Imago Mundi, или за едно представяне на българското изкуство във Венеция

Imago Mundi, или за едно представяне на българското изкуство във Венеция

© Imago Mundi



"Дневник" препечатва разговора на Людмила Димова с Мария Василева от портал "Култура". Оригиналното заглавие е "Imago Mundi, една утопична приказка".


148 съвременни български художници са представени в експозицията Imago Mundi във Фондация ,,Джорджо Чини" във Венеция (до 1 ноември). Изложбата е организирана под егидата на Фондация "Бенетон", съвместно с 56-ото Биенале във Венеция и Венецианския филмов фестивал 2015 г. Куратори на българската колекция са Клаудио Скорети и Ирина Унгуреану. Художници от различни поколения, с различни естетики, някои от които са напуснали страната, показват свои работи във формат 10 x 12 см. Каталогът е на три езика, осъществен с подкрепата на Мария Василева, главен уредник на СГХГ; Гауденц Б. Руф, колекционер и основател на Наградата ,,Руф" и Програмата за подкрепа на съвременното изкуство, бивш посланик на Конфедерация Швейцария в България; на художничката Елена Панайотова, както и на софийските галерии ,,Ракурси", ,,Монев" и ,,Аросита".


В залите на Фондация "Джорджо Чини" са приютени също колекциите Imago Mundi от Алжир, бушмените от Калахари, Нигерия, Южна Африка, Бразилия, Карибите, Чили, Куба, Мексико, САЩ и индианските народи; Афганистан, Иран, Израел, Северна Корея, Тибет, Австрия, Дания, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Испания, Швеция, Швейцария; аборигенските художници от Австралия (Oкеания) и много други.




Съвременно българско изкуство на въображаемата "Карта на новото изкуство" с над 40 страни – в изложбата Imago Mundi във Венеция. Как изглежда присъствието на внушителен брой български автори в тази изложба, представена в съобщението до медиите като "актуална панорама на съвременните явления в световното изкуство в оригиналния формат от 10 x 12 cм"?


- Проектът Imago Mundi е една утопична приказка, която изразява личните вярвания и надежди на Лучано Бенетон – дизайнер, бизнесмен и политик. Самият той е нестандартна фигура, която ще остане в историята на съвременното изкуство с провокативната рекламна кампания и снимките на Оливеро Тоскано. Това, което двамата правят, е да използват полето на рекламата за повдигане на сериозни социални проблеми. През годините се засягат различни теми – политика, религия, СПИН, смъртно наказание, расизъм, световен глад, насилие и др. Между другото, не провокацията е била водеща, а опитът за събуждане на диалог и издигане на общуването на ново ниво. Това се доказва от работата във "Фабрика" – световен изследователски център в различни области, който съществува от 1994 г. и през който са минали и български художници.


Лъчезар Бояджиев

© Imago Mundi

Лъчезар Бояджиев

Този исторически фон трябва да се има предвид, когато говорим за проекта Imago Mundi. Той логично се вписва в една цялостна концепция за света, както Лучано Бенетон го разбира: "Свят без граници и без политически, идеологически и религиозни бариери. В който различието и свободата на изразяване се възприемат като най-голямото богатство. Често казвам, че ако зависеше от художниците, нямаше да има войни".


Принципът на проекта е прост. Художниците са поканени да допринесат към него, като изрисуват платно с размери 10 х 12 см. След това платната се монтират върху специално проектирани конструкции и са достъпни за транспортиране и показване. Идеята е да се включат автори от възможно най-много страни от всички континенти – своеобразна художествена карта на артистичната воля, темперамент и желание за диалог. Когато видях почти 40 колекции събрани накуп, проумях силата на намерението. Те в действителност въздействат като едно цяло, като един гигантски монумент на идеята за по-добър свят. Камерният формат на конструкциите обаче дава възможност зрителят да се впусне и в лични пътешествия през конкретни работи и художници.


Къде пада акцентът – върху отделни  работи или върху цялостното българско участие?


- В тази конкретна изложба, представена в прекрасните зали на Фондация "Джорджо Чини" във Венеция, е показана част от колекциите. Включени са 6930 художници! Това предизвика различни реакции на родна почва – и позитивни, и негативни. Аз също имах своите колебания по отношение на рамката на проекта. След като видях на живо резултата, мога да уверя скептиците, че не става дума за "изкуство на килограм", "експлоатация на художнически труд" и т.н. Всичко е на принципа на добрата воля. А начинът, по който се показват работите, издава много точно и внимателно отношение към всяка отделна творба. Те въздействат и по отделно, и в своята цялостна общност. Да прибавим и сериозните каталози, които придружават всяка селекция.


Миряна Тодорова

© Imago Mundi

Миряна Тодорова


Българските художници са от различни поколения, с твърде различни естетически идеи  – какво успява (и успява ли) да ги свърже в едно?


- Трябва да отбележа, че различните колекции са събирани на различен принцип. Някъде има куратори, които носят цялата отговорност на своя избор. В случая с България организатори са Клаудио Скорети и Ирина Унгуреану. Те обаче по-скоро действаха като медиатори между тях самите и различни галерии и художници, които препоръчваха автори (Гауденц Б. Руф, Елена Панайотова, Румяна Йонева от галерия "Ракурси", Десислава Монева и Станислава Стоянова от галерия "Монев", Росица Гецова от галерия "Аросита"). Голяма част от първоначалната проучвателна работа е извършена по съществуващи каталози за съвременното българско изкуство. Искам да подчертая, че аз не съм била ангажирана със селекцията. Поканата към мен беше да напиша един от уводните текстове в каталога. Имам своите резерви по отношение на подбора на авторите и защо някои присъстват, а други отсъстват. Моят личен избор би бил различен. Но и така събраните художници отговарят в голяма степен на желанията на организаторите за многообразие. Факт е, че те издирваха и включиха български художници, които живеят в различни краища на света, като една от целите на проекта – представата за глобалния и по-добър свят. Работите се връзват не чрез подобността си, а именно чрез разнообразието си.

Българската колекция носи името "Спасени мечти" – как се тълкува това заглавие от кураторите?


- Превеждам заглавието на българския каталог по-скоро като "България: съхрани мечтите". Инспирирано е вероятно от началото на текста на Клаудио Скорети, който започва с цитат от Елиас Канети: "Всички забравени неща викат на помощ мечтите ни". Виждам в това заглавие препращане и към нелекото минало, но и поглед към бъдещето, който със сигурност е оптимистичен.


Красимир Терзиев

© Imago Mundi

Красимир Терзиев


Как проектът кореспондира с Венецианското биенале, където българското изкуство тази година отново не е представено?


- Венецианското биенале също е базирано на една утопия. Не случайно основната му част е съставена от национални павилиони – тази година участват около 90 държави. Събрани на едно място, те трябва да ни внушат усещането за възможна цялост. И като че ли успяват. Заглавието на кураторската изложба на Окуи Енвезор All the WorldFutures – "Цялото бъдеще на света", носи огромна амбиция и независимо че преминава през най-тъмните страни от човешкото съществуване, все пак остава идеята за предстоящото възможно общо време.


Това, че България не участва, демонстрира единствено тотално неразбиране за силата на съвременното изкуство и за значението на подобни форуми, чиято роля далеч надхвърля рамките на самото изкуство.


Кристо

Кристо


Стигаме пак до въпроса защо и докога появата на българско изкуство във Венеция ще е резултат от лични усилия и контакти, от покани на чуждестранни фондации – без държавна институционална подкрепа?


- Сега съм под въздействие на работата си по изложбата на Кристо и Жан-Клод в Софийска градска художествена галерия. През цялото време радостта ми е примесена с огромна горчивина. Защо тези хора не бяха поканени да направят проект в България? Защо се пропусна тази възможност? Защо догодина цял свят ще говори за езерото Изео в Италия, а не за някое българско място? За съжаление това е безвъзвратно пропуснат шанс. И не искам да чувам за комплексарските оправдания, че Кристо мрази България. Той просто иска да работи професионално и никакви сантименти не могат да му попречат.


Същото е и с Венеция и участието ни на Биеналето. Все още съществува разбирането, че страната ни трябва да се репрезентира пред света през античността. Това не е лошо, но ако искаме да ни възприемат като съвременна, модерна, отворена за истински промени държава, мястото ни е на Венецианското биенале.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 933 Неутрално

    Тази година бях на Бианалето във Венеция. Не съм впечатлен особено много, но това в сравнение с миналато издание.
    Правят впечатление както липсите, така и ниличията. Например, Азербайджан имаше сериозно присъствие за поредна година.
    Ситуацията със съвременното изкуство в България не е никак розова, това е факт, но за този факт са виновни и галеристите, и самите артисти. Темата е дълга, но не се различава ситуацията твърде много от това, което е като ситуация в българската литература. Там, за състоянието са винавни и авторите и издателите.
    Определено България липсва на картата на съвременното изкуство, защото Кристо въобще не го броя за човек, който има нещо общо с България. Все пак, не можеш да накараш насила човек да се асоциира с родината си. Нямам представа дали мрази България, но определено идеята да му се предлага да направи нещо в България няма да сработи. Който познава естествето на работат на Кристо би трябвало да знае, че той не приема предложения за това, къде да прави проектите си. Хленченето, че целият свят щал да говори за някаква езеро, но не в България а в Италия е много, много неуместно. Ако няма проект в България на Кристо, заради това си има причина и причината се нарича Кристо!

  2. 2 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1706 Неутрално

    Не виждам смисъл в натрупването на толкова много художници и образи на едно място. Или може би единственият смисъл е авторът на проекта и кураторите да отразят поредното мероприятие в автобиографиите си. Защото при такова пренасищане от произведения, зрителите едва ли ще успеят да възприемат и усетят въздействието дори на малка част от тях. Камо ли да запомнят някой образ или име.

  3. 3 Профил на полувишис
    полувишис
    Рейтинг: 268 Неутрално

    До коментар [#1] от "Додо":

    ако си архитект или харесваш архитектура, миналата година беше наситена с архитектура, дизайн и urban design.

    но тази година имаше много изкуство и то много добро изкуство. освен изкуството в Arsenale + Giardini аз лично много харесах още три изложби на: Сай Туомбли, Шон Скъли, Джаксън Полък (2-3 стенописа и по-интересната изложба беше на брат му Чарлз Полък).

    по темата:
    лично на мен не ми се струва много добра идея да се сложи по 1 малка картина на български художник в подобна грандиозна изложба. но по-добре толкова, отколкото нищо.

    до редакторите:
    може да добавите линк към изложбата Imago Mundi:
    http://www.imagomundiart.com/exhibitions/map-new-art-0
    както и българските артисти:
    http://www.imagomundiart.com/artworks?collections[]=20670

    http://labs.capital.bg/201601/agentite-dnes
  4. 4 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 933 Неутрално

    До коментар [#3] от "полувишис":

    3 часа бях в Arsenale. Част от хората, които посещават подобни събития са ми много интерсни и мисля, че тях ги гледам повече
    Тръгнах си си с книга от там, което тежи около 3 килограма!
    Cy twombly е велилопен. За първи път видях негови работи в Билбао и останах възхитен!
    Да, и разбира се, за пореден път, Пеги Гугенхайм. Чарлз Полък не ми допада, но доста хора дори не знаеха, че Джаксън Полък е имал брат, да не говорим, че и той е бил художник

  5. 5 Профил на полувишис
    полувишис
    Рейтинг: 268 Весело

    До коментар [#4] от "Додо":

    всякакви хора ходят в Арсенале. това е целта на Биеналето.

    да. 10 евро. 3 килограма.
    тухла от китайската сергия купи ли си?

    не много хора са от арт средите (или са завършили История на изкуството), за да знаят, че Чарлз е по-големият брат и е художник. но не може да не си забелязал, че Чарлз е трябвало да си остане живописец всичките му абстрактно-експресионистични творби приличаха на Ротко, кое на Нюман, не помня дали беше опитвал да прилича и на Стела и Леуит (и на други, които не познавам). аз лично с радост разгледах неговите неща.

    http://labs.capital.bg/201601/agentite-dnes
  6. 6 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 933 Неутрално

    До коментар [#5] от "полувишис":

    Имах предвид, че съм си тръгнал от Бианалето с такава книга
    Книгата я купих от малката книжарницата/кафенето вътре в Punta della Dogana. 2300 страници, около 3 килограма тежи (6 паунда)
    Съгласен съм за Чарлз. Разбира се, че се забелязва
    Но аз гледах там доста време разни документарита за Джаксън. Там, нещо като лабораторията на Джаксън имаше, как е рисувал, и т.н. Не е нещо ново за мен, но все пак, беше ми интересно





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK