Павел Павлов, спасител: В планината човек трябва да познава и маршрута, и себе си

Павел Павлов, спасител: В планината човек трябва да познава и маршрута, и себе си

© Анелия Николова



И през отиващото си лято планинските спасители не останаха без работа и не всички операции завършваха щастливо. Но със сигурност немалко хора бяха съпричастни с издирването на загубили се в планините. С нарастването на интереса към излети в планините увеличават ли се случаите, в които спасителите се налага да се намесват и защо, какво струва това и кой го плаща, защо хеликоптерът рядко е част от спасителната акция, каква подготовка трябва, за да тръгнеш сам или с приятели в планината, където снегът може за минути да замени пекналото лятно слънце. По тези и още въпроси разговаряме с Павел Павлов, началник на отряд "София" в Планинската спасителна служба (ПСС).


През тази година повече ли са случаите на спасяване в планините и на какво се дължи това?


- Не може да се каже, че има сериозно увеличение на случаите. По-скоро медийният отзвук допринесе за това впечатление. Веднага искам да кажа, че медиите много ни помогнаха, особено в последния случай с Тодор, когото издирвахме на Витоша. Усещахме подкрепата и на всички хора от селата около Витоша.




На какво се дължи, в общия случай, нуждата от вашата намеса - инциденти, неподготвеност...


- Най-общо се дължи на подценяване на планината или невинаги ясното разбиране, че отиваме на място, различно от обичайната ни градска среда. Планината колкото и да е близо и достъпна, слънчева в топлите месеци, тя си има своите правила. Лесно е да кажем, че е място с повишен риск, лесно е и да забравим, че като слезем от колата или лифта, изведнъж попадаме на съвсем различно място.


Повече хора без опит или повече твърде самоуверени спасявате?


- Човек да има нужда от помощ може и да е с опит, може и без. Хората с опит съответно ходят много по-често в планината и вероятността да им се случи нещо се увеличава заради това. Тези без опит са по-предпазливи, поне такова е очакването, но никой не е застрахован от злополука в планината.


Тук опираме до застраховките. Какво показва вашата практика - повечето хора сключват ли ги?


- От 2000 година, когато се създаде този застрахователен продукт, повечето хора имат застраховка. Застрахователната култура не можем да я обобщим само от гледна точка на планинската застраховка обаче. Но и за нас, и за човека, на когото оказваме помощ, това е най-бързият и лесен начин да възстановим направените разходи и да можем да поддържаме своето ниво и да можем да сме винаги готови да окажем помощ. Освен това тогава го няма и притеснението, че трябва да се възстановят разходите. Минимален е процентът на хората без застраховка, на които се е наложило да окажем помощ. 


Какво правите в тези случаи?


- В тези случаи хората възстановяват разходите или им изпращаме напомнящо писмо, но са малко тези, които не плащат. А има и такива случаи, в които ние не искаме – като например на възрастни хора. Но е хубаво да призовем хората срещу минимална сума тази част на въпросите да бъде решена лесно и бързо.


Имате ли проблеми във вашата работа, свързани със законови празноти?


- До момента за нашата дейност единствено има Разпореждане на Министерския съвет от 1971 г., след което не е имало друг държавен документ, който да регламентира планинското спасяване. Наистина има неща, които биха ни помогнали много. Такъв създаването на някакъв документ ще помогне да се сложат на масата, пред цялото обещство, въпросите за това кой, кога и как може да извършва планинско спасяване. Голяма част от нещата, за които говорим, ще са ясни за всички.


През последните няколко месеца активно работихме по създаването на наредба. В проекта й предлагаме нещо, което го има и в други страни - задължение на хората, които предлагат подслон в планината да водят дневник на нощувалите и маршрутите им. Това в случай на нужда от спасителна акция ще ни даде ясна информация, която да ни насочи.


Другото, което от доста години се говори, е липсата на закон за доброволчеството. Доброволците в планините са готови във всеки един момент да изоставят работа и семейство, за да окажат помощ. В годините се е създало добро отношение и разбиране на работодателите към такива служители, но е хубаво да има закон, който да реши цялостно въпроса.


Какво друго включва готвената наредба за планинското спасяване?


- В нея се определя кой може да се занимава с планинско спасяване и на какви изисквания да отговаря. Използвали сме нашия опит, който предлагаме като задължителна база. Като например за това, че планинските спасители се обучават две години. Наскоро решихме и кандидатите да се обучават още преди това да живеят една година с отряда, за да имат отношение към планината, да преценят за тях ли е тази работа, колегите да видят могат ли да се сработят с тях. Това изобщо не е малък период и е само за начало, върху него после трябва да се трупа опит.


Отделно сме предвидили на всеки три години да се преминава през зимна и лятна атестация – проверка на физическо състояние и уменията на спасителите, за да може първо да не са опасни за себе си в планината и второ да са полезни в рамките на спасителната операция.


Освен това се предвижда продължаващо обучение – над 10 курса годишно се провеждат. Стигнали сме до извода с годините, че това е добре работещ механизъм. А не всеки, който има желание, да се втурне в планината и така рисковете да се увеличат.


Министерството на туризма ни оказва много сериозна подкрепа за тази наредба, надяваме се и други ведомства да разберат смисъла от този въпрос и да го подкрепят. Не ни стига време и спокойствие да обясним на повече хора важността на такъв документ.


От 1971 г. досега, или поне ако вземем последните 20-25 години, не може да се намери подкрепа за такъв документ ли?


- Ами Планинската спасителна служба е даденост. Работи добре вече 82 години без нормативна уредба, така че хората, държавните органи, приемат, че има такава даденост, която си върши работата така или иначе и какъв е смисълът от формалното уреждане на дейността й... Но нещата се променят, животът става все по-динамичен, така че се налага. И стигнахме до извода, че това би помогнало да продължим добре да си вършим работата. Надяваме се до Коледните празници да имаме вече такава наредба.


Пак да кажа, че и без такъв документ имаме подкрепата на обществото, но е хубаво да го има. След последната спасителна акция - на Витоша, седнах да пиша писма до трима работадатели на доброволци (от общо 50 участвали), което е добре - като цяло го има разбирането на работодателите, но защо не и работодателите да получат поощрения, че имат такива служители. Така всички ще се почувстват по-солидарни и успешни.


Освен това е хубаво да се определи, че когато се налага собствениците на съоръжения трябва да пускат лифт извънредно, или да се осветява някакъв участък и др. такива. Това и сега се случва, помагат ни, но и за тях е добре, ако знаят, че държавата е предвидила такава възможност и очакване от тях. Това ще изчисти отношенията.


Как се финансира и организира вашата дейност?


- От 495 планински спасители само 43 получават заплата. И в акцията на Витоша пет от над 50 човека бяха само на щат. Финансирането идва по линия на бюджета чрез БЧК, друга част от собствени приходи, застраховките и други дейности, а друга – от наеми на някои наши помещения, от дарения.


Колегите са в 32 отряда, разпредели в годините във важните подпланински селища. Имаме 22 кучета, където е преценено. Кучето живее от съвсем малко със своя водач като обучението му трае повече от две години. И те като във всяко училище имат класове. Правят им се три редовни курса всяка година, два през зимата – заради умението да се оказва помощ при лавини и един есента – за спасяване при бедствия, аварии и катастрофи. Отделно всеки ден водачът тренира кучето. Основно са немски овчарки, но от няколко години имаме и лабрадори, които са доказали качествата си за тази цел.


Каква техника използвате?


- Високопроходими автомобили, моторни шейни, няколко големи снегоходни машини с възможност да се превози пострадал отзад, макар че са на доста години. Освен това и задължителна екипировка, която спасителите носят за оказване на първа помощ. Топлинни камери нямаме. Когато сме изпозвали, те са на други организации и при наемането на хеликоптера на Министерство на отбраната. 


Нямате средства или не се налага да имате такива камери?


- Не сме установили, че има смисъл от топлинна камера. Тя трябва да е качена на техника, която да покрива големи пространства.


А вие нямате и хеликоптер...


- Използваме хеликоптери при нужда от Министерството на отбраната и от една структура - "Активна грижа". При акция за издирване не е въпросът само максимално бързо да се направи оглед на района от въздуха. Въпросът е първо да се събере много информация, да се анализира и да се насочи търсенето в определени райони. И в случая с Витоша на третия ден бяхме планирали такава помощ, но се оказа, че нямаше да ни помогне.


Как го преценявате?


- Има ясни случаи, когато заплахата за живота на човека е голяма – било заради тежка травма, било заради тежки метеорологични условия или пък съчетанието на двете, което ясно показва, че бързината ще е животоспасяваща. Тогава се иска веднага хеликоптер. Но в случаите с издирване, когато са най-моно неизвестните, е въпрос на спокойна преценка на ситуацията, за да се обоснове такова искане.


Застраховките, които някои компании предлагат и включват спасяване и чрез хеликоптер, покриват ли тези големи разходи за него всъщност?


- Не само у нас, но и в Германия планинската спасителна служба не разполага със собствен хеликоптер. "Активна грижа" купиха две машини "Рега", които са швейцарски, световен еталон в спасяването, отговарят на всички изисквания, така че не би трябвало да има какъвто и да е проблем. Ние имаме договор и с Министерство на отбраната. Там също имам система за събиране на направените разходи, но тя не е по силата на застраховка. Има нужда наистина от това по-добре да заработи моделът на сработване между трите компонента - спасители, застрахователи и ползване на хеликоптер. 


Тоест, не можем да бъдем сигурни, че като имаме застраховка, тя ще покрие разходите за хеликоптер, ако се е наложило използването му?


- Ние знаем, че винаги когато искаме хеликоптер, нашата преценка е точна и той е нужен.


Да, въпросът е кой ще го плати...


- Не мога да дам всичките отговори по тази тема. Би трябвало да няма проблем. Би трябало ако това е част от договора със застрахователя, той да се изпълни.


Един от най-честите съвети, които давате, е в планината да се тръгва с добре заредена батерия на телефона. Във високите части на планините обаче това не върши работа, защото често няма покритие на мобилните оператори. Какво да се прави в такива случаи?


- Зареденият телефон, при наличие на обхват, е възможност бързо да се подаде сигнал, но най-добре е да не попадаме в такава ситуация. А това е много важна предварителната подготовка преди да се отиде в планината. Човек трябва да се запознае с маршрута – особености, трудности и др., а освен това да го съобрази със собствените си физически възможности и психическо състояние - както и с това на хората, с които тръгва. Естествено и екипировката е много важна. Логично е да няма мобилна връзка навсякъде, затова е важно някой да знае къде отиваме, за колко време и кога ще се върнем.


Освен това не трябва да се пренебрегва ползването на услугите на планинските водачи. Те са прекрасни хора, на които това им е работата. Сериозно обучени са и освен, че осигуряват безопасно преживяване в планината, предават знанията си на туристите, които те самите после могат да развиват. Картата и компасът са задължителни – и това е начинът да започнем да ги ползваме като някой ни покаже. Това е добър начин да получим знания и умения, които може да бъдат животоспасяващи.


В този смисъл защо ПСС не организира курсове за масовата публика за преподаването на такива основни знания и умения, защото това, че имаш карта и компас не означава, че можеш да се справиш с тях? 


- Засега имаме само курсове за планинските спасители. Нямаме за широката публика, но обмисляме заедно с Асоциацията на планинските водачи и с други организации с отношение по темата, да разширим кръга на хората, на които помагаме обучавайки ги. А четеното на картата е като на книга – първо човек научава буквите, после ги свързва в думи, чете на глас, срича, а после вече чете гладко. Така че с помощта на експерт всеки може да се научи да чете карта.


По ваше впечатление какво е състоянието на маркировката в българските планини – добра ли е, поддържа ли се, в каква степен може да се разчита на нея?


- В голяма степен човек може да разчита, но не би трябвало да се предоверява. Нещото, на което човек трябва да разчита, е собствените му знания и умения да се ориентира. Маркировката е допълнително улеснение, което може да ни е полезно, но в определени случаи може да ни заблуди и подведе. Иначе като цяло е добра. Доброто в годините назад широко маркиране е създало у нас усещането, че няма проблеми, ще хванем маркираната пътека и разходката ще е спокойна. Което може да ни подведе, създавайки ни твърде големи очаквания, които да се разминат с действителността.


Кой има ангажимент за маркировката?


- Тя е регламентирана от правилник за маркировката на Българския туристически съюз. Там имаше, сега не знам дали все още е така, отдел "Хижи и маркировка", което предполага, че те имат основна функция за това. Тази организация сама по себе си обаче не може да поддържа тази широка мрежа, така че маркират и туристическите дружества по места, доброволци, участници в различни проекти. Може би наистина няма работеща централизирана система, която да отговаря за качеството и състоянието на маркировката.


Сега започва сезон с неустойчиво време, макар че в планините по принцип човек трябва да е готов за резки промени. Какво да се прави при мъгла, например, която скрива картината и човек лесно може да загуби ориентация?


- То и сняг се случва да завали през лятото, което може значително да ни изненада, има случаи на замръзнали хора, защото са били с лятна екипировка. А като падне мъгла и гледката изчезне, е добре да си извадим картата и компаса. Но мъгла, която изведнъж пада, може и скоро да се вдигне. Добре е да се върнем по познатите ни стъпки. В друг случай е добре да останем на място. Няма как да дадем ясни и конкретни указания за всяка ситуация, в която биха попаднали хората в планината. Просто всеки, който ходи там, трябва да има планинарска култура.


Защо не съобщавате на сайта на службата за спасителните операции?


- В момета сме в процес на пускане на нов сайт и затова работещият изглежда изоставен. Но има случаи, когато не обявяваме веднага началото на акцията, защото искаме спокойно да съберем оптимално количество информация, за да ни е полезна. Има случаи, като например последния на Витоша, при които не искахме да подадем информация още първия ден, защото не беше изяснен въпросът дали изгубилият се човек не е слязъл в града. Тогава щяхме да имаме хиляди обаждания за някой, който прилича на него, а това нямаше да ни помогне. 


Има ли планински райони, които не са покрити от планинското спасяване?


- Като цяло не можем да кажем, че има непокрити райони, макар да има някои малки изключения. Например Странджа, макар и ниска, е все по-привлекателна. Там нямаме отряд. От всичките тези години не се е установила нужда от създаването му. Беласица е друго подобно място. Най-близкият отряд там е този в Сандански. Засега няма доказана нужда от подобна структура в Петрич, но може би е добре в такива райони, към които постепенно нараства интересът, да обръщаме внимание. 


Имате ли време не по работа да ходите по планините?


- Говорим си с колеги в отряда, че преди повече обикаляхме, а сега повече на дежурства ходим.

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 550 Неутрално

    В последните трийсетина години не съм се интересувал, пък е нямало и за какво, от това има някакви правила за инструктаж и други подобни мерки, свързани с екипировка и безопастност при преходи в планината. Свързвам го с ученическите ни екскурзии до вр.Ботев, Черни връх и х.Тъжа. Единственото беше да се движим в група, имахме за ръководители наши учители. Екип анцунг, гуменки и яке. Помня на Черни връх, на 24 май, тръгнахме от Алеко към върха, времето беше слънчево и долу блестяха кубетата на Невски. После заваля сняг и почна буря и се скрихме в един заслон, където стояхме няколко часа. Знаел ли е някой от хижата за прогнозата за времето и че група градски хлапета тръгва по такъв опасен маршрут. Подобно беше на Мусала. Вярно, че туризмът е доброволна дейност и никой не ти е бавачка. Но имам предвид нормативи, които трябва да се разпространяват сред хората, за да се намаляват инцидентите в планината.

  2. 2 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2953 Любопитно

    Носете телефони със заредени батерии , но обхват няма....

  3. 3 Профил на xcheffo
    xcheffo
    Рейтинг: 282 Неутрално

    [quote#1:"man_un"] Помня на Черни връх, на 24 май, тръгнахме от Алеко към върха, времето беше слънчево и долу блестяха кубетата на Невски. [/quote]
    Над 2000 м в България четирите сезона се проявяват ежедневно поне 300 дни в годината. Малко се изсилвам, но го приеми като правило. Така винаги имаш прогноза за времето


    [quote#2:"hodounski"]Носете телефони със заредени батерии , но обхват няма....[/quote]
    Обхватът обикновено се губи и появява и това допълнително тормози батерията. Сравни двете ситуации:
    1. Пълзиш час-два по нещо като пътека, попадаш на обхват, сигнализираш за проблем.
    2. Пълзиш час два, телефонът е умрял, най-близката помощ е... някъде там.

  4. 4 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 550 Неутрално

    До коментар [#3] от "xcheffo":

    +++

  5. 5 Профил на rincewind
    rincewind
    Рейтинг: 1044 Неутрално

    Рядко опитен планинар би изпаднал до там, че да го търсят. Случва се разбира се. Но повечето са неопитни - последните на Рила за пример. Просто е невероятно как в един от най-оживените планински райони може да се изгубиш!

    Съвет - тръгвайте с гуменки и на токчета Късият ръкав е задължителен

  6. 6 Профил на v_l
    v_l
    Рейтинг: 408 Неутрално

    Това със застраховките е мега идиотско. Търсих къде ли не застраховка покриваща черно на бяло и хеликоптер в БГ ... йок.
    А Германия може да няма собствени хеликоптери за тая цел, защото те са частни и се издържат именно от застраховки! Това си е бизнес при това печеливш и за двете страни. В Алпите хеликоптер се вика са щяло и не щяло. Ако нямаш застраховка после едни многоцифрени суми почват да те гонят ... жална ти майка.

  7. 7 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3169 Неутрално

    Прав е човека. То маршрутът е по-лесната част, макар че аз например често губя пътеката. Но и преходът почти винаги се оказва по-труден, отколкото го очаквам. А пътеката е такава, че вероятността да счупиш крак е много голяма. И тогава става много сложно. Внимавайте!

  8. 8 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 2201 Неутрално

    Планинската спасителна служба показва, че във всички институции най-важни са хората. Работят от 82 години на практика без правила. И си вършат много добре работата. А в голямата си част, когато си тях на хижа, компанията им е повече от приятни. Истински Хора.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  9. 9 Профил на answer_42
    answer_42
    Рейтинг: 289 Неутрално

    [quote#3:"xcheffo"]Обхватът обикновено се губи и появява и това допълнително тормози батерията. [/quote]
    На моя телефон нищо не може да му изтормози батерията, защото винаги го държа ИЗКЛючЕН в планината, а и си имам резервна батерия. В този режим на работа батерията ми изкара 15 дена като го включвах вечер и говорех по три четири пъти на ден. Втората батерия въобще не я разопаковах от найлона с който я бях увил.

    [quote#6:"v_l"]Търсих къде ли не застраховка покриваща черно на бяло и хеликоптер в БГ ... йок. [/quote]
    Има и такава опция. От това колко ще платиш зависи и каква сума ще ти приспаднат ако пратят хеликоптер.
    Примерно за едните и никакви хиляда лева плащаш 30лв за маркираните пътеки, плюс 30лв ако ходиш по зачукани места без марки и плюс 30 лв за хеликоптера, тоест даваш 90лв за годината и ако стане нещо застрахователите поне тези при които се застраховам ще платят не на теб, а на ПСС-то 1000лв.
    Има и варианти ти си плащаш и после си търсиш парите от застрахователя.
    Ако искаш повече от тези мижави хиляда лева, плащаш още някой и друг лев. Един час на хеликоптера май беше 3-4 хилядарки.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK