ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът и активността са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник"

Марси Рийс, посланик на САЩ: Не бива да изпускате момента за съдебната реформа

Марси Рийс, посланик на САЩ: Не бива да изпускате момента за съдебната реформа

© Анелия Николова



Посланикът на САЩ Марси Рийс приключва мандата си на 28 юли. След като наследи поста през октомври 2012 г. от Джеймс Уорлик, Рийс стана свидетел на едни от най-турбулентните времена от началото на прехода в България. След няколко смени на властта, предсрочни избори, и протести Рийс би казала на наследника си, че го чака много интересна и важна задача. "Дневник" разговаря с Марси Рийс за двустранните отношения между България и САЩ, съдебната реформа, енергийната сигурност, толерантността.



След три години, прекарани като посланик на САЩ в България, какви са впечатленията ви? Кои са най-големите промени, на които станахте свидетел?


- Мислих си за това. Имаше пет правителства – три избрани и две служебни – за трите години, през които бях тук. Това означава срещи и запознанства с много различни политически играчи и хора на различни позиции. Същевременно имаше много динамика във външната политика. Атентатът в Бургас се случи в деня на изслушването ми в Сената, преди да дойда в България, и оттогава научихме много повече за екстремистките групировки, нестабилността в Близкия изток, възхода на "Ислямска държава", разви се кризата в Украйна и всички притеснения, които идват с нея. Така че наистина беше много динамична обстановка.




Когато за пръв път дойдох тук, си казах, че искам като част от мисията си да разширя и задълбоча отношенията между двете ни държави особено в сфери като култура, образование, сфери, в които хората имат интерес. Мисля, че работихме усърдно.


Посещението на държавния секретар беше решаващ момент, когато решихме да създадем четири работни групи . Мисля, че направихме много през годините, да разширим отношенията си, ще отбележа и споразумението за превенция на износ на антики. Важното за тези работни групи, е че си говорим за важни неща, на определено ниво, редовно. Това е ключово за разбирателството и за вършенето на работа.


В прощалната си реч призовахте да се борим за свободата си. Застрашена ли е свободата ни и срещу кого да се борим?


- Всъщност говорех за Роза Паркс – една от моите героини. Чернокожа жена, която се е борела за свободата на афроамериканците в страната ми. Исках да кажа, че гражданите имат отговорност в демократичното общество.


Една от темите, за които говорех, докато бях тук, е свободата на медиите, която е особена важна за мен, защото преди много време бях журналист и мисля, че медиите имат много важна роля в информирането на хората по въпроси от обществен интерес. особено в информирането на избирателите. Разследващата журналистика също е много важна.


Когато има непълна свобода на медиите, когато чуваме за случаи на автоцензура, когато има проблем с прозрачността на собствеността, това предизвиква притеснения. Имаше времена, в които се смяташе, че журналистиката трябва да бъде напълно обективна. Днес и в САЩ сме приели, че една медия заема една политическа позиция, а друга медия – друга позиция и това е приемливо, ако знаем кои са собствениците и знаем какво да очакваме, когато четем. Прозрачността на собствеността е много важна.


Значи трябва да се борим за по-добри правила в медийния сектор?


- Има съществуващи инструменти, например закона за достъп до информация, що се отнася до разследващата журналистика.


В България в момента се провежда и гореща дискусия за съдебната реформа. Миналата седмица Вие припомнихте колко важни са тези промени. Ако не се случат, какво ще означава това за България? Какъв е залогът?


-  Върховенството на закона е много, много важно, съдебната реформа също, както по-специално и промените, които ще помогнат за справяне с корупцията. Трябва да работите непрекъснато над това, ние в САЩ също работим над това. Тук съдебната реформа и дискусиите за нея наистина достигнаха до точка, когато може да се каже, че това е много голяма национална дискусия. Обществото, НПО-тата се интересуват, правителството предложи програма, парламентът обсъжда. Така че изглежда като момент с набрана голяма инерция, има както се казва моментум и той не бива да се изпуска. Трябва да се възползвате от това. Ако тази енергия не донесе истински резултати, хората ще бъдат много разочаровани.


Как това се отразява на имиджа на България пред инвеститорите например? Предвидим партньор ли е България?


- Вярно е, че за инвеститорите силата на върховенството на закона е много важна. И не само за чуждестранните инвеститори, но и за българските, защото те имат нужда от предвидимост. Тези неща са свързани – икономически просперитет и ефективно върховенство на закона.


Какви са всъщност основните притеснения на инвеститорите, решаващите фактори да дойдат, да останат?


- Много е важно, че България е член на ЕС. Достъпът до талантлива работна ръка, владеенето на чужди езици, особено ако инвестицията включва търговия извън България. Подходящото образование и умения за конкретния бизнес, разумни заплати. Плоският данък е привлекателен. Върховенството на закона, процедурите за регистриране на бизнес определено са фактор в решението за инвестиция тук.


Друг сектор с американски интереси е енергийният сектор. Какво според вас трябва да се промени или пък да спре да се променя?


- Мисля, че енергийният сектор основателно беше обект на голямо внимание. Енергийната сигурност е много важна и България работи над това. Едно от развитията е отварянето на проучвателните работи за подводните находища в Черно море, предстои търг и се надяваме, че американски фирми ще участват.


Разнообразието в енергийния сектор също е важно. Не само на източници, но и на маршрути. Като цяло това е европейски проблем, не само на България. Така че Южният газов коридор ще е много важен, интерконекторът между България и Гърция ще допринесе за диверсификацията, както и други интерконекторни проекти. Има много идеи как да се разшири енергийната диверсификация. Това се обсъжда в двустранните ни работни групи, много се случва в тази сфера и това е важно и полезно.


В енергетиката нещата трябва да се мислят дългосрочно, защото отнема време да се реализират енергийните проекти. Според мен България предприема стъпки да развие способността си да предвижда и планира и ние допринесохме с помощ в този аспект.


Енергетиката е една от сферите, в която страната е уязвима заради зависимостта й от вноса на руски газ. България е близо до конфликта в Източна Украйна, изправена е пред увеличени бежански потоци заради нестабилността в Близкия изток. На каква международна помощ може да разчита страната, за да се справи с тези предизвикателства?


- Именно заради това диверсификацията е важна - защото когато има множество източници, купувате газ и петрол от различни източници и ги получавате по различни пътища, тогава сте по-малко уязвими към промяна на цените и геополитическите развития.


ЕС говори за вертикален коридор, т.е. има европейска дискусия за това, как да се подобри енергийната ситуация в редица държави. Когато се мисли за тези тръби, това изисква сътрудничество, например южния коридор, веднъж построен, ще бъде пример за успешно сътрудничество.


Марси Рийс, посланик на САЩ: Не бива да изпускате момента за съдебната реформа

© Анелия Николова


Обект на разгорещен дебат беше разполагането на военно оборудване в България и провеждането на учения. Част от политически наратив беше, че по този начин България компрометира суверенитета си. Какво бихте казали на поддръжниците на тези твърдения и на българските граждани като цяло?


- Когато си член на НАТО, ти си член на организация за колективна сигурност. Всички страни-членки имат полза от ангажимента на всички останали – един за всички, и всички за един. България също има полза. Част от членството в такава организация е да се провеждат учения заедно. Военната организация е като елитен спортен отбор - трябва да се упражнява заедно и да може да използва определено вид оборудване заедно. Всъщност никой не говори за постоянно разполагане на техника.


Министър Картър (Аштън Картър - министър на отбраната на САЩ – бел.ред.) обяви, че оборудването ще бъде придвижвано между няколко държави, това е предложението. Мисля че това е нещо, с което България трябва да се съгласи, защото това е да си част от колектив, това е избор, колективно усилие. Всеки има полза.


Бях на полигона Ново село, за да видя ученията и това беше наистина впечатляващо. Имаше предимно български войски, дълга колона от български танкове и двата американски танка. Това беше учение за подобряване на оперативната съвместимост. Сега тези два танка са в друга държава.


Означава ли това, че е имало по-скоро комуникационен проблем?


- Мисля, че прозрачността е много важна. Да казваш на обществото какво правиш и защо го правиш. Може би можехме да поговорим повече за това предварително, но си мисля, че министерството на отбраната положи много усилия да бъде прозрачно и да обясни подробно на обществото какви учения ще се провеждат и какво оборудване ще се използва.


Може да се очаква разширяване или промени в двустранното споразумение за сътрудничество в отбраната между България и САЩ?


- Не знам за такива планове.


В началото на годината вицепремиерът Ивайло Калфин настоя за облекчаване на визовия режим. На какъв етап е този процес?


- Програмата за отмяна на визовия режим е обект на законодателство и има специфични изисквания, които държавите трябва да спазят, за да бъдат допуснати до нея. България е спазила някои, но не всички изисквания. Това е ситуацията за момента.


През последните години имаше и много промени във вътрешната сигурност. Мислите ли, че българските служби за сигурност са достатъчно добре реформирани и могат да бъдат надежден партньор?


- Вярно е, че имаме много добро сътрудничество в прилагането на закона, много последователно и ефективно, може да твърдим, че имаме добри резултати. Вярно е, че организацията, която се занимава с борбата с организираната престъпност първо беше към МВР, след това към ДАНС, после обратно в министерството на вътрешните работи. Когато местиш така организации, има неизбежни смущения. А прилагането на законите трябва да бъде наистина много практично и професионално. Но ние наистина имаме много добро сътрудничество, включително в борбата с наркотрафика.


Преди няколко седмици се проведе София прайд 2015 г., който Вие заедно с още редица посланици подкрепихте. Как оценявате нивото на толерантност в България?


- България има репутация на толерантна страна и пъстро общество. И все пак чухме публични изказвания, които са много далеч от толерантната гледна точка. Хубавото е, че лидерите ви проговориха за това и напомниха на хората за добрата репутация на България и за това колко е важна толерантността. София прайд е важно събитие, защото дава на различните хора усещане за увереност, усещане че има хора, които ги подкрепят. Мисля, че тазгодишното събитие беше много добро и това се дължи на хората, които го организираха и проведоха.


Изглежда международната политическа общност е по-склонна да защитава толерантността, отколкото българските политици. Каква страна ще виждате, когато си отивате от България? Върху какво трябва да се фокусираме?


- Труден въпрос. По-скоро ще наблегна на надеждите си за България и надеждите на българите за самите тях – ръст на икономиката, възможности за хората. Бих искала да видя повече пътувания, повече обмен между САЩ и България. Дълбоко в себе си съм оптимист. Мисля че България има голям потенциал, много добро стратегическо разположение с голям потенциал за бизнес и земеделие. Богатата култура на страната също много ме впечатли. Разкажете ни за "непознатото посолство" - онази част от работата на вашия екип, която е важна, но не е публична, за която българите не научават от медиите, а тя е ценна за хората?


- Когато се опитваме да промотираме повече търговия между нашите две държави, често си говоря с хората, че много неща се случват в ИТ сектора, пример са и аутсорсинг центровете тук. Когато говоря с бизнесмени, им казвам "Знаете ли, аз имам глобален обслужващ център в посолството. Имаме 43 българи, които работят тук, които на практика работят за целия Държавния департамент". Така че ако сте в посолството на САЩ в Еквадор например и не можете да си попълните командировъчните, вдигате телефона и говорите с англоговорящ българин, който ви обяснява как да го направите. Много хора намират това за изненадващо, Друг може би непознат факт е, че в Посолството работят много повече българи отколкото американци.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK