Майк Дейвис, образователен експерт: Въпросът в основата на реформата трябва да е "И какво от това?"

Майк Дейвис

© Анелия Николова

Майк Дейвис



В разгара на образователната реформа, "Дневник" продължава да търси идеи и чужд полезен опит за това как трябва да изглеждат модерната образователна система и училището.


Разговаряме с Майк Дейвис - дългогодишен директор на училища в Англия и Шотландия. Сега Дейвис е образователен консултант и работи по различни учебни проекти в Англия, Дания и Кения. Специалист е в областта на осъвременяването на педагогическите методи и учебните програми, а също и в трансформирането на училищни сгради в модерна и предразполагаща среда за учене и забавление. Училищата, по които е работил в близкото минало са предимно в проблемни и бедни общности, като след реорганизацията им и прилагането на съвременни педагогически подходи, учениците, взаимоотношенията им с другите и собствените им отговорности заемат централно място.


Майк Дейвис беше в България по покана на Националната мрежа на родителите и изнесе лекция за работата си по време на втората национална среща "За свободно развитие на образованието".




Г-н, Дейвис, какво според вас прави една образователна система ефективна от гледна точка на програмата и обема на съдържанието? България започна образователна реформа, но сякаш не може да си отговори на този въпрос.

- Ефективната програма е нещо, което трябва да подлежи на промяна и гъвкавост. Като оставим настрана това, че след като я преминеш трябва да си грамотен, да умееш да броиш и да смяташ и да можеш да боравиш с технологиите, в една добра програма трябва да присъстват задължително нещата, без които един млад човек в обществото, в което се намира, просто не може да оцелее. Задайте си въпроса кои са в 21 век в България знанията, без които един пълноценен човек не може да бъде адекватен сред останалите и ще имате отговора, който ви трябва.


Заедно с това винаги трябва да се имат предвид собствените дадености на децата. Някои от тях не се справят добре в училище, но имат таланти и интереси, които стига да бъдат забелязани и развити, ще са им достатъчни, за да се справят в живота. Има великолепна британска книга от 60-те по тази тема - учителят вижда, че детето изобщо не разбира учебното съдържание, но същевременно е изключително заинтригувано от гълъбите по перваза на прозореца. С малко помощ се превръща в най-добрия специалист в отглеждането и дресирането на гълъби. Така че в програмата трябва да има и достатъчно място и за деца като тези, в които те да могат да открият къде е силата им.


Изключително важно е също така децата да виждат резултат от усилията си. Реален, значим резултат. В Сан Диего например можете да си купите пътеводител на града, написан от ученици. В училището на мой приятел във Великобритания децата написаха историческа книга, която също е публикувана.


Значи резултатът не трябва да се измерва само с оценки?

- Съвсем не. Знаете ли, че в Норвегия през 80-те, когато бях там за ноу-хау, беше забранено със закон да поставиш оценка с цифра или буква на дете под 12 години. Може би все още е така. И сега при образователните лидери в света като Финландия ще видите, че значението на оценката е минимално.


Това, което е наистина от значение, е учениците да се чувстват уверени, да се подхранва желанието им да учат и да не бъдат демотивирани и притъпени от система, която ги вкарва в рамка. Защото голяма част от училищата днес правят точно това - притъпяват, превръщат ученето в скука, вместо да вълнуват и да провокират любопитството на децата.


И с това наум пак трябва да се върнем към въпроса какво е най-важно да научи един български ученик и по какъв начин, за да е функциониращ индивид и пълноценна част от обществото, когато завърши. Има много неща, които не само тук, но и на много места все още се пренебрегват в програмата - например темата за здравето например. Ясно е, че не можем да подминем основните предмети – не може без история, без география, математика и литература, но от тях има смисъл само, ако информацията е поднесена вълнуващо и ако се поставят задачи, които дават реален резултат.


Едно от най-спорните неща в българската образователна реформа беше обемът на съдържанието. Хората негодуваха, че от задължителните за изучаване над 170 произведения в средното училище ще отпаднат около 30. Как ви се струват тези числа и тази обществена реакция?

- Най-правилното, което може да се направи, е съдържанието да се ореже до минимум. Но точно така - винаги родителите приемат най-консервативно реформите. Имаме същия проблем във Великобритания. Там вдигат броя на задължителната литература. Досега програмата представляваше нещо като: поне едно произведение на Шекспир, един роман и т.н.


Истинският въпрос тук е "И какво от това?". И какво от това, че съм прочел 170 произведения, които са ми били наложени в задължителната програма? Колко от хората на тази конференция ще могат да ги изброят или пък да ги цитират? Какъв е смисълът от това?


В Англия ще видите страшно много препратки към Дикенс и Шекспир – да ги разбираш е това, което те прави англичанин, това е част от културната ти идентичност. Но това не означава, че си длъжен да погълнеш цялото им творчество, а 170 произведения ми се струват нелепо огромно количество. Ако се концентрирате върху примерно пет характерни български автори ще постигнете повече за националната идентичност, отколкото с цялото това съдържание. Големият обем не означава високо качество.


Другият важен въпрос, който не може да не си задавате в съвременността, е дали са се променили нещата заради интернет. Когато бях малък живеех в селски район и всички хора, които познавах – моето семейство и приятели – бяха наоколо. Не пътувахме, това беше нашият свят. Сега няма да повярват на какво са способни децата – моята внучка знае много повече от мен на тази възраст.


Няма значение дали са във Великобритания, Дания или България – всички деца на 21 век са космополитни и се нуждаят от световно образование, националното не е достатъчно.


От вашия опит в различни държави по света, как образователните системи обновяват информацията в учебниците по история, защото тя като наука търпи промени и на терминологично и на фактологично ниво?

- Не съм историк, но в съвременното преподаване по история важи същият принцип – има няколко важни теми, с които всички трябва да са запознати, например фашизмът, индустриализацията. Работил съм в училища в Кения и там полагат британски изпити, т.е. учат усилено историята на Великобритания... За какво им е - пак се връщаме на този въпрос.


Представете си, че сте дете в Кения и основното, което знаете за света е това, което се е случвало някога в една далечна страна. Училищата там са се превърнали във вкаменелости, които не могат да помръднат наникъде. А децата са жадни.


Във Великобритания също не се обновяват често програмите. Пследно имаше голяма реформа преди около 30 години, когато беше решено, че ще има основни теми, около които учениците ще правят собствени проучвания и поректи. На Острова тенденцията е обратна – допреди реформите образованието беше доста прогресивно, след това реши да се вписва в по-строги рамки и започна да се учи цялата история от Адам и Ева насам.


Как учителите обновяват знанията и подхода си? Ако имат повече свобода как да знаят какво да правят?

- В никакъв случай не трябва програмата да е плътна, а да има място за инициативност на учителите. Те ще знаят.


Най-силният ресурс, който учителите имат, е професионалната им общност. В последното училище, в което работих – в Дания, създадох час за учителите, всяка сряда, в който те да обсъждат теми и проблеми помежду си. От време на време канехме и гости за нови идеи. Това е най-ценното с което разполагат учителите – взаимно приложимия опит. Когато учителите намерят време да рабоят заедно и да обменят идеите си – тогава се получава ползотворна атмосфера в училищата.


В лекцията си казахте, че родителите имат може би най-съществената роля в ученето. Какво означава това?

- Абсолютно е така. Родителите трябва да разберат, че подходът на учителите е от позицията на професионалисти, които взимат много неща предевид – хорариума, програмата, оценката. Докато собствената им роля е да подкрепят тази работа, да продължават обучението от собствената си перспектива. Те трябва да сътрудничат на учителите, като разрастват интересите на децата и им помагат да затвърдят наученото.


Има вече много примери за това как родителите могат да бъдат активна част от заниманията в училище. В моята практика например организираме проекти, които се осъществяват с помощта на родители. Те нямат право да се намесват в идеята, само да помогнат да се реализира.


В един подобен експеримент учениците си избраха за тема психичното здраве и три ученички проявиха инициатива да организират посещения в местното заведение за хора с психични отклонения. Ролята на родителите беше да доброволстват да ги придружават там всяка седмица през учебната година. Друг пример беше, че учениците бяха любопитни да научат повече за един конкретен автор с доста сложни текстове и майката на един от тях, която е университетски преподавател по литература, идваше да води лекции по тази тема.


Как обаче могат да помагат родителите, които са неграмотни?

- Има много начини. Например вместо ден за четене могат да организират вкъщи ден за помощ в кухнята. Готвенето, занаятите, домакинската работа също могат да бъдат част от процеса на учене. Но още по-важно е общуването в общността, защото така се гради колективен дух.

Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на baba_zozolana
    baba_zozolana
    Рейтинг: 1423 Неутрално

    Един показателен пример от Япония:
    https://www.youtube.com/watch?v=hL5mKE4e4uU

    I used to walk into a room full of people and wonder if they liked me... Now I look around and wonder if I like them.
  2. 2 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1280 Неутрално

    "И какво от това?"- Какво от това че ще има нови учебници, след като има огромен проблем с посещаването на училище на малцинството и учениците от горен курс. Както и много лоша дисциплина от пуберитета нагоре.....Логично е за да има подобрение, отсъствията да ги няма и дисциплината да е на ниво....

  3. 3 Профил на Дедо Либен
    Дедо Либен
    Рейтинг: 1287 Любопитно

    Реформата трябва да започние от средното образование, което в момента се дели на "елитарно" и "масово". Болшинството от завършилите елитните гимназии отиват да следват в чужбина, или ако останат тук, нямат проблеми да запишат който и да е ВУЗ. Проблемът е със завършилите "масовото" средно образование. Поради порочната практика за прием, всеки който има диплома за средно образование може да се запише някъде студент. Така държавата плаща за некачествени "специалисти"! Некачествените "специалисти" се подготвят и от недотом качествени преподаватели, за които днес длъжността "доцент" и "професор" е лесно достижима. За да се избегне това, БАН тряба да се реформира. Там има добри специалисти, но нямат преподавателска работа и се чудят с какво да запълнят времето си. Най-често не ходят в Институтите си или ходят, но "от дъжд на вятър" - а държавата пак плаща, а фирмите, потребители на кадри нищо не плащат. До кога?

  4. 4 Профил на gost22
    gost22
    Рейтинг: 2034 Любопитно

    "Който учи ще получи... сега, веднага, днес." Ето кое ще оправи образованието. Та то си ни е заложено в гените. Опитваме нещо и или не се получава или печелим някаква награда. Просто трябва да свържем адекватно показаните знания със съответните награди и ще имаме ученолюбиви деца, с мерак за интеграция (през образованието) независимо от етноса, религията или околната среда. Вместо нови програми (коя от коя по-неадекватни към реалността) можеше потрошените пари да се вкарат в награден фонд по външно оценяване за учениците. Всеки месец, който иска отива на изпит по които си иска основни предмети и колкото знания покаже толкова и пари ще получи. Я да преработим коефициентите на "Еврофутбол"-а в коефициенти за няколко учебни предмета, да видите какви всестранно развити личности ще излизат от училищата. Дори самите знания дето са в учебниците да изостават, ще сме научили децата да учат, а когато знаеш да учиш, нямаш проблеми да учиш и други неща освен базовия учебен материал.

    "Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...
  5. 5 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3440 Любопитно

    170 книги задължителни за 10 г. По17 на година ,а половината не стават за четене. Така се отучват децата от четене.Кой от вас чете по 17 книги на година? 1,5 на месец?

  6. 6 Профил на Управляваща опозиция
    Управляваща опозиция
    Рейтинг: 229 Неутрално

    Благодарности на редакцията за представената гледна точка!

    https://www.youtube.com/watch?v=sqNuLPt4MdI
  7. 7 Профил на gullwing
    gullwing
    Рейтинг: 670 Неутрално

    Основният, най-големият проблем на българската образователна система е че нейната цел НЕ Е образование. Нейната цел е ВЪЗПИТАНИЕ.

    Това възпитание е подчинено на политическите цели на България от периода, когато тази образователна система е възникнала - включително и основните й учебни програми. Това е периодът между Освобождението и Балканските войни, когато всичките сили на държавата са впрегнати в подготовка за война с Турция.

    Образователната система трябва да подготвя войници. Не умни, знаещи и мислещи - от такива войници не стават. Трябват оглупени, озлобени, мразещи турците младежи, които да отидат да мрат по първа заповед. И такива поколения са създадени.

    След като властта попада при комунистите, те довеждат тази система за изграждане на омраза до крайност. Всичко при тях бе подчинено на подготовката за една бъдеща война и възпитанието на омраза се превърна в основна цел не само на образованието, но и на цялата държава. И ние от деца сме облъчвани от нея. Естествено, това по-трудно е да се прави чрез биология или математика. Основните пропагандни дисциплини са история и литература (всъщност, шарени илюстрации към историята).

    Преподаваната у нас историята е изцяло лъжлива пропагандна система, която продължава да възпитава оглупени и озлобени войници за вече несъществуваща армия и невъзможна война.

    Така че основната задача на образователната ни система е да стане наистина ОБРАЗОВАТЕЛНА, а не военно-възпитателна. По-подробно това може да се види от такива материали като "Роля на историята в българската история" или "Васил Левски - идеал или идол" на https://ids777.wordpress.com/

  8. 8 Профил на !D !калпав е новия вид Дневник!
    !D !калпав е новия вид Дневник!
    Рейтинг: 1122 Неутрално

    "Но още по-важно е общуването в общността, защото така се гради колективен дух."
    Ето го най-важното да живеем заедно и да знаем ,че от всеки има нуцда от всеки има смиъл.
    Но тук сегрегацията е пример за ЕнтЕлегентност! И никога нямад а се променим със селската си хитрост!

  9. 9 Профил на els_g
    els_g
    Рейтинг: 561 Весело

    Честно казано, идеите му са доста добри (е, като изключим предложението му за драстично намаляване на изучаваните произведения ). Ако бъдат осъществени, ще постигнат не само подобряване на училищната среда, но ще окажат благоприятно въздействие и върху семействата на учениците. Това си е радикално нов подход към образованието, откъдето и да го погледнеш. Казвам "радикално", тъй като изисква пренастройка на основата, върху която се надгражда образователната система - преход от заучаване към даване на възможност за разгръщане на творческо мислене и действия.

    Отрицанието не може да дефинира истината, но е работен инструмент за ограничаване зоната на търсенето й.
  10. 10 Профил на Emil Dimov
    Emil Dimov
    Рейтинг: 229 Неутрално

    Майк Дейвис, образователен експерт: Въпросът в основата на реформата трябва да е "И какво от това?"
    [quote#2:"dobrich"]"И какво от това?"- Какво от това, че ще има нови учебници, след като има огромен проблем с посещаването на училище .... Както и много лоша дисциплина от пубертета нагоре.....Логично е за да има подобрение, отсъствията да ги няма и дисциплината да е на ниво....
    [/quote]
    Добри пожелания, но какво от това? Някой да работи за това учебниците да са разбираеми и лесно достъпни, да провокират интерес и да карат децата да мислят, а не да зубрят информация! Да има учители, които да им покажат как тези знания могат практически да ги ползват, а не да си "плетят плетки" и да се чудят как да ги усмиряват, защо погрешния принцип "парите следват ученика" доведе до днешното състояние на нещата! И да има механизми, който да направят възможно учениците, които не посещават редовно учебните занимания или пречат да бъда санкционирани самите те и техните родители с някаква форма на обществено полезен труд или финансово като им се покаже, че бягайки от образование днес се обричат на лош живот утре?!!!!

  11. 11 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 3991 Неутрално

    Честно казано не съм впечатлен. Един бивш училищен директор от ЮК кокетничи с публиката като експерт-пенсионер. На този експерт му е пределно ясно че зкупуването на учебниците обикновено е процес на избор определян от цената и пригодността. Обикновено, за съжаление, води цената, в САЩ се купуват учебниците одобрени от Тексас и Калифорния защото поради риражите те са най-евтини. И в английската, и в американската училищна система местните настоятелства имат много по-голяма роля отколкото в останалите страни, и изборът на програмата в един елитен район с добри училища и образовани родители е много различен от този на бедните райони. Реално, децата от елитните райони ще отидат в елитните университети, т.е. Трябва им и Шекспир, и математика, а масата от бедните райони ще последва пътя на родителите-труженици, т.е. Те могат да минат с облекчени знания защото ако постъпят то ще бъде в университети и колежи от неелитната група.

  12. 12 Профил на baba_zozolana
    baba_zozolana
    Рейтинг: 1423 Неутрално

    До коментар [#10] от "Emil Dimov":

    Работят хората по въпроса с учебниците: http://akademika.bg/2016/03/%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0-%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B5/

    I used to walk into a room full of people and wonder if they liked me... Now I look around and wonder if I like them.
  13. 13 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 1004 Неутрално

    До коментар [#11] от "daskal1":

    Добре си обрисувал разликите в системите. Дневник прави добре, че се опитва да намери идеи, но идеите трябва да бъдат възможни за прилагане. Проблемът е на друго ниво и не са много хората, които разбирата къде е проблема.
    Липсва визия за системата като цяло. Ако е ясна визията/посоката може би и в някакъв момент ще се намери "правилното" съдържание.
    В момента всички са се съсредоточили да мислят каква да е настилката на пътя, какви да са знаците, да има ли мрежа и колко да са дълбоки канавките, а никой не мисля за това, колко да е широк този път, и още по-важното, накъде води този път и откъде трябва да мине, същият този път.

  14. 14 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 1004 Неутрално

    До коментар [#5] от "hodounski":

    Аз чета доста повече. Зная, че съм изключение. И не спирам да мисля за последните "дни" на Борхес...

  15. 15 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4622 Неутрално

    До коментар [#7] от "gullwing":

    Като че ли имаш основание за подобни изводи, ясно е че историята се използва за замесване на идеологически буламачи.
    Много пъти съм се питал от къде идва тази омраза към съвременна Турция , почти няма народ в Европа който да няма стари сметки за уреждане със съседите си но нашето надхвърля всякакви обясними граници.

    klimentm
  16. 16 Профил на gullwing
    gullwing
    Рейтинг: 670 Неутрално

    Затова се старая да популяризирам посочените есета - в тях има ясен отговор на въпроса как е била изградена омразата към съседните народи, какви инструменти са били и продължават да се използват за тази цел.

    Вярвам че националната омраза е толкова по-силна, колкото по-ниско е нивото на съответните хора. Т.е., образованието и културата сами в значителна степен я намаляват. А у нас виждаме точно обратното - образованието се използва за насаждането й.

    А още по-трудно от ограничаването на омраза е да се ограничим в собствената си самоидеализация. Върховната й проява е образът на Левски. Когато критикуват него, много хора се чувстват лично засегнати. Но и това ще мине ...

  17. 17 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3922 Неутрално

    До коментар [#5] от "hodounski":
    До коментар [#14] от "Додо":
    И аз си признавам, че чета повече от 1.5 книги месечно. Убедена съм, че читателите са много, напук на вица за чукчата, че е писател, а не читател.
    Споменаването на Борхес е още едно доказателство, че любовта към четенето се възпитава още в семейството. Само човек, представящ си Господния Рай като библиотека, може да сподели, че се гордее с броя на прочетените, а не на написаните страници.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  18. 18 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 3991 Неутрално

    До коментар [#13] от "Додо":

    Благодаря. Имам известен опит от различни образователни системи и съм привърженик на адаптивните системи. Ще споделя едно наблюдение което показва че традиционните модели на немската система, на която се базира и съвременното американско, и донякъде българското образование, имат своето място при добро управление. Икономическата криза в САЩ в периода 2009-14 доведе до сериозни промени, включително и във философията на образованието. Ориентировката в САЩ към обучение с измерими и доказуеми резултати, както и тази към определени умения (evidence based and skill based education) днес е наложена и от финансови съображения -ограничаване на държавните ресурси. Обективно погледнато, стратегията при избора на подобни модели и ориентацията към своевременно завършване на цикъла от страна на учащите се налага ограничаване на свободно избираемата съставляваща в модела, т.е. един преход към традиционните европейски учебни програми които бяха отхвърлени през 1990-те в полза на имитацията на своеобразната "шведска маса" предлагана от американската система тогава. Мнозина с право могат да зададат въпроса : "И защо тогава ориентирахме системата чрез Болонското съглашение и пополитически съображения към американската?" Отговорът е че "тогава" реагирахме на потребностите на друг един икономически модел, сега моделът е променен и се налага адаптирането на модернизирани традиционни принципи.
    Извинявай, май се поувлякох

  19. 19 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3013 Неутрално

    До коментар [#3] от "Дедо Либен":

    Чакай БАН да се реформира! Колкото можеш от мъртъв писмо да получиш! Тия наглеци от БАН дори направиха Малък Тошко професор и му дадоха тавана на пенсията 910лв.!?

  20. 20 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 1004 Неутрално

    До коментар [#17] от "Bramasole":

    Сама да кажа, че ми стана много приятно да прочета този коментар!
    И е хубаво е, че четем повече. И дано не изнендваме хората с това

  21. 21 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 1004 Неутрално

    До коментар [#18] от "daskal1":

    Опитът си личи, знанията също! Благодаря, че споделяш и от двете. Въобще няма увличане, беше ми много интересно да прочета това, което си написал.
    България е много далеч от нещо смислено в посока на реформиране на системата. Дори не зная къде точно е началото. Предполагам, че в манталитета. Може да е много опростено, но в тази посока клонят мислите ми.
    Воля няма. А и не е система като здравеопазването. Там имаме опити, имаме реформи, дори и тук там и резултати. Тук, в образованието, съвсем друго нещо е. Лошото е, че всъщност не липсват средства, или поне, има начин за набавянето им, липсват работещи и прагматични идеи. И воля! А това не са неща, за които човек да кандидатства и да ги получи.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK