Иглика Трифонова, режисьор: Моят личен трибунал беше, че правя филм за чужда болка

Иглика Трифонова, режисьор: Моят личен трибунал беше, че правя филм за чужда болка

© София филм фест



Най-новият филм на Иглика Трифонова "Прокурорът, защитникът, бащата и неговия син" откри XX-ото издание на "София филм фест", а в момента е в българските кина. По действителен случай от Международния трибунал за войната в бивша Югославия, той разказва за сръбско дете, осъдено за участие във военни престъпления в Босна, което трябва да свидетелства в Хага срещу висш сръбски военен.


В ролите влизат са френската актриса Ромен Боранже ("Диви нощи", "Пълно слънчево затъмнение", "Апартаментът", "Вик и Фло видяха мечка"), последният любим актьор на Бергман - Самуел Фрьолер ("Най-добрите намерения"), българите Ованес Торосян и Красимир Доков и техни колеги от бивша Югославия. Пред "Дневник" Иглика Трифонова говори за заснемането на една голяма международна история.


"Прокурорът, защитникът, бащата и неговия син", 2016
реж. Иглика Трифонова

Главният прокурор на Международния трибунал за войната в бивша Югославия - Катрин Лагранж, призовава в съдебната зала като свидетел сръбското селянче Деян Палич. Момчето има присъда в Босна за участие във военни престъпления, а в Хага се явава ключов свидетел срещу високопоставения сръбски военен Милорад Кръстич. Показанията на Деян са важни и конкретни, защото са лични. За всички изглежда, че делото ще завърши със справедлива присъда за военнопрестъпника и това ще бъде първата голяма победа за Трибунала.
Но адвокатът на обвиняемия - известният шведски юрист Михаил Фин, воден от професионалната си амбиция да участва в едно от големите дела на "новия правов ред", усеща, че има нещо нередно и предприема лично разследване в Босна...

На 24 март, в деня на премиерата на филма "Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" в Амстердам, има две световни новини: присъдата на Радован Караджич, и смъртта на Йохан Кройф. Съвпадение, разбира се, но е натоварено с толкова символика. Как беше разчетено?




- Да, това донесе една особена възбуда. Никога не гледам филмите си с публика, но актьорите и продуцентката влязоха на прожекцията. Казаха ми после, че на местата, а те са две - когато името на Кройф се споменава, и когато главният герой докосва с ръка центъра на игрището на "Аякс" - в залата се е чуло нещо като общо дихание, вълнение. Веднага след това много хора, най-вече холандци, дойдоха при мен, за да ми кажат: "Това беше нещо невероятно... Тук ние почетохме Кройф." Колкото до Караджич... Босненският актьор Изудин Байрович беше там със съпругата си, и точно преди премиерата седнахме заедно във фоайето на хотела, и на мобилните си талефони гледахме на живо четенето на присъдата. Едно би било да съм си в София и да я чуя, съвсем друго беше да я наблюдавам на живо с босненци в Амстердам. Чухме "40 години". От моя гледа точка беше добре, но те бяха разочаровани. Попитах Изудин – добре, той е седемдесет годишен, тези 40 години са доживотна присъда. А той ми каза: "За него – да, но за Босна това не е достатъчно".


Беше плътен ден със силни емоции. Като излезе на сцената след премиерата, холандската продуцентка, истински корава жена, се разплака. Целият екип имаме една много силна връзка, която вече излезе извън филма.


Иглика Трифонова, режисьор: Моят личен трибунал беше, че правя филм за чужда болка

© София филм фест


Това е филм, който неизбежно ще има различни "животи" в зависимост от местата, на които се показва.


- Да. Първата му публика беше естонската. Те са хори, живели в соц-а. Те усетиха филма по същество. Там прочетох едни от най-задълбочените анализи. Но в Италия, например, хората ставаха на крака и ръкопляскаха. В Холандия беше съвсем различно, но тя е толкова свързана с темата.


"Прокурорът..." казва категорично две неща: житейската спаведливост и законът често се разминават. И другото: няма общ код на разбиране между Запада и Балканите.


- Крайно е, но с правото е така. А за кода - разбира се, че няма. Това е и нормално, и болезнено. Тази линия във филма ми е много интимна. Ние и Европа. Много от западноевропейците харесаха филма, харесаха темата, смятаха, че такъв филм трябва да има. В същото има моменти, в които става ясно, че чувствителността ни е толкова различна, че ми се струва, че никога няма да се разберем.


Точно това е станало и по време на войната! Четох спомени на холандски военен, който е бил в дежурния холандски батальон в Сребреница. Казва, на нас ни се струваше абсолютно нормално, че качват жените на едни рейсове и ги отвеждат. Рейсовете не бяха достатъчно, и, разбира се, че жените първо трябва да бъдат качени. Не е имало и момент, в който да проумеят какво всъщност се случва, и че като се разделят семейства, то това значи нещо друго. Зловеща метафора за това колко сме различни. Не става дума дали е добро или лошо, това е факт.
Много хора коментират епизода, в който мъжът, вече намерил сина си, стоейки и гледайки колко е красиво и мирно в Амстердам, казва – да, докато ние там сме се клали и погребвали, тук си е било все така красиво.


Как точно това не се оказа капанът за филм с екип от над 15 нации? Как оцеляхте в този Вавилон, нямахте ли момент, който да ви е карал да се откажете?


- Не, нито веднъж. По-скоро в началото имаше страх, защото всички актьори, с изключение на босненеца, не говорят на родния си език. Това означава, че не може да импровизират, а това е голямо ограничение за тях. Страх пораждаше и фактът, че на едно място са актьори от толкова различни школи, с несравним бекграунд. Но от самото начало изведнъж нещо прищрака и всеки си намери мястото.


Но това, че се говори на босненски, английски, шведски, холандски, целият преводачески процес по време на трибунала - това е ключово, и е изцяло в името на автентичността.


Не само, че не съм имала момент на раколебаване, но и най-съкровеният епизод в практиката ми на режисьор до сега е епизодът на стадиона на "Аякс". Актьорите се притесняваха много. Изрично казах, да не се опитват да се разплачат – още повече, че Изудин не е такъв нито като актьор, нито като човек. Той пита Нермина Лукач /преводачката, тя не е професионална актриса/ "Ти каква си?" – за тях означава само едно – християнка или мюсюлманка. Тя му разказва за себе си, и когато казва "Босна, Босна, мила Босна!" и двамата се разплакаха. Това беше един единствен дубъл. Всички плачеха, дори и звукарите холандци, които и дума не разбираха.



Няколко пъти споменавате плача, и все пак – филмът изобщо не подгизва от сълзи. Тъкмо обратното, в него има голяма доза отстраненост.


- През цялото време се страхувах да не изпадна в сантименталност. Разчитах на подмолни, а не на извадени на повърхността емоции. Много се зарадвах на един анализ за филма, в който присъства изречението, че този филм започва там, където свършват познатите неща за зверствата в тази война. Той продължава оттам нататък. Той е за това какво става след една война – и с жертвите, и с престъпниците, и с тези, които трябва да раздадат правосъдие.


Освен рецензиите, имаше ли до сега някаква "официална" реакция?


- Не, ако не броим едно лице, което може да се сметне за "официално". В Хага филмът беше излъчен на едно много луксозно киносъбитие – филми, свързани с правото и с правата на човека. Имаше само 9 филма. След първата прожекция при мен дойде човек, който каза, че филмът е много автентичен. И че това е най-малкото. По-късно се оказа, че той е истинският защитник на Караджич. Американец е, казва се Питър Робинсън. След това се срещнахме отново и той каза, че е бил трогнат от историята на бащата и сина. Този човек е в най-голямото си право да обсъжда детайлите вътре в трибунала, или да открива неточности. А той застана категорично над това, и го анализираше като филм, като изкуство. И дни по-късно гледах на мобилния си телефон същия този човек, в тога, на присъдата на Караджич. Животът е страшен драматург.


Кога филмът ще има премиера в Сараево?


- Надяваме се, че ще го покажем в рамките на Сараевския фесивал, който е през лятото. Надяваме се, казвам, защото тук ситуацията е деликатна. Това е чужда продукция за босненските събития, въпреки че вече е имало прецеденти да приемат такива. Но до сега босненските ми приятели стоят зад филма. Огромно щастие за мен. Най-голяма отговорност имах към босненския актьор, той и първи видя завършения филм. Това, че правех филм за чужда болка беше за мен тежка екзистенциална задача. Това беше моят личен трибунал.


И с този филм влизате в най-тежки теми като война, престъпления, историческа вина, емиграция. Оставяте усещане за сериозен, граничещ с мрака режисьор. А всеки ви познава като светъл човек с огромно чувство за хумор.


- Според мен филмът не е мрачен, в него има светлина. Освен това снимките бяха един постоянен ритъм от мрак в смях и обратно. И друг момент няма да забравя. Беше първият снимачен ден. В Сараево сме и работим сцената на гробището и пазарящите се – типични балканци, единият, между другото, в момента е министър на културата на Босна. Свършихме дубъла и той ми казва: "Йощ йеден!" – имайки предвид, че иска още един дубъл. "Нема нужда, стана!", казвам му. Той, обаче, продължава да си настоява за нов дубъл - "Па съм ти рекъл, жено, йощ йеден!". В този момент Самюел Фрьолер моли за превод. И го видях как се смая, като чу – I am telling you, woman... Не можеше да си представи как може някой да се обръща към режисьорката с "жено". И до сега всеки път ме пита: "Ама наистина ли ти каза така?" Ето, това също е част от разказа за Балканите и Европа.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  2. 2 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 801 Неутрално

    До коментар [#1] от "Каишков - Системен нарушител":

    каишков, не пропускаш да се изакаш. много си консистентен в това ти умение, профи направо.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  3. 3 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 793 Неутрално

    До коментар [#2] от "abdelhaqq":
    Друга консистентна причина да не схващаш какво се случва, а да си там за да не се случват разни работи, както в случая с храбрите и цивилизовани холандски военни знаеш ли?

  4. 4 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4643 Весело

    До коментар [#2] от "abdelhaqq":

    Черта на прогресивното човечество,какво да се прави!

    klimentm
  5. 5 Профил на event_horizon
    event_horizon
    Рейтинг: 697 Неутрално

    "Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" ми звучи като история за магистратът от ВСС, васил петров, чиято дъщеря има дете от Пеевски.

  6. 6 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 2617 Неутрално

    Непременно искам да го гледам този филм.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  7. 7 Профил на vesselin5
    vesselin5
    Рейтинг: 658 Неутрално
  8. 8 Профил на peshkobg
    peshkobg
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Киното като политическа поръчка - "моят личен трибунал". Така се прави спонсорирано изкуство, драги културци. Счупили са си ръцете босненци да ръкопляскат, хайде сега малко и Вие. Те добре, че мигрираха в холандия, че роднините им сега да благоденстват във Велика Босна.

  9. 9 Профил на musashii
    musashii
    Рейтинг: 1036 Неутрално

    До коментар [#2] от "abdelhaqq":
    В случаят е прав.Професионални военни да не разберат какво предстои ми се струва най-малкото несериозно.Това е удобното извинение-нищо не предприех,защото не знаех какво ще се случи.Ние българите обичаме да се самобичуваме и да смятаме западняците за еталон за всичко.В някои неща наистина са по-напред,но в други нещата са различни.В случаят със Сребреница точно холандските сини каски допускат клането,ама сега се правят на неразбрали.

  10. 10 Профил на ali_ibn_isa
    ali_ibn_isa
    Рейтинг: 1053 Неутрално

    Жалко и много тъжно!
    Хора срещу хора. Братя срещу братя.
    Дано филмът осветли поне малко от истинските причини за озверяването на тогавашното югославско поколение довело до онези кланета.

  11. 11 Профил на Милош
    Милош
    Рейтинг: 384 Неутрално

    Защо всички нови БГ филми са с Ованес Торосян в главната роля? Нищо лично, но омръзва и става досадно. Има още една дузина добри млади момци за тази работа.

  12. 12 Профил на lnd29476812
    lnd29476812
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Ще го гледаме, то е ясно, при толкова малко български филми, какъв избор имаме...опасявам се, гледайки портрета на Иглика Трифонова, че кинематографията няма да е над средното ниво ...дано да не е от най-долното ...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK