Проф. Анастас Герджиков, ректор: До една година можем да постигнем финансова стабилност на Софийския университет

проф. Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет

© Анелия Николова

проф. Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет



"Дневник" разговаря с новия ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков. Той беше избран на Общото събрание на висшето училище на 17 ноември миналата година и пое ангажиментите да оздрави финансовото му състояние и да направи няколко съществени промени в начина, по който се управлява най-старият и най-голям университет в България.  


Анастас Герджиков е завършил класическа филология в Хумболтовия университет в Берлин през 1990 г. Специализирал е в Австрия и Германия със стипендии за академичен обмен. През 2001 г. защитава научна степен доктор в специалност "Римска литература", през 2008 г. става професор по антична и средновековна литература.


Започва да преподава в СУ през 1991 г., а от 2010 г. досега е заместник-ректор по учебната дейност в направление "Докторанти и продължаващо обучение". Бил е управител на Фонд "Научни изследвания" за кратко (от 2008 до 2009 г.), също и заместник-министър на образованието и науката в правителството на Симеон Сакскобургготски (от 2001 до 2003 г.).




Проф. Герджиков, как се чувствате на новия пост вече два месеца?


- Бях 6 години заместник-ректор, така че познавам добре работата. Нямах нужда от навлизане, познавам проблемите и имам идеи за това как университетът да стане по-добър, така че не срещам някакви затруднения.


Вие сте първият ректор, който обеща да направи отчет на средата на мандата си.


- Отчет на ректора се прави всяка година пред Общото събрание на университета, но при тази кампания беше интересно това, че много голяма част от преподавателите – неколкостотин – участваха активно с въпроси и предложения. Имахме 70 предложения и с много малки изключения те бяха приети и от двамата кандидати. Едно от тях беше и това да не се чака 4 години, за да се види дали са изпълнени тези искания и нашите програми, а на втората година отчетът да се обвърже с по-сериозна дискусия дали най-важните неща са изпълнени и в случай че не са, няма никаква причина един такъв ректор да продължава да бъде ректор.


Изненада ли ви тази активност на вашите колеги?


- Да, приятно ме изненада, защото обикновено ректорските избори, особено в други университети, но дори и при нас, се израждат в оглеждане на интересите на отделни факултети и групи хора. А тук ставаше дума за принципни неща – един дебат, който смятам за много ценен. Лошо е когато дебатът се сведе до нещо много конкретно и до интереса на някого.


И все пак нямаше ли най-общо съревнование между хуманитарен и научен профил?


- Мисля, че не. Природните факултети имат много по-малко гласове от хуманитарните в момента и ако беше така, както казвате, нямаше да са толкова близки резултатите. И двамата кандидати имаха сходни платформи, бяха хора с опит. Хората по-скоро търсеха човека, който може да реализира това, което обсъждахме по време на дискусията.


Започнахте ли работа по своя план за оздравяване на университета?


- Да, имах платформа, с която се кандидатирах за ректор. Сега трябва да я операционализираме, т.е. трябва да определим отговорници и срокове за всяко от нещата, които са планирани.


От къде започвате, кое е приоритет за вас?


- Най-спешните неща са да решим някои проблеми на структурата на университета. Всеки нов ръководител има идеи за това как да се структурира организацията, която ръководи и мисля, че съм предложил няколко промени, които ще подобрят нещата. Например искам да имам едно малко звено от трима души за административен и финансов контрол, така че да следим какво се случва в отделните звена на университета, които са много и не са само 16-те факултета. Искам също да се назначи административен ръководител или главен мениджър и част от отделите да минат на неговото подчинение.


С какво ще се различава дейността на звеното за финансов контрол от това на мениджъра?


- Звеното ще следи къде какво се случва административно и финансово, за да имаме яснота къде има нередности или не сме намерили най-добрите решения.


А в тази връзка планирахте и въвеждане на електронна система, в която да се следят в реално време разходите на факултетите.


- Да, но това няма да стане толкова бързо, въпреки че вече започваме с нещичко. Тук има електронни системи - за документооборота, за личен състав и т.н., включително класиранията на кандидат-студентите и за общежития стават по електронен път. Имаме такива инструменти, въпросът е да имаме една голяма интегрираща всички тях обща електронна система, която ще има два главни аспекта - единият е документооборотът, за да видим административните процеси, другият е движението на приходите и разходите. Целта е да видим цялостно дали сме се насочили в правилната посока, дали наистина събираме всички приходи, които можем да съберем и дали разходите са най-правилните.


В какъв срок планирате да изберете финансовия директор?


- Зависи какъв тип конкурс ще направим. Въпросът е технически. Единият вариант е да обявим общ конкурс, което сме правили и за едно място за началник отдел "Личен състав" се явиха 84 души. Ако сега го направим и за главен мениджър, ще се явят 400 кандидати и ще отсяваме 6 месеца.


По-скоро ми се иска да се обърнем към няколко типа институции, някои министерства, някои потребители на кадри да ни предложат по един-двама души и само между тях да направим подбора. Ако се спрем на втория вариант, се надявам да стане до месец, месец и половина.


Казахте, че ще диференцирате заплащането за факултетите, които привличат повече хора и са по-успешни.


- Всъщност държавата ще диференцира. Първият вече определен критерий е според професионалното направление – какъв коефициент има спрямо средно приравнения норматив. Сега държавата иска да прибави и диференциране по професионални направления на допълнителните средства за по-високо качество.


Ако парите влизат във факултетите диференцирано, както е планирала държавата, то тогава е логично и ние вътре помежду си да диференцираме възнагражденията на преподавателите вътре във всеки факултет според резултатите в образователната или научната сфера.


Няма ли опасност факултетите, които постигат по-ниски резултати да се вкарат в омагьосан кръг и да продължават да получават по-малко пари, с които не могат да вдигнат нивото?


- Няма такива факултети, има такива преподаватели. Ние сме на първо място в 21 направления в рейтинговата система. Това, че един факултет има много приходи, защото има повече студенти, а друг има по-малко поради това, че има по-малко студенти, не означава нищо за качеството, защото и двата факултета в техните направления са на първо място в рейтинговата система. Това по-скоро означава, че трябва да намерим начин да увеличим приходите и да намалим разходите в тези факултети, които са финансово затруднени и да стимулираме тези, които са добре, да имат още повече приходи. Така че няма да има пострадали факултети – възнагражденията ще се гледат на индивидуално ниво.


Какво означава това за заплатите на преподавателите, колко скоро могат да видят промяна?


- Още не знаем. Първата година това не може да стане, защото искам да стабилизираме университета като върнем някои задължения, преценим кои разходи са най-полезни, най-нужни, този тип неща. След което ще говорим за увеличение и се надявам то наистина да бъде диференцирано и да зависи пряко от обема на образователната и научната дейност на преподавателите. Същото важи и за атестацията, искам и там да повишим летвата.  


Докъде сте с финансовия одит? Неотдавна казахте, че всъщност няма такова задлъжняване, за каквото се говореше.


- Имам обща представа как стоят нещата, но не е съвсем точна. Това, което дотук съм изяснил, е че нямаме задължения към държавата, а към общината. Не мога да кажа нещо по-точно, тъй като ние обжалваме голяма част от актовете на общината и сме спечелили някои от тези дела, не знам как ще завършат и останалите. Сметката ще е ясна след няколко месеца. Може да се окаже, че дължим само за последните месеци, което ние се опитваме да изплащаме по-редовно. Така че тук не виждам проблем. Разходите са основно за данък сгради и такса смет. Дължим ежегодно огромни суми - такса смет например е около 1 млн. лв. годишно. 


Имаме известни дългове към фирми, които са ни доставяли стоки и услуги. Очаквах, че ще са повече, но доколкото разбирам са под 3 млн. лв., което е съвсем приемливо, защото по-рано са били 10 млн. лева. Имаме и един огромен разход, който е свързан с това, че при пенсиониране хората получават обезщетение за неизползван отпуск. За последните 4 години са изплатени 9 млн. лв. под формата на такива обезщетения, така че това е друго голямо перо.


И накрая имаме известни задължения помежду си. Ние сме приели едни правила, според които от всеки факултет се отчисляват 25% за стимулиране на университета като цяло. На практика те отиват за поддържане на тези факултети, които имат по-малко приходи и звената, които нямат никакви приходи. Въпросът е, че след като отчислим тези 25%, се оказва, че те не стигат, затова през годините сме ползвали и други средства от факултетите, които имат повече приходи.


Опитвам се да изясня всички тези пет пера, за да видим кое е най-спешно и в какъв ред да ги връщаме. Нещата не са лоши, по-добри са отколкото очаквах. Като гледаме приходите и разходите може да се види, че годишно не ни достигат 5 милиона лева, затова очаквах много по-голямо задлъжняване от това, което заварвам. С други думи финансовата стабилност към момента не е лоша и се надявам до една година да бъде съвсем прилична.


Как ще го постигнете?


- Това няма как да се постигне в дългосрочен план, ако държавата не направи това, което отдавна трябваше - планираното в Стратегията за развитие на висшето образование и внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. И то е по-високото качество да се стимулира с повече средства, защото то струва повече пари. Вероятно този закон ще се приеме през февруари и ако след това и изпълнителната власт го приложи справедливо, финансовата ситуация ще се промени, така че да нямаме този ежегоден недостиг.


Това, както много пъти съм казвал, е важно не за петте най-добри университета или за направленията, в които те са най-добри, а за тези след тях. Очевидно е, че ще има няколко университета, които ще увеличат финансирането си въз основа на качеството, накрая на опашката ще има няколко университета, които няма да получат финансиране или ще получат по-малко, но по средата ще останат огромна част от университетите - може би 80%, които не са нито в първата, нито в последната група. Ако не ги стимулираме, те няма да повишат качеството, защото знаят, че то струва пари, а никой не им дава тези пари. Ако обаче знаят, че могат да попаднат в първата група и така да получат повече, ще го повишават. Така че това не е в полза на няколко университета, а в полза на цялата система за висше образование и оттам на цялото общество.


Значи одобрявате промените, които предлага правителството в закона за висшето образование?


- Да, одобрявам законопроекта на Министерския съвет. Освен предложението за стимулиране на качеството, поддържам в него и други важни неща като идеята да има приоритетни направления и защитени специалности като инженерните науки и природните. Друго нещо, което подкрепям горещо, е при акредитацията един преподавател да може да се отчита само на едно място. Няма пречка да преподава на повече от едно място, не е забранено в кодекса на труда, но на колкото и места да преподава, да се определи само едно, на което ще бъде отчитан при акредитацията. Това ще бъде много полезно и аз имам притеснение, че в момента има сериозно лобиране срещу този текст.


А липсва ли му нещо на закона?


- Не бих казал, че липсва нещо. За сегашната ситуация този законопроект е много добър. Обикновено ни обвиняват, че ние сме винаги опозиция и нищо не ни харесва. Ето сега не може да не похвалим предложената решителна смяна на финансовия модел. Силно се надявам, че тези промени ще бъдат одобрени, въпреки че вече имаше съпротива и за финансирането според качеството, и за акредитацията от депутати, които представляват конкретни университети.


Колкото до липсите - те не са в законопроекта, а по-скоро в това, че от 15 години говорим за нов закон. Трябва в един момент да направим една работна група с участието на различни представители - преподаватели от университетите, студенти или скоро завършили, народни представители и експерти от изпълнителната власт, както и потребителите на кадри (не само бизнеса, но и от държавната администрация и неправителствения сектор).


Планирате ли промени и в Общото събрание и Академичния съвет вътре в СУ, за които в момента се твърди, че връзват ръцете на ректора?


- Ние не можем да променим структурата на Общото събрание или Академичния съвет, защото тя е определена със закон. Аз дори не мисля, че е лоша, по-скоро е добра. Това, което трябва да променим, са правомощията на Академичния съвет, доколкото законът ни го позволява. В момента съветът има известни права, обаче други права са в отделните звена – във факултетите и дори катедрите. Това донякъде е проблем, защото в момента ако решим да променим нещо в някоя катедра, предложението трябва да дойде от самата нея. Това е текст в нашия правилник, който незабавно трябва да бъде променен, защото е безсмислен – ние не можем да направим никаква реформа, защото излиза, че този, когото искаме да реформираме, трябва сам да го предложи.


Проф. Анастас Герджиков, ректор: До една година можем да постигнем финансова стабилност на Софийския университет

© Анелия Николова


Не мислите ли, че са твърде много университетите у нас?


- Мисля, че са много, но не мисля, че трябва да правим нещо по въпроса, защото ние не губим много от това. Разбира се, финансово по-ефективно е да са по-концентрирани, но от друга страна печелим от това да има достъп до висше образование в различни точки на България. Тези неща за мен се балансират.


Това, което е проблем, не е, че са 51 университетите, а че във всеки от тях има всичко. Всъщност този законопроект, ако бъде приет и много важно - приложен правилно - ще намали не броя на университетите, а възможността във всеки университет да има всякакви специалности. Това се прави, за да се повишава броят на студентите, но ако качеството стане водещ критерий, много бързо ще се окаже, че тези, които са на последните места, няма да имат средства за специалности, в които не са традиционно добри. Моята прогноза е, че накрая ще се окажем с една система, подобна на тази отпреди 20 години, преди всички да се втурнат да откриват всички възможни специалности.


Когато университетите започнат да затварят направленията, в които не осигуряват качество, един път ще има повече пари в направлението за тези университети, които са по-добри и втори път - самият университет ще се освободи от подобни ненужни специалности. Защото не е нормално в технически университет да има специалност "Право" и не е нормално в химико-технологичен университет да има "Българска литература". Имаше подобен случай преди 15 години, Националната агенция за оценяване и акредитация отне цялата акредитация на един от най-големите технически университети заради това, че качеството на обучението му по "Право" беше напълно неадекватно. Въпросният университет щеше да бъде закрит при положение, че имаше над 150 лаборатории и беше много добър технически университет. Защо трябва да се разпилява в други области?


Скоро след избора си казахте, че матурите трябва да са достоен вход в университетите. Какво означава това?


- Това беше много погрешно предадено в медиите. Това, което казах е, че държавните зрелостни изпити и сега са вход за висшите училища и дори в Софийския университет, който най-трудно ги прие, понеже е най-консервативен. Това, което ние правим от 10 години, е да подобряваме нормативната уредба на държавните зрелостни изпити. Най-напред се преборихме - аз съм участвал в това лично - да има стотни при матурите, за да приличат на нашите приемни изпити. Преборихме се и за това те да бъдат върху задължителната подготовка и за това да има общонационална комисия, за да не бъде локално качеството. И така те заприличаха все повече на нашите изпити.


Единственото, което остава, е да вдигнем по-високо летвата. За да бъдат истински вход и всички да сме доволни и да останат приемните изпити само за регулираните професии и за тези, които са много специфични, трябва МОН да определи предварително праговете за оценките. Сега ние първо виждаме оценките и след това слагаме летвата за отделните резултати и оценки. Това е лошо, защото освен че е субективно, така не можем да сравняваме випуските. При нас не кандидатстват само хора, завършили тази година, а може да се окаже, че човек, завършил тази година, е в по-изгодно положение от човек, завършил миналата година, защото летвата е била поставена на различно място. Добре ще е да се каже предварително точно колко трябва да постигнеш за оценка 3, колко за 4, за 5, за 6.


Също коментирахте, че влизащите във висшето образование имат големи пропуски от средното. Какво трябва да се промени?


- Въпреки че висшето и средното образование са много свързани, тук трябва специалист по средно образование. Като неспециалист изразих плахо мнението си, че от 10-15 години чета изследвания, че най-големият срив в качеството се получава между 5 и 8 клас. Дали това е така, не мога да преценя, но някой трябва да седне да види къде е проблемът и както сега се прие нов закон, да се приемат и поредица от мерки за това да не се допуска качеството в средното образование да продължава да спада.


А от вашата гледна точка - вие приемате хора, които имат пропуски в знанията на базово ниво. Как се справяте с този проблем?


- Ние се опитваме да наваксваме тези пропуски, но истината е, че това не идва само от спад в качеството на училищното образование, а и от това, че преди 20 години приемахме 20% от випуска, а сега приемаме почти 100%. Естествено е, че не може 100% от хората да са все такива, които са полагали усилия и имат нужните качества. Т.е. ние просто сме решили преди 20 години, че освен тези с качествата и усърдните, ще приемаме и останалите. И това в един момент се усеща. Мисля, че в министерството на финансите са прави, като казват, че приемът трябва да бъде ограничен и че част от парите трябва да бъдат насочени към качество.


Това няма да попречи на европейската цел за определен брой висшисти на глава от населението, защото ние ще я постигнем и без това. Във възрастовата група от 31 до 34 години сега сме под европейската цел, но след 5-6 години ще бъдем над нея.


Освен това преподавателите масово не смеят да скъсат студент, за да не им падне квотата и субсидията. Има ли такъв проблем и тук?


- Да, има такъв проблем. И освен че в повечето висши училища, гонейки броя на студентите, сме стигнали до това да занижим качеството и да създадем нови специалности, които не са ни присъщи, има още един фактор.


От 10 години слушам как е правилно като в други държави да направим фунията такава, че да влизат повече хора и да излизат по-малко. Този въпрос можеше да се реши много просто и той беше решен преди няколко години - макар че и тогава броят на студентите беше решаващ, се отчиташе само броят на студентите в първи курс и след това се умножаваше по броя на годините в следването, например 4. Така ни стимулираха да намаляваме студентите с по-строг контрол в следващите курсове. Обаче в последните години се гледа цялостният брой на студентите по регистъра на МОН, което стимулира университетите да занижат контрола, за да запазят броя на студентите. Това според мен е антипродуктивно и трябва да се върне старата система.


Започнахте ли вече работа по нови програми, с които да привличате чуждестранни студенти, както обявихте в плана си?


- Тази работа не е спирала, винаги сме мислили за това. По-трудно е да намерим баланса кои наши специалности могат да привлекат най-много чужди студенти. Имаме предвид 6-7 магистърски програми, с които да започнем - информатика и информационни технологии, някои от педагогическите специалности, мислили сме за публична администрация и политически науки. Няма как да направим дистанционно обучение за медицина и право, които са регулирани професии, но те са също от търсените, така че там ще се помъчим да привлечем повече чуждестранни студенти тук, на място. Психология също е много търсена, особено клиничната психология, каквато ние нямаме. Изобщо това е пазар. Ние се опитваме да се ориентираме какво се търси в световен мащаб и какво можем да предложим и да намерим сечението между двете.


Всъщност новото, което вие предложихте е да започне да се преподава на чужди езици.


- Искаме да направим програми на чужд език, като по-голямата част от тях ще са за дистанционно електронно обучение. Предполагам, че до една година ще се получат успехи в тази област, защото сега подаваме документи за акредитация за дистанционно обучение. От него ще могат да се ползват и българските студенти, но няма да им е нужно, защото както знаем, местата са повече от кандидатите.


Едно от първите неща, които направихте като ректор беше да отключите вратите откъм подлеза, които бяха заключени след окупацията. Това се прие много добре, за вас каква символика имаше?

- Символично е, защото ние искаме университетът да е широко отворен към обществото и столицата ни, в която има много културни, икономически и научни събития. Университетът е може би най-централното място за такъв тип събития и искахме постоянно гражданите да знаят, че могат да влязат и да посетят някое от тези събития – по 1000 на година в университета.


И в тази връзка актуална новина е отказът Слави Трифонов да влезе на среща със студентите в журналистическия факултет. Как протече този разговор?


- Всъщност господин Трифонов никога не се е обръщал към ръководството на университета. Ние не сме го канили, той не ни е питал, ние не сме му забранявали. Той е имал уговорка със студенти да се срещне с тях по медийни теми във Факултета по журналистика и масова комуникация, което после е прераснало в идея за среща с всички студенти. Тогава студентите, а не той, се обърнаха към мен с въпроса дали могат да организират тази среща и аз им отговорих, че ако темата е референдумът, това прави срещата политическа, поради което предлагам тя да се проведе някъде другаде. Дори предложих и аз да участвам в нея. Когато се разбра, че това не може да стане на територията на университета, той се отказа.


Тук ми се иска да напомня, че преди около година ние не допуснахме друг един подобен дебат за референдум, който беше предложен от проф. Близнашки. Той, за разлика от г-н Трифонов, е наш преподавател, но въпреки това не му позволихме, понеже законът и нашият правилник не допускат политическа дейност на територията на университета. Така че не е лошо отношение към г-н Трифонов, още по-малко към поставените от него въпроси, всичките са интересни.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (22)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на netanette
    netanette
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Когато се реформира система, осигуряваща удобство, безконтролност и лични и колективни облаги за сметка на качеството - няма как, ще има силна съпротива. Ще трябва да се поразчистят още доста неща из университета, но при тази тромава и консервативна система не очаквам революционни промени. Поне плануваните реформи да направят, пак ще е стъпка напред.
    Хубаво интервю, разумно, разбираемо.

  2. 2 Профил на Димка Гочева
    Димка Гочева
    Рейтинг: 520 Неутрално

    [quote#1:"netanette"]
    Когато се реформира система, осигуряваща удобство, безконтролност и лични и колективни облаги за сметка на качеството - няма как, ще има силна съпротива. Ще трябва да се поразчистят още доста неща из университета, но при тази тромава и консервативна система не очаквам революционни промени. Поне плануваните реформи да направят, пак ще е стъпка напред.
    Хубаво интервю, разумно, разбираемо.[/quote]

    Да, да му пожелаем успех.

    димка гочева
  3. 3 Профил на province2001
    province2001
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Да, повечето от замислените неща звучат смислено, но има едно което се промъква между тях, а то беше засегнато и дискутирано в друга публикация за СУ от тази седмица:изборът на финансов мениджър. Ректорът казва: "По-скоро ми се иска да се обърнем към няколко типа институции, някои министерства, някои потребители на кадри да ни предложат по един-двама души и само между тях да направим подбора. " Това, преведено на прост език означава: ще изберем финансист, който ни посочи определен политическо-финансов кръг и той ще помогне да задигнем поне 50% от парите по проектите от Програма наука и интелигентен растеж. Този финансист разбира се ще управлява отдел обществени поръчки. Това е превода на изречението.
    Герджиков го умее това, тъй като го е проигравал във фонд научни изследвания - 2/3 от проектите на ФНИ през 2008 и 2009 г. бяха дадени на СУ, а оттам и на фирмите за обществени поръчки, а след това Герджиков стана зам. ректор, за награда. Сега се готви същия сценарий.

  4. 4 Профил на Viali
    Viali
    Рейтинг: 233 Неутрално

    Ще търси чуждестранни студенти с дистанционно обучение по нета на английски? Май по-скоро почваме да продаваме дипломи по нета. А това ще накара и малкото останали български гимназисти да бягат навън.

  5. 5 Профил на doxen
    doxen
    Рейтинг: 743 Любопитно
  6. 6 Профил на Viali
    Viali
    Рейтинг: 233 Неутрално

    че и съжалява, че не можел медицина да преподава дистанционно...

  7. 7 Профил на a.
    a.
    Рейтинг: 233 Весело

    Забелязвам положителна тенденция: здравият разум успява да вземе превес над злобата и празните приказки. Радвам се, много се радвам! На ректора пожелавам успех с цялото си сърце за благото на Университета.

  8. 8 Профил на michael
    michael
    Рейтинг: 853 Неутрално

    много ми се ще СУ да си стъпи на краката и да се отърве от всичко, което го дърпа назад, защото делото на двамата братя, които са дарили пари за този университет не бива да пропада , всеки път като минавам от там и гледам статуите им ми става мъчно

    Cogito ergo sum :)
  9. 9 Профил на bachvaroff
    bachvaroff
    Рейтинг: 402 Неутрално

    Колега, колега, колега... Как ще оправите бездънното блато, колега, оставено от колегата Илчев, не знам... Много милиони липсват / са потънали в катакомбите на Ректората, вървят дела срещу СУ за неплащане, фактически поемате СУ в състояние на пълен фалит. Някои водещи факултети не са виждали частите си от бюджета с години, с месеци се чака за косумативи за по няколко хиляди лева (буквално джобни пари), принуждаваме се да си носим "от дома" нужните консумативи / техника / &C., пестим хартия, ползваме повторно хартия от празната страна, ползваме маркери докато почти не се вижда какво е написано, мога да продължа до безкрайност и реда ще е дивергентен. Така ли трябва да / ще продължаваме?

  10. 10
    ****

    Коментарът беше изтрит по желание на неговия автор.

  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит по желание на неговия автор.

  12. 12
    ****

    Коментарът беше изтрит по желание на неговия автор.

  13. 13 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 3883 Неутрално

    До коментар [#4] от "Viali":

    Не зная дали се разбира че онлайн преподаването изисква много повече труд. Цялата програма и учебните материали трябва да са качени на сайта, т.е предварителна подготовка поне за месец напред, индивидуална работа със студентите, разясняване и консултации които се документират...
    Интересно ми е друго, как се квалифицира едно учебно заведение като университет? Има ли стандарти по които да се извършва тази рангова стандартизация? По принцип няма проблеми Техническият Университет да има специалност Право, още повече че там могат да специализират в интелектуална собственост на технологични и технически продукти, където СУ няма подготовка. Въпрос е нивото на предаване и кой го контролира, нещо като американския Бар Асоциация с общ двудневен писмен изпит , а не кой както я уреди.

  14. 14 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 3883 Неутрално

    До коментар [#9] от "bachvaroff":

    Много сте прав, колега. Миналото лято плащах за някаква конференция организирана от СУ и останах с впечатлението че събирането на пари върви добре, но един поглед в учебните зали и кабинетите създава една картина на нищета.

  15. 15 Профил на zlatka1
    zlatka1
    Рейтинг: 402 Неутрално

    Другарю Герджиков,
    Илчев ми даде 170 000 лева хонорар...уж че защитавам интересите на СУ по някакво дело..Но сега ме притискат от одитния доклад да съм ги бил връщал...че аз затова ли ги взех да ги връщам сега...Ректоре как да постъпя сега.....

  16. 16 Профил на Viali
    Viali
    Рейтинг: 233 Неутрално

    До коментар [#13] от "daskal1":

    Разбира се, спокойно.
    А дали от ръководството на университета се разбира, че само 5-разредните университети предлагат онлайн обучение. Университетите, които имат желаещи да се обучават при тях и са престижни, не предлагат обучение по нета. Или можеш да ми предложиш някои от бръшлянената лига, веднага го записвам по нета.
    В Свищовската академия пък даже изпитите (тестовете) им са онлайн. Представи си за какво качество става дума.

  17. 17 Профил на pupil24
    pupil24
    Рейтинг: 293 Неутрално

    Тази статия много се задържа на първа страница на Дневник и то при положение че не е много коментирана, а един ден преди нея беше публикувана друга статия за СУ. Това да не е част от рекламна кампания с цел изчистване репутацията на СУ и Герджиков (или помпане не егото му)?

  18. 18 Профил на carmello
    carmello
    Рейтинг: 1155 Весело

    този е толкова неадекватен, че направо няма накъде....

    щял да пуска магистратури по нета на английски- те половината преподаватели са над 60 години и говорят само руски, и още преподават по учебници от 86-та..

    освен това ако някой ще плаща за магистратура в нета, то ще плати на някой нормален американски/английски университет

  19. 19 Профил на carmello
    carmello
    Рейтинг: 1155 Неутрално

    [quote#16:"Viali"]А дали от ръководството на университета се разбира, че само 5-разредните университети предлагат онлайн обучение.[/quote]


    зависи какво разбирате под ''обучение''- някои доста добри университети предлагат разни курсове онлайн, естествено не Бакалаварски програми, но Герджиков същп не говори за това

  20. 20 Профил на Сатана Ликующий
    Сатана Ликующий
    Рейтинг: 1310 Неутрално

    До коментар [#9] от "bachvaroff":

    +++
    Прав сте, колега! Точно така е! Аз съм преподавал в това нещо години. Заплатите са нищожни. Един доцент взима 800. Асистентите - малко над минималната заплата. Парите се преразпределят, за да има и за факултети с легион от преподаватели, но без студенти (знаете добре положението във физическия факултет). Общото Събрание е мафиотско сборище - аз на тебе глас, ти на мене - пас! Да се говори при това положение, че законът е добър е лицемерие - ректорът е заложник на мафиите в Общото Събрание, дори ако е добронамерен.
    Любопитно ми е, също така, как един учен и преподавател ще се съгласи 6 години да е заместник-ректор, а след това да стане и Ректор. Това са 10 загубени години и много странна професорска кариера. Но за познавачите на Университета няма нищо странно в това, нали така колега! Това е едно от многото извращения на Софийският Университет ... потънал до шия в мизерия и прояден надлъж и на шир!

    Само простите хора си мислят, че има прости неща!
  21. 21 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 3883 Неутрално

    До коментар [#16] от "Viali":

    Защо, Станфорд даже започнаха с МУУК курсове (отворени онлайн курсове по ИТ теми) и имаха над 100,000 участницисамо че за получаване на кредит искат да се плати и тогава бройката падна до около 1,400 реално обучени. Най-фрустриращото е че често се записват студенти от редовните, за да могат да "участват по пижами" . Виж, за чуждестранните студенти е проблем поради визовите изисквания за физическо присъствие. Има го и варианта на хибридно обучение, съчетаващо онлайн с редовно.

  22. 22 Профил на Gai-jin
    Gai-jin
    Рейтинг: 516 Неутрално

    До коментар [#12] от "voltaire":

    Това го няма никъде по света - нито в Европа, нито в Щатите и Канада, нито в Азия и Австралия, където държавни и частни университети работят паралелно и се съревновават по качество. Имо добри и лоши и от едните, и от другите.
    Образованието не е производствена фирма, науката и културата не се оценяват като автомобилни части, картофи или чорапи.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK