ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът, активността и мандатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи

Д-р Роберто Нарди, археолог-консерватор: Добрата реставрация е като свършиш, да те питат кога започваш

Д-р Роберто Нарди, археолог-консерватор: Добрата реставрация е като свършиш, да те питат кога започваш

© CCA-Roma



Д-р Роберто Нарди е италиански специалист по консервация и реставрация, директор на Centro di Conservazione Archeologicа (CCA) - частна фирма, която изпълнява обществени поръчки в областта на консервацията и реставрацията в Италия и по света. Сред завършените й проекти са Храмът на Веспасиан и Арката на Септимий Север в Римския форум, Атриума, лапидариума и отделни статуи в Капитолийските музеи в Рим, проекти в Сардиния и още 14 държави. Фирмата е носител на британската награда Keck за популяризация на консервационната дейност и е сред лауреатите на Europea Nostra - наградата на Европейския съюз за културното наследство в категорията за консервация.

Д-р Нарди също е асоцииран професор в Международния център за изследването на защитата и реставрацията на културното наследство към ЮНЕСКО (ICCROM) и председател на Международния комитет за консервация на мозайките (ICCM).
Той беше в България за международна конференция, посветена на аварийната консервация и реставрация на археологически паметници, организирана от Министерството на културата. Специалистите посетиха Александровската гробница в Хасковско и подземията под базиликата "Света София", но до последната си публична изява, включително това интервю, не бяха видели оспорваните реставрационни дейности на столичното Ларго.
Разкажете ни за процеса по извършване на консервационни и реставрационни работи в Италия.
- Първо да кажем, че говорим за две различни неща - реставрация и консервация. Раставрацията е тясно техническо поле, която касае прилагането на материали и методи за запазване на археологическите находки. Консервацията е по-широка област, която включва реставрацията, но и индиректните начини за предпазване на обектите, както и експонирането им пред публика. Можеш да консервираш нещо без да го реставрираш, но не бива да извършваш реставрация без консервация - без да имаш идея как ще се грижиш в бъдеще за него.
Да поговорим за реставрацията - до каква степен тя допуска намеси в обекта?
- Това е доста интересна и деликатна тема. Смисълът на археологическите паметници е да бъдат изучавани, консервирани и представени на обществото. Древните останки носят послание от миналото и достигането му до хората е съществена част от нашата работа. Да копаеш без да имаш консервационен проект, без да завършиш целия цикъл, е половинчато. Така че е важно когато започнеш да работиш по проект, да ти е ясно как ще го реставрираш, консервираш и покажеш пред публиката. Това е фундаментално правило в професията. 
Но какво значи да го покажем? Това значи хората да разберат оригиналното послание, което находките ни носят от миналото. Трябва да бъдем изключително внимателни при всяка намеса и модификация - иначе рискуваме да разкрием не оригиналното им послание, а онова, което ние си мислим, че казват. Последното е отговорност, с която никой не бива да се нагърбва.  
Има интервенции, които са допустими и добре дошли - онези, които защитават структурите. Но има и много други, които къде случайно, къде напълно погрешно се намесват посланието от миналото - като например реконструкциите.
Има ли случаи, в които за да защитиш нещо, трябва да доизградиш някаква част от него? 
- Има случаи, в които ти се налага например да построиш заслон - напълно и ясно отделена от оригинала структура. Иначе принципът гласи, че не бива да докосваш находките. Принципът гласи, че не бива да строиш върху тях, защото произвеждаш фалшификация, а не консервация. Ако погледнете корена на думата, става дума за защита, а не за трансформация.
В момента тече реставрация на Колизеума. Какво точно се извършва?
- Да, това е много важно публично-частно партньорство.  Бизнесът дава парите, а от държавата идва контрола на качеството, както и експертния ресурс, защото повечето консерватори у нас са продукт на държавното образование. За да работиш по културното наследство - което е собственост на държавата, е необходимо да имаш съответната специализация в Института за консервация и реставрация в Рим.
В момента чистим повърхностите - не само по естетически причини, а заради наслагванията от мръсния римски въздух, които действат корозивно. Идеята не е просто да разкрасим Колизеума, а най-вече да го предпазим. Освен това подсилваме основите, но без никаква реконструкция или намеса в оригинала. 
Да поясня: когато проектът приключи, Колизеумът ще е чист и защитен, но ще изглежда по същия начин. Няма да има още един покрив.

Centro di Conservazione Archeologica са сред лауреатите на Европейската награда за културно наследство за 2014 г. за работата си по Гигантите от Монте Прама - над 40 двуметрови статуи в Сардиния, създадени от древната нурагийска цивилизация, вероятно създадени между 11 и 8 в. пр. н.е.

© CCA-Roma

Centro di Conservazione Archeologica са сред лауреатите на Европейската награда за културно наследство за 2014 г. за работата си по Гигантите от Монте Прама - над 40 двуметрови статуи в Сардиния, създадени от древната нурагийска цивилизация, вероятно създадени между 11 и 8 в. пр. н.е.


У нас директорът на Националния исторически музей каза, че в момента Колизеумът се реставрира с бетон. Появиха се и твърдения, че той и без това не бил автентичен.
- Не съм запознат с изказванията, но може би са се отнасяли за друг Колизеум, не за този в Рим. 
За съжаление от нашия Колизеум е останала само половината, тъй като през вековете е бил разграждан за построяването на други сгради. Но 50-те останали процента от него са автентични. В тях има само една малка намеса - реставрационните дейности на Виоле ле Дюк от ранния XIX в. 
Те са доста интересни, защото не са имитативни. Това са съвсем различни укрепващи структури, предназначени да предотвратят срутване от едната страна на сградата. Дори не става дума за реставрация, а за стабилизиране, и то по един изключително модерен начин, като се има предвид, че е правено преди 200 години.
Всичко друго в Колизеума е оригинално и, разбира се, не се реставрира с цимент, защото той е абсолютно забранен, когато става дума за паметници на културата. Укрепва се с хоросан - може би това е имал предвид говорещият, но хоросанът е на основата на варовика, а не на цимента.
Доколко "нов" е прието да изглежда един консервиран археологически обект?
- Да го кажем така: добрата консервационна работа трябва да изглежда така, че когато свършиш, да те попитат кога ще започваш. 
Каква е процедурата за осъществяване на консервационен проект в Италия?
- Областните дирекции на министерството на културата контролират всички реставрационни и консервационни дейности на своята територия. Проектите подготвяме ние, фирмите, в широк екип от професионалисти - археолози, историци на изкуството, архитекти и консерватори, и кандидатстваме за разрешение. 
Публични ли са документите по тези проекти и кой контролира изпълнението?
- Да, разбира се, че са публични. Контролира ги министерството или музеят, който управлява археологическия обект. Има много стриктна система на регулации с чести инспекции, в които министерството проверява дали това, което си направил съвпада с одобрения проект.
Нашата фирма инвестира 8% от бюджета на консервационния проект за информиране на обществото: уебстраници, блогове, турове из обекта, които позволяват на хората да наблюдават самата реставрационна дейност. Каним училищни групи и им отправяме предизвикателства - например да поиграят на журналисти за един ден и да напишат статия, или пък да направят постер за бъдещия музей. Победителят получава ваучер за книги на стойност 1000 евро от книжарницата на музея. 
За пръв път приложихме тази идея през 1985 г. с арката на Септимий Север в Римския форум. Изви се дълга опашка от посетители. Направихме същото и с реставрационните работи в Капитолийските музеи, за което получихме наградата "Keck" за популяризация на консервационната дейност. Ние вярваме, че информирането на публиката е огромна част от нашата работа. Защото ние работим с публични средства. Археологията се извършва за обществото. Не го правим, защото сме щедри, а защото културното наследство принадлежи на всички.
У нас някои хора казват: защо не го достроим, за да дадем представа на посетителя какво е било.
- Не. Това според мен е голяма грешка. И тук могат да помогнат новите технологии. Мисля, че те са от изключително значение в консервацията - не защото улесняват нашата работа, а именно заради информационния аспект. С 3D технологиите днес е много лесно да покажеш на хората какво е било едно време, без да докосваш автентичните структури. 


Красив пример за това са римските къщи в Палацо Валентини, показани с впечатляваща мултимедийна прожекция. Този музей е пълен 12 месеца в годината. Хората се записват предварително, за да го посетят, и при това не безплатно, а срещу 12 евро. Проектът е глобален успех. Хората са гладни за подобна информация и можем много лесно да ги задоволим, без да пипаме нищо.
Тоест разказът за един обект е точно толкова важен, колкото материалното му присъствие.
- Абсолютно. И това е отговорност на планиращите проекта. Трябва да вложиш всичките си културни ресурси, за да разкажеш на хората какво правиш. Иначе работата ти е безмислена.
Вие сте председател на Международния комитет за консервация на мозайките (ICCM).Какви са добрите практики при реставрирането на мозайки - и могат ли те да оцеляват на открито?
- На първо място мозайките трябва да останат там, където са намерени - ако ги преместиш, това означава да ги унищожиш наполовина. Второ и много важно - в никакъв случай не бива да ги заравняваш, ако с времето земята естествено ги е повдигнала. Защото това са мозайки, не персийски килими. 
Най-доброто, което можеш да направиш за тях, е да ги консервираш на мястото, където са намерени с всичките следи, които времето е оставило по тях. Защото следите са историята на тази мозайка. 
От техническа гледна точка вече от 30 години е възможно една мозайка да бъде реставрирана и експонирана на открито. В такъв случай обаче трябва да организираш много сериозна и скъпа система за поддръжка. 
Другият вариант е да има защитно покритие или да я заровиш отново, за да я запазиш - което въобще не е еретична идея. Може дори да заравяш мозайката всяка есен и да я разкриваш през лятото за няколко месеца. Проектът ще има голям успех, защото ще е събитие всяка година, а от друга страна ще предпазиш паметника си.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK