Проф. Нилюфер Гьоле: Новите протестни движения променят дневния ред на обществото

Проф. Нилюфер Гьоле

© личен архив

Проф. Нилюфер Гьоле



Новите протестни движения, събрали енергията на хилядни множества в истанбулския "Гези парк", на украинския Майдан, на египетсткия площад "Тахрир" само приличат на известните революционни движения от предишните десетилетия. Те носят нов заряд, надхвърлящ социалните измерения на студентските бунтове през 1968 във Франция, на акциите на зелените и на феминистките движения, смята проф. Нилюфер Гьоле, социолог от Висшето училище за социални науки в Париж.


Научните изследвания на родената в Анкара изследователка са свързани с появата на новите практики, фигури, символи и знаци на ислямската религиозност в публичното пространство. Автор е на книгите "Мюсюлманки и модерни: забрадка и цивилизация в Турция" (2003), "Взаимопрониквания: ислямът и Европа" (2005) и "Мюсюлмани във всекидневието, европейско изследване на споровете около исляма" (2015).


Най-новите обекти в работата на професор Гьоле са глобално разгръщащите се протестни движения в публичното пространство. Това бе и темата на нейна лекция в Софийския университет "Св. Климент Охридски".




Пред нас се разгръща с визиите и стремежите си мултикултурно общество, което се чувства ограничено от т.нар. градски капитализъм, посочи социологът. В същото време членовете му са цел на терористични атаки, защото екстремистите се опитват да разрушат тъкмо градския обществен живот, под техните удари попадат обикновените хора.


Трябва да разграничаваме протестните движения от политическите изходи, до които понякога те довеждат, препоръчва проф. Гьоле. И примерът от Египет, и украинското развитие са повлияни от други сили, които не виждаме на площадите.


Една от най-отчетливите характеристики на новите протестни движения е креативността на участниците, с която празнуват своите разлики от околното пасивно множество. Свидетели сме на артистични прояви на художници, музиканти, театрали. В "Гези парк" по време на протестите дори заработи обществена библиотека. По някакъв неуловим начин протестърите успяват да  превърнат в свое преимущество дори заклеймяването им от властите и от противниците на идеите им.


"Жената в червено" със своята лятна рокля и развята коса под струя, насочена от полицай с противогаз, се превърна в символ на протеста в Истанбул през лятото на 2013.


"Жената в червено" стана символ на протестите в "Гези парк"

© Reuters

"Жената в червено" стана символ на протестите в "Гези парк"


Друга особеност е това, че за разлика от предишните социални движения площадите нямат структура, всички са равни. Проф. Гьоле напомни дискретното включване на милиардерската фамилия Коч, която отвори хотела си "Диван" близо до площада "Таксим" и превърна фоайето му в лазарет за ранените протестиращи.


Използвайки хумор и остър език, протестърите рушат забрани, по-дълговечни от законите. Един от ярките примери на Нилюфер Гьоле: млада туркиня, поставила пред носа и устата си яркочервен сутиен вместо маска – самата демонстрация на бельо на публично място руши вековно табу.


Как езикът на площадните протестиращи кореспондира с представителната демокрация – на този въпрос от присъстващите професорът отговори така: с коригираща роля. Младежите от "Гези", "Тахрир" и Майдана задават нов дневен ред на политиците.  Така те постигат неусетно и по-голяма цел – променят обществото. Т.е. без да атакуват директно властта, те променят конфигурацията на обществото и това е особено важно там, където управляващите се опитват да правят същото, но в обратна посока, налагайки с религиозно инженерство отхвърлени в секуларния свят ограничения на свободите.


След лекцията си проф. Нилюфер Гьоле даде кратко интервю за "Дневник".


Какви са шансовите на силите, упражняващи политическо инженерство днес, проф. Гьоле?


Аз винаги се изказвам против инженерните дейности в обществото, защото те означават движение и натиск отгоре надолу. Прилагат се управленски техники, които разделят гражданите на "добри" и "лоши". Те изискват конформизъм и определен тип гражданско поведение, което е удобно за властта. Но така гражданите остават на заден план, поне тези, които ние дефинираме като "граждани". Затова смятам, че движението на социалната енергия трябва да е в посока отдолу нагоре и това е обратното на социалното инженерство отгоре надолу. Това виждаме в протестните движения на публични места, т.нар. площадна демокрация, която също е насочена към промяна на обществото, но в посока обратна на желаното от властта.


А какви са шансовете на гражданите да вземат превес?


- Мисля, че във всички тези граждански движения, на които станахме свидетели през последните няколко години  - на "Гези" в Истанбул, "Тахрир" в Кайро, а също и в София, в Испания и на други места – всички тези движения променят дневния ред в демократичните общества. Те ни показват, че е възможно и друго устройство на обществото, друг начин на обществен живот.


Да живеем заедно днес се оказва един от големите проблеми на обществото. Как да бъдем единни, общ организъм? Все повече общества се превръщат в мултикултурни общности от мигранти. Хомогенното национално общество вече не е устойчиво. Националните държави не са в състояние да отговорят на проблемите, които са глобализирани – и в културен план, и във връзка с околната среда и климатичните промени, епидемиите, бежанската вълна, която е хуманитарен проблем. Хората, които трябва да напуснат родните си места, за да живеят (leave to live), подгонени от граждански войни, природни бедствия и икономически лишения, навлизат в глобалния свят и го променят. Не само хората като личности, но и обществото е уязвимо в тези процеси. Трябва да се върнем назад към това, което дехуманизира хората, за да търсим възможностите на обществото да остане единно.


Променя ли се национализмът като политическа платформа в новите условия?


- Мисля, че колкото повече обществата стават мултикултурни и побират хора с различни разбирания, език, опит, толкова повече политическите движения отговарят на ниво националност. Ако се заровим назад във времето, когато оформянето на нациите е целяло създаване на общност, виждаме колко опасен е днешният опит за изключване, а не на включване на нови хора в обществото. Като отхвърляме чужденците и мигрантите, ние се отдалечаваме от самата плуралистична идея на демокрацията. Политиците националисти, които виждаме навсякъде в Европа, ни теглят към крайните десни традиции, използвайки секуларен левичарски език. Това е опасно, защото не знаем как да се противопоставим.


Колко далече могат да стигнат тези движения?


- Те могат да получат властта – защо не? Виждаме го днес, на много места начинът, по който дебатираме в обществото, е в техните ръце. В европейските страни има богата традиция да се обсъждат публично важните теми и днес виждаме, че дебатите дегенерират, превръщат се в заклеймяване на противника. Националистите могат да отидат далече, защото те вече отслабват демократичните и плуралистични общества. Това е против самата природа на обществото, то в естеството си е плуралистично. Как да се реагира? Да погледнем в миналото – имаме достатъчно примери, които показват, че националистичните конструкции не са толкова устойчиви.

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на qwertqwert
    qwertqwert
    Рейтинг: 897 Неутрално

    Мултикултурализъм е аз да ям свинско, а ти овчо.
    Само че мнозинството твои съверници са готови да ми отрежат канчето, щото ям свинско.

    След като мъж може да се жени за мъж, що пък двама братя да не се оженят?
  2. 2 Профил на done
    done
    Рейтинг: 269 Неутрално

    "Трябва да разграничаваме протестните движения от политическите изходи, до които понякога те довеждат, препоръчва проф. Гьоле. И примерът от Египет, и украинското развитие са повлияни от други сили, които не виждаме на площадите."

    преди са седнем да разграничаваме, трябва първо да сме наясно да не смесваме онова, което не бива да се смесва. положението, че две събития се случват на площад и са организирани не от властта, не е достатъчно условие, за да ги слагаш под един знаменател. удивена съм, че човек, който реално не може да стъпи в собствената си държава, защото не е в достатъчно про-мюсюлмански настроена за вкуса на Ердоган, изговаря десетки страници текст за протестите и нито веднъж не споменава, че тези "сили, които стоят отзад", са коренно различни и затова въпросните протести произвеждат съвършено различен резултат. и всичките тези усилия, само за да се заобиколи онази-сила-що-не-бива-да-се-споменава: ислямът.

    самоцелната извънмерна политкоректност кара интелектуалците на Европа да изглеждат все повече като хора или без съвест, или без разсъдък.

  3. 3 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 812 Неутрално

    До коментар [#2] от "done":

    е как. точно както и коранът, и квадратът са едно и също, защото са с четвъртита форма и двете. и почват с "к". ето на, основа за търсене на паралел.

    мисля, че точно жена от Турция, пишеща върху "исляма", трябва да може да разграничи между едното и другото, но комай...

    בני אתה אני היום ילדתיך
  4. 4 Профил на els_g
    els_g
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Цитат от статията:
    "Като отхвърляме чужденците и мигрантите, ние се отдалечаваме от самата плуралистична идея на демокрацията."

    Плуралистичната идея за демокрацията, г-жо, НЕ включва противоположни идеи за обществено устройство и управление и особено тоталитаристичните такива, каквато се явява шариатът.
    Т.е., ислямът и демокрацията взаимно се изключват. А защитаваните от вас мигранти от арабски и африкански произход са масово мюсюлмани.
    Да не говорим пък, че първоначалната идея за демокрацията НЕ е включвала куцо и сакато в себе си, а само КАЧЕСТВЕНИ хора (притежаващи качества, които древните елини са считали за необходими и желани).
    Честно казано, не виждам какво би загубило едно европейско общество от липсата в него на негри и араби с примитивно мислене. Напротив, много си бяха добре и за завиждане всички западни държави, преди да започнат да приемат масово приматите.
    Питам се, дали "толерантната" социоложка би могла да изброи поне две-три конкретни "печалби" на мултикулти обществото? Едва ли, иначе нямаше да пропусне да го стори. Сега обаче всичките й думи са само общи приказки, баластра на мъртвородени левичарски идеи, които теоретично обещават разцвет и "рай на земята". А както добре знаят народите от бившите соцстрани, практиката се оказва грозно опровержение на прекрасните кабинетни теории.

    Отрицанието не може да дефинира истината, но е работен инструмент за ограничаване зоната на търсенето й.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK