Опит от Норвегия: Основната идея на помирението е, че всеки има втори шанс

Гри Телум и Мона Хамерфийлд, помирителни комисии, Норвегия

© Георги Кожухаров

Гри Телум и Мона Хамерфийлд, помирителни комисии, Норвегия



Гри Телум и Мона Хамерфийлд са помирители и обучители на помирители в Националната служба за разрешаване на конфликти (National Mediation Service) в Норвегия (агенция към Министерството на правосъдието с 22 регионални подразделения - помирителни комисии). Хамерфийлд е ръководител на помирителна комисия в северна Норвегия (гр. Будьо (Bodø), а Телум е от помирителна комисия от югоизточната част на страната (гр. Елверум (Elverum). В края на март те посетиха България по покана на сдружение Общество "Правосъдие и помирение". Основната му цел по устав е да установява и популяризира ценностите на възстановителното правосъдие в България.

Визитата на двете норвежки беше по проект на Норвежкия финансов механизъм за българско-норвежко сътрудничество в областта на помирителните дейности. Те проведоха тази форма на първоначално обучение, което правят в Норвегия на помирителите. Обучаваните от българска страна са социални работници, полицай от Детска педагогическа стая, учител/обществен възпитател, председател на местна комисия за борба с противообществените прояви и юристи (съдии, прокурор, адвокати). На 14 и 15 май те отново ще посетят България за втората част на обучението.


Гри е била детска учителка, а Мона е икономист по образование и е работила дълго в бизнеса с горива. Започват да се занимават с помирителните комисии доброволно, докато това не се превръща в основната им работа.


Казват, че помирители могат да са хлебари, учители. Забранено е единствено за полицаи и адвокати. В разговора с Гри и Мона те наричат помирителната дейност медиация, защото това е английският превод, който се е утвърдил. Но всъщност става въпрос за дейността на помирителните комисии. В Норвегия съществува и медиация, която се предлага в съда.




Какви са случаите, с които се занимавате?


Телум: В Норвегия в помирителните комисии пристигат близо 80 % от случаите. Ние ги получаваме от прокуратурата или по желание на страните. Близо 20 % от казусите са граждански. Разглеждаме случаи на малки кражби от магазини до случаи на домашно насилие, но повече от случаите са свързани с насилие - физическо и психическо, както и вандализъм.


Хамерфийлд: В нашата комисия статистиката се оглавява от случаи на насилие. Предимно между млади мъже, но има и казуси на мъже и жени. Възрастта на нашите "клиенти" е между 15 и 40 години.


Помирителните комисии част ли са от някоя институция или са самостоятелни?


Телум: Когато започна формирането на комисиите през 90-те, по специално 1993 година, ние бяхме самостоятелни. През 2004 година, комисиите минаха под шапката на Министерството на правосъдието. Ние сме млада институция, която всяка година подобрява своята работа. Всички други институции имат история трупана стотици години назад.


Може ли да кажете малко повече, след като един случай попадне във вашата комисия, какво става след това, каква точно е работата ви?


Хамерфийлд: Първата стъпка е подготвителна - да разговаряме с извършителя и жертвата и да разберем дали те искат да преминат през процедурата, какво точно искат да уточнят, каква е тяхната цел и мотивация.


Телум: В голяма част от случаите, които ние получаваме, не се стига до медиация, защото участниците отказват. Те искат обикновено наказание.


Хамерфийлд: Ако се съгласят на медиация и след като тя бъде проведена, като в нея може да участват един или двама медиатори, страните подписват споразумение.


Телум: Много важно при случаите с медиация, е че участниците решават как да разрешат случая. Това не трябва да се прави от самите медиатори. Най-важната цел е възстановителното правосъдие - да се поправи причинената вреда. Много често най-важният въпрос е какви са нуждите на жертвата. Какво пострадалият иска, за да се поправи това, което му е причинено. Какво може да направи извършителят, за да се чувства жертвата отново сигурна.


Може ли да дадете пример за по-сложен случай, който сте разглеждали? Когато извършителят не иска да направи това, от което жертвата се нуждае или му е трудно.


Хамерфийлд: Извършителят трябва да съжалява. Трябва да иска и да може да даде обяснение защо е постъпил така. Трябва да може да се извини. Трябва изначално да иска да се изправи пред жертвата. Ако това не е налице, не може да има помирение.


Телум: Процедурата е доброволна. Затова може да приемеш първоначално да участваш, а след това да се оттеглиш, ако мислиш, че нарушителят не съжалява достатъчно, че не може да направи достатъчно, че да поправи нещата. Тогава случаят се връща при прокурорите, които подхождат по обичайния начин и търсят наказание.


Трябва ли обществото да е съзряло по някакъв начин, за да може да използва медиацията?


Телум: Ние бяхме късметлии, защото когато започнахме, съвпаднаха няколко щастливи събития - добро състояние на икономиката и много силни личности на правилните позиции, с добри и алтернативни идеи. Водещите политици не бяха фокусирани върху това да търсят по-строго и тежко наказание, а искаха да променят тази част от системата. Те искаха по-загрижено и човешко отношение към хората, които извършват престъпление или влизат в конфликти.


Хамерфийлд: Също нещо много съществено, е че политиците искаха да не пращат децата в затвора. По това време минималната възраст на децата, които извършват престъпление беше 14. Сега е 15 години. Те не искаха да има криминално проявени деца.


Телум: Може би е прекалено специфично, но през 1979 година министърът на правосъдието предложи много алтернативни мерки за реформа. След много тежък публичен дебат, тя напусна поста, защото идеите й не срещнаха разбиране. Именно тя акцентираше върху медиацията като способ, както и на идеята за обществено полезен труд - също като алтернативна мярка за деца, извършили престъпление. Тогава обаче системата в Норвегия не беше достатъчно зряла за такива алтернативни мерки.


След напускането на министъра, тя вече беше посяла нейните идеи и в крайна сметка мисленето на политиците след нея беше променено и те възприеха всички нейни идеи. Днес почти всяко нейно предложение се прилага.


Ситуцията с мигрантската криза отразява ли се на вашата работа. Имате ли случаи, свързани с бежанци?


Телум: Все още не сме се занимавали с подобни случаи, но ги очакваме. За съжаление, има данни, че граждани стават все по-агресивни в отношението си към мигрантите. Започват да се страхуват, че те ще им вземат работата, жените. Норвежката система е основана на идеята, че всички си имаме доверие, че се доверяваме на институциите. Някои дори ни определят като наивни.


Тук е точно обратното. Почти никой не вярва на никого.


Телум: Ние също така вярваме много в съдебната система.


Тук близо 90 % не вярват на съда. И идеята за наказанието е, че извършителят трябва да страда, той няма право на втори шанс...


Хамерфийлд: Основата на възстановителното правосъдие, е че всеки може да получи втори шанс. Ако не се вярва в това, няма как да се прилага нито медиацията, нито възстановителното правосъдие.


Имате ли някакви наблюдения от ситуацията в България?


Телум: Адвокатите и съдиите, с които се срещнахме бяха много ентусиазирани и позитивни. Но те са много специална група. Те са много по устремени да знаят, отколкото ние, когато започнахме нашето обучение


Хамерфийлд: Срещнахме млади, умни и гладни за знания хора.


Телум: Да. Но ни казаха, че няма да е лесно, нещата да станат практика.


Хамерфийлд: Нашата роля не е да критикуваме системата. Не я познаваме. Но всяка държава трябва да ползва повече медиация. Защото ние виждаме резултатите. Това е добра възможност за обществото да израстне.


Казахте, че все повече хората се ожесточават срещу бежанците. Имате ли случаи на реч на омразата или на престъпление от омраза, основана на такъв признак.


Телум: Все още не.


Хамерфийлд: Имали сме расистки случаи. Както и на такива от центровете за приемане на бежанците.


Телум: Все още нямаме конкретни случаи на противопоставяне между норвежци и бежанци, но за съжаление, ги очакваме. Защото, както казах, все повече норвежците се ядосват на мигрантите. Защото обикновените граждани плащат данъци и виждат как парите отиват към бежанците. Някаква част от норвежкото обществото мисли и говори по този начин, но все още не е имало реални конфронтации. Може би няма и да има. Но сме нащрек и сме наясно, че такава опасност има. И работим по това да го предотвратим.


Как?


Телум: Не само ние, също така, но и полицията. Към всеки приемен център за бежанци има образователна програма. Полицаите и ние говорим с мигрантите, но и с хората в дадена общност за конфликтите, за това как да говорят помежду си и например какво е позволено в Норвегия.


Каква е ролята на възстановителното правосъдие в тези времена на повишена терористична опасност?


Телум: Възстановителното правосъдие има роля, разбира се. В Норвегия предпочитаме да мислим в посока как да включим всички. Защото, когато става дума за тероризъм, той се разраства, заради хора, които се чувстват аутсайдери и неприети. Но това е трудна работа.


Хамерфийлд: Полицаите обръщат специално внимание на младите. Така че те да не се окажат изолирани и да бъдат привлечени от по-особена среда.


Казахте, че сте към Министерството на правосъдието. Имате ли самостоятелен бюджет?


Телум: Имаме собствен бюджет. Но медиаторите получават символично заплащане за работата, която извършват. Но всъщност най-доброто заплащане, и това с Мона, сме го изпитали е удовлетворението след добра медиация. Това задоволително чувство може да се получи в близо 80 % от случаите. След тях си като замаян.


Колко време отнема, за да се случи една добра медиация - страните да се разберат?


Телум: Забравих да спомена, че е безплатно за страните. Иначе е доста бързо - когато получим случай от прокуратурата, го регистрираме още същият ден или най-късно на следващия ден. И после го пращаме към медиаторите и те трябва да се свържат със страните в рамките на една седмица. Като срещата обикновено се насрочва в рамките на две или три седмици. Бързо е и това е един от основните ни принципи - да има бърза реакция. Приоритет са ни най-младите - на 18 или под тази възраст.


Повечето случаи, с които се занимаваме са такива, за които се предвижда глоба. Но българската и норвежката система са много различни и има много нарушения, за които се предвижда административно наказание.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK