Красимир Илиев, куратор на изложбата "Форми на съпротива 1944 – 1985": Тъмните векове или от концлагерите до автоцензурата

Красимир Илиев

© личен архив

Красимир Илиев



"Дневник" препечатва със съкращения интервюто с куратора на изложбата "Форми на съпротива /1944 - 1985/ в Софийската градска художествена галерия Красимир Илиев от вестник "Култура" .
Изложбата може да бъде посетена до 26 май. За месец и половина тя е разгледана от над 4000 посетители.

В изложбата за първи път се показват досиетата на репресираните български художници. Имаше ли нещо, което ви изненада в тях?


- Историята не само на това първо десетилетие /по-точно, 12 години - между 1944-та и 1956 година/, но и историята на цялото ни изкуство през този период не може да бъде разказана достатъчно достоверно, ако човек не прочете досиетата. Иначе те наистина се появяват за първи път. Досега единствено досието на Бешков е публикувано към "Черната тетрадка", която се появи миналата година благодарение на усилията на Савка Чолакова. Ще минат доста години докато натрупаме достатъчно знания за това какво се е случвало в онези години.


Изложбата се опитва да представи отношенията между комунистическата власт и художниците в периода 1944-1985 година. Кои са ключовите етапи в тази история?

- Първият важен момент е, че председателят на Съюза на дружествата на художниците Райко Алексиев е убит, част от художниците са затворници, а след това концлагеристи. Някои от тях са съдени от "Народния съд", други са държани в затвора - като Танев и Щъркелов, без съд и присъда. Това е моментът, в който художниците са наплашени. Вторият ключов момент е 1947 година, когато хора като Бешков, които ентусиазирано посрещат т. нар. революция, се лишават от своите илюзии... Тогава е обесен Никола Петков, тогава Бешков рисува прочутата си серия с Бай Ганю, надвесен над Алеко, което е една метафора за това, което се е случило. ...Третият ключов момент е случаят Жендов, който окончателно разтърсва художниците и ги лишава от надеждата, че е възможно да се устои на тази преса, която бавно, вече шеста година, ги мачка. И при това в случая Александър Жендов, който е член на партията, са засегнати и художници, които са убедени комунисти... Има един малко познат доклад на Тодор Живков, който е четен пред партийната група на СХБ, в който той директно обвинява 30 от тях в съпричастност към Жендов, тоест, те са набедени, че са жендовисти. Всички тези хора, набедени за жендовисти, очевидно са били следени, за тях е докладвано, имали са досиета, които обаче са унищожени.


Срещу самия Жендов е образувано дело в ДС, което, слава Богу, е оцеляло. В него ясно се вижда как действа Системата: той трябва да бъде подслушван; кореспонденцията му е следена; вербува се т.нар. квартирник, който живее в същата кооперация и трябва да следи кой влиза и кой излиза; и всичко това се записва... Така разбираме всъщност кои са хората, които са се осмелили да посетят Жендов в такъв тежък за него момент, рискувайки самите те да бъдат обект на преследване от властта. Между тях са Герда и Борис Ангелушеви, Васка Емануилова, Боян Дановски, Весела Бибина. Впрочем, опитват се да принудят Бибина да донася за Жендов, но неуспешно.




Защо в един момент репресиите се насочват към леви художници, които приемат с ентусиазъм и дори участват активно в изграждането на новия строй?


- Имитира се случаят с Трайчо Костов, който не е само български специалитет. Във всички бивши комунистически страни има такива случаи. С други думи – всички трябва да бъдат наплашени. Това е сталинският модел. Всички трябва да се страхуват. Всява се повсеместен страх и той работи много успешно.

Добре, след случая Жендов на художниците им става ясно с кого си имат работа и са принудени да приемат новите правила на отношенията с власта. Къде е съпротивата в този период?

- Има художници като Бараков, който спира да рисува за 10-12 години. Но Кирил Петров, който е нападнат особено жестоко от Богомил Райнов, се затваря в родното си село и продължава да рисува, като достига в края на 50-те и началото на 60-те години до една съвсем нова образност. Това е единият от начините да се съпротивляваш, когато ти не спираш да рисуваш. Знаем, че Бешков, например – и той го пише в "Черната тетрадка" – е в пълно отчаяние. Пише: "Не рисувам. Правя отчаяни опити и не мога. Никой не вярва в това и оставят мъката и непоносимата скръб само върху мен." Знаем, че Майстора, който приема ентусиазирано 9 септември и може би до края на живота си вярва, че са дошли по-добри времена, спира да рисува. Когато го питат дали рисува, той отговаря: "Не мога, имам шемет". За мен това е също форма на съпротива, отказ да деформираш съкровенното си творческо аз. Най-зловещото пръстъпление на Системата е, че творческият елит на България е поставен в ситуация на невъзможност да твори. В изложбата има една червена линия, под която са поставени творби, които в различен период от време не могат да изплуват на повърхността, да видят бял свят, Тук са Бешков, Александър Добринов, Майстора, Иван Милев, Сирак Скитник, Иван Пенков, Борис Денев, Иван Ненов, Райко Алексиев. Един похват, който ще се използва и по-късно - да се преименуват произведения, за да се скрие тяхното същинско послание. Така "Дух и материя" на Александър Дяков ще бъде наречена "Война".

Да обобщя, за вас в тези първи десетилетия форма на съпротива е самият факт, че продължаваш да работиш, макар и в изолация, без да правиш компромиси с естетическите си възгледи.

- От днешна гледна точка е трудно да си представим драматизма на това време. Известен е случаят с Борис Денев, който рисува тайно пейзажи в околностите на София върху едни малки парчета картон. Денев рисува върху тези картони, озъртайки се, за да не бъде уличен в извършване на престъпление. Трябва да се има предвид и това, че боите са "нарядна стока" в този период, тоест, никой не може да си ги купи, те се разпределят чрез Съюза на художниците. Затова може да се каже, че самият факт да продължаваш да рисуваш в тези условия е почти подвиг.

Нека назовем конкретно имената на хората, които осъществяват репресията.

- В тази изложба има текстове, но ще се появят и още, от които ще стане ясно кои са някои от хората, които злодействат активно в това време. Крум Кюлявков е призован от съпругата на Райко Алексиев като свидетел пред Народния съд. Николай Райнов също е призован пред съда, но по делото на Константин Каменов. И двамата от свидетели в защита на обвиняемите се превръщат в обвинители. ...Другите двама най-активни в този период са Богомил Райнов и Любен Белмустаков. В изложбата има цитати от техни текстове. Те се състезават за това кой да бъде най-близо до ешафода. Разбира се, битката е неравна, класата - също. Любен Белмустаков изхвърча от релсите през 1952 година след две анонимни статии в "Литературен фронт", които го изобличават в плагиатство. Богомил Райнов пише две книги - "Естетика" и "Против изкуството на империализма", в които атакува както "големия враг", според него, Сирак Скитник, така и почти всички художници, които имат активен художествен живот по онова време, като Иван Ненов, Бенчо Обрешков, Кирил Цонев, Давид Перец, Васил Бараков... Нападнати са дори Новите художници, защото това, което правят, не се вписва в доктрината на социалистическия реализъм, внесена от Съветския съюз.

В един момент обаче, след смъртта на Сталин, директните репресии – затвори, лагери - намаляват. Какво се случва след това?

- Българските управници копират криволиците на съветската идеология. След идването на власт на Хрушчов, съответно и у нас властта прави този завой, наречен "априлска линия". Надеждите са попарени много бързо след унгарското въстание. Христо Явашев избира свободата и бяга с риск за живота си от България. Започва нова вълна на гонения и тогава в Белене са изпратени Генко Генков, Асен Николов – Шопа и Тодор Хаджиниколов. Изпратени са и други художници, но за тези със сигурност знам.

След 60-те обаче дори тези художници, които споменахте, са реабилитирани и техни работи участват редовно в ОХИ-тата /общите художествени изложби/, купувани са за колекциите на Националната галерия и други галерии в страната. В какъв смисъл след 60-те можем да говорим за съпротива?


- Нека да не пропускаме това, че за всяка работа, която трябва или не трябва да влезе в изложба, продължава да се води битка. За мен има два повратни момента – "Бунт" на Далчев в скулптурата, за която е нападнат от критика Атанас Божков и "колегата" Мандов, и изложбата на рисуващия вече с лявата ръка Златю Бояджиев през 1961 година, която показва един съвършено свободен от догмите на социалистическия реализъм художник. Тази поява вдъхновява много хора, един от които е Атанас Пацев, например.


Бих искал да отидем по-нататък, към 70-те и 80-те години на миналия век. Тогава в ОХИ-тата социалистическият реализъм вече е в маргинална позиция. Какви форми на репресия и съответно на съпротива има тогава?

- В маргинална позиция е кичозният соцреализъм от края на 40-те и първата половина на 50-те години. Но той се развива и през 70-те и 80-те години, дефилира най-ярко в монументалните произведения. И в тези, които се саморазрушават, като Паметника на Бузлуджа или паметника на Старчев пред НДК, и в тези, които са запазени. Но преди това не трябва да подминаваме ключовата 1968 година, времето на чешките събития. Това е второто поливане със студена вода не само на художниците в България, но на всички, живеещи отсам Желязната завеса. Същата тази година се появява книгата "Люти чушки" на Радой Ралин и Борис Димовски. Атанас Пацев прокламира нещо като манифест на безтегловността, изложбата му е заклеймена. Самоубива се Маргарит Цанев. Нека си припомним съдбата на скулптори, като Любомир Далчев, Галин Малакчиев, Александър Дяков. Тези хора биват мачкани по различен начин. Галин Малакчиев е остракиран и се самозаточава в село Батулия. Далчев е притискан до момента, в който през 1979 година бяга от страната. Дяков се спасява в киното. ..
За всички, които се съмняват или колебаят дали неучастието е форма на съпротива, ще припомня, че в съветската дисидентска терминология съществува определението "вътрешен емигрант", това е човек, който не бяга през граница, както правят Христо Явашев, Любомир Далчев или Григор Бояджиев. Това са хора, които напускат Системата, като я игнорират. Иска ми се да вярвам, че е имало значими художници, които се опитват, но не успяват да минат през цедката на журитата. И все някога ще излязат от "чекмеджетата".

Какво се променя с избора на Светлин Русев за председател на СБХ? Как виждате вие неговата роля в късните години на режима?

- Наистина, настъпват едни времена, в които, образно казано, кацата с мед придобива размерите на басейн. Действително се изливат огромни пари, има една по-голяма свобода на пластичния език, с който боравят художниците, но на мен ми се струва, че полусвободата играе отрицателна роля върху повечето от тях. Това е времето, когато доминира силна автоцензура в повечето художници. Имаше една изложба от началото на 80-те години, която потвърждава това, което казвам. Тя се наричаше "Изложба без жури". Разбира се, в изложбата се допускаха само членовете на СБХ. За всеобщо учудване, работите бяха далеч под нивото на Общите художествени изложби. Единственото ярко изключение е работата на Марин Върбанов – полирана релса, върху която е увито копринено въже.

В такъв случай, става още по-трудно да се говори за съпротива в тези късни години...

- Да вземем писмото на невъзвращенеца Далчев от 1980 г. в отговор на Светлин Русев: Трябваше да се реагира, да се протестира, което в границите на отечеството беше един абсурд...
(Нека не забравяме, че съвсем скоро е убит Георги Марков).
Или словото на Атанас Нейков на откриване на изложбата на Галин Малакчиев през 1982-ра: Младите скулптури не го познават. По-старите може би се мъчат да го забравят... Защо стана така с Галин? Защото беше различен. Друг. Непримирим.

На художника, на мислещия човек не му е достатъчно само това работите му да бъдат допускани в изложбите. Той има нужда от свобода.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Хи-хи
    Хи-хи
    Рейтинг: 1662 Неутрално

    Е що до 1985? Нека да е до 2016. Видно е, че и сегашната власт "чете" карикатурите. Иначе убийствата сега се свеждат до преките конкуренти

  2. 2 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2736 Неутрално

    Тъмни още кървави времена.Властта на"каскетите"продължава и в момента и ако бяхме 50-те - 60-те години на миналия век,карикатуристи,костовисти,соросоиди и други такива подобни неща нямаше да са живи вече.Щото много пречат на светлото милиционерско бъдеще.

  3. 3 Профил на Долен лев педал
    Долен лев педал
    Рейтинг: 213 Любопитно

    Тежки времена бяха!
    Нямаше такива светли личности като Боко,Росен и Радан!
    Всъщност, Партията Майка ги беше създала,но ги пазеше за светлите дни на демокрацията!

    Когато един глупак върши нещо,от което се срамува,той винаги твърди,че това е негов дълг.
  4. 4 Профил на Valeria
    Valeria
    Рейтинг: 792 Неутрално

    "настъпват едни времена, в които, образно казано, кацата с мед придобива размерите на басейн. Действително се изливат огромни пари, има една по-голяма свобода на пластичния език, с който боравят художниците, но на мен ми се струва, че полусвободата играе отрицателна роля върху повечето от тях. Това е времето, когато доминира силна автоцензура в повечето художници."

    После настъпват други времена, в които басейнът с мед се свива до супена лъжица, плътно заобиколена от шепа непотисти и грантаджии-концептуалисти.

    https://goo.gl/8NG90J
  5. 5 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1304 Неутрално

    Социализмът беше по същество една репресия срещу човека.
    Социалистически лагер.
    Лагер, именно!
    Милиционерите на всички нива - от обикновени хорица станаха простаци с много или малко власт и се превъплътиха в цялата гама от Унтерофицер Пришибеев до "рафинираните" идеологически надзиратели и доносници, но по същество репресиращи нормалното.
    Хората пък, жертвите, развиха и автоцензура, и стокхолмски синдром, и носталгия по хляб Добруджа по 30стотинки.
    И авторепресия - да почиваш "с карта" "в балнеосанаториум", да чакаш 15години за Москвич, за панелен коптор, за банани, за правда и ... за човешки живот.
    Соцът наистина беше репресия!
    На тези, които ни репресираха, много им се услади.
    И леят крокодилски сълзи за Лагера, дето бяха надзиратели, доносници и обикновени рекламни агенти на Лагерния живот.

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  6. 6 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1304 Неутрално

    Не са разкрити докрай и ХИЕНИТЕ.
    Обикновено сътрудници на ДС като един Боян Радев (световен шампион по борба и полковник от ДС) изкупуват на безценица творби на "неблагонадеждни" художници, или на идеологически и физически репресирани творци, принудени да се изхранват с трохите, подхвърлени от "доброжелателите от ДС".
    Така видни милиционери стават крупни колекционери на високохузожествени творби, купени за стотинки, често под цената за бои, платно, рамки.
    За това същинско мародерство не се пише много-много, но се знае достатъчно.

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  7. 7 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    http://legalworld.bg/52430.ds-sreshtu-iuridicheskata-obshtnost-v-perioda-ot-1944-g-do-1975-g-(pyrva-chast).html
    Четете, за да знаете как е била третирана и друга част от българската интелигенция- юридическата мисъл и гордост на България.И когато някои ни упрекват, че сме били "прости и тъпи" като народ, нека първо прочетат линка, а после да ни корят!

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  8. 8 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    До коментар [#6] от "Торбеш": Това лице е един от идеолозите на създаването на мутрите в България,както и на умишлената мутризация на цяло едно поколение.

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  9. 9 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 778 Неутрално

    Най-зловещото пръстъпление на Системата е, че творческият елит на България е поставен в ситуация на невъзможност да твори.
    ===================================
    Интересно тогава защо и досега нямаме нито едно произведение, нито един автор, нито един актьор, певец, музикант,художник, дори доближаващи се до имената и заглавията до 1989 г. ако става въпрос за изкуство. Виж елементарните имитации на американски комикси е друго нещо, там има много претенденти. Който не може - удря го на политика- ама вижте как ми пречèха, но аз се съпротивявах докато бях на почивка в станцията на художниците с карта, платена от мрачните червени управляващи.

  10. 10 Профил на gmbh
    gmbh
    Рейтинг: 1192 Неутрално

    Похвално начинание е тази излоба, макар да навява на полагане на цветя в гробище. Повечето от нащата казани от К.Илиев ги знаехме и преди. Важно е младите да имат интерес към миналото и към изкуството.

  11. 11 Профил на The Shadow
    The Shadow
    Рейтинг: 998 Гневно

    До коментар [#9] от "Каишков - Системен нарушител":

    Абе, чугун, ти имаш ли представа преди мръсния ви преврат какъв културен живот е кипял в България?
    Всичко унищожихте за 45 години и създадохте мижитурки като Русев, дето до ден днешен цапат българския културен пейзаж с присъствието си.
    За щастие вече отново има много млади талантливи творци, които създават прекрасни неща, но откъде ще го знаеш, от лизане на портрета на бай Тошо не ти остава време да се огледаш дори...

    “In a world of 7 billion people, we, 500 million Europeans, will have to stick together, or European prosperity and values will both go down the drain” A.Merkel
  12. 12 Профил на Коки
    Коки
    Рейтинг: 521 Любопитно

    "Първият важен момент е, че председателят на Съюза на дружествата на художниците Райко Алексиев е убит..." ЗАЩО спестявате името на убиеца му?! Докога???!

  13. 13 Профил на Васил Гайдаров
    Васил Гайдаров
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Интересно, защо никъде не споменават Лика Янко?

  14. 14 Профил на mmiu
    mmiu
    Рейтинг: 407 Неутрално

    До коментар [#9] от "Каишков - Системен нарушител":

    Селянино (предполагам, след като си нямаш и помен от съвременното положение в изкуството) - творци има и сега, дори въпреки терорът тези 45 години. Някои просто не седят в България.

    Но явно на село предпочитат соцреализма де, това е нормално. В крайна сметка партията идва, изрива няколко десетки къщи и прави Площад, и на Площада слага някоя титанична скулптура - свиква се с нея и е приятно да се гледа. А и всява респект.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK