Васил Георгиев, юрист и писател: Плагиатството не касае само частни отношения, а е системен проблем

Васил Георгиев, юрист и писател: Плагиатството не касае само частни отношения, а е системен проблем

© Цветелина Белутова, Капитал



Васил Георгиев е писател и юрист, специалист авторско право. Потърсихме го за коментар по повод разразилия се през седмицата спор между авторите на енциклопедичната книга "Българският буквар. 200 години в първи клас", спечелила "Златен лъв" за оригинално издание на 2015 г. и изследовател към проекта "Да отгледаш ксенофоб - застъпническа кампания за толерантно образование", който според тях е преписал и прeдставил като свои части от тяхното изследване. Повече за казуса може да прочетете тук.


Интелектуалната кражба е дълбоко неразбрана у нас, заявиха художниците Антон Стайков и Свобода Цекова в апела си във "Фейсбук", подкрепен от университетски преподаватели, писатели, художници и други автори. В студиото на БНТ адв. Георгиев коментира, че текстът за плагиатството в закона е мъртъв и по него се водят нищожно количество дела.


Колко често се краде интелектуална собственост у нас и води ли се такава статистика?




- Няма статистика и такава е невъзможно да се направи. Кой би могъл да проследи всички сваляния на песни, филми, книги, използване на чужди фотографии, публикуването на стихотворения като статуси във фейсбук и така нататък? 


С какви казуси най-често се обръщат хората към вас?


- Най-често се обръщат с цел да уговорят ползването на определени произведения – например за издаване на книга, за създаване на филм. Автор - издател, режисьор – продуцент и още много подобни връзки, необходими, за да се създаде едно произведение, което може да се състои от стотици други произведения, както е например един филм. По-рядко се обръщат за защита на вече нарушени права.


Казахте, че текстът за плагиатството в закона за авторското право е мъртъв. Защо?


- По ред причини.  На първо място, плагиатството според Наказателния кодекс е престъпление от частен характер. Тоест, потърпевшият трябва сам да заведе наказателно дело. Това значи, че не може да ползва ресурсите на прокуратурата, за да докаже плагиатството.


На второ място, преписването често се прави от чужди източници. Чуждият автор няма нито стимул, нито възможност да се рови по българските ресурси, за да търси дали някой не го е копирал. 


На трето място, формулировката на закона е такава, че плагиатство е ползването на "цялото или на значителна част от произведението". Какво значи значителна? Ако плагиатът вземе много незначителни части от различни произведения, той плагиат ли е или много компетентен учен-изследовател? Несигурността тук води до разколебаване у потърпевшите.


Има и друг важен въпрос, който подлежи трудно на доказване - кой първи е създал произведението? Макар отговорът често да изглежда очевиден, той не е такъв съобразно правилата на доказване в рамките на съдебния процес. На никого не му се влиза в лабиринта на съдебната система, без да му се е изяснил този въпрос – както е известно, произведенията не се пишат публично, а вкъщи и доказателства за това кой кога е създал произведението лесно могат да бъдат антидатирани. Разбира се, в едно дело могат да се оборят и подобни твърдения, но без да има натрупана практика, на никого не му се влиза в подобни битки – повечето хора си избират тези битки в живота, в които са сигурни, че ще победят. 


Съвсем отделен въпрос е, че проблемите при плагиатство като че възникват най-често при научните трудове. И ако някой учен отправи претенция към друг, това засяга и имиджа на университета, и на научното звено, не само тях. И би могло да се отрази неблагоприятно на трудовоправния статус на този, който отправя претенцията. 


Трябва ли тогава текстът да се промени?


- Да, трябва. На първо място, плагиатството трябва да е съставомерно и при използване под свое име на съществена част от чуждо произведение. Не на значителна част, а на съществена част. "Значителна част" неправилно поставя ударението върху количествен критерий. И възниква въпросът – ако аз реша да препиша пет глави от нечии роман, състоящ се от сто глави, това значителна част ли е? Някой би отговорил с "не" – и това не е хубаво, защото създава несигурност в това какво точно защитава законът.  Пет глави обаче със сигурност са съществена част от едно произведение.  


На второ място, плагиатството трябва да бъде определено като престъпление от общ характер. Защото то не касае само частните отношения "автор-плагиат".  В много случаи то засяга важни социални въпроси като развитие на научна кариера, право на труд, конкуренция на трудовия пазар, качество на висшето образование. Плагиатството е лесен начин да получиш незаконосъобразно конкурентно предимство при конкурси за заемане на длъжности, награди и подобни. То представлява цялостен системен проблем, не е само нарушение на авторското право.


В допълнение към това, при положение че престъплението плагиатство е от общ характер, ще може да бъде ангажиран ресурсът на прокуратурата и разследващите органи. А той често е необходим за доказване на съществени въпроси като например времето на създаване на едно произведение. Понякога за това се изискват специални знания, умения и техника, с които хората не разполагат.


Защо досега не е направено това?


- Защото погрешно се счита, че плагиатството е проблем главно на интелектуалната собственост. А в областта на интелектуалната собственост, по-точно на авторското право, приоритетна е защитата срещу използването на произведение без съгласие на носителите на правата.


Защитата е гражданскоправна (обезщетителна), административноправна (при не толкова тежките нарушения) и наказателна (чрез приетия през 1995 г. член 172 а НК).  В много от случаите плагиатството представлява такова  неразрешено използване – тоест едно плагиатство в голяма част от случаите съдържа в себе си състава на чл. 172 на НК, защото със сигурност представлява използване на чуждо произведение, обект на авторско право, без съгласието на носителя на правото. Това обаче не е така във всички случаи (например при плагиатство от автори, починали преди повече от 70 години).


Предвид сходството на изречения в двата текста, има ли в случая плагиатство?


- На първо място е ясно, че "Българският буквар" е издаден преди 45-страничния доклад – по простата причина, че докладът цитира първото произведение. Именно поради тази причина - че едното произведение цитира другото - това изключва плагиатството. Плагиатството е приписване на чуждо произведение за свое. 


Би могло да се поддържа тезата, че от цитирането не става ясно каква част от първото произведение е цитирана и каква част е собствен принос. Тук би могла да се проведе една много спорна съдебна битка дали е налице плагиатство за тези части, за които не става ясно дали представляват цитат или собствено творчество.


Аз не бих посъветвал да се тръгва по този път, защото резултатът ще е неясен. След като е спазено изискването за посочване на името на автора и произведението, дори това посочване да не е коректно, това не може да обоснове плагиатство, за което трябва да има скриване на истинския автор. 


Това не означава, че преписването (ако е налице такова) не може да бъде квалифицирано  като неразрешено използване на чуждо произведение. Вярно е, че  чл. 24, ал.1, б. а, т. 2 и 3 ЗАПСП позволяват използването на цитати, на части и дори на цели произведения, при критика, анализ, коментар или друг вид научно изследване. Но то е допустимо при научни, образователни и критически цели, като законът казва, че трябва да се извършва в необходимия за критиката, анализа, коментара или изследването обем.


Тоест, имам право да цитирам много голяма част от произведението, но само ако това се налага и ако наистина извършвам анализ или коментар върху него. Когато цитатът обаче служи за да замени моята творческа дейност (въпреки, че коректно е посочено  името на автора), това не може да се квалифицира като свободно ползване, което може да бъде извършено без съгласието на автора и без заплащане на възнаграждение. Поради тази причина, ако са налице предпоставките за това, по-скоро би било налице неразрешено ползване на чуждо произведение. 


Какви претенции могат да имат изследователи върху ползването на техни заключения?


- Изследователското заключение има две същности – мисловна и езикова. Мисълта е нещо различно от произведението. Никой  не може да забранява на друг да има същото заключение по даден въпрос, каквото е имал той.


От гледна точка на езика заключението е част от произведението и би могло да представлява неразрешено ползване, ако е преписано дословно, без да се посочи първоначалния автор. Няма проблем да се посочи обаче, че вторият автор е съгласен с първия и да го цитира дословно.


Има ли авторски права върху репродукция на изображение от печатно издание, ако и то самото да е с изтекли авторски права? 


- Въпросът е сложен, но най-общо може да се каже, че авторски права върху репродукция на изображение би имало само при съществено изменение на оригиналното произведение. Ако не е налице такова изменение, се касае за използване на оригиналното произведение. Използването на оригиналното произведение  е възможно при изтекли авторски права. Възможно е също така и ако правата не са изтекли, при спазване на правилата на чл. 24 от Закона за авторското право и сродните му права. В случая ми се струва, че е допустимо използването на репродукцията на авторите на "Българския буквар" от авторите на доклада, доколкото се осъществява с изследователска цел, независимо дали върху тях има авторско право или не. 


При какви условия могат да се използват части от произведение, без да се дължат авторски права?


Чл. 24 от Закона за авторското право и сродните права определя възможностите за свободно ползване. Те не са въобще малко. Целта на авторското право е да регулира баланса между две основополагащи цялата правна система ценности – правото на собственост, в случая изразено като правото на създателя/собственик на възнаграждение за ползването на нещо, което му принадлежи и свободата на словото – като право на свободно изразяване, свобода на мнение, възможността да се обсъждат, критикуват и въобще – сочат определени обекти в действителността, правото на разпространение и получаване на знания.


Ако приложим който и да е от двата принципа в неговия чист вид, няма да се получи добър резултат. Ако позволим безконтролното разпространение на обекти на авторското право, ще се загуби стимулът за създаване на нематериални блага. Ако обаче не позволяваме въобще да се ползват обектите на авторско право без разрешение на т.нар. правоносител, то ще засегнем по такъв начин свободата на словото, че на практика никой няма да може да се изразява под страх, че ще наруши тези права. Затова е допустимо ползването дори на цели произведения, когато се извършва за целите на изследване, критика и т.н. 


Този баланс, за който стана дума по-горе, не е и няма как да е извечно зададен и записан на камък като Десетте божии заповеди.  Времената се менят, технологиите също и съответно – възможностите за придобиване на обекти на авторското право. Днес всеки може да изтегли музика, филм и така нататък. Да се приложат в тяхната цялост правилата, които съществуват досега, означава да се спре въобще потокът на информация, което ще накърни ценността, която наричам свобода на словото. Тоест балансът ще е нарушен.


Какво да направим, ако видим, че нашите авторски права са нарушени? Кои органи трябва да сезираме и по ваши наблюдения ефективни ли са те в разследването на подобни случаи?


- За мен най-ефективният начин е гражданскоправната защита пред съда. Тя е тази, която ще овъзмезди нанесените вреди. Може да бъде сезирано и Министерството на културата, което има правомощия да налага сериозни санкции при нарушения на авторското право. В някои случаи може да се сезира и прокуратурата. Според мен обаче, ако човек сам не си свърши работата, чиновниците няма да му я свършат. Те могат да помогнат със своите ресурси, правомощия и възможности да изискват документи, вещи и доказателства, но не бива да се разчита само на тяхната активност. 


При всички случаи преди отправянето на каквито и да е публични изказвания, е най-добре да се посъветваме с адвокат. Това освен, че ще даде възможност да прецените дали битката си заслужава, може да спести ответна реакция от евентуалния нарушител, който да заведе дела за обида, клевета или разпространение на уронващи доброто име неверни твърдения. А най-лошото е един спор да метастазира в различни по вид и характер съдебни битки.

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5287 Весело

    Само Адам не е бил плагиат...и само Господ -автор !!!

    karabastun1@abv.bg
  2. 2 Профил на john_3volta
    john_3volta
    Рейтинг: 1116 Неутрално

    Юрист и специалист по авторско право, а не прави разлика между сваляне на песен/книга и представяне на чужда песен/книга за собствена. Ако е на това ниво като писател, то не бих искал да го чета.

  3. 3 Профил на victor_victim
    victor_victim
    Рейтинг: 286 Неутрално

    99% от измислените бг-професори, академици, доценти.....са такива благодарение на системата "копи-пейст". Присъствала съм на защита, когато още бяха публични, където 1:1 бяха прочетени пасажи от американски учебник и нескопосания им превод в дисертация за "доктор на науките". И си мислите, че нещо се случи??Не, нищо. Въпросната персона, подпряна от правилните хора /същите като нея/ е "велик" бг-професор, обучава, казва кое е провилно и кое не и дори издаде 2 шизофренични учебника, със същия умопомрачителен превод, директно от чичко Гутъл.

  4. 4 Профил на gost22
    gost22
    Рейтинг: 1674 Весело

    [quote#2:"john_3volta"]Юрист и специалист по авторско право, а не прави разлика между сваляне на песен/книга и представяне на чужда песен/книга за собствена.[/quote]
    Ми в немско доста добре могат да ти обяснят разликата. Достатъчно е да свалиш авторското произведение от където не трябва...

    "Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...
  5. 5 Профил на klorell
    klorell
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#3] от "Виктория Пенелопова":

    Ако е даден като цитат в произведението и е показана заслугата на американския автор, не е плагиатсво.

  6. 6 Профил на klorell
    klorell
    Рейтинг: 8 Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK