Проф. Николай Денков: Екипът на министър Кунева ме изключи от обсъжданията за европрограмата за образование и наука

Проф.Николай Денков отговаряше за висшето образование и европейските структурни фондове.

© Анелия Николова

Проф.Николай Денков отговаряше за висшето образование и европейските структурни фондове.



Избори 2022

Проф. Николай Денков подаде оставка като зам.-министър на образованието заради "съществените различия с приоритетите и стила на работа на министъра и част от екипа й". Той заемеше поста от 2014 г. и отговаряше за висшето образование и европейските структурни фондове в мандатите на трима министри - доц. Румяна Коларова, проф. Тодор Танев и Меглена Кунева.


Проф. Денков е професор по физикохимия в Софийския университет. Доктор на науките. Специализирал е в Япония и Швеция, работил е като водещ учен в изследователски институти на фирмите Unilever (САЩ) и Rhone-Poluenc (Франция). Автор е на над 130 научни публикации с голям международен отзвук в научната литература. Ръководил е над 30 международни научни и научно-приложни проекти. Носител е на голямата награда "Питагор" на Министерството на образованието и науката (МОН) за високи научни постижения (2010 г.). От 2012 г. е член на работните групи за подготовка на Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж".


Подадохте оставка в момент, в които секторите, за които отговаряхте в МОН - висше образование и европейски фондове, се развиват добре. Защо напускате така неочаквано?




- Наистина и в двата сектора имаше съществено развитие. По отношение на висшето образование успяхме да се възползваме от обществения и политически консенсус, че промените са крайно належащи. Фокусирахме се върху най-спешните промени в Закона за висше образование, свързани с финансирането и приема на студентите, а в хода на обсъжданията в парламента подкрепихме и идеите за развитие на научната и стопанската дейности на университетите. Важно е да отбележа, че позволихме да се развива само стопанска дейност, свързана с основните дейности на университета - учебна и научна, както и с реализацията на интелектуална собственост – патенти, оригинални научни и технологични разработки, иновации и други присъщи дейности за всички университети в развитите икономически страни. Подготвихме и подзаконовите актове, необходими за финансиране и прием според качеството на преподаване и според реализацията на студентите, за приоритетните направления и защитените специалности, за изследователските университети – част от тях вече са приети от Министерския съвет, а други са подготвени за обществено обсъждане.


Работата по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" също се разви много успешно. Стартирайки половин година след другите програми, успяхме да я договорим в кратки срокове – официалното й одобрение от Европейската комисия дойде през февруари 2015 г. До края на 2015-та стартирахме няколко покани за подаване на проекти в областта на образованието, а от 1 януари 2016 г. можем да се похвалим и с първите два реално започнали проекти – за кариерното ориентиране на учениците и за подкрепа на достъпа до образование на деца със затруднения. През март бяха одобрени и т. нар. проект за "евростипендиите" и този за студентските практики. В края на април ще приключи оценяването на над 250 проекта по две грантови схеми, насочени към образователно включване на деца и младежи от малцинствени групи и деца на бежанци. Подготвихме и обсъдихме в работните групи и критериите за откриване на редица други операции – за дуалното обучение и професионалното образование, за регионалните научни центрове и други.


Междувременно подготвихме и всички документи за откриване на поканите за двете най-очаквани схеми от учените – за центрове за върхови постижения и центрове за компетентност. Също така, още през септември 2015 г. предадохме на акредитиращия орган към Министерството на финансите всички документи, необходими за акредитация на Управляващия орган на оперативната програма. Тези документи бяха оценени положително и е необходим, буквално, един подпис на министъра, за да получим акредитация.


Тогава защо напускате? От пресслужбата на Министерския съвет съобщиха, че мотивът за оставката ви е "съществените различия с приоритетите и стила на работа на министър Кунева и част от екипа й".


- С влизането на екипа на новия министър се появиха идеи за предоговоряне на частта за наука от оперативната програмата с Европейската комисия. Сами по себе си, тези идеи имат своето място и заслужават да бъдат обсъдени както експертно, така и политически. Но аз не бях включен в тези обсъждания под никаква форма. По-скоро чувах за тях от колеги от академичните среди. След това бяха проведени разговори от министър Кунева и други хора от екипа й с ресорния вицепремиер Томислав Дончев и беше изпратена делегация в Европейската комисия по тази тема, без никой да обсъди с мен тези предложения, въпреки че те попадаха в моя ресор.


Разбрах от колеги, че отговорът на ЕК е бил доста ясен – оперативната програма има много добър дизайн и трябва да се фокусираме върху изпълнението й, а не да се опитваме да я променяме, ако нямаме много сериозни аргументи. Можеше да спестим два месеца, ако бяхме обсъдили предлаганите промени вътре в министерството, вместо да занимаваме комисията с тях. Но такъв разговор не се състоя. Междувременно бяха направени и кадрови промени в управляващия орган на програмата, без никой да ги обсъди с мен. И накрая разбрах от медиите, че се променят ресорите в министерството като аз трябва да поема ресор наука вместо европейските фондове, без никой предварително да ме е информирал за тази промяна.


Почувствахте ли се обиден от тази изолация при вземането на решения?


- Ни най-малко. Аз не оспорвам правото на министър Кунева да си подбере екипа, с който иска да работи. Но всички тези действия показаха, от една страна, че има дефицит на доверие от нейна страна към мен и обратно – аз също загубих усещане, че ще успеем да влезем в работен режим, с подходящо делегиране на права и отговорности. Работата в министерството е много сложна като обхват и координация на задачите за решаване – без подходящо делегиране на отговорности и вземане на решения, задачите стават непосилни за решаване. Затова реших, че моето място не е в този екип и с известна доза душевно облекчение мога да се върна обратно сред колегите си в университета.


Имаше ли някакъв натиск върху вас да подадете оставка?


- На този етап нямаше натиск. Напротив, имахме разговор с министър Кунева, в който тя ми предложи да продължа работата по ресорите висше образование и наука. Но от това, че не участвах в обсъжданията и вземането на определени важни решения, както и от смяната на ресорите, стана очевидно, че и при нея, и при мен има нарушено доверие. Ако нямаме възможност да обсъждаме достатъчно задълбочено задачите и подходите за решаването им и аз не мога да си кажа мнението и то да бъде чуто, няма как да работим в общ екип.


А по време на работата ви като зам.-министър оказван ли ви е натиск?


- Официално цялата отговорност я носи министърът. Всякакви окончателни решения са вземани от министъра, както и да се казва той. Аз мога да изказвам мнението си и съм го правил, но дори и да е имало такъв натиск, крайното решение е било на министъра.


Какво седи зад желанието на новия екип да предоговори оперативната програма?


- Според мен известно неразбиране на условията на европейските фондове, на правилата на оперативните програми, защото част от заявките за промяна бяха нереалистични от гледна точка на нашата програма. Също така и недооценяване на риска от загуба на средства поради забавяне в стартирането на поканите. Може да има и други причини, но за тях мога само да гадая.


Казахте, че вие сте бил изолиран от последните обсъждания с ЕК – кой тогава е бил включен в тях?


- През последния период тези обсъждания от страна на МОН бяха движени от заместник-директора на главна дирекция "Структурни фондове и международни образователни програми" г-жа Герджикова и главния секретар на министерството - г-н Вълчев. Появяваха се и хора извън МОН, но предполагам, че те са били в неофициална позиция.


Чуха се коментари, че поради значителното финансиране за научни центрове по програмата, може да има нездрав интерес при разпределението на средствата за тях. Има ли наистина такава опасност?


- Когато говорим за инвестиции от над петстотин милиона лева, задължително трябва общественото внимание да е изострено. В оперативната програма е записано, че центровете трябва да се изберат чрез грантова схема – след оценка от независими оценители на проектни предложения представени от водещите научни институции в България. За да осигурим максимално безпристрастна оценка от квалифицирани учени експерти, подготвихме покана за оценители, която поставяше много строги условия – да нямат никаква връзка с потенциалните кандидати, тоест с която и да е от научните организации в България, да имат значителни научни постижения, да са с богат опит в оценяването и финансирането на международни научни проекти с подобен мащаб.


Изискванията са достатъчно високи, така че само много качествени научни организации в Европа биха могли да се включат в процеса на оценка. Нещо повече, за да получим увереност, че сме на прав път, всички документи свързани с научните центрове, съгласувахме с дирекцията по Регионално развитие в ЕК, която финансира тази част от програмата, а също и с нейното звено JASPERS, което е специализирано за научни инфраструктурни проекти. Ако конкурсите за научните центрове се проведат според подготвените правила и не се допусне изкривяване на избора на оценителите - а такава опасност винаги има, то ще сме направили максимално възможното за независим и високо експертен подбор на центровете.


Казвате, че все още може да се "изкриви" селекцията на проектите за центрове. Какво още може да се направи, за да се намали тази опасност?


- Колкото и тривиално да звучи, ключово е да се спазят точно заложените процедури и да има максимална прозрачност на всеки един етап от подбора на проектите. Трябва да се запазят високите критерии към оценителите и да се отправи поканата към тях по начин, който да осигури участие на всички качествени европейски организации, които могат да осигурят такива експерти. След това е добре да има наблюдатели от академичните среди на всеки един етап, които да гарантират прозрачността и независимостта на процеса на селекция. Силно препоръчвам и да се направи публично изслушване на всички избрани проекти, преди да се подпишат договорите с тях, за да се види публично резултатът от селекцията.


Как според вас трябва да се правят държавните политики в образованието, за да има истински ефект за системата?


- Със сигурност ресорите трябва да се водят от топ експерти в областта - ресорите са много трудни и само политическо желание не е достатъчно. Има нужда от експертни лидери, които имат ясна визия какво трябва да се промени. И тези експерти трябва да получат политическа подкрепа - без експертност или без подкрепа няма как да се случат промените.

Избори 2022

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK