Виктор Стоянов: Класическата музика е най-конвертируемият ни културен продукт

Виктор Стоянов: Класическата музика е най-конвертируемият ни културен продукт

© Анелия Николова



Временният директор на Софийската филхармония Виктор Стоянов е подал предизвестие за напусканe, стана известно в събота. Той бе назначен от Министерството на културата в края на 2014 г. като изпълняващ длъжността до провеждане на конкурс на мястото на дългогодишния директор Явор Димитров. Преди това Стоянов, който е композитор и саунд дизайнер на филмова музика, бе заместник-министър на културата в служебния кабинет на Георги Близнашки.


Напускащият директор отчита мандата си като успех. Отчетите показват 30% ръст на публиката, 30% ръст на изявите и 15% ръст в приходите на националния симфоничен оркестър, съобщи Стоянов пред "Дневник". Програмата "Имаш запазено място" и съвместният проект с "Фортисимо фамилия" са вкарали над 6000 ученици, студенти и малки деца в залата. Филхармонията се гордее и с гостуванията на световноизвестните българки Соня Йончева, Веселина Кацарова и Красимира Стоянова, както и солисти от няколко континента. Въпреки това Стоянов се оттегля. Той не кандидатства за редовния пост на конкурса, обявен миналото лято. След продължително мълчание от Министерството на културата тази седмица обещаха най-сетне да насрочат събеседване с допуснатите до конкурс кандидати - двама музиканти от оркестъра и назначеният от Стоянов артистичен мениджър на институцията.


Защо напускате?
- Приемете го като нещо планирано от самото начало. Бях поканен от Министерството на културата да поема временно този институт, за да го стабилизирам финансово, да проведа необходимите реформи и да възстановя диалога със синдикатите - знаете, предишният директор имаше доста проблеми с тях. Целта беше да заложа една нова политика, която да го върне на полагащото му се място като една от водещите институции в България.




Мисля, че всички, които следят развитието на Софийската филхармония, ще се съгласят, че промяната вече е факт.


Заварих доста фрагментиран начин на управление - без политика за привличане на нова публика, нито за привличане на качествени солисти. Филхармонията вече не се асоциираше с качествени концерти. Продажбите бяха ниски. След година и половина вече числата са други.


1.2 млн. повече в бюджета, 14 000 души нова публика, 10% увеличение на заплатите, изключително престижни концерти и солисти, разширена материална база.


Какви бяха вашите решения за проблемите?
- Софийската филхармония е един от най-добрите оркестри - и в България, и в Европа. Тя беше загубила своя блясък. Много малко качествени солисти и диригенти идваха тук. Бяхме се превърнали в културна провинция.
Започнахме проактивна политика - вместо да чакаме предложения, както досега, да комуникираме с най-добрите солисти в Европа сами. Целта е нещата, които се случват в Европа, същия сезон да идват и у нас.
Искам много да благодаря на главния ни диригент Мартин Пантелеев, както и на артистичния ни съветник Светлин Русев, с чиято помощ сезонът ни стана изключително разнообразен и качествен. Светлина Терзиева, мениджър на творческата дейност, също внесе много енергия и идеи в работата.


Смятам, че времето на диктаторите мина, идва времето на комуникаторите. Подходът ми беше да дам шанс на членовете от екипа да се изявят и мисля, че с това се справих добре. Ние сме един от трите водещи културни института в България по приходи след Народния театър и Софийската опера. Публиката се увеличи с 30%, всеки наш концерт е събитие. Едно от най-важните неща беше да привличаме и млада публика, защото ние за разлика от частните оркестри освен машина за билети сме инструмент за налагане на националната културна политика в областта на класическата музика.


Виктор Стоянов: Класическата музика е най-конвертируемият ни културен продукт

© Анелия Николова


В артистично отношение какви реформи предприехте?
-
Сезонът беше планиран от главния диригент Мартин Пантелеев, нашата мениджърка и артистичния директор Светлин Русев. Имаше тематични цикли, цикълът "Класиката в киното", който, разбира се, беше един от най-популярните. Имаше цикъл "Първи симфонии" на известните композитори, цикъл, посветен на Рахманинов и други. Тематичността в циклите е само малка част от работата - планирането на балансиран сезон е сложно нещо. Той трябва да отчита натовареността на оркестъра, баланса между съвременна, нова музика и по-популярна, баланса между диригенти, програми на други оркестри. Планиране отнема много месеци.


Доволни ли сте от новата методика на Министерството на културата, срещу която много от драматичните театри протестират? Става дума за субсидирането на база лев вместо продаден билет.
- Както се видя, с добър мениджмънт и диалог с министерството филхармонията може да бъде успешна и с тази методика. Благодарение на това, че музикантите започнаха да работят много по-активно - те приеха нашата политика за повече концерти. С добро планиране нещата се получават. Това не значи, че този начин на финансиране е съвършен.


Проблемът, който виждам и като директор, и като бивш заместник-министър, е недостатъчният диалог между министерството и гилдията, както и липсата на диференциация във финансирането на различните културни институти. Филхармониите са едно, оперите друго, театрите трето. Очевидно тази методика е много трудна за ансамбъл като "Филип Кутев".


Освен това не може националните културни институти да са приравнени с другите и да се подчиняват на същите правила – ние, операта, Народният театър би трябвало да сме инструменти за правене на културна политика. В един тристранен разговор между министерствата на културата, финансите и гилдиите тези три института би трябвало да бъдат отделени.


Тоест да получават повече пари, както в предишната методика?
- Освен това трябва да бъдат отделени и като специфика. Софийската филхармония е единственият оркестър в България, който си позволява да рискува с поставянето на съвременна българска класическа музика. Ако не сме ние, тя ще умре, защото на този етап не е толкова касова. На националните сцени трябва да се даде въздух, за да могат едновременно да пълнят зали, но и да изпълняват задълженията си към българската култура.


Не трябва ли по-високо финансиране да отива в провинцията - ако филхармонията беше в Пловдив или Варна, дали щяхте да имате същите резултати?
- В Пловдив може би, защото е бъдещата европейска културна столица. Наистина за извънстоличните сцени трябва да има сериозна реформа, защото централизирането на културата в един град е убийствено.
На много места в чужбина задълженията в културата са делегирани в по-голяма степен на общините, отколкото на министерството на културата. У нас това не може да стане рязко, защото знаем, че общините имат други приоритети и има опасност от закриване на институти. Но като цяло трябва да се върви в тази посока. А ако всичко остане в Министерството на културата, капацитетът му трябва да се увеличи и да се направят сериозни промени в структурата му. Изключително трудно е с тази организация и с една методика да обхванеш цялата специфика на сценичните изкуства.


Виктор Стоянов: Класическата музика е най-конвертируемият ни културен продукт

© Анелия Николова


Колко средно е публиката за едно представление във филхармонията?
- В България има публика за класическа музика - и нова, и традиционна. Ядрото на българската публика на класическа музика има критерии. Тя не може да бъде излъгана с некачествен продукт. Когато съчетавахме съвременен изпълнител с кариера в чужбина и у нас, добър диригент и добра програма, залите ни бяха пълни. Разбира се, има и спектакли с по-малко публика.
Тук има и друг проблем - липсата на съгласуваност между програмите на различните оркестри в София. Знаете, че под покрива на "Зала България" концертират много оркестри и ако не направим добра координация на сезоните си, може да си попречим взаимно. Защото, когато тук, в НДК и в операта има три силни концерта, объркваме публиката, не правим услуга и на себе си.


Не трябва ли да има конкуренция?
- Разбира се, че съм за конкурентното начало, аз съм демократично мислещ човек. Но призовавам всички директори преди началото на сезоните си да координираме акцентите. Аз направих такива срещи и успяхме донякъде, но това трябва да се надгради.


По този повод директорът на "Кантус фирмус" Васил Димитров скоро каза в интервю за портал "Култура", че оркестърът на "Класик ФМ" събира 1000 души на цена от 20 лв. билета, а вие - 500 на цена от 10, но получавате 35 000 лв. субсидия върху тях. Той смята, че субсидията трябва да се дава на конкурентен принцип независимо дали оркестърът е частен или не.
- С Васил Димитров сме в добри отношения, той е направил доста за културния живот в страната. Но веднага ще допълня неговата теза: това е гледната точка на частен оркестър, който събира музиканти от различни държавни институти. Филхармонията плаща заплати на музикантите всеки месец, занимава се с инструментите им, с подготовката им. Ние развиваме школа. Ако държавните оркестри изчезнат, частните в прав текст няма откъде да вземат хора. Мисля, че двете неща могат да съществуват в баланс.


И тук е мястото да призова политиците да не гледат на културата като нещо, което само смуче пари. Класическата музика е единственият конвертируем културен продукт на България – защото концертите не са оковани от езика. Из цяла Европа и по света е пълно с български концертмайстори – нашата школа дава резултати. Дали сме на света големи имена. Защо тези хора не са наши посланици, защо тази култура да не се обвърже с туристически пакети? Защо тя да не е основа на културната програма за нашето председателство на ЕС през 2018 година?


При нас нещата се случват малко на парче, тип гасене на пожари, без дългосрочна визия. Мисля, че вече е време мистичната стратегия за култура, която от много години се прави в разни тайни лаборатории, да излезе за обществено обсъждане.


Подкрепяте ли скорошния протест пред Народния театър, който поиска именно това - Пакт за култура (бюджетът за култура да възлиза поне на 1% от БВП – бел. ред.), който е част от стратегията?
- Поддържам всичко, което води до диалог. За мен това са полезни сигнали, които ще доведат до разговор и съответните промени в бъдеще. Но един съвет към цялата артистична гилдия: време е да се съберем и да изработваме единни позиции, които да тежат в пространството. Защото всеки сектор се бори сам за себе си.


Петицията беше подписана основно от музиканти.
- Чудесно, аз подкрепям факта, че музикантите започват да изискват полагащото им се място в социалната стълбица. Ние сме навсякъде по света и държавата трябва да се погрижи този потенциал да бъде развит. Трябва да се създадат условия и да има яснота - да се извади на светло финансирането на институтите, да се види колко са приходите, колко са разходите, колко е нужният бюджет. Разбира се, ясно е, че сме на дъното по бюджет за култура и трябва да се лобира за повишение.


Това беше и едно от исканията на протеста - прозрачност.
- За мен наистина трябва да има по-голяма прозрачност в министерството. Особено относно политиките. Защото понякога има напрежение, което е обосновано, но често след разговор между министерството и синдикатите се вижда, че проблемите не са толкова неразрешими. Подобни протести ще доведат до яснота. Знаете – в тъмното се крият призраци. Нека извадим нещата на светло.

Виктор Стоянов: Класическата музика е най-конвертируемият ни културен продукт

© Анелия Николова


Вдигнахте ли приходите си благодарение на новата методика?
- Проблемът беше, че започнахме да планираме сезона с една методика, а на средата тя се смени. Но при нас се работи много - когато един институт е активен, пак казвам, резултатите са добри. И пак искам да благодаря на музикантите - те повишиха много участията си, което ги натовари изключително. За мен те са герои, които за месец правят програми, които във Виена се правят за три месеца.


Това обаче може ли да продължи?
- Това казвам - трябва да има баланс. Методиката трябва да се преработи, защото в момента съществува сериозен риск от амортизирането и на публика, и на музиканти. Тоест на вашия въпрос: ние се справяме добре, но това не значи, че правилата не могат да бъдат подобрени в посока намаляване на обема на работата за сметка на вдигане на качеството и съответно - цената.


Според мен през следващия сезон на филхармонията темпото трябва малко да се успокои, за да може стабилността да се запази, престижът да се оползотвори. Той се повиши значително - имаме покани за записи, турнета, големи диригенти и солисти пуснаха предложения за програмите си. Имаме основания да смятаме, че ако тази политика се продължи, филхармонията я чакат още по-добри времена.


Защо искате да напуснете поста, щом се справяте добре?
- Защото не бях предвидил да стоя дълго тук. Аз съм творец и искам да се развивам. Имам покани и за бъдеща творческа работа, и за административна.


В Министерството на културата?
- Засега не мога да коментирам, преди да имам конкретика. Но виждам, че българската култура има нужда от нова енергия и бих я подкрепял, където и да отида. А между нас казано ми липсва и творческата работа.


Има ли в момента търкания между ръководството и оркестъра след напускането на диригентите Илия Михайлов и Любка Биаджони?
- Не мога да говоря от името на други хора, но мога да споделя усещането си. Музикантите виждат, че днес за разлика от едно време на класическата музика престижът не й се полага автоматично. Трябва да работят повече, за да бъдат успешни. Знаете, че се закриват оркестри, моментът е сложен за класическата музика в световен мащаб. Виждам, че те промениха постепенно начина си на мислене към идеята за по-активна дейност. Което, разбира се, води до умора.


Мисля, че това бяха временни явления, базирани на бързото темпо на промени. Малкият конфликт с г-жа Цу Гутенберг беше продиктуван от неразбиране на личностно ниво между нея и част от екипа и разлика във визиите как се менажира един оркестър. Аз винаги съм бил в добри отношения с нея. Тя е човек с определено виждане за това как изглежда един оркестър, така че за мен това, че си направи собствен, е много добър път за нея. Смятам, че така е по-добре и за двете страни, защото сега тя има творческата свобода да прави своите спектакли, а ние сме държавна институция със своите ограничения.


Между музикантите винаги ще има искри - ние сме емоционални хора, но се надявам, че с моя начин на диалогично управление те се чувстват по-свободни. Политиката ми е да съчетая всички полезни визии - приемам идеи от диригентите, от мениджъра, от самите музиканти, от външни солисти и диригенти. За мен това ветрило на идеи трябва да се разшири.


- Отричате обвиненията на уволнения директор на хоровата капела "Светослав Обретенов", потърсихте ли правата си в съда?
- Всички тези твърдения са абсолютни клевети. Управлявах филхармонията абсолютно прозрачно и законно и има сериозни планови проверки на министерството, които го доказват. Предприел съм действия и скоро ще стане известно дали ще си търся правата. Но самите резултати показват, че твърденията бяха безпочвени.


На допитванията сред оркестъра среща ли артистичният мениджър на филхармонията г-жа Светлина Терзиева одобрението на музикантите? (Терзиева е един от кандидатите, допуснати до конкурса за директорското място, бе и от поводите за недоволство сред напусналите диригенти - бел. ред.)
- Не бих искал да говоря от името на други хора. За мен важни са резултатите. Всеки от екипа си свърши работата по най-добрия начин - благодаря и на главната счетоводителка, която е вторият човек извън артистичната гилдия, получил наградата на Министерството на културата "Златен век". Като ръководител, който носи отговорност, за мен е важно дали даден човек работи за интересите на институцията. Фактите показват, че хората, на които аз бях делегирал доверие, си изпълниха задачите и оправдаха очакванията. С това темпо на развитие се надявам, че до няколко години Софийската филхармония ще се върне на полагащото ѝ се място като един от водещите оркестри в Европа.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK