Ивайло Христов, режисьор: За културата трябва да се протестира твърдо и постоянно

Ивайло Христов, режисьор: За културата трябва да се протестира твърдо и постоянно

© Юлия Лазарова



Филмът "Каръци" на Ивайло Христов взе голямата награда в Москва, наградата на руските кинокритици и на киноклубовете, наградата на публиката в Люксембург, влезе и в селекцията на престижните фестивали в Сан Себастиан и Варшава. У нас той е носител на голямата награда "Златна роза" и две отличия на българската кинокритика, а от 1 април тръгна по кината - в големите вериги из цялата страна, но и по-малки кина на местата, за които филмът разказва.


Българското кино не е за каръци - то е в невероятен подем, казва Ивайло Христов. Каръшко обаче би било да не се гордеем с него и да не се борим за културата изобщо, смята сценаристът, режисьор и актьор, който заедно с други преподаватели в НАТФИЗ наскоро учреди сдружение, загрижен за бъдещето на своите студенти. Пред "Дневник" той разказва за филма и за протестите в културната общност.

"Каръци", България, 2015
Сценарист и режисьор Ивайло Христов, оператор Емил Христов, с Елена Телбис, Ованес Торосян, Деян Донков. Пламен Димов, Георги Гоцин, Ненчо Илчев и др.


Историята се върти около група гимназисти в малък провинциален град. Коко (Ованес Торосян) се оправя сам с училище и с вечно изчезващата си луда баба, докато родителите му са на гурбет в друга държава; Елена (Елена Телбис) е в лоши отношения със самотната си майка и с многобройните й любовници, а съучениците й се плашат нея. Светлината в тунела е любимата им група "Кислород" (Деян Донков и компания), която идва в градчето за концерт. Естествено, никой няма пари за него, но Коко е обещал на Елена да я заведе...




Рядко нов български филм има потенциала да говори на толкова много хора, да разкаже една история от провинцията, където уж не се случва много. Там има и все по-малък достъп до кино, театър, концерти... Това ли провокира историята?


- По-скоро темата за това, че младият човек в България няма кой знае каква перспектива. И, разбира се, съдбата на моите студенти, които също са изправени пред този проблем. Исках да направя филм, в който да ги събера всичките, за да ги видят режисьори и директори на театри. Но по-важното е, че исках да разкажа какво прави младият човек в България. А София не е България - в провинцията нещата са далеч по-сериозни.


На представянето на "София филм фест" разказахте, че много от епизодите са по истински случай - например вълнението, което сте наблюдавали около строежа на сцената за концерт на Д2 някъде из България?


- Голяма част от сценария е съставен от подобни случки... Например в началото, когато Елена изкарва приятелите си от час, за да им пусне музика - така една съученичка ни изкара навремето, за да чуем новото парче на "Пърпъл". Това беше Smoke on the Water преди вече много години.


Струва ми се, че в този филм има нещо от духа на старото българско кино.


- Предполагам, че това идва от черно-бялото. Но аз съм невероятен фен на българското кино - филми като "Оркестър без име", "Момчето си отива", да не изброявам. Като прибавим и любовта ми към чешката вълна - Форман, Менцел, прекрасното грузинско кино... Това са нещата, които са ме възпитали и формирали, така че вкусът ми се е насочил в тази посока. И сигурно има такива неща.


Е, героите в "Оркестър без име" също са каръци. Но както и там, във вашия филм има надежда.


- И аз така мисля. Струва ми се, че ясно е заявено във финала, където малкото момиченце тръгва по релсите. Разбира се, срещу нея идва влак... Дали ще я прегази, или тя ще го пребори зависи от нея. Но като я гледам как устремено е тръгнала, стискам й палци да успее.


Освен това България изглежда много добре във филма - дори когато кадрите трябва да излъчват атмосфера на изоставеност и безнадеждност. Къде е сниман "Каръци"?


- Е, това изключително е заслуга на оператора Емил Христов и неговия екип. За никого не е тайна, че той снима изключително естетски и умее да превърне грозното в категория - да не седи битово.


Филмът е сниман основно в Кюстендил, с няколко епизода в Ботунец и в Радомир. Още докато пишех сценария, знаех, че ще снимам предимно в Кюстендил, защото като малък прекарвах летата си там при баба и дядо. Даже мислех да снимам в къщата им, която беше точно на железопътните линии, но се оказа, че вече я няма


Но Кюстендил е един прекрасен град - освен че голяма част от детството ми е свързано с него, е много удобен за снимки. Всяка локация е близко, хората са изключително добронамерени. Получихме сериозна подкрепа от кмета и от цялата общественост, за което съм им от сърце благодарен. Това да затвориш централни улици за снимки и никой да не те псува си е шестица от тотото.


Ивайло Христов, режисьор: За културата трябва да се протестира твърдо и постоянно

© Екип на филма


Има ли къде там да се види филмът? Имахте ли проблеми с разпространението?


- Тръгва по много кина, слава богу. По-скоро не беше трудно, разпространителите са млади, амбициозни хора, които искат да се занимават с кино..


В Кюстендил вече направихме една прожекция в театъра - всъщност първата. Салонът беше препълнен и беше много приятно - хората си познаваха местата, реагираха добре на приключенията на героите...


А със сигурност там ще го разпространим, защото директорът на театъра - той е много оправен човек, а има и роля във филма, играе полицая - е направил и киносалон. Старите кина в Кюстендил, в които ходех - взимах си една кутия "Таралежки" и сядах на последния ред да гледам, всеки ден - вече ги няма за съжаление.


Забелязвате ли подем, а и засилен интерес към българското кино след награди като вашата, като тази на "Урок" на Сан Себастиан?


- Страшно се надявам българския зрител да обърне внимание на българското кино, още повече че - твърдя - в България се правят много хубави филми. Имах възможността да бъда в селекционната комисия на наградата Jameson (конкурсът за късометражно кино на "София филм фест" - бел. ред.). Изгледах около 90 филмчета и имаше невероятни неща, на световно ниво. Да не говоря, че поне веднъж седмично на някой фестивал български филм взима награда. Това е абсолютна атестация - и под това се подписвам с две ръце - че българското кино в момента е в подем.


Трябва да е ясно на всички, че това изкуство ни представя пред света. Ние можем да се похвалим с него. Прожекциите на "Жажда", на "Каръци" в Сан Себастиан бяха пълни. Даже го снимах, защото първоначално не можах да повярвам - опашката за "Каръци" в Испания се виеше из целия площад. И хората задаваха много въпроси.


Какво тогава стои между киното и българската му публика?


- Има, разбира се, неща, които всички знаем - на първо място Законът за филмовата индустрия, който не е съвършен и поправките в него трябва да бъдат внесени и приети. За да се финансира по-добре българското кино, но и да се разпространява - един много сериозен проблем, който трябва да залегне в закона. За никого не е тайна, че нормални киносалони не останаха или почти не останаха. Така че собствениците на салони ще трябва също да направят реверанс за развитието на българското кино. Засега правилата в това отношение не са много ясни.


"Аре, чао!" - опърничавото момиченце на Ивайло Христов, едно от три поколения жени във филма

© Екип на филма

"Аре, чао!" - опърничавото момиченце на Ивайло Христов, едно от три поколения жени във филма


Какво ви питат на прожекциите в чужбина?


- Много различни неща. Освен въпросите от художествена гледна точка много често ме питат до каква степен историята е фикция. За перспективите пред младите хора у нас. Но, общо взето, от тези разговори се разбира, че и в Испания има каръци, и в Брюксел, и в Люксембург, и в Русия. Каръщината не е наш патент.


Там ли е надеждата - да се еманципираме от идеята, че каръщината е само наша?


- Не знам, дано. (Смее се.) Въпреки че аз на каръщината гледам по друг начин - не само като на човек, на когото не му върви. В нея намирам нещо симпатично, мило, талантливо дори. Става дума за хора, които не могат да се впишат в системата, неконформисти. Както е отговорила Йована (в ролята на малкото момиченце във филма - бел.ред.), като я питали карък ли е - да, почти всеки понеделник.


Заедно с други преподаватели и възпитаници на НАТФИЗ учредихте сдружение в името на бъдещето на театъра. Какво ще произтече от първата ви среща?


- Много хора дойдоха, а и много, които не можаха, ни писаха. Взехме решение за учредяването на сдружението. Важното е, че сега, вече по направления - млади актьори, художници, музиканти, режисьори, ще излязат основните, важни въпроси, за които ще се наложи да разговаряме с правителството, с Министерството на културата, с комисията по култура в парламента.


Защото вече трябва да се вземе някакво решение. 25 години културата е загърбена по един изключително неприятен начин - само когато споменеш цифри, ти става ясно. Културата в една такава малка държава като нашата трябва да бъде приоритет, както е във Франция и Германия. Те не са малки държави, но не смятат, че пазарът им е толкова голям, че да загърбят културата. И не само там. В Бърно има 43 театъра. Тук говорим как държавата не може да издържа 54. Да, ама Бърно е град, по-малък от Пловдив - дори не всички да са държавни, държавата е създала условия да съществуват.


Ивайло Христов, режисьор: За културата трябва да се протестира твърдо и постоянно

© Юлия Лазарова

Сдружението алтернатива на Съюза на артистите ли е?


- Не. Той е синдикална организация и се занимава с друг тип въпроси - например чудесната инициатива за помощ за възрастните актьори. Тук става дума за идеи, платформи. Убеден съм, че академията може да ги генерира и изкаже по по-добър начин, не само за театъра. Културата не е само театър.


В поканата за учредяването написахте, че студентите ви са обречени да изоставят идеалите си за театрално изкуство или да се маргинализират. Бяхте и на протеста по-миналата неделя. Къде точно е проблемът с театралната реформа - в новата методика, в принципа й изобщо?


- Така ще влезем в разговор, от който няма излизане. Няма как да говорим отделно за театър. Няма как, като го няма главното - платформа, идея, някакви по-малки проблеми да решаваш. В момента и ние, и министерството на културата преливаме от пусто в празно. Нещата трябва да се решат генерално.


Ние не искаме 54 държавни театъра. Искаме културна политика, каквато в момента няма. Тоест да се разберем - първо, държавата има ли нужда от култура? Ако няма, ако обичате, закрийте всичко, някак ще се оправим. Но да не симулираме, че имаме Министерство на културата, където някакви хора се занимават с това. С нищо не се занимават - единствената им задача е да разпределят 10 лв. между 100 човека.


Протестира ли достатъчно гилдията?


- Не! Трябва да се протестира далеч по-твърдо. Когато заявиш нещо и го отстояваш, няма как да не успееш. Така както шофьорите на таксита излизат и получават това, което искат, защо хората на културата да не го получим? Още повече че културата не ми е фирма. Тя интересува всички. Непрестанен протест, докато бюджета за култура не стане цяло число. (1% от БВП в сравнение със сегашните около 0.5% - искането на Пакта за култура - бел. ред).


"Каръци" може да се види в кината от веригите "Арена" и Cinema City из цялата страна, както и в: "Синелукс" Видин, "Метропол" - Враца, "Лъки Пловдив", "Синемеджик" - Търговище, "Г8", "Евросинема", Дом на киното, "Одеон" и "Люмиер" в София, ФК Варна, "Синемакс" Благоевград, "Кинополис" - Габрово, Кино в театъра Кюстендил, "Роял" в Мездра, "Форум" в Ботевград, "Елит" в Ямбол, "Петър Слабаков" в Каварна, "Екоплекс" в Пловдив, "Парадизо" - Хасково, "Агликина Поляна" в Сливен, "Фейсис" в Пловдив


      Всичко, което трябва да знаете за:
      Коментари (18)
      1. Подредба: Сортирай
      1. 1 Профил на newgenerations
        newgenerations
        Рейтинг: 565 Неутрално

        Българите не умеем да протестираме и не го правим за стойностните и важните въпроси.
        С удоволствие ще гледам филма, чудесно е, че у нас още се прави кино, което интригува и чуждите киномани

      2. 2 Профил на chicago514
        chicago514
        Рейтинг: 2012 Неутрално

        Не само за културата.

      3. 3 Профил на Михаил Маринов
        Михаил Маринов
        Рейтинг: 488 Неутрално

        Прав си е Ивайло Христов само,че никой не се вслушва в хората на изкуството.А те говорят много истини.

        Публикувано през m.dnevnik.bg

        marinov1018
      4. 4 Профил на stoyanst
        stoyanst
        Рейтинг: 496 Неутрално

        Ивайло Христов е готин човек, голям артист, талантлив е и прави нещата с истинск, неподправена страст. Ще гледам филма и предполагам, че ще ми допадне. Но и смело мога да заявя, че голямата част от съвременните български филми са абсолютно бездарни, лишени от всякаква художествена стойност. Има доста плява и малко качествени неща... Затова и трябва да се подхожда внимателно към всеки нов български филм.

      5. 5 Профил на february
        february
        Рейтинг: 391 Неутрално

        призовават за учредяване на ново сдружение, което да "предприеме смислени стъпки, за да осигури на тях и чрез тях по-добри дни на българското драматично изкуство".


        Поне на първо време,не е ли достатъчно,да бъде приет един “закон" срещу лошите сценарии.Драконов,обаче
        Какъв е смисълът,да се прави изкуствено дишане на мъртвородената "култура",която тази гилдия бълва?Тези "творци" нямат ли интернет,не знаят ли английски,въобще в един и същи век ли живеем?!
        Честно,колко са филмите от последния четвърт век,които не те карат ,да обърнеш глава с отвращение?!

      6. 6 Профил на vhv
        vhv
        Рейтинг: 1921 Неутрално

        "да се разберем - първо, държавата има ли нужда от култура? Ако няма, ако обичате, закрийте всичко, някак ще се оправим. Но да не симулираме, че имаме Министерство на културата, където някакви хора се занимават с това. С нищо не се занимават - единствената им задача е да разпределят 10 лв между 100 човека. "

        Управляващите на всяка една страна, са като диригентите за оркестъра или режиьорите за дадена пиеса (филм) .
        Ако дискорсо е: аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме..., говорим за едно аграрно-работническо ниво.
        Чалга-политици, разбират от чалга-музика.

        "Така както шофьорите на таксита излизат и получават това, което искат, защо хората на културата да не го получим?"
        Според мен, в този момент, при тези управляващи - малко трудно бихте успяли, защото "диригента" на оркестъра е на чалга ниво, а той задава тона.
        Така както ти, Ивайло, задаваш линията на действието в един филм или пиеса, на базата на контакта с интелигентни хора, така "вожда", задава правилата в контакт със себеподобните си.

      7. 7 Профил на vhv
        vhv
        Рейтинг: 1921 Неутрално

        [quote#4:"stoyanst"]Ще гледам филма и предполагам, че ще ми допадне. Но и смело мога да заявя, че голямата част от съвременните български филми са абсолютно бездарни, лишени от всякаква художествена стойност. Има доста плява и малко качествени неща... [/quote]

        Защото са правени от хора, които мислят локално.
        По същия начин са неразбираеми филми, правени в Русия, Украйна, на Балканите, ...
        Е От една страна, проблемите на хората от изток, не са проблемите на хората на запад. От друга, дори и тези проблеми не са представени по разбираем начин за хората в Европа.
        За съжаление, нивото в България като цяло е много ниско.

      8. 8 Профил на Митев
        Митев
        Рейтинг: 1368 Неутрално

        Смислен човек е Ивайло Христов! И възпитава това у студентите си!

      9. 9 Профил на taratanki
        taratanki
        Рейтинг: 267 Неутрално

        Гледайте го. От години не съм изпитвал такова удоволствие след финалните надписи на български филм.

      10. 10 Профил на princess_x
        princess_x
        Рейтинг: 1438 Весело

        До коментар [#9] от "taratanki":''От години не съм изпитвал такова удоволствие след финалните надписи на български филм.''

        Защото най-после е свършил ли?

      11. 11 Профил на taratanki
        taratanki
        Рейтинг: 267 Неутрално

        До коментар [#10] от "princess_x":

        Като го писах, знаех, че някой ще го разбере така. В другия смисъл е, разбира се.

      12. 12 Профил на parabelum
        parabelum
        Рейтинг: 488 Неутрално

        [quote#4:"stoyanst"]голямата част от съвременните български филми са абсолютно бездарни, лишени от всякаква художествена стойност. Има доста плява и малко качествени неща... [/quote]

        Кои български филми сте гледал миналата година, например. 2015 година излязоха десеттина нови български филма. За да кажете, че повечето са плява, трябва да сте гледал поне половината. Ако дадете примери изказването ви ще има смисъл, иначе говоренето "въобще" е безплодно. Кажете ми каква е вашата професия и аз (в духа на вашето говорене в стил "вскички са нещастници" веднага ще скалъпя някакво такова високомерно и злобно обобщение. Когато една книга се удари в главата на един човек и се чуе звук на кухо, това може да идва от книгата, но може да идва и от главата.

      13. 13 Профил на Slick
        Slick
        Рейтинг: 2428 Неутрално

        Засега е сигурно, че ще гледам филма на кино. После - ще видим

      14. 14 Профил на batzdravo
        batzdravo
        Рейтинг: 2007 Весело

        [quote#12:"parabelum"]Когато една книга се удари в главата на един човек и се чуе звук на кухо, това може да идва от книгата, но може да идва и от главата. [/quote]

        100% e вярно второто!

      15. 15 Профил на uporit
        uporit
        Рейтинг: 784 Гневно

        [quote#7:"vhv"]За съжаление, нивото в България като цяло е много ниско. [/quote]
        Това изобщо не е вярно! Светът разпознава България чрез изкуството и спорта. Разбира се, и в двете сфери постиженията на световно ниво са малко, но нима има друга сфера, където те са повече? Нима професионалното ниво на МВР отговаря на бюджета му, който се измерва в милиарди?
        Българските творци правят чудеса с мизерните средства, които държавата пренебрежително им подхвърля. Не може всеки филм да е шедьовър - както не може всеки спортист да е световен шампион. В САЩ/Германия/Франция и т.н. да не е по-различно?

      16. 16 Профил на Станислав Генов
        Станислав Генов
        Рейтинг: 624 Неутрално

        Мога ли да попитам с какво културата е по-различна, че да се изсипват едни пари ей така със съмнителен резултат. Културата е проект като всеки друг и трябва да си защити съществуването т.е. да си намери потребители на продукта така, че да не е на загуба и/или меценати готови да платят за него независимо от резултата

      17. 17 Профил на achuhucanac
        achuhucanac
        Рейтинг: 8 Гневно

        За културата трябва да се работи, не да се протестира. Аман от протестъри в тая държава.

      18. 18 Профил на achuhucanac
        achuhucanac
        Рейтинг: 8 Неутрално

        Филмът Каръци е една огромна софийска тъпня. Къде ги намирате тия, та те не могат да говорят даже. Мрънкат като двойкаджии пред дъската. Това е типично за софийските актьори, те имат некаква буца в гърлото (а и софиянците като цяло, не само актьорите), ами намерете нормални тогава.
        След 89-та нямаме нито един филм, това е истината. Всичко е връзкарщина и бездарност.





      За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
      С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK