Боряна Димитрова: Борисов остава най-силният електорален ресурс за ГЕРБ

Боряна Димитрова

© Георги Кожухаров

Боряна Димитрова



Боряна Димитрова -  управляващ партньор в "Алфа Рисърч", коментира резултатите от местните избори и от референдума за "Дневник". Социолозите от агенцията дадоха изключително точни прогнози и на двата тура на гласуването за местна власт.


Поднесесоха ли някаква изненада изборите?


- Вторият тур на местните избори продължи основните тенденции от първия - ГЕРБ разшири влиянието и лидерството си. ДПС е в стагнация, като губи знакови общини - Гърмен, Исперих, Кубрат. Ерозия на БСП, по-бърза и от най-мрачните й предвиждания. Важни пробиви за Реформаторския блок в София, Плевен, Добрич и симптоматични провали в общини като Хасково и Петрич, което е повод за трезв анализ, ако цели идентичност и устойчивост.




На фона на победата на мнозинството кметове от ГЕРБ с около и над 60%, драматичният балотаж в Пловдив беше истинска изненада. Като обща равносметка, дясноцентристката ориентация на страната и управленският формат препотвърдиха електоралната си безалтернативност, но предстоящите конституционните промени, бюджет, здравна реформа ще го поставят отново на изпитание.


Какво показаха участието и отговорите "да" на референдума за електронно гласуване? Ако приемате тезата, че гражданското общество накара депутатите да се върнат на въпроса, как според Вас изглежда гражданското общество?


- Предвид орязаните въпроси, информационните далавери с насочването на пари към кухи сайтове и създадените изкуствени затруднения в изборния ден (в моята избирателна секция, например, получавахме на два пъти бюлетините и на два пъти влизахме в тъмните стаички, което предизвика опашки още в 9 сутринта), над 2 700 000 гласували е сериозен успех. Още по-категоричен е успехът на отговора "да". Близо 1 млн 900 хиляди души, отговорили утвърдително, формират най-значимия политически субект на тези избори. Екзит половете показаха, че в тези 71%, които гласувах с "да", има симпатизанти на всички политически сили – ГЕРБ, РБ, ВМРО, НФСБ, Движение 21, дори 50% от симпатизантите на БСП. Т.е. става въпрос за едно наистина широко представителство, а не за редуциране на гражданското общество до определени политически привърженици, каквито внушения се правеха в предизборната кампания.


Според Вас има или няма промяна в съотношението на политическите сили след местните избори?


- Ако имате предвид лайтмотива на предизборната кампания, т.е. тезата на ДПС за преформатиране на управлението след изборите - такава промяна не само няма, но напротив, електоралните резултати на правителствената коалиция препотвърждават още по-убедително формулата на властта. ГЕРБ печели самостоятелно 120 кмета. Заедно с РБ, другите коалиционни партньори и съвместно подкрепените кметове, ще управляват над половината от общините и всички областни центрове, без Кърджали. Ситуацията е коренно различна от европейските избори през 2014г., когато БСП с 18.9% получи почти двойно по-нисък резултат от ГЕРБ (30.4%), а ДПС с нараснало до 17.3% самочувствие, сложи край на правителството на Орешарски.


Каквито и слабости да има настоящата формула, местните избори ясно показват, че в обществото няма подкрепа за друг управленски формат.


Какво стана вдясно? ГЕРБ и Реформаторите играха и заедно, и едни срещу други, атакуваха се в кампанията, имаше остри изказвания на Цветан Цветанов и Радан Кънев в изборната нощ на първия тур, а на втория - на Бойко Борисов и Петър Москов. Как виждате бъдещето на коалицията, която стои зад правителството? 


- На избори като на избори. В България това означава почти "на война като на война". С местния вот Цветанов безспорно увеличава властта си в ГЕРБ и логично заявява публични претенции. Същевременно, по-силни и от медийните, са били вероятно напреженията в местните структури на двете партии. Но, честно казано, на фона на българската медийна реалност, коалиционните партньори запазиха доста приличен тон. Не беше преминат един рубикон, който да направи невъзможна по-нататъшната работа на кабинета. И на управляващи, и на опозиция, вече е ясно, че до президентските избори никой няма интерес да разваля управленската формула.


Едва към лятото на следващата година можем да очакваме по-резки ходове с цел стратегическо позициониране преди изборите.


Ако местните избори не повлияят на коалицията, какво може да й се отрази, да я промени?


- ГЕРБ категорично засили лидерската си позиция след тези избори и коалиционното статукво го устройва, тъй като никоя от поддържащите формации няма основание за по-високи претенции. Евентуален риск е ГЕРБ да демонстрира надмощие с орязване позициите на някои от партньорите. По-деликатна е ситуацията при Реформаторския блок. Той дължи електоралната си тежест не толкова на силни лидери, колкото на няколко ключови теми, които са важни и сплотяващи за неговите избиратели – съдебна система, антикорупция, здравна реформа, енергетика. Непреодолим сблъсък по някой от тези въпроси също може да разклати коалицията. Ако загуби позиции по тях, РБ автоматично губи и избиратели.


Как може да се обясни поредната победа на ГЕРБ, при това с по-добър резултат? Толкова ли са доволни хората от местната власт на партията на Борисов?


- Умело използване на еврофондовете, подходящи видими личности, партийна технология, малцина опозиционери с хъс за битка.


Анализатори предупреждават за опасност от авторитаризъм. Какво мислите?


- Като по-непосредствени виждам три други опасности – самозабравяне, липса на професионален и организационен ресурс за управление на всички 120 спечелени общини, зависимост от неясни мнозинства в повечето общински съвети.


Има голяма разлика между гласовете за кметове на ГЕРБ и листите на ГЕРБ в градове като Бургас, София, Варна? Какво означава това?


- Има един обективен фактор – популярността и тежестта на настоящите кметове привлича вот значително над партийния. За "Кмета" гласуват както хора без изявени политически предпочитания, така и такива, които не виждат шанс "техният" кандидат да спечели, но пък остават лоялни на партийната листа – такъв е случаят с Вили Ликов в столицата, Чавдар Трифонов във Варна и други.


Освен този обективен фактор обаче, ми се струва, че на тези избори беше тествана и една технология за поставяне в зависимост на определени градоначалници от ГЕРБ. Ще спомена само случая с Общинския съвет във Варна, за който "Дневник" писа. В редица секции се получава приблизително следното разпределение: 200 гласа за Портних, но само 15 гласа за листата на ГЕРБ; останалите – за листите на ДПС или Янко Станев. Една класическа схема, в която под претекста "загриженост за кметското място и помощ от приятел", ГЕРБ се оказва съучастник в собственото си "олекване".


Как става това? – след лансирана информация, че "кметът" губи, се договаря спешен бартер – гласове за "вашия кмет" срещу гласове за "нашата общинска листа". И като резултат, "приятелите" получават златната акция за следващите четири години, тъй като срещу една ненужна помощ за кмета, са успели да изработят собственото си дялово участие в Общинския съвет. Предстои тепърва да видим, дали ГЕРБ ще "овладее" шарените общински съвети, или те ще започнат да превземат най-голямата партия.


Каква роля изигра Бойко Борисов в кампанията?


- Традиционна – да прерязва лентите на видимите резултати. И една по-нова – да слепва пропукващи се връзки в коалицията. Няма съмнение обаче, че и в двете си роли Борисов остава най-силният електорален ресурс за ГЕРБ. По-интересна е ролята, която оттук нататък ще играе Цветанов.


При вече утвърдени фигури от премиерската партия, изглежда ли вероятна хипотезата за вътрешни избори в десницата за обща кандидатура за президент, както предложи Радан Кънев от Реформаторите?


- Хипотетични вътрешни избори между ГЕРБ и РБ са с предизвестен резултат. Сигурно има някакви калкулации зад такова предложение, но електорално, по отношение идентичността и интегритета на РБ, това е губещ ход. Единствената печалба, която виждам е, да се създаде алиби на Блока да не създава вътрешни лидерски напрежения.


Какво стана в левицата? БСП ще реанимира ли? Възможно ли е партиите в ляво да повторят разделенията и обединенията на десницата, произлязла от някогашното СДС?


- След катастрофалната загуба, пред БСП има два възможни пътя – преместване силно в ляво и радикализация до степен на ксенофобия. Подобен ход тества с реториката си кандидатът й за столичен кмет Михаил Мирчев ("османски орди" не са дори в речника на родните националисти, какво остава за европейските леви партии). Другият път е на взаимодействие с АБВ и други леви партии – във формат, подобен на ранното СДС, гръцката ПАСОК, или нещо подобно. Проблемът е, че във време на криза, каквато бежанската вълна създава в региона и Европа, се търсят силни личности и управленски, а не чисто идеологически алтернативи. В сегашното си състояние БСП не е в състояние да предложи нито едното, нито другото.


Какво показват резултатите за ДПС?


- ДПС продължава да бъде една от най-добре организираните партии в България, но и тя не остава незасегната от пороците на родните партии – вътрешни съперничества и разцепления, загуба на влияние в традиционни крепости, неумение да изгражда дългосрочни партньорства. Стратегически най-големият й проблем обаче е, че и на тези избори не успя да се превърне в национална партия, "еманация на заедност" по думите на лидера й Лютви Местан.


А за националистическите формации?


- Националистическите формации не извлякоха дивиденти от бежанската криза, не на последно място, защото ГЕРБ и лично Борисов добре уплътниха тази ниша. Другият интересен щрих е, че разтрогването на съжителството между ВМРО и НФСБ, които се явиха на тези избори поотделно, а не като Патриотичен фронт, показа по-голяма адаптивност и личностен ресурс при "воеводите". "Атака" на Сидеров потъва. Интересно е, дали някой ще се опита да съживява този проект, или ще заложи на нов геополитически проводник с високо напрежение.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK