Михал Ситек, образователен експерт: Общините и гражданският сектор могат да реформират училищата

Михал Ситек, образователен експерт: Общините и гражданският сектор могат да реформират училищата

© Георги Кожухаров



Цялостната реформа в образователната система в България тръгна по трънлив път. На недоволството на синдикати и учители правителството бързо направи отстъпки от някои от основните си идеи. По същия път в последните 20 години вървят и много от държавите в преход - в търсене на компромис и едновременно с това на драстична промяна.


"Дневник" разговаря с директора на Института за научноизследователска дейност към Министерството на образованието на Полша д-р Михал Ситек за образователната реформа там и стъпките, през които и на нас ще ни се наложи да минем, когато реформата най-после потръгне. 


Ситек е член на програмния съвет на проекта "Качество и ефективност на образованието – подобряване възможностите на изследователската дейност на институциите." Той е социолог, завършил Силезийския университет в Катовице и Централноевропейския университет. В периода 1999-2004 г. е експерт към Правителствения център за стратегически изследвания, а през 2003 г. е гостуващ учен в Колумбийския университет в Ню Йорк. Специализира в областта на образованието, институционалния анализ и обществени политики, част е от полския екип на Програмата за международно оценяване на учениците PISA.



Експертът беше в София за участие в международна конференция, посветена на образованието, която се състоя в средата на ноември по инициатива на фондация "Заедно в час".


Д-р Ситек, наблюдавал сте реформата в образованието на Полша отблизо. Как протече тя и какви бяха конкретните стъпки, през които преминахте?


- Промяна започна, разбира се, още през 1989 г. с началото на демокрацията. Първата стъпка беше да се увеличи автономията на училищата и учителите, да се създадат нов тип училища, поддържани от неправителствения сектор. Подобни идеи имаше още през 80-те, така че имаше голяма готовност за промени в тази посока – постепенна децентрализация. През 90-те все повече основни училища преминаха под управлението на общините и този процес приключи през 1998 г., когато правителството направи реформи едновременно в образованието, здравната и пенсионната система, също и в публичната администрация.


Така местните общини станаха отговорни за началните училище и новооткритите учебни заведения, докато областните власти поеха управлението на средните училища. Освен това образованието беше поделено на етапи, така че общообразователните дисциплини да се изучават до средата на средното образование (9 клас), а след това да има по-концентрирано профилирани, професионално и гражданско обучение. Това изискваше големи усилия от страна на общините. Появи се необходимост от по-добре подготвени учители, изградиха се нови училища.


Как посрещнахте тази необходимост от по-добре квалифицирани учители?


- Основната задача беше да рационализираме училищата, защото имахме голям брой малки училища, които са много по-скъпи за поддръжка. Обединяването на училищата означавеше, че можем да вложим повече пари за учениците, защото да поддържаш училище с класове от по 10 деца е много по-скъпо, отколокото такова с по 20 деца в клас. Така успяхме да инвестираме повече в подготовката на учителите.


И въпреки че училищата се управляват от местните власти, има национални изисквания и критерии за подбора им и условията по договорите им, които общините нямат право да променят. Това е един от конфликтите в Полша все още - общинските управи претендират за повече свобода в това направление, особено за работното време на учителите, защото не всички имат еднакъв обем работа.


Какъв е принципът на финансиране на училищата?


- Общините получават бюджет за училищата си, който е базиран на формула - в нея е и броят на учениците, на учениците със специални потребности и още много фактори. Формулата е много сложна и с нея се получава сума, чиято цел не е да покрие всички разходи по образованието, а е по-скоро субсидия за общините, към която те трябва да добавят и която могат да използват както преценят, включително за ремонти и поддръжка на учебните сгради.


А до каква степен са автономни самите училища? В лекцията си казахте, че през 2009 г. са предприети мерки за засилване на автономията. Как?


- Автномнията винаги е била част от системата. Има голям брой избираеми предмети, които училищата могат да разпределят и те се определят на периоди от по 3 години, но не и за преходните класове между различните етапи. Решението как ще се разпределят тези часове се взима колективно от учителите и директорите, като се видят и желанията на учениците. В последния гимназиален етап има още повече възможност за избор, като учениците сами могат да посочат в какви насоки искат да се развиват.


В момента правителството на България се опитва да въведе точно тази философия и среща много отпор, защото хората не разбират как ще работи. Как работи този избор на практика при вас?


- Идеята на избираемите часове е, че в пърия етап на средното образование се концентрират общообразователните предмети, но ако желаят учениците могат да продължат обучението си по някои от тях и във втория етап. За последните класове има правило, че дори да са профилирани в математика, трябва да изберат и някаква хуманитарна дисциплина, макар и с по-малко часове. И целта не е толкова заучаването на факти, колкото анализът на проблеми, което пък дава голяма гъвкавост на учителите за материала, който ще преподават.


При нас също имаше голямо противоречие по този въпрос и дебати, за това дали така няма да се убие да речем образованието по история. Имаше дори гладни стачки на учители срещу новите правила, през 2009 г. Аргументите им бяха, че като се намалят часовете по история няма да имат достатъчно работа, защото не много ученици биха избрали историята за профил. Второто им опасение беше това пренасочване към аналитичното мислене, защото в техните представи подобен тип упражнения могат да се водят от всички учители, не само от историците и това би застрашило местата им още повече. Изпаднахме в идеологически спорове за това какво изобщо трябва да включва образованието по история, наред с това каква трябва да е ролята на учителя като цяло.


В този момент сериозен проблем в Полша беше и демографския срив. Бяхме изправени пред намаляващ брой на учениците, което се отрази първо на началните училища, а сега вече - и на гимназиите. Така че и без реформата, много учители вече бяха застрашени от това да загубят работата си или значително да се намалят хорариумите им. В крайна сметка някои учители наистина останаха без работа, но мнозинството намалиха часовете си на преподаване и задържаха позициите си. Имаше протести пред министерството и голямо обществено недоволство, но в тази ситуация най-важната роля изиграха общините, чиято задача беше да обяснят промените и да ги въведе без сътресения.


Какво направи правителството, за да смекчи недоволството?


- Нямаше компромиси, но в последните години се постара да вдигне заплатите на учителите, за да намали напрежението. Заедно с това по икономически съображения предприе мярка по отношение на най-малките училища - с по 50-ина ученици. Започнаха процедури по прехвърлянето на стопанисването им към неправителствения сектор. Родителите в малки населени места получиха правото да се организират в неправителствени организации и да поемат управлението на местното училище с държавна субсидия, за да не бъде затворено.


Предимството на тези училища е, че учителите могат да са на обикновен трудов договор и да не следват националните изисквания за хорариум за определяне на заплатите им, защото броят на часовете им е несъизмерим с тези в по-големите училища. Синдикатите протестираха ожесточено срещу това решение с аргумента, че това е скрита приватизация, но всъщност беше много добър вариант, защото алтернативата беше тези училища да бъдат затворени.  


Какво в крайна сметка успокои синдикатите и ги накара да приемат промяната?


- Наистина темата беше много дискутирана. Тактическият ход беше да се направи един много подробен анализ на работата на учителите, който беше изготвен от моя институт. Направихме проучване за реалното работно време на учителите. По правило те трябва да работят по 40 часа на седмица, а имат средно по 20 учебни часа. Проучването ни показа, обаче че на практика част от тях работят дори повече от 40 часа на седмица, но уловката е да се прецени какво се включва в тези часове - дали се брои например проверяването на домашни след края на учебния ден. Това също беше част от дебата.


Стигнахме до извода, че учителите не могат да се слагат под общ знаменател, защото например треньорите по физическо възпитание не проверяват доманши като учителите по език или по математика. Установихме и големи разминавания в броя учебни занимания при различните видове учители - много от тях водят повече от 20 часа на седмица, защото например работят на повече от една позиция в училището, ако то е достатъчно голямо или обединено. Всичко това се отразява на заплатата им, затова общините започнаха да обедиянават училишата, за да може преподавателите да имат повече работа и да са удовлетворени.


Има ли негативни страни в сегашната ви формула на училищните етапи и учебния план?


- Новото ни правителство обеща в предизборната си кампания, че ще прави нови реформи в образованието и ще върне стария формат, в който отсъства прогимназиалния етап. Партията, която спечели изборите "Право и справедливост" е по-консервативна и залага на сантименталността към старата система, обаче сега трябва да се сблъска с предизвикателството, че не е толкова лесно да се правят промени в образованието и повечето хора вече са видели предимствата на новата формула, като около 60% вече се застъпват за нея. Освен това синдикатите вече пресметнаха, че нова реформа може да коства работата на около 30 хиляди преподаватели, но разбира се, правителството обеща, че ще се постарае да се погрижи промяната да бъде много плавна и да няма съкращение. 


Като критика основното, което изтъкват - и това е сравнително сносен аргумент - е, че в новата система трите години във втория етап на средното образование - от 10 до 12 клас - не са достатъчни, особено като последната година е изцяло за подготовка за матурата. Вторият аргумент е, че първият етап на средното образование - от 7-ми до 9-ти клас - е много труден период за учениците, защото тъкмо навлизат в пубертета и са трудни за управление, а пък точно тогава трябва да кандидатстват и да сменят средата си. Затова се лансира идеята, че ако останат до 8-ми клас в старото си училище и кандидатстват след това, този проблем може да се намали.


Наблюдаваме също растяща разлика между представянето на учениците в малките населени места и в градовете. Въвеждането на първия етап от средното образование е замиселн като мярка в полза на изоставащите ученици, защото така те остават по-дълго в общообразователната насока на обучението заедно с по-добре представящите. Но в малките населени места и тези класове започнаха да се разминават значително по успех от другите. Някои критици изтъкват, че заради новата система надпреварата за по-добри училища вече започва още след основното образование, вместо след първия етап на средното, както трябва да е, защото добър подготвителен клас означава и по-добри шансове за добра гимназия. 


Предвид тези проблеми, нашата позиция е, че замисляните мерки не достигат до същината на проблемите в полските училища. Защото макар че вече постигаме по-добри резултати в оценяването PISA, преподаването е все още много традиционно, не модерно и липсва индивидуалният подход към учениците. Учителите са добри в материята, която преподават, но не и в психологическата работа с учениците.


Как подобрихте резултатите си в PISA? Поетапна ли беше реформата или бърза? 


- През 2009 г. променихме учебния план като освободихме часове за избираеми предмети и въведохме етапи в основното и в средното образование. Първите ученици започнали след реформата, държаха изпита PISA през 2012 г. В същото време и държавните изпити бяха частично измемени, така че успехът на представянето на PISA през 2012 г. се дължи и на това. Видимо е, че учителите започнаха да полагат повече усилия заради промяната в изпита, но също и заради демографските проблеми, които поставиха повече риск за работните им места.


Традиционната образователна система унифицира мисленето, налага стандарти, докато модерното образование разчита на индивидуалността на учениците. Как по-леко може да се направи този преход от единия вид образование към другия?


- Мисля, че ключовото условие е работата в екип на учителите. Открихме такава закономерност като сравнихме етапите в основното образование. От първи до трети клас в Полша преподава един учител, а от четвърти до шести в класовете влизат различни учители по различните предмети. Има много място за сътрудничество между тях - проучването ни показа, че началните учители например не са особено талантливи в преподаването на математика и допускат елементарни грешки като да делят на нула. Учителите от по-горните класове пък добре си владеят дисциплините, но не познават децата така както началните учители, които са и по-способни по отношение на психологията и педагогоическата работа с малки деца. Така че това е поле, което може много да се подобри, ако учителите между различните нива започнат да работят заедно.


Освен това, има проблем с имплементирането на добри психологически тестове сред децата. Липсват такива професионално разработени инструменти, с които да се отличат децата с проблем с ученето, от тези със специални потребности или с психични отклонения и от тези, които просто се затрудняват с отделни предмети.


Новият учебен план трябваше да промени и отношението към общите умения, така че учениците не просто да запомнят факти, а и да усвояват умения за критично мислене и аргументиране. Това все още е проблем и има много какво да се направи, защото още не е сред приоритетите на учителите, но също и защото самите те не са подготвени в такъв тип преподаване. Ето това е необходимо - повече сътрудничество между учителите, достъп до професионални инструменти и ноу хау за нов вид отношение на учителите към целия процес.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ban
    ban
    Рейтинг: 1137 Неутрално

    С две думи, намаляването на разходите, демографската криза, ширещата се неграмотност се представят като реформа, и така вече 30 години! Резултатът, виден вчера в София, цял ден задръстване от бързащи за черния петък!

  2. 2 Профил на oir41385242
    oir41385242
    Рейтинг: 8 Неутрално

    За съжаление авторката доста е убъркала етапите и степените на образование в Полша. Там началното образование е с продължителност 6 години, прогимназиалното е с продължителност 3 години, или основното, състоящо се от началното плюс прогимназиалното, е 9 годишно. Забележете разликата - у нас с новия закон се въвежда 7 -годишно основно образование, има го само в Северна Корея. Гимназиалното образование в Полша е с 3 годишна продължителност, а у нас - 5 годишна, според новия закон. Кой е крив и кой е прав, показват резултатите от международното изследване на функционалната грамотност на 15 годишните ученици - PISA, според което България трайно е окупирала последните места в класацията на ЕС.

  3. 3 Профил на malart
    malart
    Рейтинг: 749 Неутрално

    Батки, работил съм в Полша и съм се срещал и разговарял(в последните няколко години) с учители там. Нито един не го кефеше заплатата и атмосферата в училище. Всички бяха под стрес от възможни уволнения, натиск, а заплатите съгласно стандарта са смешни.

    malart.blog.bg
  4. 4 Профил на ban
    ban
    Рейтинг: 1137 Неутрално

    До коментар [#3] от "malart":

    Ами да го сложат, този социолог, директор и т.н. да води 40 часа часове по химия, да речем от 7-11 клас, и да го питат след една година, как е!?

  5. 5 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1958 Неутрално

    Ако коментираме текста и приемем, че това е картината в Полша, за мен става ясно следното:
    Първо проблемите са като при нас и в това няма изненада и вероятно е валидно за много държави.
    Второ, в Полша очевидно ни водят в направеното, макар че са далеч от някакъв много добър краен резултат, нещо което е валидно и за много други държави.
    Трето и там, както и у нас, синдикати и прочее организации, оказват възможно най-голяма съпротива, от чисто попилустки позиции, а не от грижа за качеството на образованието. Пример, борбата за запазване на училища, където живеят малко на брой деца, на различни възрасти в училища, които не са и няма как да бъдат окомплектовани с редовни учители. Тук освен запазване на работните места на персонала в съответната община, няма никаква грижа за децата и качеството на образованието което получават в подобно училище.
    И на края, за съжаление и там, както и у нас, при смяна на управляващата партия/коалиция, следва промяна и във вижданията за образованието, въпреки че това е една много инертна и система, в която не трябва да се разбъркват нещата с такава честота.
    И какво остава, отиваме на чистата случайност, по силата на която някои училища си остават много добри въпреки промените, лошото заплащане и прочие проблеми, за съжаление, но и закономерно малко на брой, една голяма средна, но с тенденция към ниските стандарти маса училища и не малък на брой училища, предимно основни в малки населени места, които играят по-скоро социално, от колкото образователна роля.

  6. 6 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8788 Неутрално

    Къде е Полша,къде сме ние.Те са направили реформите през 1998 година,а ние все още само говорим за тях.

  7. 7 Профил на Emil Dimov
    Emil Dimov
    Рейтинг: 229 Неутрално

    [quote#6:"rosiraycheva50._"]Къде е Полша, къде сме ние.Те са направили реформите си през 1998 година, а ние все още само говорим за тях.[/quote]
    Да ама за разлика от поляците ние си имаме министри "трансформатори" и "омайни" каки дето ни обясняват какви чудеса правим?!!! За справка 20 -те мил. дето ги раздадоха на "калпак" на учителите са нищо спрямо около 30-те мил. разпределени между "лобистите" на закона за образование?!!!!

  8. 8 Профил на полувишис
    полувишис
    Рейтинг: 284 Неутрално

    в България реформи са невъзможни, защото над 90% от гражданите са мързеливци. наследството ни от каманизама.

    http://labs.capital.bg/201601/agentite-dnes
  9. 9 Профил на bo
    bo
    Рейтинг: 565 Неутрално

    http://www.oecd.org/pisa/keyfindings/PISA-2012-results-snapshot-Volume-I-ENG.pdf положението в България изглежда обезкуражаващо.. в същото време 55% от учениците в Шангхай са отличници по математика - няма ли уроци за научаване?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK