Мария Дерменджиева, Момчил Методиев: Без лустрация кастовата система на ДС се възпроизвежда

Момчил Методиев и Мария Дерменджиева

© Юлия Лазарова

Момчил Методиев и Мария Дерменджиева



Преди дни излезе книгата "Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери", издадена от "Сиела". Изследването на Мария Дерменджиева и Момчил Методиев е част от поредицата на Института за изследване на близкото минало "Минало несвършено".


И двамата автори са участвали в съставянето на документални сборници, публикувани от Комисията по досиетата. Момчил Методиев е написал книгите "Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава, 1944 - 1989", "Машина за легитимност. Ролята на държавна сигурност в комунистическата държава". Главен редактор е на "Християнство и култура".


Мария Дерменджиева е журналист, преводач и изследовател, магистър по национална сигурност и отбрана.




"Дневник" представи книгата и разговаря по този повод с авторите.


Каква дискусия си заслужава да се води по повод Държавна сигурност?


Момчил Методиев: Основната характеристика на ДС е произволът. Можела е да си играе със съдбите на хората, без да допитва до никого – не само да ги разработва, но и да ги репресира – от предаване на съд до спиране на кариерата, лишаване от жителство и много други. И тези репресии не са били контролирани от друга институция. Това е една от основните разлики със съвременните служби. Втората характеристика на ДС е, че е кастова система – влизането в нея става с препоръка от партийното ръководство или от самите офицери от службите. Т.е. назначеният дължи своята лоялност на този, който го е назначил. Днес не знаем как се назначават новите служители в специалните служби. Ако това отново става с препоръки, това възпроизвежда кланове и кръгове. Затова и според мен разговорът днес трябва да бъде не само за началниците на службите, но и за това как се назначават нови хора в тях. И това да става по начин, чрез който те да бъдат лоялни на институцията и на държавата, а не на конкретен човек, който ги е препоръчал. Ако това назначение става с изпит, с проверка на знанията, лоялността им ще бъде към държавата.


Това е важно както за цялата администрация, така и за специалните служби, които и сега дават най-големите заплати, което предполага, че са сред привлекателните работодатели.


Откога датира интересът ви към темата за Държавна сигурност?


Мария Дерменджиева: Започнах да чета архивите веднага щом ги отвориха, защото беше интересно да се проследят дълго скриваните тайни. Важно беше да се провери доколко е вярно това, което ни внушаваха "героите" на нашата книга – водещи офицери от ДС, че те са професионалисти и са работили в интерес на националната сигурност.


Момчил Методиев: Може да се обобщи, че принципът за гарантиране на верността чрез произхода, общо взето, работи. Владимир Костов е видимо изключение.


Казвате "някои, научили чужд език, стават звезди", но цитирате разузнавачи от съветския КГБ и източногерманската ЩАЗИ, които се изказват презрително за българските си колеги.


М. Методиев: Голяма част от бившите разузнавачи много обичат да се позовават на Маркус Волф как хвалел българското разузнаване в мемоарите си. Прерових книгата му, освен това, което цитирам, не съм видял друго – той казва, че българите са известни с това, че се занимават с "мокри поръчки", не се изказва никак ласкаво. Никъде не споменава българските разузнавачи като позитивни примери.


Разузнаването, в което работят назначени според партийната си лоялност офицери, компенсира липсата на професионализъм чрез своите секретни сътрудници. През 70-те Културно-историческото разузнаване започва да рекрутира активно сътрудници от хуманитарната интелигенция. През 80-те – новата мода е научно-техническото направление. Резултатът е, че в края на 80-те има армия от сътрудници на разузнаването, която през 90-те години влияе на начина, по който обществеността се отнася към разузнаването. С други думи, българското разузнаване се превръща във фактор вътре в страната вместо в чужбина.


Кое е по-разпространено – доброволно се съгласяват да станат агенти или след принуда?


М. Дерменджиева: Това не личи от кадровите дела. Чели сме и много дела на агенти. В мнозинството си предлаганите за вербовка се съгласяват с голямо желание. Не сме попадали на сериозна съпротива. Въпросът е, че съпротивата рядко се документира. Но има и дела, в които водещият офицер пише рапорти до ръководството, че агентът клинчи, не сътрудничи и го предлага за отчисляване. Това означава, че в по-късните години и натискът не е бил толкова силен.


М. Методиев: ДС предлага кариера и това е ясно на всеки. Не се казва в прав текст, но е ясно. Ако кариерата не интересува човека, той не се захваща. Но още в предварителното проучване им е било ясно кой ще се хване и кой не. Затова че няма документирани драматични ситуации, причината не е, че офицерите са гениални, а агентите – слабоволеви. Просто предварително е било ясно кой ще приеме.


М. Дерменджиева: Интересно ни беше също и каква е мотивацията на офицерите в ДС. Дали при второто поколение става въпрос за идеология. Според нас за идеализъм вече не може да се говори. Основният мотив са привилегиите, които дава ДС, и усещането за принадлежност към "авангарда на БКП". Това е изключително затворена система, в която се влиза най-вече с протекции. Тези хора основателно смятат, че знаят много повече от останалите граждани в държавата. И тази информираност е допълнителен плюс към по-големите заплати и привилегиите.


М. Методиев: Заплатите са поне три пъти по-високи от средните в страната. В комунизма се казваше, че "взимат по две заплати". Дълго време не разбирах какво означава това, сега ми стана ясно – взимат заплата за длъжност и за военно звание. Заплатата за звание в ДС е по-висока от тази в милицията. А в системата на вътрешното министерство почти няма случай милиционер да отиде в ДС. Което обяснява защо милиционерите нямат много ласкаво мнение за ДС.


Упорито се внушаваше колко е голяма разликата между разузнаването и политическата полиция. Вярно ли е? Има ли преливане между службите?


М. Методиев: Има разлика – за разузнаването трябват много по-дебели връзки. Това е най-привилегированата структура. Влизат най-подбраните според принципа за лоялност чрез произхода. Дори най-големите началници предпочитат да изпратят синовете си в разузнаването – Григор Шопов например. Това е разликата.


М. Дерменджиева: Първо главно управление (разузнаването) има отделен оперативен отчет. Т.е. другите управления нямат представа какво се прави там. Да, това е най-високата каста и стои леко встрани.


Иначе особена разлика дали си в Шесто управление или в някое от другите контраразузнавателни поделения няма, това много добре личи по време на т.нар. възродителен процес, когато за работа по турско направление са впрегнати служители от всички управления на ДС, включително и разузнаването.

Мария Дерменджиева

© Юлия Лазарова

Мария Дерменджиева


Културно-историческото разузнаване български патент ли е, или е по съветски модел?


М.Методиев: Не знам дали има подобна отделна структура в КГБ. Но в края на 60-те години Емил Александров изготвя план как да се развива това направление. Обяснява как то трябва да навлезе в нови сектори и да използва нови прикрития, говори за проникване във факултетите на висшите учебни заведения, в обществени организации. В началото идеята е разузнаването да търси нови сътрудници, а след това тази нова структура съвпада с идеите на Людмила Живкова и започва да ги обслужва.


М. Дерменджиева: Отличителното за ДС към края на режима, по време на перестройката в Съветския съюз, е, че за разлика от другите страни от източния блок тя засилва влиянието си, увеличава щата, извършва директни репресии. Никъде другаде в края на режима не са си позволили такива мащабни репресии, каквито се осъществяват тук по време на насилствената асимилация на турците.


М. Методиев: По принцип тоталитарните лидери нямат нужда от легитимност. По времето на перестройката КГБ е силен, но Горбачов търси публична легитимност. А при Тодор Живков тази легитимност е спадаща, доколкото я има, и е ясно на всички, че има криза и недоволство. В този контекст решението е засилване на ДС и мобилизиране на обществото за реализирането на една безумна идея – т.нар. възродителен процес.


М. Дерменджиева: ДС е антимеритократична система, в която няма кариерно израстване поради заслуги. Единствените офицери, които се издигат в йерархията заради постигнати "успехи", са активните участници в т.нар. възродителен процес. Те са награждавани и повишавани. Парадоксалното е, че когато комунистическият режим падна, точно тези хора излязоха на преден план и станаха "реформаторите" на сектора за сигурност.


Имало ли е турци офицери в ДС?


М. Методиев: Не сме срещали турски имена на офицери от ДС, нито данни за етническия произход на кадровия състав.


В справките офицерите са квалифицирани по партийна принадлежност – членове на БКП, ДКМС, БЗНС, безпартийни. Огромното мнозинство са членове на БКП или на ДКМС. Като куриоз през 1972 г. се споменава, че от цялата ДС има един офицер от БЗНС. През 1973 г. в графата БЗНС стои нула.

Момчил Методиев

© Юлия Лазарова

Момчил Методиев


А безпартийни офицери имало ли е?


М. Методиев: Твърде ограничен брой, най-вероятно става въпрос за млади хора, на ниски нива.


За какво ще бъде следващата ви книга?


М. Методиев: Работим по проект за границата с работно заглавие "Българската стена". Има огромна документация, но много хаотична.


Има ли нужда от промени в закона за досиетата?


М. Дерменджиева: За изследователите е много важно да се разреши обявяването на принадлежност към ДС на починали лица.


Трябваше ли да има лустрация?


М. Дерменджиева: Да, трябваше да има лустрация още в началото на промените, защото само оповестяването на сътрудниците можеше да разкъса мрежите, които впоследствие станаха още по-силни. Ако това се беше случило, сега само историците щяха да се занимават с досиета и ДС.


М. Методиев: Работата над тази книга утвърди и у мен това убеждение. Защото антимеритократичната кастова система се възпроизвежда. Това е важен проблем за държавната администрация. Не съм сигурен, че лустрацията трябва да важи за изборни постове, стига кандидатите да са проверени и обществото да знае за кого гласува. Но за администрацията това е важно.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK