Десет жени, един въпрос: Защо станахте филмов режисьор? (II)

Режисьорът Зорница София на снимачната площадка

© Личен архив на Зорница София

Режисьорът Зорница София на снимачната площадка



За присъствието на жените като режисьори в игралното ни кино се говори рядко и малко, въпреки че някои от най-известните и обичани български филми се създадени именно от жени. Като режисьор и продуцент, занимаващ се дълги години с кино, знам, че у нас има много талантливи, креативни и компетентни жени, които правят филми, но остават в сянка, казва Адела Пеева за последния си проект*. 


Вече публикувахме първата част от отговорите на няколко режисьорки, днес продължаваме с втората: 


Специално за читателите на "Дневник" избрах кратки откъси от част от интервютата, направени с режисьорките за проекта. Всички те отговарят на въпроса:




Защо станахте филмов режисьор?


Милена Андонова - "Маймуни през зимата" (2006), "Вътрешен глас" (2008)

© Личен архив на Милена Андонова

Милена Андонова - "Маймуни през зимата" (2006), "Вътрешен глас" (2008)


Милена Андонова


Аз съм израснала в семейство на режисьор и актриса. Майка ми Цветана Гълъбова и баща ми Методи Андонов бяха едни от основателите на Сатиричния театър, бяха част от бургаската театрална група. Аз съм родена в Бургас, в театъра съм отгледана. После израснах в гримьорните и в салона на Сатиричния театър и когато баща ми започна да прави кино, продължих да бъда с него и на снимачната площадка. И когато той почина – а той почина много млад, аз бях на 15 години, си обещах… не, не си обещах, казах си, че аз искам да продължа това, в което съм възпитана, което винаги съм наблюдавала – някак си то ме е захранило като човек, като отношение към живота. Затова си казах, че аз ще продължа не делото на баща ми, а просто ще направя така, че това нещо за мен да не прекъсва. И така станах кинорежисьор.


Много хора ми казваха, че това не е за жена, че е много тежка професия, че е по-добре да си избера нещо друго, което примерно е в сферата на спорта. Защото аз бях много активен спортист по онова време. Разубеждаваха ме по всякакъв начин, но аз си бях казала, че ще бъда кинорежисьор. И то кино режисьор, защото и до ден днешен имам един огромен респект към театъра. Не че към киното нямам респект, но то ми е по-близко, по се чувствам сигурна, повече го обичам. Докато театъра за мен е почти като композирането на музика, на пиедестал съм го поставила и не мога да пристъпя към него. Затова станах кинорежисьор.


Мариана Евстатиева - "Тигърчето" (1972), "Мигове в кибритена кутийка" (1979), "Горе на черешата" (1984), "Търси се съпруг за мама" (1985), "Не се мотай в краката ми" (1987), "Принцът и просякът" (2005)

© Личен архив на Мариана Евстатиева

Мариана Евстатиева - "Тигърчето" (1972), "Мигове в кибритена кутийка" (1979), "Горе на черешата" (1984), "Търси се съпруг за мама" (1985), "Не се мотай в краката ми" (1987), "Принцът и просякът" (2005)


Мариана Евстатиева


Още от дете се занимавам с някакви постановки. Постановки на детски игри, постановки на детски пиеси. И като ученичка пишех пиеси и играехме в училище пред разплаканите родители, много хубави пиеси. Измислени, и адаптирани и от нас, но разбира се и оттук и оттам взети, най-вече от съветската детска литературна класика. И понеже бях слабичко и грозновато момиченце, разбрах че актриса нямам шанс да стана, тъй като никога няма да мога да изиграя красавиците Жулиета, някоя кралица – Марго или някоя друга. Затова реших, че мястото ми е зад камерата – да казвам на актьорите как да играят. Затова избрах тази професия още съвсем малка.


В България нямаше кинорежисура, нямах никакъв шанс да отида в Москва, защото в моето семейство партийни членове не съществуваха и затова отидох в Полша. За което, разбира се, не съжалявам, защото завърших една прекрасна Киноакадемия, с много добри преподаватели. Фактически пътя ми за режисьор и за човек на изкуството е предопределен от детството.


Ралица Петрова - "Безбог" (2015), "Гнилата ябълка" (късометражен, 2005)

© Личен архив на Ралица Перотва

Ралица Петрова - "Безбог" (2015), "Гнилата ябълка" (късометражен, 2005)


Ралица Петрова


Аз този въпрос всеки ден си го задавам. В смисъл, не че си го задавам, но не мога да отговоря на него. За мен киното е нещо лично. В киното като изразно средство намирам пространство за един поетичен изказ, който тази форма на изкуство ми дава повече от други.


Бях на около 20 когато една картина ме накара да следвам кино. Не съм от хората, на които дядо им и баба им са давали първата камера и те са расли в тези среди. По-скоро имах изживяване пред една картина, на един от японските сюрреалисти. Някак си в тази картина имаше всичко – имаше ритъм. Само времето липсваше. И тогава просто отникъдето имах чувството, че киното би ми го дало. И първо почнах с един документален филм и много бързо се ориентирах към игралното кино. Потребността ми в киното е поезия, не само история, имам нужда от поезия в един филм. Ако няма поезия, имам чувството, че е пропуснато нещо. Езика на киното е поетичен език.


Рузие Хасанова - "Дърво без корен" (2014), "Радиограмофон"

© Личен архив на Рузие Хасанова

Рузие Хасанова - "Дърво без корен" (2014), "Радиограмофон"

Рузие Хасанова


Всичко започна с писането на сценарии, което аз обожавам и оттам се пренесе към режисура – първо с късометражните ми филми, които съм правила досега и най-наскоро с пълнометражния ми филм "Радиограмофон", който току-що заснехме за много малко пари.


Зорница София - "Мила от Марс" (2004), "Прогноза" (2009)

© Личен архив на Зорница София

Зорница София - "Мила от Марс" (2004), "Прогноза" (2009)


Зорница София


Завършила съм живопис. Втора специалност скулптура и съм учила в две различни художествени училища, с различни профили - и от двете бях изключена. Учила съм музика, което има изключително голямо отношение към монтажа, занимавала съм се с танци, и то различни видове – поне четири или пет различни жанра.


Един човек, който много уважавам, казва, че познанието е или раница, или крила. Раница е ако ти е прекалено много и не знаеш какво да го правиш, а крила е ако намериш как да го използваш. В един момент просто ми беше интересно как да срещна всички неща, които обичам да правя, а те бяха малко разнопосочни. Това е едно от обясненията, има и други, които също са валидни.


Работех в рекламна агенция, което беше начин тогава художник да изкарва пари. Рекламата е една изключително деспотична сфера – вади ти душата и я пържи на бавен огън. Не е място, където можеш да полетиш и на мен душата ми честно казано страдаше много. И един ден отидох на снимки на една реклама, която бях измислила като арт директор. И тогава се срещнах с изпълнителската ни агенция – беше СИА - и видях едни хора, които също като мен работеха по 12 часа, но за разлика от мен се забавляваха и това е също едно от обясненията. И така си организирах търсенията върху неща, които обичам. Това е свързано с отговора на въпроса – просто избрах нещата, които обичам и се опитах да ги срещна. Това е.


Четете първата част на текста тук.

* Адела Пеева за проекта - Това е основната причина да инициирам създаването на специализирана интернет страница, която ще стартира съвсем скоро. В сайта засега са включени имената на 29 режисьорки - тези, които имат пълнометражен игрален филм, създаден за голям екран. Ще бъдат представени както първите ни режисьорки - Лада Бояджиева, Бинка Желязкова и Ирина Акташева, така и тези, които неотдавна са направили или в момента правят своя пълнометражен игрален дебют: Майя Виткова, Кристина Грозева, Ралица Петрова и Рузие Хасанова.


Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Програма "Култура" на Столична община и със съдействието на "Аудиовидео Орфей" и Общински културен институт Красно село. Помощ за проекта оказа и Банка ДСК, а медийни партньори са "Дневник" и Радио "София".


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ПАВЛА
    ПАВЛА
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Мъжки момичета в мъжки свят.

    При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.
  2. 2 Профил на lnd29476812
    lnd29476812
    Рейтинг: 229 Весело

    Браво момичета, напълнихте ми душата...какво е мъжки свят, без една жена...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK