© Личен архив
Докато на международна конференция в столичния Хотел "Балкан" се обсъжда ролята на медиите и комуикациите в образованието, в печатницата на Държавен вестник се подготвя за издаване новият Закон за предучилищно и училищно образование, в който изрично се забранява използването на мобилни телефони в час. "Дневник" използва момента, за да поиска мнението по въпроса на един от гост-лекторите - доктор Ювей Лин.
Ювей Лин е преподавател по медии и комуникации и креативно писане в Университета за креативни изкуства във Фарнъм, Великобритания. Притежава докторска степен по социология от Университета в Йорк. Има над 10-годишен опит с интердисциплинарни изследвания в областта на дигиталните медии, иновационни и комуникационни технологии, анализ на аудиторията и потребителите. Най-новите й изследвания са насочени към отворените данни и софтуери с отворен код.
Тя беше в София в понеделник по покана на Медийна група "България он ер" и телевизия "Блумбърг" за конференцията "Образование и медии" и презентацията й беше посветена на медийната грамотност в условията на дигиталната ера.
Д-р Лин, ясно е, че вие използвате средствата за комуникация и медиите постоянно в работата си в университета. Добра идея ли е според вас да се използват и в по-ранните етапи на образованието?
- Да, разбира се. Неизбежно е. Децата в днешно време започват да използват различни устройства като таблети в много ранна възраст, няма как да игнорираме това.
Например в момента в британските училища се отделя голямо внимание на уменията на децата да се изразяват и да разказват истории. Това развива логиката им и концепцията за причинно-следствените връзки. А това се постига най-добре чрез различни образи и визуални примери, така че използването на таблети в тези случаи е невероятно удачно и има безброй такива приложения, разработени специално в помощ на учителите.
Честа практика ли е да се използват устройства в класните стаи във Великобритания?
- Започва да става много популярно, да. Все още не навсякъде, но училищата вече си дават сметка, че комуникационните устройства са част от живота на учениците и е важно да успеят да ги интегрират в учебния процес, за да са на една вълна с тях. Освен това е очевидно, че за да се справят в модерния свят, децата трябва да разбират поне малко от програмиране и да знаят много за интернет и как да подбират източниците си, така че използването на устройства е задължително.
Всъщност в учебните програми за Англия и Уелс неотдавна записаха много повече часове за информационни технологии и издадоха препоръки към учителите за преподаване на техническа грамотност сред учениците. Целта не е децата да се научат да боравят с някоя определена операционна система или програма, а да владеят като цяло "езика" на технологиите.
Причината да ви питам, е това, че съвсем скоро българският парламент забрани със закон използването на мобилни устройства в училище.
- Със закон? Наистина ли?
Съвсем наистина. Аргументът е, че децата се разсейват по време на час.
- Знам, това и на мен ми се случва в университета. Много е дразнещо, но това не е причина да направиш такава голяма крачка назад. Ако бях много консервативна, със сигурност щях да приветствам такъв закон, защото наистина е битка да им привлечеш вниманието и концентрацията им трае много кратко, при това при мен става дума за студенти, не за деца. Колегите ми ме съветват да ги карам да си изключват телефоните в началото на заниманията, но не ми допада този подход.
Моето решение беше да се нагодя към този проблем и преструктурирах лекциите си. Когато аз бях студент лекциите ни продължаваха по един час от край до край, но сега в университета се стараем да говорим по-кратко – около 45 минути или по-малко, в стил TED-TED-talk, а останалото време е за упражнения.
Карам студентите например да направят бързо проучване в интернет и от това, което са научили, да изнесат презентация. Скоро правихме подобно упражнение, в което трябваше да сравнят начина, по който са представени различни култури в медиите и рекламите. И те го правят - там на място, защото имат техническата възможност и защото това ще им помогне да затвърдят урока.
Какво мислите за тази забрана?
- Просто не можеш да ги накараш да се откъснат от тази част от ежедневието си, това е твърде затворено мислене. Вместо това трябва да намериш начин да го интегрираш по полезен начин. Но това изисква от учителя да вложи много мисъл в методите си на преподаване, така че учениците да не са затрупани с информация и да не се чувстват ограничени за собствените си възможности на учене и възприемане… Наистина не мога да повярвам, че има такъв закон. И какво - ще ги арестуват ли, ако си носят телефоните?
Как е уреден въпросът в гимназиите във Великобритания? Вероятно и там не е позволено да говориш или да пишеш съобщения по мобилния в час?
- Да, разбира се, че ако не е свързано с учебния материал, е забранено да се използват. Учителите обикновено карат децата да изключват смартфоните или ги събират преди часа. Но докато стигнат до университетското ниво вече трябва да са научили кога е приемливо да говорят по телефон и кога не е. Така порастват и започват да поемат отговорност за действията си. Това е работа на учителите, но забрана със закон е прекалено драстична позиция.
Според вас трябва ли да има изобщо някакви ограничения за ползването на мобилни устройства в учебния процес?
- Зависи от контекста. В университета хората са вече възрастни и трябва да знаят кога да проявяват уважение. Ако говорят по телефона, докато изнасям пред тях лекция, това е много грубо и със сигурност ще помоля човека да престане. Но в същото време можем да използваме тези технологии за учебния процес и това може да е много увлекателно и интересно за студентите – може да ни отведе на следващото ниво в развитието на образованието и методите на преподаване.
Колкото до гимназистите – те трябва да усвоят културата и отговорното поведение по отношение на мобилния си телефон, вместо изобщо да им се забранява. Трябва някак си да се научим да интегрираме този аспект в учебния процес. Всъщност дори нарушаването на забраната и забележката от страна на учителя ще ги научи на нещо – кога е окей да ползват телефона, и кога не. Пълната забрана може би е по-лесното решение, но не и по-рационалното.
Разбира се, винаги можем просто да им спрем интернета, макар че това ми се струва прекалено жестоко. Според мен достъпът до интернет започва да се превръща в едно от основните човешки права в развития свят.
