Дъглас Кенеди, писател: Страховете ни са трамплин към промяна

Дъглас Кенеди, писател: Страховете ни са трамплин към промяна

© Анелия Николова



60-годишният американски писател Дъглас Кенеди, автор на романите "Мъртво сърце", "Живот назаем", "Изкушение", "Моментът", "Сделката", "Пет дни" и "Специални връзки" (от каталога на издателство "Колибри"), гостува на първото издание на фестивала "СинеЛибри". Космополитна личност, изключителен ерудит и пътешественик по природа, Кенеди живее между Лондон, Ню Йорк, Париж и Виена.


Почитател на класното кино, сред което причислява и последният филм на режисьора Павел Павликовски - "Ида", отличен с награда "Оскар" за чужодезичен филм, Дъглас Кенеди би могъл успешно да изгради и кариера на психоаналитик. С изключителна вещина разкрива сложните характери на героите си и допълва, че движещата сила във всеки един от тях е страхът.


Казвате, че любопитството е много здравословно нещо за модерния човек, но в същото време е известна и поговорката, която казва, че "любопитството убива котката". Къде е златната среда?




- Знаете ли, винаги съм мразил този израз - "Любопитството убива котката", защото мисля че е измислен от родителите, които искат да предпазват децата си от вроденото им любопитство да откриват света сами. Категоричен съм, че липсата на любопитство убива много повече от самото любопитство. Особено в живота на един пораснал човек. Ако загубиш любопитството си, започваш да гниеш, да атрофираш.


Завършил сте история и съвсем естествено това ви помага много в подготовката за писането на романите ви, в разказването на истории. Но освен, че сте изключителен разказвач, се забелязва и един забележителен талант в психологическото конструиране на героите. Как постигате това?


- Разбира се, че ми помага. Много ми се удаваше историята в университета. Моят професор смяташе, че имам голям талант в тази посока и всъщност, сега си спомням, че благодарение на едно историческо есе, което написах, спечелих първа награда, която имаше и паричен еквивалент и така успях да избягам и видя Европа. Професорът ми предложи да продължа да се развивам в тази посока, но ми каза също така, че не си ме представя да прекарам остатъка от живота си в библиотека, или сред архивите. За да се върна на въпроса ви - разбира се, че историята ми даде много силно усещане за повествование. И, това което е много интересно пък в историята, е пълната интерпретация.


Срещам се и говоря с хора в България, които определено изпитват определена носталгия към комунизма и това за мен е интерпретация на един исторически период. Много пътувам в т.нар. Източен блок в Европа и моите приятели, американци, ме питат: "Не е ли ужасяващо?", отговарям: "Да, визуално, изглежда празно, лишено от съдържание, но също така им казвам, че именно в тези страни съм срещал най-интересните хора в живота си и съм водил най-интелигентните и смислени разговори с хора, преживели ужаса на комунизма. И тук се връщам отново на началото на разговора ни - всичко е интерпретация. Разбира се, има основни теми в историята като геноцида, Хитлер, все неща, за които сме категорични, че това е част от миналото на света, което носи черен отпечатък, но когато слушам кандидатите за президентския пост в САЩ, се ужасявам от плиткоумието на някои от тях, които разделят света на бяло и черно - няма такова нещо, всичко е скрито в нюансите, в интерпретацията ни за света.


Що се касае за психологизма в изграждането на героите ми - моята втора съпруга, която е психоаналитик, винаги ме хвали :"Много си добър в изграждането на психологически характеристики на героите си!" Нямам никаква подготовка в тази посока, поне такава, каквато има съпругата ми, например, но това, което ми помага много е моят личен опит. Аз израснах в едно изключително нещастно семейство, родителите ми винаги се караха - това ме беляза и ме провокира да се вглеждам в детайлите, да търся знаците. По-късно, с израстването ми, забелязах, че всеки човек, наистина всеки човек, има дълбоко в себе си нещо, което е много сбъркано - то е плод на страховете му. Няма човек без страхове. Така че, когато си мисля за героите си, винаги си задавам въпроса - какво се е случило с него или нея в детството му, какво ги е белязало, какви са страховете им? Какво ги държи будни през нощта?


Говорейки за страховете, героите в романите ви сякаш носят част от злото в себе си и то се проявява през тях от време на време?


- Разбира се, злото е част от човешкия характер. Няма само добър или само лош човек, ние проявяваме злия вълк в себе си, когато го нахраним, тоест, когато съзнателно станем част от злото. Познавам много добри хора, които понякога правят злини. След развода си, се разделих с много мои добри приятели. Моментът на изпитание е силно показателен за това кой вълк в себе си ще нахраниш - добрият или лошият. Но всичко е въпрос на избор. Както преди това ви споменах - нещастието на моите родители, то също е въпрос на избор.


Много често съм питал баща си - защо не напусна майка ми, щом си толкова нещастен в брака си, но той не даде смислен отговор, не предприе действие. Защото голяма част от хората се чувстват удобно в нещастието си и не намират смисъл, смелост или дори, ако искате, добра причина да се разделят с него. Всички тези неща в човешката природа ме интересуват - и най-вече невероятният ни талант да саботираме сами възможността за промяна, за подобрение, за еволюция. Страховете ни са трамплин към тази еволюция, те са възможност за промяна и е въпрос на личен избор за какво използваш страха си - за мобилизиращ фактор за промяна или за още една причина да живееш нещастно.


Интересен е изборът ви на главни герои. Понякога това са мъже, понякога това са жени. Как избирате пола на основния си герой?


- Зависи изцяло от историята. Написал съм шест от романите си от женска гледна точка и това е интересно преживяване и за мен. Писането на роман ми отнема приблизително две години и в този период от живота си трябва да вляза напълно в кожата на героя или героинята си, а това е уникално усещане. Защото живееш изцяло в глава на героя си. Знам, че звучи странно, но това е моята работа. Винаги, обаче знам, още в началото на измислянето на историята, дали ще бъде жена или мъж.


Дъглас Кенеди, писател: Страховете ни са трамплин към промяна

© Анелия Николова


Много интересен избор са и локациите в романите ви - човек може да обиколи целия свят с вашите герои - Австралия, Франция, Англия, Германия, САЩ?


- Това отново кореспондира с характера на главния герой. В началото на кариерата си дълго време съм писал пътеписи и гидове за пътешественици, така че знам как да пресъздам много живо усещане за един град, държава или дестинация. Също така вярвам, че ако, като писател успея да изградя връзка между героя и града, в който живее, това е още една допълнителна и важна характеристика за живота му. Винаги изграждам много силна връзка с градовете, в които живея и онзи, който ме е белязал най-силно е Лондон. Но, разбира се, не Лондон от романтичните филми с Хю Грант, а Лондон, в който вали, вечно е сиво и мрачно, но аз обичам този град. Живял съм в Лондон 23 години и се връщам често.


Когато писах романа "Жената от пети район", мои приятели - французи ме попитаха: "Ама, къде успя да видиш този Париж?", отговорих им: "Като обиколих града пеша!". Човек трябва да развива дарбата си да вижда невидимите, неуловими неща. Защото Париж в моят роман не е Париж, който сте виждали на пощенска картичка, нито пък Париж от филма на Уди Алън.


Споменахте "Жената от пети район", който е един от трите ви романа, които са екранизирани. Имате ли правото да се намесвате в избора на актьори, защото в споменатата екранизация, участват двама изключителни актьори - Кристин Скот- Томас и Итън Хоук?


- Не, но случаят с "Жената от пети район" е малко по-особен, защото версията, която виждате във филма, е всъщност написана от режисьора Павел Павликовски. Моят сценарий, онзи, които одобриха продуцентите на филма, не се понрави на Павел Павликовски и той пренаписа историята. Разбира се, аз не бях съгласен с това, защото това бе една тотално различна история, но постъпих дипломатично и се оттеглих от проекта без да вдигам много шум. Дори когато съм участвал в рекламната кампания покрай премиерата на филма, винаги много деликатно само съм споменавал, че съм изключително щастлив в екранизация на един от романите ми, да участват изумителни актьори като Кристин Скот-Томас и Итън Хоук. Трябва да призная, че с Павел Павликовски преминахме през много труден период и се разделихме не особено приятно. Въпреки това, аз вярвам в дарбата му на разказвач и когато в един зимен следобед, когато на писателите им е възможно да ходят на кино, си купих билет, за да видя неговия нов филм "Ида", си казах: "Ах, ти негоднико! Какъв изключителен филм си направил и каква невероятна история си разказал!Браво, браво, браво!"


За разлика от "Жената от пети района", екранизацията, която харесвам най-много е "Живот назаем", в който много си допаднахме с режисьора, обожавам актьорите - Ромен Дюрис и Катрин Деньов. Тогава моята идеята за романа се припокри напълно с версията на филма. Знаете ли - за писателят, отношенията му с киното, с филмирането на романите му, много често напомня на посещение в казино. Сигурно сте чели, че Достоевски е бил заклет, хазартен играч и този нюх към играта, към рисковите ситуации в нея, са сигурно много тонизиращи, но за мен е по-скоро - любителски маниер на игра в казино, където винаги си печеливш. Ето, например, за "Жената от пети район" аз написах сценарий и си получих парите, но филмът не се случи така, както аз поисках. "Живот назаем" пък ми донесе и много добри отзиви, така че ролята на писателя в екранизирането на романите му, донякъде е винаги печеливша позиция.


Една от героините ви казва, че живее животът си така, все едно, че заслужава да е в центъра на голямо бедствие. Как живеете живота си вие, какво заслужавате вие?


- Мисля че, съм получил онова, което заслужавам. Всичко, което съм искал да правя, е да пиша. Искам да мога да пиша още поне 25-30 години. Знаете ли, в моя парижки апартамент има един голям шкаф, пълен с моите книги, издадени на различни езици. И до този шкаф, има един празен шкаф, където искам да сложа останалите, онези, които все още не съм написал. Също така - мечтая за интересен живот. Винаги, например, съм искал да бъда диригент. Може би, защото много обичам класическа музика и да бъда диригент е една несбъдната мечта. Радвам се на втория си брак, който е изключително хармоничен и на кариерата си на писател. Постигнал съм някаква хармония с нещастните мигове в живота си и сега се радвам само на онези неща, които имат истински смисъл и значение за мен. Лукс, който си позволяваш и до който достигаш в определен период от живота си, на определена възраст - моментът, в който си казваш: "Аз не съм нещастен човек!"


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Съгласен съм за любопитството.
    Не мисля обаче, че страхът е мобилизиращ фактор, напротив - страхът сковава, подтиква към покорство.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    властта ражда паразити
  2. 2 Профил на musashii
    musashii
    Рейтинг: 726 Неутрално

    Любопитство и любознателност са две различни неща.Любопитна е бабичката пред блока,която иска да знае всичко за личният живот на съседите си.Докато любознателният човек се интересува от наука,изкуство,литература-въобщо от всички области на човешкото познание.Винаги са ме учудвали хора,които могат да изброят всички вещи и познати на съседите си,а пък не знаят от колко планети се състои слънчевата система.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK