 години, но все още е толкова свеж като в деня на откриването си. Така че надживява музейните моди.

Откъм музеи за изкуство харесвам "Тейт Модърн" в Лондон, "Нойес Музеум" в Берлин, "Гугенхайм" в Ню Йорк… И ако не е твърде нескромно, харесвам много и няколко свои музея, като този на BMW в Мюнхен. Другият ми любим е най-малкият, който сме правили - това е родният дом на Матиас Ерцбергер, човекът, подписал капитулацията на Германия през Първата световна война и впоследствие убит от нацистите. Той е в немската провинция, но си струва да се посети, за да научиш какво означава куражът и какво е да противостоиш на глупавите и опасни сили на разрушението дори с цената на живота си.

"Вселена на частици" - информационният център на ЦЕРН. Благодарение на кръглите интерактивни екрани стотици ученици годишно могат да погледнат какво става с големия адронен колайдер

Вие какво бихте направили с паметника пред НДК?

- Все още не съм се отказал от идеята за собствен проект, но не искам да разказвам, за да не повлияя на студентите.

Искам да кажа нещо: монументът, който имате - всъщност скулптура, защото аз не гледам на него като на паметник - е изключително модерен. От моя гледна точка, а аз съм виждал много монументи по света, той има качествата да се превърне в символ, в международно разпознаваемо място. Толкова е уникален, че не би могъл да бъде преместен никъде другаде, защото ще загуби силата си.

Паметникът има потенциала да се превърне в изключително привлекателно, в знаково място за София. Мисля, че ако доживее, рано или късно ще се превърне в сцена за културни събития. Бих ви посъветвал да го укрепите и да назначите независим комитет, който да го управлява като място за срещи и култура. Бих тръгнал в тази посока и съм сигурен, че Старчев няма да има нищо против. Повярвайте ми, паметникът ще възвърне всичко вложено в него и отгоре.

Използвайте го. Ако го преместите или свалите, ще загубите много.

Всичко, което трябва да знаете за: