© Цветелина Белутова
Н. Пр. Марк Бишлер, посланик с неограничени пълномощия по въпросите на климатичните изменения към Министерство на външните работи на Люксембург
Кои са задачите, решенията и неизвестните преди срещата за климата в Париж според Н. пр. Марк Бишлер – посланик с неограничени пълномощия по въпросите на климатичните изменения към Министерството на външните работи на Люксембург и дипломат, чиято кариера е отдавна свързана с въпросите за околната среда и климатичните промени. Той беше един от участниците в конференцията "Устойчивото развитие като водещ принцип на 21-и век", организирана в София от гражданската платформа MoveBG и Великото херцогство на Люксембург от този четвъртък (12 ноември).
С какви нагласи гледате към предстоящата среща за климата в Париж?
– Срещата в Париж е безпрецедентен политически момент. Тя беше планирана през изминалата година и половина с оглед на успешното приключване на 21-ата Конференция на страните от Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата.
Всички основни играчи, включително страните с определяща роля за обема на парниковите газове в атмосферата, този път са на масата за преговори. Това не беше така на срещата в Копенхаген през 2009 г.
Над 150 страни са представили своите планирани националноопределени вноски, за да помогнат за намаляването на емисиите на парникови газове и да се адаптират към неизбежните последици от изменението на климата. Европейският съюз и неговите 28 държави членки направиха това още през март тази година.
Кой е най-важният въпрос, който форумът трябва да реши?
– Седмици преди началото на срещата финансирането остава решаващият въпрос, който следва да бъде адресиран по надежден начин. Това може да превърне конференцията в Париж в истински успех.
Какво е посланието, което отправяте и тук, в София, и в Париж при адресирането на този проблем?
– Като дипломат, чиято кариера винаги е била свързана с устойчивото развитие, аз няма да се уморя да разпространявам мантрата, че не е възможно да съществува устойчиво развитие без устойчиво финансиране за развитие. Интелигентните публично-частни партньорства имат голям потенциал да изпълнят първостепенна роля в решаването на това много сложно уравнение.
Финансирането ли е основно неизвестно и в Целите за устойчиво развитие на ООН, приети на срещата в Ню Йорк неотдавна?
– Това, което отличава Целите за устойчиво развитие на ООН и Планът 2030 от Целите на хилядолетието, приети през 2000 г., е, че те са насочени не само към развиващите се страни, а са универсално приложими. Показва се ново разбиране на темата за устойчивото развитие и нов подход за разрешаване на проблемите, свързани с нея.
Целите за устойчиво развитие имат универсален характер. Те позволяват градивни действия както в борбата с бедността, така и с изменението на климата. Както у дома, така и в чужбина.
Има ли универсални решения за универсалните проблеми в борбата с климатичните промени?
– Това, което могат да направят в борбата с климатичните промени много европейски страни, включително и Люксембург, а вероятно и България, е да положат повече усилия за повишаване на дела на енергията си, добивана от възобновяеми източници. Както и да подобрят енергийната си ефективност, например в по-големите промишлени производствени обекти и обществените сгради.
Някои нови европейски инструменти като мащабния Европейския стратегически план за инвестиции за 315 млрд. евро предоставят нови възможности за инвестиции от страна на частния сектор, задвижвани първоначално от публично финансиране за проекти в икономическите, социални и екологични области.
"Дневник" публикува интервюто с разрешението на организаторите на събитието.
