Иван Шопов или COOH, Balkansky и Drum Kid: За музиката ме вдъхновява тишината

Иван Шопов или COOH, Balkansky и Drum Kid: За музиката ме вдъхновява тишината

© Георги Кожухаров



"Партито ще бъде като като една изложба: първо показвам абстрактни полета от 2 цвята, после квадратни, абстрактни композиции като техното, след това Balkansky - изрисувани планини, дървета и огромни дъбове с хралупи в тях. И накрая дръмендбейса – роботите, които са част от нашето бъдеще и в които лека-полека се превръщаме. Но другата музика е там, за да разберем, че не сме загубени… Ако можеш да си представиш тази картина."


Така описва тазвечершното си парти диджеят и композитор Иван Шопов – за едни познат като половинка от дръмендбейс дуото Ogonek & COOH, за други като Balkansky от едноименния проект с Теодосий Спасов, който смесва електронна и българска фолклорна музика, за трети под техно псевдонима Drum Kid, а за четвърти – като художник, който прави ембиънт саундтрак към картините си.


Всичките му проекти, занимания и успехи обаче трудно се разказват накратко. Роден в Троян и завършил Графика в Националната художествена академия, той вече десет години е един от най-заетите български диджеи в чужбина. Етикетът "най-успешният" го кара да се чувства неудобно, защото "най-успелият български електронен музикант е KiNK. Но може да се каже, че в областта на експерименталния, тежък, неслушаем дръмендбейс аз тормозя най-много публика по света". COOH e името, под което той има 5 албума и над 100 плочи, издадени за чуждестранни лейбъли в този стил.




На 3 октомври обаче музикантът ще събере музиката на всичките си псевдоними – тежка и лека, атмосферна и бърза, в 7-часов сет под заглавието  One Man Party в чисто новото пространство за танц, театър и пърформанс на НДК – "ДНК". Пред "Дневник" той разказва за музиката си в картини.


Иван Шопов или COOH, Balkansky и Drum Kid: За музиката ме вдъхновява тишината

© Организаторите


Какво обединява различните ти лица?
-      За мен и четирите стила музика имат връзка. Правейки леко техно, вкарвам вътре ембиънт звуци, в лекия дъбстеп - техно звуци, а в лекия дръм енд бейс дъбстеп.


Смятам, че музиката е едно цяло, тя не се дели на стилове. Но понеже хората имат навика да гледат часовника и си казват, "Аха, до 2 ч. през нощта ще е гадното", съм направил две смени - до средата на сета Balkansky всички любители на по-леката музика ще са щастливи, а после първите редове пред пулта ще се сменят… (Смее се)


Партито ще е като фестивал, където се смесват много видове музика. И за мен е още чисто ново усещане – това са четири различни стила, които звучат в една вечер, и всичкото е музика, правена от мен. 


Доколкото знам в гимназията си свирил в метъл група? Как се разслоиха във времето различните ти идентичности?
-      Да, бяхме три момчета, събрахме се в училището за художествени занаяти и приложни изкуства в Троян. Тогава бях започнал да свиря на бас китара, защото исках да направя група. Бяхме си училищната банда и пет години всяка седмица имахме концерти.


На колко години започнахте?
-      Аз бях на 15-16 г. По това време бях и училищният DJ – директорът ни беше дал ключ за една от стаите, където слагахме колони и усилватели и в девети клас големите ме поканиха да пускам музиката. Та по-късно тези диджейски купони се превърнаха в партита с концерти. За мен музиката винаги е била неотлъчна част от изкуството. И тогава, както и по-късно в Академията, рисувах до обяд, а следобед – музика; и на следващият ден същото.



Как стигна от метъла до електронна музика и от планината до клубната сцена в София?


-      В групата свирехме и кавъри на различни групи. Постепенно събрах голяма музикална колекция и започнах да се интересувам от различни стилове. Приятели ми дадоха техните касетки с електронната музика. И когато един от тях ми показа софтуер за правене на музика на своя компютър, реших да пробвам.


Тогава нямах пари за собствен компютър, затова ходех в един компютърен клуб в Троян. Плащах си, за да играя игри, но си носех касетофон и слушалки и се учех сам. Нямаше кой да ми показва, тогава още нямаше интернет.


После в София покрай академията се запознах с Валери (DJ Ogonek) и обменихме касети с първите ни дръмендбейс работи. Той хареса моите, аз неговите и решихме да направим парти. Беше в една пицария. За мен беше голямо събитие. Спомням се, че беше седмица след атентатите в Ню Йорк на 11 септември… Предвид обстоятелствата и като за първи път мина доста добре.



Но ембиънтът се появи още в метъл годините. Тогава слушах много дуум метъл и атмосферик метъл, където има много моменти с чисто китарна атмосфера... Още тогава бях всестранно развит слушател. 


Сега тази музика ми помага за друг проект – правя саундтрака за няколко представления за пърформанс и съвременен танц на Derida Dance Center (ArtEfact, Silent Weapon, Mono Crossing и още три – бел. ред.) В основата си това е ембиънт среда, в която спрямо хореографията се случват различни неща с музиката. За мен това е уникален опит – да се съобразиш с пространството, движението, настроението, за да създадеш внушение. 


Какво те кара да чуваш музика? Движение, пейзаж, някакви звуци и семпли или пък природата? Възможно ли е да определиш откъде черпят вдъхновение различните ти проекти?


- Да, абсолютно. За ембиънт музиката ме вдъхновява тишината - 'дупките' от тишина между отделните звуци. Тя е като бялото пространство между линиите в картините: много по-важно e понякога от самите тях. Визуалната композиция се създава, като ограждаш бели пространства с линии,в музикалната преобразяваш тишината.


Balkansky е вдъхновен най-вече от планинските пейзажи; да си едно с природата, да усещаш себе си на точното място. Това е "еко" проектът и затова и Теодосий Спасов е част от него – той е най-чистият български музикант, когото познавам.


С третия човек в Balkansky Иво Христов сме си поставили за цел да правим музика, която да кара хората да намират своята идентичност – най-вече българите. Много от тях слушат музика, която е правена в Ню Йорк, в Лондон, но не обръщат внимание на корените си. Нашият призив е да чуят откъде са дошли, да си припомнят, че имат бъдеще напред и много нещо зад гърба си.


 


За техното вдъхновението идва от чистата нужда да слушаш нещо непрекъснато - като ритъма на едно сърце, което не спира и денонощно продължава. Няма точно начало, среда, край... Едно техно парче може и 15 минути да се върти, ако е интересно. Като картина с четири цвята, за мен е най-абстрактната музика от четирите стила в One Man Party, друг вид рисуване.


А дръмендбейсът е най-разработеният ми стил.  Той идва от стремежа ми да се напреварвам с времето понякога. Нахлува и ме кара да си мисля за скоростта на нашия свят,  за машинизацията... Той е най-много вдъхновен и от метъла и индъстриъл звука, които съм слушал дълги години.


Имаш над 100 плочи и пет албума само като Cooh, два с Balkansky и си един от най-заетите български диджеи в чужбина. Как се пробива на международната електронна сцена?


-     Най-важното е разбира се, е музиката да е качествена, но е много съществено как се промотираш. В моя случай стана чрез един уебсайт за млади музиканти, където можеш да чуеш музиката на хора от цял свят. С мен се свърза един американец, с когото направихме няколко парчета и последното се получи толкова добре, че го пратихме на един английски лейбъл. Така през 2005 г. излезе първата плоча с мое парче, която стигна до музикалните магазини в цяла Европа. Оттам и други лейбъли се свързаха с нас и така се започна - първо 4 плочи, следващата година 15, 20...



Освен това често неиздадени още диджеи те канят за хедлайнер на своето парти в чужбина. Така се запознаваш с други хора. Контактът на живо е важен, защото през интернет не винаги има хубава връзка – никога не знаеш дали човекът, на когото си пратил музиката си, си отваря мейла, дали те слуша в студиото, на телефона си или по път в колата, докато други хора му говорят. Само много хубави парчета оцеляват на филтъра на нашето ежедневие, още повече, че днес е по-достъпно да се прави електронна музика от когато и да е.


Та важно е да работиш нонстоп и постоянно да пращаш музика – но когато си достигнал определено ниво. Ако си бях пратил музиката от компютърния клуб в Троян, хората щяха да чуят максимум една секунда и никога повече да не пуснат нещо, правено от мен.


Спомена, че имаш музика за албум, записан по време на турнето си в Австралия, която все нямаш време да издадеш. Какво още имаш в списъка за правене?


-    Много.С Balkansky Работим върху трети албум, който ще излезе напролет или лятото догодина, а преди това имаме запланувано американско турне. Началото беше дадено в село Дълбок дол, откъдето е родът на баща ми, в къщата на един много талантлив художник Веско Велев. Пренесохме апаратура и микрофони там, гледахме неговите картини, ядяхме круши от дърветата и записвахме. За мен това винаги е било мечта – албумите не само да говорят за дадено място, а и да се случват там.


Най-новият ми проект се казва Nirvana Project. С една турска пианистка, Айшедниз Гюкчин, правим кавъри на "Нирвана" за класическо пиано и електронен звук. Ще представим албума на живо с хореография и танц от Екин Бернай, която е много известна турска хореографка. Тя пресъздава живота на Кърт Кобейн върху нашата музика.



А последният ми български проект се казва The Third Man – с двамата братя Антон и Иван Литовченко. Това са мелодични даунтемпо неща. Издаваме албум в две части – първата излезе през август, а втората предстои в края на октомври.


Тази седмица снимам и видеоклип с един казахстански приятел, Тимур Турисбеков, под името Project Zenith. Даже получихме награда за най-добра група в Казахстан преди няколко седмици. Смесваме алтернативен рок с поп, електроника, дъбстеп, с всичко. Като цяло е проект, предназначен за провокация на казахстанското население. (Смее се)


Как успяваш да балансираш между всичко това?


-     Много хора ми задават този въпрос. Същественото е, че аз само това правя. Не пия бира в градинки, не ходя на партита, освен когато съм диджей. Срещите ми обикновено протичат в студиото с колеги музиканти, които идват да ме видят и докато си говорим, вече сме направили няколко парчета.


Рисуването също не отстъпва. На партито ще представя нова колекция дрехи за една марка – много готини тениски с мои рисунки. Доста рисуване падна, докато ги направя.



И като художник се старая да рисувам в много посоки. От учителите си знам, че добрият живописец е и график, скулптор. За да си успял в нещо, не може да правиш само него. Трябва да имаш отдушници.


За мен почивката е смяна на едно хубаво нещо с друго. Да не правя нищо е.... Ето, днес час и половина бях на зъболекар и всички звуци, които чух,  записах в главата си. Мисля да ги използвам в следващото представление за Derida. За там често записвам всевъзможни неща около себе си. Понякога може да ме видите да гоня котки из шумата в парка с микрофон.


Всички проекти на Иван Шопов могат да бъдат проследени на ivanshopov.com и страницата на собствения му лейбъл ABCD.

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на tak40309320
    tak40309320
    Рейтинг: 261 Неутрално

    Всичко му е хубаво, освен едно: не става.
    Това е субективно, но другото да го кажат феновете.

    има хора с много профили, има и профили които се ползват от много хора
  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  3. 3 Профил на newgenerations
    newgenerations
    Рейтинг: 564 Неутрално

    Харесвам Балкански Макар че Дигитал ноттич /Тафо Великов, ако не се лъжа/ - дъ бест !

  4. 4 Профил на damage_case
    damage_case
    Рейтинг: 441 Неутрално
  5. 5 Профил на Пешката
    Пешката
    Рейтинг: 2406 Неутрално

    не е никак зле, особено това със спасов.

    Ако го боли, както го мързи, отдавна да е умрел.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK