Комисар Витенис Андриукайтис: Колективното договаряне за лекарства е най-правилният ход за ЕС

Витенис Андриукайтис, избран за еврокомисар през 2014 г., член на Социалистическия блок, бивш министър на здравеопазването на Литва

© Associated Press

Витенис Андриукайтис, избран за еврокомисар през 2014 г., член на Социалистическия блок, бивш министър на здравеопазването на Литва



"Превенция и профилактика са най-ключовите приоритети за нас. Трябва да се питаме защо сме толкова неефективни в спасяването на животи. Жертвите на пътя, на сърдечно-съдови, онкологични и хронични заболявания са в огромни мащаби в Европа всяка година. Повече от 8 хиляди души умират по пътищата, а тези инциденти са напълно предотвратими. Става въпрос предимно за млади хора, в разцвета на силите си.


Имаме безброй инструменти и трябва да промени цялостното си мислене – от медицинска помощ към превенция. Не да разчитаме на лечението, а да стимулираме хората да бъдат по-здрави, и макар че звучи утопично, това е реална цел за всички европейски държави. В момента изследванията са концентрирани върху иновациите в леченията, но истината е, че ако се управлява риска от заболяване – тогава ще се види реална промяна в здравето на европейците".


С тези думи европейският комисар за здравеопазването и безопасността на храните Витенис Андриукайтис посрещна група журналисти в сградата на Европейската комисия по повод 50-ата годишнина на европейското фармацевтично законодателство, която беше отбелязана с международна конференция тази есен. Като основни приоритети пред комисията в момента Андриукайтис изброи кризата с бежанците и проблема с антибиотичната резистентност, но журналистите искаха да научат и какво се прави за ценообразуването на лекарствата, паралелния износ и начините да се уравновесят фармацевтичните пазари, както и за контрола върху качеството на медикаментите.




Определянето на цените на лекарствата и постоянното им повишаване е голям проблем в целия Европейски съюз и води до паралелен износ. Какво може да се направи?


- Разговорът за цените е много сложен. Първо ни трябва инструмент, технология, която удовлетворява всички страни и изглажда методологичните проблеми, които имаме в момента, разбира се, също и да оценява икономическите ефекти.


Ценообразуването зависи от още много други фактори. Нашата идея е да насърчаваме страните-членки да преговарят заедно за доставките на лекарства. Както знаете, такъв е моделът за Белгия, Нидерландия и Люксембург, които постигат единство и компромис помежду си за цените и на лекарствата и с фармацевтичните компании. България и Румъния също направиха крачки към подобно споразумение.


Европейската федерация на иновативните фармацевтични компании сама предложи дискусията за колективно договаряне с различни групи страни – не само за цената, но и за условията за реимбурсиране от страна на държавата и възможности за отстъпки, така че повече хора да имат достъп до иновативно лечение и да се гради устойчивост в тази система.


Цената на лекарствата е проблем за всички, но тук не става въпрос за общ пазар, а за 28 съвсем различни пазари. И цените, и потребностите и условията в тях са различни, затова и възникват проблеми като паралелния износ. Ако държавите се договарят колективно, то ще престане. Разбира се, за целта трябва добро групиране, защото все още Западна Европа е много по-различна от Източна. Логично е да окуражим членките със сходни стандарти да се обединят в това. Много е важно да имат добра комуникация помежду си по отношение на структурата, цените, доставките. Проблемите са твърде сложни иначе, за да се пребори всяка страна сама с тях. Даже е невъзможно.


Европейската комисия ли ще групира държавите за колективно договаряне, по какъв начин може да се улесни този процес?


- Комисията не може да групира държавите, те трябва да установят тези отношения помежду си. Ние можем да помогнем с директиви за механизма, по който може да се случва колективното договаряне и доставката на лекарства през границите. Готови сме да дискутираме плановете за реимбурсиране и ресурсите, да планираме нуждите си и да очакваме сътрудничество. Иначе сме свидетели на фрагментиране и сегментиране.  


Това е възможност да се обединят силите и ресурсите на много страни, защото по-малките членки нямат голяма възможност да се снабдяват с ваксини и медикаменти сами. И това би било по-ефективно от икономическа гледна точка, но също и като възможност да се установят добри отношения на планиране между държавите и фармацевтичната индустрия, особено по отношение на иновативните медикаменти, които се нуждаят от стабилен пазар и перспектива. Същото се отнася за хората и правителствата.


Принципът на референтната система на ценните ще остане ли в сегашния си вид?


- Тя също е в ръцете на държавите-членки. Но вие виждате, че няма единен пазар, няма как да има. Това е тежко и за индустрията - на теория Европа е един пазар, но на практика те имат 28 различни пазари, за всеки от които трябва да съобразават многобройни фактори. Точно от там идва проблемът с паралелния износ.


Друг общ проблем е доколко се контролира ефективността на лекарствата. Как може този контрол да се затегне?


- На първо място трябва да разграничим генеричните от лекарствата на патент и иновативните терапии. Те са регулирани по различни начини в страните-членки и различна част от тях се реимбурсира, което разбира се, е въпрос на държавна политика. По тази причина е и въпрос на държавната политика да създаде система за проверка на ефективността на леченията, която е добре да включва общопрактикуващите лекари, доставчиците на здравни услуги, фармацевтичните компании и дори застрахователите, както и държавата. За целта съществена роля има здравно-технологичната оценка, която насърчаваме като добра практика.


Но не можем да наложим на европейско ниво да се правят тези оценки, защото здравеопазването е от полетата, които са въпрос на вътрешна политика на държавите-членки. Обаче можем да ги насърчим да обмислят тези възможности, и да поканим фармацевтичната индустрия да бъде отговорна.


Не всички негативни резултати от клинични изпитвания се публикуват, за да се защитят интересите на фармацевтите. Какво може да се направи за това?


- Според нормативната рамка всички резултати от клинични изпитвания трябва да се публикуват. В плановете ни за следващите една-две години е да изградим система за проследяване на тези изследвания, която ще стимулира изследователите да се включват и да публикуват труда си. Има някои чувствителни подробности, но по принцип всички проучвания е редно да са публични. Системата вече се подготвя, сред приоритетите ни е тя да е гъвкава и да е налична възможно по-скоро.


Антибиотичната резистентност се превръща в заплаха. Разработват се нови антибиотици, но контролът над прилагането им е слаб в голяма част от Европа. Какво се прави по връпроса, имате ли конкретни планове?


- В комисията и в Европейския парламент в момента се обсъждат два нови документа - за антибиотиците и за ветеринарните стандарти, където също се използват големи количества. Изричната препоръка ще е да се прекрати регулярната употреба на антибиотици в животновъдството и да се използват само ако това се налага, при боледуване на животните например.


Също много важна е системата на контрол - отново както за хората, така и ветеринарната медицина. Готови сме да подкрепим страните-членки да станат по-ефективни и критични към употребата на антибиотици. Трябва ни нов инструмент за такъв ефективен контрол, комбиниращ всички компоненти.


С наплива на бежанци Европа е изправена пред предизвикателство, включително по отношение на здравеопазването. Има ли опасност за внасяне на зарази и как се предпазваме?


- Една от основните задачи, разбира се, е кризата с бежанците и горещите точки. Това е от първостепенно значение и приоритет за действие. Хората по границите на ЕС се нуждаят от помощта ни. Имаме силно сътрудничество и координация за управление на здравните рискове при горещите точки – за прегледи и имунизация. На фокус са децата, жените, бременните и техните специфични нужди. Разбира се, в тази ситуация нашето послание е съвсем ясно – солидарността е наше общо задължение като съюз.


Най-важната мярка, която предприемаме е ваксинацията. Европейската комисия отпусна допълнителни средства за тази цел, специално за страните, които са под голям натиск от емигрантската вълна - Гърция, Италия, Унгария, Хърватия, Франция. Допълнителните средства възлизат на около 450 милиона евро. Освен това всяка държава трябва да има вътрешни мерки за опазване на сигурността, имаме готови механизми за такива ситуации, включително за масова имунизация.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK