© личен архив
Д-р Мартин Брузис
Дълбоко разделение на обществото и неспособност на елита за създаде организация и мотивация за преследване на дългосрочни цели – това бяха основните изводи на тазгодишния доклад за състоянието на демокрацията в България на германската фондация "Бертелсман".
За работната култура в държавните институции, липсата на приемственост във властта и разочарованието на хората "Дневник" говори с д-р Мартин Брузис - регионалния координатор за Източнd, Централна и Югоизточна Европа в Индекса за трансформация на фондация "Бертелсман".
Д-р Брузис е учил политология, публично право, социология и славянски езици в университетите в Марбург и Берлин. Доктор е по социология от Свободния университет в Берлин. Преподавал е в Лондонското училище по икономика, Хайделбергския университет и др.
Докладът споменава, че за да се гарантира стабилността, трябва да има културна промяна в институциите. Можете ли да коментирате по-подробно проблемите в работната култура и как те са свързани с корупцията?
- Идеята за "културна промяна" в доклада се отнася до обичайни практики и поведение в българската съдебна система и други държавни инстиции. Чуждестранните и вътрешните наблюдатели бяха изненадани и шокирани, когато правителството "Орешарски" опита да назначи бизнесмена със спорна репутация Делян Пеевски за председател на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). Това решение бе в поразителен контраст с публичното обещание за борба с корупцията.
Освен това, за външен наблюдател като мен, е много трудно да се разбере какви са пречките пред съдебната реформа в България на фона на дълго продължилия натиск от ЕС и усилията на правителствата за промяна на тази област. Едно от вероятните обяснения за тези неразбираеми решения и блокажи е устойчивостта на неформалните, лични отношения, които могат да се използват за запазване на власт или за подкопаване на влиянието на формалните институционни промени.
Тъкмо обратното показва информацията ми от социологически проучвания за "работната култура" или "икономическата култура" в България – т.е. ценностните ориентации на гражданите спрямо работата, пазарната икономика, изпълнението и конкуренцията. Тези данни не показват, че общественото отношение би благоприятствало корупцията.
Минаха повече 25 години от падането на комунизма – епоха, когато всичко случващо се в страната бе планирано централно. Сега докладът твърди, че българските елити не са способни да обединят обществото и да правят дори средносрочни планове. Загубена ли е "старата практика"?
- Не, днешната България се различава много от България през 1989 г., така че всяка "стара практика", дори да бе налична, не би могла да се използва. Нашият експерт по темата за България – Елица Маркова, която е главният автор на доклада, отбелязва в анализа си, че политическата нестабилност от 2013 г. до 2014 г. е показала дълбоките разделения в политиката и обществото и е попречила на стратегическото, дългосрочно планиране.
Експертното ни проучване се базира на допускането, че политиците би трябвало да се стремят да постигнат и засилват конституционната демокрация и пазарната икономика, която да е базирана на социална справедливост и устойчивост на околната среда. Макар че една смяна на правителството може да ускори напредъка към тези цели, прекалено честата промяна, може да доведе до това политическите елити да спрат да се съобразяват с тях.
Къде намирате причината за липсата на приемственост и дългосрочно планиране във властта?
- Едната причина са смените на правителствата и ангажираността с изборните кампании в периода, обхванат от проучването.
Втората е липсата на стабилно парламентарно мнозинство за кабинета на премиера Бойко Борисов.
Третата е сравнително слабият капацитет за дългосрочно планиране в центъра на правителството.
Макар към него да съществуват много консултативни съвети, те изглежда имат ограничено влияние върху правителствените или министерските решения.
Докладът споменава неспособността на политиците да се учат от действията си, тенденцията за отхвърляне на почти всички постижения на предишните управляващи и връзката на тези две явления с негативното гласуване. Смятате ли, че то може да да повлияе на политиците?
- Докладът отбелязва, че негативното гласуване (гласуването срещу партиите в израз на недовоство и протест) кара опозицията да отхвърля из основи настоящото управление. Това принципно отношение срещу властта кара опозиционните партии да обявяват и да въвеждат сериозни промени, след като спечелят мнозинство.
Макар че подобни фундаментални промени може да помогнат да се преодолеят сенчестите интереси и институционалната склероза, те заплашват да погубят ценния опит и институционната памет, натрупани по време на предишното управление. С други думи, поляризираната политическа конкуренция насърчава радикалните промени за сметка на процеса на учене, който оползотворява и адаптира опита постепенно.
Резултатите от социологическите проучвания често изглеждат парадоксални – хората са недоволни от партиите, но все пак гласуват и се смятат за представени в парламента. Държавата и партиите са обвинявани, че защитават частни интереси, но много хора биха искали да са част от администрацията, която контролира ресурси. Как бихте обяснили тези парадокси?
- Избирателната активност е паднала от 67% през 2001 г. и 56% през 2005 г. до 51% през 2013 г. и 2014 г. Има нарастване на негласуващите в далечна перспектива и това е свързано с голямата тенденция да намалява като цяло броя на гласуващите, на членовете на партиите и на доверието в самите партии. Това се наблюдава в повечето европейски държави.
Все по-голям процент от хората, които решават да пуснат бюлетина, избират екстремистки или популистки протестни партии. Но успеят ли да влязат в правителството, те често не спазват обещанията си за радикално обновление и разочароват избирателите си, които оттеглят подкрепата си или изобщо се отказват от гласуване.
Непостоянността на гласуването принуждава партиите, които нямат стабилна членска маса, да изградят организациите си като (зло)употребяват с държавни ресурси. Подобни практики на партиен патронаж засилват недоверието в "политическата класа". В същото време предполагам, че много хора оценяват сравнителната сигурност, асоциирана с държавните работни места.
В доклада се споменава, че въпреки възхода на две екстремистки партии междуетническите отношения не са опасни за демократичните институции. Защо?
- В анализирания период (2013 – януари 2015 г.) екстремистките и националистически идеи на "Атака" и "Патриотичния фронт" не се разпространиха сред другите партии и политически актьори.
ГЕРБ, ДПС и другите опозиционни партии се въздържаха от подстрекаваща реторика и запазиха междуетническия баланс, установен през първите две десетилетия от посткомунистическата история на България. Нямаше примери за физическо насилие между етнически общности.
Въпреки това притокът на бежанци от 2015 г. има потенциала да увеличи рисковете от междуетнически напрежения и радикализация.
България няма международно влияние. На какво смятате, че се дължи това?
- Управлението нямаше желание да развие проактивна политика спрямо съседите си в района на Черно море и действа бавно в отговор на бежанската криза.
Една от причините за това може би са традиционно близките отношения с Русия, които карат властта да балансира между евроатлантическите си ангажименти и интереса си да запази специалната връзка с Русия.
Смятате ли, че съсипаната образователна система заедно с разочарованието на хората може да доведе до възхода на антидемократични движения в бъдеще?
- Докладът ни не определя българската образователна система като "съсипана". Той отбелязва, че през 2013/2014 г. не е имало реформа на образователната система. Като цяло смятам, че по-високата степен на образованост ще увеличи знанието и гражданското внимание на хората, а с това и нежеланието им да повярват на слоганите на антидемократичните движения.
Въпреки това липсата на възможности за социална мобилност за добре квалифицираните кадри може да намали този ефект и да доведе до разочарование и безпомощност.
Докладът споменава за бизнесмени, които не са отдадени на демократичните ценности, но не отхвърлят открито легитимността на демократичните институции. Защо смятате, че тези хора действат така и защо не споменавате имената им?
- Тази забележка се отнася до очебийността на неформалните лични връзки, които са лобистки канал за мощни бизнес играчи. Макар лобирането пред държавните служители да е легитимно средство за защита на интересите им, представителите на бизнеса, които използват благосъстоянието си за подкупи, в крайна сметка нарушават върховенството на закона. Подобни незаконни лобисти не се противопоставят на това управление и на други принципи на конституционната демокрация, защото намират неформалните канали за достъп за най-ефективни за целите си.
Не са споменати имена, защото това би изисквало допълнителна информация за отделни случаи и кръгове. Трябва да спазваме ограничения за дължината на текста, а броят на анализираните теми вече е много голям, така че нямахме възможност да изучаваме и представяме такива случаи в детайли.
Преди колапса на КТБ Българската народна банка бе една от малкото държавни инстутиции, която не бе регистрирала голямо недоверие от страна на обществото, твърди докладът. Какви са последствията от това недоверие сега?
- Провалът на тези институцията отслаби доверието в нея и повдигна въпроси за стабилността на други банки. Въпреки това намирам, че БНБ полага сериозни усилия да си върне това доверие. Международният валутен фонд и Европейската комисия наблюдават отблизо работата ѝ и това би трябвало да намали заплахата от други колапси.
Може ли да се твърди, че обществото е в порочен кръг и няма начин от него да произлязат нови интелигентни, демократични, толерантни лидери, които да дадат начало на промяна?
- Не, мисля, че протестите от 2013 г. и 2014 г. демонстрираха забележителна способност за гражданска самоорганизация и активизъм, идващ "отдолу". Те допринесоха за политическата социализация на бъдещите лидери, които вероятно ще преодолеят това, което сега изглежда като патова ситуация или порочен кръг.
Последният доклад по Механизма за сътрудничество и проверка на ЕК бе критичен спрямо съдебната система и прокуратурата. Без съдебна система няма държава. Смятате ли, че това е най-важното нещо, върху което обществото трябва да работи?
- Развиването на отговорна и професионална съдебна система е важна политическа цел, но за България също толкова важно е устойчивото, базирано на знания социо-икономическо развитие. Не само, за да могат повече хора да се възползват от икономическия растеж, а и за да се увеличи и стабилизира средната класа, която е основна за висококачествената демокрация.
Има ли нещо специфично, което отличава българските елити от тези на другите страни в преход?
- Посткомунистическият политически елит в България загуби властта си по-късно от този в държавите в Централна Европа. Но българските политици избегнаха националистките мобилизации, които възникнаха в бивша Югославия и държавите, произлезли от нея.
Досега в България не е имало силна евроскептична популистка центристка партия, сравнима с Гражданската демократична партия (ODS) в Чехия, "Фидес" в Унгария или "Право и справедливост" в Полша.
Фрагментираната ѝ партийна система попречи и на издигането на доминантна партия, която да се стреми да монополизира властта и да разруши демократичния контрол и баланса.
Заради това съотношението на елитите се дължи на специфичен преход и представлява уникална конфигурация от актьори и властови ресурси, както символични, така и материални. Но репертоарът на ролите и ресурсите напомня сцени, които сме виждали и в други страни.
