Посланикът на Швейцария Денис Кнобел: Ако правителството определя райони като защитени, то трябва да гарантира защитата им

Посланикът на Швейцария Денис Кнобел: Ако правителството определя райони като защитени, то трябва да гарантира защитата им

© Дневник



Швейцарската общност в България бързо нараства, в момента надхвърля 1 000 души. Отчасти това обяснява едно ново събитие от последния месец: посолството на Швейцария и Българо-швейцарската търговска камара организираха съвместно "SwiSSSoirée" (Вечер на Швейцария). Идеята им е това събитие да се превърне в ежегодна традиция, с която да дадат по-реалистична представа за страната си и да представят общността си.


"Има много клишета за сиренето и кравите ни, за часовниците и банките ни, но искахме да излезем от границите на клишетата и да покажем повече от истинската Швейцария," обясни пред "Дневник" посланикът на Швейцария Денис Кнобел, който ни разказа повече за ангажираността на Швейцария в кризата с бежанците, за позицията на страната му по антикорупционния закон в България, защо инвестират в биоразнообразието и дребните ни фермери, как се справят със сблъсъка бизнес-защита на природата, за ползата от дуалната система на образование и опита им в младежкото правосъдие, които споделят с нас.


Г-н Кнобел, един от основните ви проекти в България "За Балкана и хората" е свързан с подпомагане на дребните земеделски производители. Как оценявате ситуацията им и защо считате за нужно да ги подпомагате?




– Имаме установени традиции в сътрудничеството между Швейцария и България, започнало в началото на 90-те години. Имате голяма, развита индустрия в този сектор, както и по-малка структура от частни, семейни производства – две коренно различни неща.


Тези малки стопанства имат нужда от подкрепа, защото им е много трудно да оцелеят. Вярваме в потенциала на този тип производство и затова сме активни. Не става дума само за храна, предприемчивост и създаване на работни места. С нашата помощ за малките фермери, допринасяме и за устойчивото развитие, за биоразнообразието, за развитието на селските региони, за опазване на околната среда. Така проектът ни надхвърля икономическите цели.


След като България стана част от Европейския съюз смятате ли, че страната ни все още има нужда от подкрепата Ви?


– България е най-бедната държава в Европейския съюз, а той представлява и общ икономически пазар, в който трябва да си конкурентен. В противен случай ще бъдеш "изяден" от по-големите и по-силни конкуренти.


Смятам, че и като член на ЕС, България все още се нуждае от подкрепа. По-голямата част от тази подкрепа идва от самия Брюксел. Швейцария не участва пряко в кохезионните инструменти на Европейския съюз, но тъй като сме част от Европа географски, ги подпомагаме.  Нарича се "Принос към разширяването на ЕС", това е швейцарската солидарна вноска. Работим с всяка страна членка на разширения ЕС, като в случая Швейцария е заделила за България общо 76 млн. швейцарски франка. Определянето на целите на отделните проекти е винаги задача на българската държава. Времето, което имаме за изпълнение на проектите е над пет години.


Какво се случва, когато даден проект завърши, има ли следващ етап или всичко свършва с крайната дата на проекта?


Оставяме на България да определя целите на проектите според нуждите, за да станат в последствие обществени услуги, за които българската държава отпуска средства.


Биоразнообразието  и околната среда са важен аспект в проектите ви у нас, защо?


– България е сред лидерите, когато става дума за девствени гори и биоразнообразие, и това от самото начало беше приоритет в нашето сътрудничество. Този обмен продължава – има швейцарци, идващи в България и българи, отиващи в Швейцария. Вече е налице и законодателна рамка, стандарти, инспекция по контрола, създадени природни паркове.


Отбелязахте, че цените високо биоразнообразието в България. Някои представители на бизнеса у нас твърдят, че то е по-скоро проблем и опазването му пречи на развитието им. Какво бихте им казали?


– Това се случва навсякъде по света. В Швейцария имаме абсолютно същите проблеми – напрежение между икономическото развитие, създаването на работни места и инфраструктурата от една страна и опазването на природните ресурси, биоразнообразието от друга. Такъв е проблемът и със ски курортите.


Как се справят с това напрежение?


– Това е процес, в който засегнатите страни са в диалог и всеки трябва да прави компромиси. Но е важен и законът, към който те трябва да се придържат. Ако правителството е определило дадени райони като защитени, то от него зависи да гарантира защитата им.


Страната ни е доста по-гъсто населена, тъй като сме в планинска местност, населението е концентрирано само в определени райони и затова такъв тип проблеми са много по-конфликтни в Швейцария.


Тези конфликти трябва да бъдат уреждани между засегнатите страни чрез преговори, за да се достигне до общо решение.


Проявяват ли гражданите на Швейцария интерес към България като туристическа дестинация?


– През 2014 г. в България са дошли над 30 000 туристи от Швейцария, това е над 40 % ръст. Обяснението е, че България е малко известна и едва сега започва да става по-видима. Страната е много красива и когато някои я посети, разказва и на другите. Имате много активно Министерство на туризма и промотиране на българския туризъм в Швейцария.


Определящ фактор са и доста ниските цени. Също така страната ви е безопасна. Виждам добър потенциал и в бъдеще, но важното е да усвоите този потенциал.


Каква е политиката на страната ви спрямо бежанците? В момента това е много гореща и важна тема.


– Това, на което ставаме свидетели всеки ден, е една трагедия. Швейцария е много ангажирана с този проблем и сме сред основните страни с помощи за развитие и хуманитарна помощ.


Повечето сирийски бежанци, не са пристигнали в Европа, все още са между Турция, Ливан и Йордания. Важна задача е да съдействаме на бежанските лагери, например в Ливан и Йордания.


Миграцията е гореща тема, всички я обсъждат. И в Швейцария, има много полемики, но в същото време правителството е ангажирано да помага. Знаем, че това е огромно изпитание за целия континент и не е проблем, който отделните страни могат да решат сами.


И отново нещата опират до география, ние сме точно по средата. Трябва да търсим съвместни подходи. Швейцария обяви, че е съгласна да приеме сирийски бежанци – около 3 000, близо два пъти повече от България. Правим го по собствен начин, не сме част от механизма на ЕС, но участваме и изразяваме съпричастност към случващото се.


А какви са нагласите сред гражданите на Швейцария?


– По принцип имаме голям проблем с имиграцията в Швейцария.


Повече от 22 % от населението на Швейцария са чужденци и сме сред страните с най-високи нива на имиграция не само в Европа, но и в света. А това води до проблеми. Има много, смятам легитимни, опасения от страна на населението. Опитваме се да контролираме тази имиграция, като работим с Европа, но също се стараем да решим проблема и сами.


Нещата се промениха заради сирийските случаи. Тук не става въпрос за икономически имигранти, а за бежанци от истински конфликт, от война. Ако животът, физическото ти здраве или семейството ти са застрашени, ти си бежанец според Конвенция за статута на бежанците към ООН.


Наблюдава се и реакция на солидарност в Швейцария, както и в други страни като Германия и Австрия.


При подобни полемики, как процедирате в Швейцария, с публичен дебат или референдум?


– Много голяма част от полемиката се случва в медиите. Имаме и често референдуми, тази форма на пряка демокрация е много типична за Швейцария, защото наистина помага. Хората трябва да са наясно, че това не са просто полемики – трябва да се предлагат решения. Лесно е да се критикува, въпросът е как да се реши проблемът.


Вие имате изградена традиция на референдуми, но тук в България често се твърди, че е прекалено скъпо да се прави референдум по всеки проблем? Как ще коментирате това?


– Демокрацията си има цена, но не е това най-големият проблем. Референдумът е многогодишна традиция в Швейцария, той е част от системата ни, част от политическата ни идентичност. В продължение на векове спазваме традицията на обществения коректив.


Ако хората не са съгласни с решенията на властта, имат право да изкажат мнение. Всеки може да избере коя да е тема и да опита да събере подписи.


Имате ли проблеми с този тип пряка демокрация?


– Понякога има опасност от манипулация и демагогия, но швейцарците са доказали, че имат здрав разум. В Швейцария е по-специално – хората са свикнали да вземат участие и да посрещат последиците от своите решения. Това значи, че те трябва да са образовани. Но също така трябва да има и медии – те показват различните гледни точки, а оттам някой може да си състави собствено мнение. Това е процес, който се е развивал много дълго в Швейцария.


Помагате ни с експертиза опит и в сферата на т.нар. дуално образование. Кои са добрите практики, които искате да ни предадете?


– Икономическият успех на Швейцария се дължи отчасти на системата ни за дуално, или професионално обучение. Чрез нея имаме близко сътрудничество между държавните институции и частния сектор.


Дуалното образование означава споделена отговорност. В тази система от една страна са училищата, академиите, университетите, министерствата, държавна администрация. Но също имаме от друга страна и частните компании, които така изпълняват своята роля в образованието и квалификацията на техните бъдещи служители или партньори. Това сътрудничество се е развило в продължение на години и се е доказало като невероятно успешно.


Бихте ли обяснили защо?


– Първо, защото така образователната програма е свързана с нуждите на икономиката. Образователната система не се изготвя само от някой академик, а заедно наблюдаваме от какво има нужда, какви способности са необходими в бързопроменящата се среда. Трябва да се адаптираме. Това е ролята на компаниите, на частния сектор, които виждат какви са конкретните им нужди от работна ръка.


Да разбираме ли, че бизнесът ви задава актуални нужди и според това, образователната система става по-гъвкава и адекватна на времето?


– Да. Но се задава и наборът от умения, които трябва да развият учениците в зависимост от това, с какъв тип технологии ще се сблъскат. Идеята е, че те изучават теорията в училищата, но в компаниите получават практическо обучение. Тази връзка между държавните институции и частния сектор се е доказала като изключително успешна.


Втората причина е заетостта на младите хора – един от големите проблеми не само в Европа са високите нива на безработица сред младежта. В Швейцария имаме много ниски нива, може би около 3-4%, не повече. Младите хора, които завършват тази дуална образователна система, си намират работа, защото са добре подготвени да станат част от пазара на труда. Това, което наблюдаваме е, че компаниите търсят целенасочено хора с този тип образование.


Третият фактор, е уважението, което предизвикват придобитите знания и умения. Не само хората с университетска диплома са важни, всеки човек има собствена стойност и е уважаван.


Има толкова много млади, танлантливи българи, които напускат България и това е жалко. Важно е в случая да съчетаете образованието с нуждите на икономиката и това ще помогне и на вас в решаването на този сериозен и актуален проблем.


Какъв точно е акцентът на българо-швейцарския проект за младежкото правосъдие?


– Основната идея е, че ако младите хора допуснат грешка, това не ги прави престъпници за цял живот. Понякога става въпрос за определена ситуация, за определен момент от живота на подрастващите. Тези тинейджъри, ако направят грешка или извършат някоя глупост, имат нужда от втори шанс.


Предавайки швейцарския опит в младежкото правосъдие в България се опитваме да създадем един алтернативен подход – не само санкциите, затвора, трибунала, съда, полицията. Става дума за всеобхватен подход, в който има психолози, медицински персонал, възможности за обучение, за да могат децата да се учат и да имат перспектива за бъдещето.


Това, което правим в Швейцария, не е никак лесно, но сме разработили определен модел, чрез който България може да промени строго наказателния и формален подход спрямо млади престъпници.


Вие подкрепяте официалното писмо от 16-те европейски посланици в защита на анти-корупционния закон. Бихте ли споделили мотивите си?


– Ние не сме държава-членка на ЕС и с тази позиция за първи път бяхме поканени – заедно с Норвегия, да участваме. Решихме да подкрепим общата позиция. Не можем да я подпишем, защото не сме членове на Съюза, но я подкрепяме.


Смятам, че е важно за България, но е добре и за Швейцария, защото работим за правосъдната реформа. Освен това швейцарски компании имат интерес да инвестират в България и да дойдат тук. И разбира се, корупцията е проблем не само в България, трябва да се преборим с нея.

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 3209 Неутрално

    Ние не можем да си защитим учителите и лекарите от посегателства,че цели райони ще защитаваме.

  2. 2 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 2484 Неутрално

    Посланикът на Швейцария Денис Кнобел може би още не се е ориентирал в обстановката и реалностите в страната на Баце! Тук нищо не е такова каквото изглежда!

    "Освен това швейцарски компании имат интерес да инвестират в България и да дойдат тук. И разбира се, корупцията е проблем не само в България, трябва да се преборим с нея." - Е , и ? Какъв е проблема нали държавата се източва по ЗНИ Чл.2, и други на вид безобидни практики за разсипия на държавата. Да не говорим ,че няма регулация на лобизма който е най-големия генератор на корупция и заедно с банковия анарихизъм нанасят огромни щети на България!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  3. 3 Профил на theanalyser
    theanalyser
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    Такива поучителни и търсещи благодарност интервюта много ме дразнят.
    Вие сте приели два пъти по-малко бежанци от нас, най-бедни сте в ЕС, ние ви помагаме с нашата вноска...
    Ама тук вече има много повече сирийци от тези 3 000, които сега сте приели г-н посланик. Тръгнете вечер по Симеон или останалите близки улички, като в Арабски квартал е.
    И стига с този тон.
    Ние сме член на ЕС вече 9 години. Вие не сте.
    Да, по-бедни сме, но когато вие сте богатеели, ние сме задържали ислямът на турските пълчища и така не са стигнали и до вас. Така, че много добре знаем какви хора да приемаме и какви не.
    Те така за богатствата...

  4. 4 Профил на koko65bg
    koko65bg
    Рейтинг: 867 Неутрално

    В Швейцария е по-специално – хората са свикнали да вземат участие и да посрещат последиците от своите решения. Това значи, че те трябва да са образовани.

    И това обяснява защо швейцарците са постигнали това високо ниво на развитие а ние сме ,,най-бедната страна в ЕС". Прост народ - слаба държава, както казва класикът.

  5. 5 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8337 Неутрално

    То нашето правителство е един от най-големите нарушители.

  6. 6 Профил на matera
    matera
    Рейтинг: 686 Неутрално

    Имаше един виц-кога ще ги стигнем швейцарците,когато кравите ни станат по красиви от жените

  7. 7 Профил на YinYang
    YinYang
    Рейтинг: 338 Весело

    Грубо намешателство на посланика на Швейцария във вътрешната българска политика.

    When I am king you will be first against the wall, with your opinion which is of no consequence at all.
  8. 8 Профил на dearblue
    dearblue
    Рейтинг: 564 Неутрално

    швеицарците да станат 15 млн и да строят небостъргачи където да живеят и да правят вертикални ферми и оранжерии в тези небостъргачи

  9. 9 Профил на tenevski
    tenevski
    Рейтинг: 402 Неутрално

    Тия да спрат да наливат пари у разни НПО -та и да спрат да ни учат как затрием туризма . Да си изброят пистите и лифтовете и да замълчат





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK