Петя Петкова, психолог: Над 70% е рискът за децата, отгледани с домашно насилие, да станат насилници или жертви

Петя Петкова

© Личен архив

Петя Петкова



През ноември миналата година в Димитровград отвори врати център за закрила на жертви от домашно насилие. Само за два месеца в него вече са потърсили помощ 14 жени и деца. "Дневник" разговаря с директора на центъра Петя Петкова за това къде жертвите на насилие в България могат да получат подкрепа, как се отразява насилието върху психиката и как се разпознават и преборват насилниците. 


Петя Петкова е психолог и управител на Фондация "Български център за джендър изследвания –клон Хасково", също и съучредител на Фондация "Х и Д Джендър перспективи". Завършила е психология във Варна и вече 12 години работи в областта на социалните дейности, основно домашното насилие. Участва в създаването на различни програми и методики за работа с жертви на домашно насилие, както и в проекти в сферата на човешките права и насочени към групите в риск от социално изключване. Петкова има дългогодишна практика в работата с жертви на домашно насилие, роднини и семейства на пострадали от насилие, проституиращи мъже и жени, деца в риск и техните семейства, деца на улицата, а отскоро - и с извършители на домашно насилие.

Г-жо Петкова, разкажете за кризисния център в Димитровград. Колко жени вече са потърсили подкрепа там и какви са резултатите? 

- Кризисният център в Димитровград беше създаден и вече успешно функционира благодарение на много и съвместни усилия. След дългия близо осем годишен път, който извървяхме, усърдната работа от страна на екипа на организацията, помощта на община Димитровград, финансиращи фондове, дарители и партньори, на 01 ноември 2015 г. стартира работа "Кризисен център за жени пострадали от домашно насилие".


Отворихме врати и благодарение на кампанията на Avon "Говори открито срещу домашното насилие". Благотворителната кауза подпомогна центъра с дарение от 50 000 лв. Част от средствата използвахме за обзавеждане и техника, а през 2016 г. с остатъка ще осигурим консултации с психолози, юристи и социални работници за пострадалите жени.


Към момента в кризисния  център подкрепа са получили 14 лица - 6 жени, придружени от 8 деца. Засега е много рано да кажем какви са резултатите, тъй като престоят е много кратък, но в дългосрочен план перспективите не са малки. Като за начало жените и децата са изведени от средата на насилието, търпяно дълги години, чувстват се защитени и сигурни, имат защитено пространство, където да говорят за преживяното, с тях се работи по различни програми за възстановяване. Извършителите имат ограничителни заповеди с наложени различни мерки по Закона за защита срещу домашното насилие. Основното обаче в случая е, че насилието е прекратено!
До каква степен жените в България имат закрила от домашно насилие - законово и на практика? Къде могат да потърсят помощ?

- Закон има и то доста добре работещ, производството е бързо - в рамките на 24 часа или един месец, в зависимост от тежестта на извършеното насилие или по-скоро в зависимост от доказателствата, събрани по делото. Но на практика невинаги се получава. За съжаление българският съд в повечето случаи не признава психическото насилие, тъй като то е трудно доказуемо, а много от доказателствата като телефонни разговори, интернет връзки и т.н не се признават. От друга страна, процедурата по образуване на производство при нарушение на заповед за защита е много тромава и в повечето случаи насилникът остава ненаказан и не му се търси наказателна отговорност поради ред несъвършенства в процеса.

Пострадалите жени могат да потърсят помощ на много места – полиция, неправителствени организации, съд, адвокати, социални служби и др., но отделен е въпросът до каква степен тя ще бъде адекватна и навременна.




По наши наблюдения за съжаление нещата се случват бавно и трудно, в повечето случаи ненавреме, там, където няма работещи неправителствени организации в лицето на организациите от Алианса за защита на насилие основано на пола (АЗНОП), от който нашата организация е част, и някои други НПО-та, работещи в областта на домашното насилие. Това не дава големи възможности на пострадалото лице, освен да се върне отново при извършителя.

Колко жени са жертва на насилие в България и в каква част от случаите има присъда срещу насилниците им? 

- Аз мисля, че точна статистка няма или поне на мен не ми е известна такава. Според някои изследвания, всяка 4-та жена в България е преживяла поне една от формите на домашното насилие в някакъв етап от живота си, респективно всеки четвърти мъж е насилник. Ако се замислим по-надълбоко, бройката изобщо не е малка, а даже плашеща.


Отделен въпрос е до каква степен хората са чувствителни по проблема "домашно насилие" и до каква степен го регистрират като такова. За някои жени един шамар не означава насилие, а за други само опитът за такъв би сложил край на връзката с партньора. При всички случаи обаче броят на пострадалите хора се увеличава с всеки изминал ден и този факт е много тревожен. Само в Хасково и Димитровград за 2015 г. потърсилите помощ в консултативните центрове са 232 човека.


Относно извършителите има предвидени поредица от мерки в закона за защита от домашно насилие, една от които е насилникът да посещава програми за извършители на насилието. Все още в България обаче тези програми се изпълняват пилотно и спорадично, в зависимост от финансирането им, няма обща система за проследяване и единна база данни за извършителите. До голяма степен нещата са оставени отново в ръцете на извършителите, което за съжаление не води до положителен резултат за жертвите. 


На територията на Районен съд Хасково и Димитровград обаче наказани няма или поне не са ни известни такива присъди, въпреки че законодателят е предвидил солидна глоба до 5 000 лв. и до 3 години затвор. Доколкото ми е известно, това не е по-различно и в страната. Това трябва да ни говори, че домашното насилие срещу жените се омаловажава и не се вземат необходимите мерки, макар и да са предвидени в закона. За кражби или хулигански прояви може да лежиш ефективно понякога, но за системно упражнявано домашно насилие върху жените жертви - не! В каква държава живеем само, а!? Излиза, че вещите са ни по-скъпи от хората.

Какви са тези програми за извършители на насилие, от кого зависи да се задвижат и защо засега това не се случва? Означава ли това, че и на насилниците може да се помогне да спрат, или промяната е временна и е до характер?

- Не съм казала, че не се случва, а че се изпълняват пилотно и се финансират спорадично. От Министерството на труда и социалната политика например вече две години се отпуска финансиране за такива програми. Но то е на проектен принцип и това не е достатъчно да се постигне тъй желаната устойчивост на услугите, от която се нуждае всяко НПО.


Не знам дали 100% може да се промени насилническата нагласа у един извършител, но със сигурност посещението на такава програма би довело до трайна промяна в поведението му и в голяма степен би спряло насилието у дома.

Каква е дефиницията за домашно насилие - само физическо ли е то? Има ли случаи, в които може да се прости и подмине? 

- Физическото насилие е видимо и затова много от жените го разпознават по-лесно и са склонни да търсят помощ. Както вече споменах, то е и лесно доказуемо. Много по-страшно обаче е психическото и сексуалното насилие, дълбоко скрито във връзката и понякога трудно разпознаваемо дори от самите жертви. Особено жестоко е насилието по време на бременност на жената. Минават години, докато някоя от тях се престраши да сподели за случващото се.


Аз лично не бих могла да простя каквато и да е от формите на насилието, но това е въпрос на индивидуалния праг на толеранс към насилието като цяло на всеки един от нас.


Какво причинява домашното насилие върху психиката на жертвите и децата в семейството? Какво могат да направят, за да се предпазят? 

- Домашното насилие причинява много и трайни вреди върху психиката на всяка една жертва. То води след себе си много личностни промени, жертвите губят своята идентичност и се научават да живеят според изискванията и предпочитанията на насилника, което тотално ги обезличава.


Процесът на възстановяване след дългогодишен тормоз в дома е много бавен, понякога дори невъзможен. За да се случи обаче този процес, жертвата трябва да потърси помощ навреме и задължително насилието да бъде спряно. Само тогава можем да очакваме и възстановяването да е успешно. Колкото по-дълго във времето е било насилието, претърпяно от жертвата, толкова по-дълъг е и процесът на индивидуално възстановяване.


За никого не е тайна, че децата трупат опита си у дома. Ако в този дом е имало насилие, то вероятността те самите като възрастни да повторят този цикъл е огромна – над 70%. В повечето от случаите момченцата се превръщат в извършители, отъждествявайки се с по–силния, а момиченцата се превръщат в жертви, отъждествявайки се с майка си. 


Как се разпознава насилникът?


- Той има много лица, може да бъде от всички социални прослойки и със сигурност няма формула, по която да се разпознае на първа среща. Обикновено в началото се крие зад едно добре балансирано и галантно поведение, което е като примамка за жертвите му. Насилието започва да се проявява на по късен етап от връзката, когато е много по-трудно жертвата да реагира адекватно. Обикновено то следва определен цикъл, след всеки акт на насилие следва акт на сдобряване, т.нар. "меден месец" и това много обърква жертвата и й пречи да взема адекватни решения. Когато има и деца, нещата стават още по-сложни. 


При всички случаи обаче насилието не трябва да се премълчава и да се търпи. За него трябва да се говори открито, като за това в голяма степен помагат както различни кампании, така и медиите, които поставят темата. За него трябва да се търси квалифицирана помощ, което е и първата крачка към овластяването на жертвата, а от там и към прекратяване на насилието.
Обикновено си затваряме очите за жертвите на домашно насилие и за това почти не се говори. Как можем да помогнем на жена, която видимо е обект на домашно насилие? 

- Няма как да накараме насила някого да потърси помощ. В случаите на домашно насилие това може да направи само пострадалото лице, и то доброволно. Изключвам някои изолирани случаи, където това може да направят Дирекциите социално подпомагане или настойници и попечители на лицето. Но никога не трябва да забравяме, че между нежеланието да направиш нещо и страха да го направиш има голяма разлика.


От нашия опит мога да кажа, че водещ е винаги страхът от рецидив на насилието и дори от летален край за жертвата. А случаите на убийства при домашно насилие започнаха да стават много, да се превръщат в ежедневие.


Какво бихме могли да направим като съседи, колеги, близки на жертвата? 


- Първосигнално винаги е по-лесно да заклеймим жертвата и да кажем "тя сама си е виновна", "защо търпи" , "защо не прави нищо", "тя го предизвиква да я бие" и куп подобни рационализации. Най-често хората реагират по този начин. Малцина се замислят надълбоко за проблема и вникват в това какви са същинските последици от системното насилие, как се отразяват на жената, децата и всички нас. 


Така че на първо място – да не осъждаме поведението на жертвата, а да я подкрепим, като й дадем да разбере, че сме готови да помогнем и да й подадем ръка, ако тя е решила да прекрати насилието. Разбира се, можем да й дадем информация за това къде може да потърси помощ. Също така трябва да й дадем време, за да вземе решението. Не трябва да я притискаме или обвиняваме, ако тя все още не е готова да го направи и се откаже внезапно. 

Ако чуваме, че се случва насилие в дома на нашите съседи или някой има нужда от помощ, разбира се, задължително да позвъним на тел.112 – понякога това дори може да спаси живота на жертвата. В никакъв случай не бива да се саморазправяме с извършителя на насилието.
Колко често жертвите се връщат при насилника или пък го напускат? 


- Доста често жертвите се връщат при извършителите на насилието или се свързват с други насилници по ред причини. Основната е, че жената не се е научила да живее като "не жертва" на насилие и тя подсъзнателно търси такъв тип връзка. Затова е важно да има рехабилитационни програми за тези жертви. Паралелно, учейки извършителя да не упражнява насилие, трябва да учим и жертвата как да излезе от тази роля. Процесът трябва да е двустранен, защото в противен случай вероятността тя да се върне в тази връзка и насилието да продължи е голям. Така не помагаме на никого. 


Кои са случаите във вашия опит, които най-много са ви потресли или развълнували? 

- Има много примери, но най-силно докосват сърцето ми случаите, в които има и деца, пострадали от насилието в дома. Тежко е да чуеш от майката, че бащата запушва устата на детето с възглавница, за да не плаче, защото вдига шум и му пречи. Още по трудно е да повярваш, че някой може да пребие до смърт партньорката си, да й счупи няколко ребра, след това да й прибере телефона и да я заключи в жилището за дни, оставяйки я на границата между живота и смъртта, без да може да потърси помощ.

Много е трудно да се определи кой случай е най-вълнуващ. Те всичките са лични истории на пострадали хора, понякога много драматични. Има обаче и истории с щастлив край. Това ни крепи и ни кара да гледаме напред. Понякога само една молба до съда е достатъчна, за да спре насилието. В повечето случа обаче пътят е дълъг. Не бива да забравяме, че колкото и кратко да е продължило насилието, то е оставило своя отпечатък в психиката на жертвата, а процесът на възстановяване винаги е дълъг. Това важи с особена сила за децата, свидетели или жертви на домашно насилие. 

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на zxe00613919
    zxe00613919
    Рейтинг: 453 Весело

    Децата стават такива, каквито ги направят семейството, училището и обществото.
    Най-добре би било да се възпитат в почтеност, прямота, да се образоват, да научат чужд език, да отстояват личната и обществена свобода, в любов към Родината и Европа - единствената възможност за личен и национален просперитет.
    Щях да пропусна. Да спортуват и да се грижат за дравето - най-голямата ценност.

  2. 2 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7191 Гневно

    Над 90 % е рискът за тотална социална дезориентация на младото поколение в България ,тормозено от програми и методики на пишман психолози като Петя, завършила съмнително образование в ''Свободния'' - Варна !!!

    [email protected]
  3. 3 Профил на vestonosec
    vestonosec
    Рейтинг: 581 Неутрално

    За жалост повечето момченца, попиват поведенито на бащите и стават насилници, а момиченцата на майките и стават жертви. Затова хората трябва да се спасяват навреме, още при пъвите признаци, но никой не осъзнава и не иска да признае, че проблем има.

  4. 4 Профил на Bullet
    Bullet
    Рейтинг: 837 Неутрално

    А какво правим с насилниците от държавният апарат?
    Системата натикала българите в основите на пирамидата на потребностите е виновна. Трябва чистка по върховете
    Оправи ли се вонята на високо, в низините също ще се диша по-леко.
    Ам кой съм аз , да разправям такива работи, глей кви спецове имаме.

    Gor det idag, imorgon kan deta vara förbjudet.
  5. 5 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 675 Неутрално

    Всичко тръгва основно от семейството и ако деца стават насилници,то това тръгва именно от семейството.Няма да забравя,когато голямата ми дъщеря,един ден след като я прибрах от детската градина,хвана любимото си меченце и и почна да го удря и да крещи "Говедо,пак си се напикал!" Веднага я успокоих и попитах какво означава това,а тя ми обясни,че леля Цеца така биела един Боби от тяхната група.Та от самото начало на живота на нашите деца,трябва да ги обгрижваме и дарим с обич.А Боби продължи да се напикава и в училище.

    Tony
  6. 6 Профил на potrebitel3
    potrebitel3
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Нека да каже, каква е ролята на пишман програмите на МОН в объркването на децата.

    Например:
    Станал насилник:
    * домашно насилие - 2%,
    * объркан от училище - 26%, примерно.

    ?
    Веднага ще и дръпнат кранчето на фондацията.

    "всеки четвърти мъж е насилник" - 25% мъже насилници, респективно 25% жени насилници (еманципация).
    Уха, колко работа за психолози.
    А откъде тези пари?

    Но най-важното - ние не разбираме "последиците от ..." т.е. тези програми са пари за последиците, Това означава, че причинителите (политици и пр.) плащат за да се държат подчинени 25% от населението.

    Сигурен съм, че е полезно, но нека не стигаме до ПСИХОФАШИЗЪМ срещу населението.

  7. 7 Профил на Траян
    Траян
    Рейтинг: 301 Неутрално

    70 ми се струва малко даже. Нито училище, нито среда може да направи нещо ако в семейството нещата са зле!

  8. 8 Профил на owen
    owen
    Рейтинг: 1093 Неутрално

    хубаво е да се говори по въпроса, но си мислех, че това не е най-правилната публика. с риск да прозвуча снобски, насилието е в пъти по-голямо сред необразованите и нископлатените - с тях трябва да се работи. нещо като програмите на шведите как да се държат мигрантите с жените.

  9. 9 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7735 Неутрално

    Ами ,каквото виждаш в къщи,това правиш.

  10. 10 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4176 Неутрално

    До коментар [#8] от "owen":

    На практика по-богатите имат средства за да прикрият домашното насилие: изнасяне на хотел, финансови репарации при развод и т.н. За съжаление и при богатите насилието има място, поне така сочат данните и кейс-изследванията в САЩ.

  11. 11 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 2364 Неутрално

    И аз винаги съм се чудила защо толкова жени и мъже търпят домашното насилие, но изглежда за много хора развод с насилника им се струва твърде драстична промяна в живота им и не са готови да я направят.
    Тука споменавам и мъжете, които в повечето случаи са жертва на психически тормоз. Те не се развеждат, защото жените ги изнудват и използват децата като оръжие срещу тях.
    Жертвите на домашно насилие в повечето случаи са по-кротки и разбрани, като първоначално са и били много влюбени в половинката си и склонни да прощават много неща, които ако не беше емоционалната обвързаност не биха простили.
    Едни от най-гадните от всички насилници са патологичните ревнивци. Бягайте надалеч от тях, усетите ли подобно нещо в началото на връзката, защото след това нещата ескалират.

  12. 12 Профил на Chivalry
    Chivalry
    Рейтинг: 234 Неутрално

    До коментар [#11] от "pamela":

    Добре казано.

    Новият шрифт на "Дневник" е бижу.
  13. 13 Профил на potrebitel3
    potrebitel3
    Рейтинг: 213 Неутрално

    В този рекламен материал (макар със смислена тема) се цели недържавни служители (НПО) да получат държавни средства.

    "тъй желаната устойчивост на услугите, от която се нуждае всяко НПО."

    Известно е, че не стигат детските пари (или са смешно малки) във всякакви форми на държавни подпомагания, вкл. новото редуциране с максимум 20 лв. на данък.
    От друга страна, ако се сумират всички пари на фондове за мрежи за децата, мрежи за родителите и т.н. ще се види, че ние натоварваме бюджета, а и частници даряват за заплати на възрастни, вместо да се организира директна финансова подкрепа за семействта, когато наистина са в нужда.

    Училището и семейството трябва да останат единствените места за "услуги" за децата. Един родител, за да е спокоен 8 часа, трябва да знае че детето му е на 1 място ( а не да търси кой да го заведе от едното място на другото), че е нахранено, на топло и се обучава с внимание за ВСЯКА минута време там.

    Такова дете, как мислите, по-малко насилвано ли ще е вкъщи? По-малко обичано? По-малко ще се гордеят с него?

    И няма ли то да е бъдещия родител ненасилник?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK