Проф. д-р Иван Митов: Чуждестранните студенти дават финансова свобода за развитие на Медицинския университет

Проф. д-р Иван Митов: Чуждестранните студенти дават финансова свобода за развитие на Медицинския университет

© Десислава Николова



Член-кореспондент проф. д-р Иван Митов, дмн, е зам-декан и ръководител на катедрата по микробиология на Медицинския факултет на Медицинския университет – София през последните осем години. Сега е единият от двамата кандидати за декан на Медицинския факултет в университета, чийто избор предстои тази седмица. "Дневник" разговаря с него преди Общото събрание.


Проф. Митов, защо решихте да се кандидатирате за декан?


- Опитът, който съм придобил в органите на управление на факултета, в значителна степен и на университета, ми дава увереност, че мога да се справя като бъдещ декан на Медицинския факултет. Познавам в детайли работата на факултета и проблемите, които остават за решаване.




През последните два мандата, през които съм в деканата, в синхрон с ръководството на университета бяха постигнати много добри резултати. Увеличихме броя на студентите, на които преподаваме на английски език – от 400, които заварихме, до 2000 в Медицинския университет. С толкова голям брой чуждестранни студенти, получихме и финансовата свобода да увеличим приблизително три пъти доходите на преподавателите във факултета, които, както е известно, не бяха големи. Инвестирахме в съвременни условия за обучение на студентите и обновихме общежитията, обновяваме учебните зали в университетските болници, инвестираме в наука и в по-добри условия за работа в университетските болници, започнахме мащабна програма за обновяване на базата.


Увеличихме значително не само заплатите на преподавателите, но и хонорарите на преподавателите, които преподават на английски език. В момента изплащаме 70 лева за един час лекция и 30 лева за практически занятия, което мотивира колегите.


Преподавателите в Университета са 840 в момента във всички 44 катедри и клинични центрове. Ние сме факултетът с най-голям брой преподаватели, локализирани в 13 университетски болници. Моите идеи са да продължим да увеличаваме заплащането на преподавателите и да създаваме по-добри условия за обучение на студентите и специализантите, за научна работа. Амбицията ми е да увеличим доходите на клиничните преподаватели в лечебните заведения до 50% от средната заплата за университета, а не една четвърт, както е в момента.


Продължава ли Медицинският университет и съответно – медицинският факултет, да бъде най-желаното учебно заведение в България, с най-много кандидат-студенти за едно място?


- Да, така е. Конкуренцията е около 4-5 души за едно място. Законът ни позволява, освен по държавна поръчка, да приемаме за платено обучение и студенти, които са положили успешно изпитите. Те плащат такса, равностойна на държавната субсидия за един студент, която е 6000-7000 лева, осреднено за четирите факултета на университета. Годишната ни такса за обучение е 900 лв., не сме я променяли от 8 години.


Основните приходи на университета, които ни позволяват да се развиваме, идват от чуждестранните студенти.


Преди няколко години имахме голям наплив от южните ни съседки, но сега повечето студенти са от европейските страни, от Северна Америка, вчера изпитвах например студент от Австралия. Качеството на обучение е високо, а имаме и подобрение в качеството на студентите. Както знаете, ние сме първият български университет, който организира изнесено обучение в другите европейски страни. Първоначално бяхме в Кипър, след това в Швейцария , а от тази година – в Кьолн, Германия и в Италия. Студентите ни провеждат базовото си обучение през първите две години там, а след това пристигат да проведат клиничното си обучение в България.


Установихме, че някои университети от източноевропейски страни сключват договор с болници в Германия, за да могат студентите им да продължат да се обучават там. Това е един от стремежите ни в следващите години.


Изнесеното обучение повиши рейтинга на университета ни с 500 места и сега в световен план сме на 1033 място, основно заради медицинския факултет и смятам да продължим да се развиваме. Смятам, че основната задача на бъдещия декан е да продължи и укрепи тази положителна тенденция на развитие. Имаме голям наплив от желаещи да следват чуждестранни студенти, което вече ни дава възможност да въведем система на подбор и да не приемаме всеки, който има желание да учи при нас.


Разочаровали сте се от част от чуждестранните студенти ли?


- Определено преподавателите са притеснени. Имахме студенти, които имаха проблем не само с английския език, но и с гимназиалното образование. Затова, като всеки университет по света, от есента е добре да правим подбор по диплома и знание на езика. Смятаме, обаче, да продължим да разширяваме присъствието си и да привличаме качествени студенти.


Възможността да обучаваме чуждестранни студенти ни постави още по-устойчиво на картата на световните медицински университети. Освен това така университетът е сравнително самостоятелен и не разчита само на държавните субсидии.


Почти всичко правим със собствени средства. Всяка година увеличаваме заплатите на преподавателите средно с 8-10%, независимо дали пълните заплати на основен трудов договор на преподавателите във факултета или тези на преподавателите в клиниките. Четирикратно през годината премираме преподавателите. Със собствени средства и по европейиски програми се извършиха огромни ремонти през последните осем години. Аз съм и ръководител на Предклиничния университетски център. Той беше построен някъде 1973-74 г. и оттогава почти нищо в него не се беше променило. Сега този център, където е сградата, в която се провеждат занятията по предклиничните и някои лечебно-диагностични дисциплини, е напълно обновена, обновихме и ремонтирахме аудитории, учебни зали Александровска болница, в Педиатрията, започва в Майчин дом и други. Смятам, че трябва да продължа с това да приведем в благоприятен вид всички учебни зали и аудитории и в УМБАЛ "Александровска", УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ", СМБАЛ "Белодробни болести" и във всички останали университетски болници, в които се обучават наши студенти.


Тези значителни средства ни позволяват да подпомагаме университетските болници със закупуване на лечебно-диагностична апаратура, компютри, програми, пособия за учебна работа, напр. фантоми за обучението по анатомия, спешна медицина, анестезиология и т.н. Само за последните четири години сме вложили 16 млн. лв. в университетските болници, за да осъвременяваме възможностите на лекарите там да лекуват съобразно световните стандарти. Знаете, че бюджетите на болниците са лимитирани и те не могат да си позволят големи инвестиции. Така, обаче, подпомагаме не само лечебния процес, но студентите и специализантите се запознават с тази апаратура и с новите методи на работа. Разбира се, смятам този процес да продължи и занапред и ще влагаме повече средства в клиничните звена.


Започва строежът на адинистративно-учебния ни комплекс на МУ-София. В него ще се разположат Ректората и Деканата на Медицинския факултет, ще разполагаме с аула с 800 места, много нови аудитории и учебни зали, столова и спортни съоръжения. Ще продължи ремонта на студентските ни общежития.


Имате ли проблем с мотивацията на преподавателите, достатъчно ли са?


- Мога да кажа, че огромното болшинство от преподавателите са изключително мотивирани. Това е традиция във Факултета и тя се предава в поколенията. Разбира се, върху мотивацията ни оказват влияние законовите разпоредби, нормативната база, особено в клиниките, където основната дейност е лечебната, а сред това идва и преподавателската. Преподавателите са задължени да водят и научна работа, да се развиват като преподаватели, а в същото време разпоредбите, които налагат Закона за лечебните заведения, здравната каса, наредбите на министерството дебалансират много труда им.

Проф. д-р Иван Митов: Чуждестранните студенти дават финансова свобода за развитие на Медицинския университет

© Десислава Николова


Проблемът с преподавателите дойде от пререгистрирането на университетските болници като търговски дружества и това доведе до разделение на преподавателите. Тези от катедрите по специалностите в базовото обучение, останаха на трудов договор към Деканата. Онези в университетските болници, трябваше да подпишат с ректора втори трудов договор, за да се запази техният статут на преподаватели - асистент, доцент, професор. Не беше избран друг вариант, а в момента този втори трудов договор за преподаване представлява една четвърт от средната работна заплата за съответното звание. Може би половината от преподавателската дейност, освен обучението на студентите, е свързана със следдипломното обучение.


Обучаваме около 3100 лекари, които специализират в страната. Ние сме единственият медицински факултет, който признава това обучение като учебна натовареност на преподавателите, в останалите медицински факултети, считат за учебна натовареност само преподаването на студенти. Ние имаме национално отговорна задача в обучението на лекарите в страната. Моето предложение е да се увеличи заплащането на преподавателите в клиниките допълнително.


В разговор с проф. Вихра Миланова неотдавна стана въпрос, че с промените в наредбите за специализация и докторантурите се получава вакуум в обучението на бъдещи преподаватели, тъй като не е разрешено едновременно да се прави докторантура и да се специализира.


До неотдавна специализантите трябваше да плащат 180 лв. на месец, за да бъдат обучавани. Срещу това имаше големи протести. За да се избегне това конфузно положение от Министерството на здравеопазването задължи с Наредба 1 лечебните заведения да назначават специализиращите на основен трудов договор с минимум две минимални работни заплати.


Сега лекарите могат да специализират в много по-широк кръг общински, областни и частни болници, а не само в акредитирани лечебни бази, лечебни заведения, национални центрове и университетските болници. Така те идват само на задължителни курсове при нас. Тези курсове, обаче, са много малки по обем и време, а не навсякъде има достатъчно добри специалисти, които да обучават специализантите и си представете какво качество на обучение ще получат бъдещите специалисти. Трябва да се помисли за това специализантите да прекарват в университетските бази, където са специалистите, които обучават, повече време.


Тази наредба се отрази много зле на университетите, тъй като тя изисква асистентите и докторантите да не могат едновременно с работата си като такива да специализират. Сегашната наредба изисква завършилите лекари първо да бъдат назначени на основен трудов договор като специализанти, да специализират 4-5 години, а едва след това да участват в конкурс за асистент, докторант.


Представете си нашето обучение е шест години, след това специализация и въпросът е дали тези лекари въобще ще имат желание да се захванат след това с преподавателска и с научна работа. Ръководството на Медицинския университет и факултета инициирахме срещи в парламентарната здравна комисия, като идеята е да се възвърне възможността докторанти и асистенти успоредно да могат да специализират. В момента на нашите конкурси се явява по един човек, ако изобщо се яви, дори и в най-привлекателните специалности.


Другият ни проблем е в Закона за развитие на академичния състав. Според него асистентите в рамките на четири години трябва да защитят дисертация, независимо дали са асистенти в медицинските, биологическите или техническите университети, където една дисертация се прави с много експерименти, събиране на материал, наблюдение и лечение на болни.


Оказва се, че е невъзможно за един асистент, който има ежедневна преподавателска работа и лечебна работа в малкото си останало време да подготви дисертация. По този текст започнаха да освобождават асистенти и това е голям проблем. Ние се опитваме да ги запазим като хонорувани преподаватели, за да запазим техния опит.


Смятаме, че срокът на докторантурата за медицинските университети трябва да се удължи или това изискване за асистентите да отпадне. Имаме отлични преподаватели, отлични лекари, които трябва да освободим. Защо? В европейските университетски болници практическо обучение на лекарите се води от работещите в тях лекари. Това е едно от техните задължения без да има задължение и срокове за разработване на докторат


Как се развиват учебните програми на Медицинския университет през последните години?


- Това, което направих като декан, отговарящ за учебната част, е да решим въпроса с чуждоезиковото обучение. Причината е, че повечето от нашите български студенти са завъшили езикови гимназии, с много добра езикова подготовка са, а програмата беше такава, че задължаваше всички да учат задължително чужд език – и тези, които знаят, и тези, които не знаят. В момента чуждите езици са свободноизбираеми предмети, като даваме възможност да изучават интензивно учат няколко езика – ако знаят английски, да изберат немски, френски или други, като студентите са разделени на нива в зависимост от познанията си – тези, които имат слаба езикова подготовка, могат да участват в интензивни курсове по съответния език, онези, които са с добра подготовка – да усвояват друг чужд език или да подобрят нивото си.


Въведохме в учебния план като задължителна дисциплина "Медицинска психология", заедно с проф. Вихра Миланова. При нас тази специалност се изучаваше като свободноизбираема в трети курс. От една страна младите лекари наистина трябва да имат по-задълбочени познания как да общуват с пациентите и техните близки. От друга – наши студенти от Германия ни съобщиха, че там специалността се изучава във втори курс и това ни подтикна да направим тази промяна.


Още в началото на деканския ни съвет въведохме обучението по неврохирургия също като задължително.


Подпомагаме и инициативите на студентите. "Асоциацията на студентите- медици в България" всяка година организира научен конгрес, посетен от над 500 участници от огромен брой страни в света, освен от Европа, имаме участници от Северна Америка, Латинска Америка и Африка.


Подпомагаме и Студентския съвет, те също започнаха да организират научен конгрес с много сериозно посещение от чужбина и това е много радостно, защото виждаме, че има млади хора, които активно искат да се занимават с научна работа. Ние им предоставяме възможност да работят в катедрите, помагаме им да пишат, включваме ги в общи проекти, в статии, в конгреси.


Това, с което са известни студентите по медицина, както и специализантите, са огромните като обем и скъпи учебници, които трябва да купуват сами.


- Много се стараем да поддържаме съвременни учебници, по които да се учат студентите. Медицината е една от най-бързоразвиващите се науки. В същото време един качествен нов учебник се пише сравнително дълго, а след това дълго стои проблемът със самото издаване на учебниците, което, както при всяка книга, е много скъпо. Обикновено тиражите са около 1000 броя максимум и се опитваме да осигурим поне една или няколко за библиотеката.


Централна Медицинска библиотека беше напълно обновена, направихме основен ремонт и сега тя поддържа масив от учебници и списание, но тъй като сме в ерата на интернет и по света съществуват огромни бази научни данни, Медицинският университет осигурява абонамент за най-значимите световни издания, списания, интернет-сайтове, което помага изключително много в подготовката и в научната работа на колегите.


Понеже заговорихме за световната мрежа, в момента обсъждаме с катедрите, които биха искали да провеждат web-базирано обучение, да предложат свои материали, лекции, снимков материал и да предоставим тази възможност на интернет-страницата на факултета.


Имаме, обаче, голям проблем с авторските права. Един качествен учебник се пише с години, имаме голям проблем с реализирането им, тъй като много ксероксни фирми препечатват и продават копия, студентите също размножават учебниците. Така или иначе, катедрите ни непрекъснато разработват учебници и ръководства по специалности.


Засягате научната дейност на факултета, как ще продължите да я развивате?


- Научно-изследователската дейност е много сериозно застъпена при нас. Много от катедрите, не само в предклиничната част, където има възможност за повече експериментална работа, но и много клинични катедри публикуват в много сериозни международни списания с импакт фактор, което е наше изискване.


Как подпомагате Вашите преподаватели в това да публикуват, някои списания изискват такси за рецензия и публикация?


- Публикационната активност е свързана с критериите за хабилитиране на нашите преподаватели и за разлика от други университети, Медицинският университет има доста високи критерии за преподавателите, които да се хабилитират като доцент, професор.


В Университета имаме Съвет по медицинска наука, чийто председател съм бил в рамките на два мандата. Всяка година се финансират научни проекти, около 40-50 за Медицинския факултет.


Сумите не са много големи, през тази година са до 5000 лева, но те дават възможност за изпълнение на научни проекти на младите преподаватели, включително и да се заплати такса за публикуване в по-престижно списание, има и списания, които не изискват такси. Постъпват проекти и от фонд "Научни изследвания", акад. Ваньо Митев (бел. ред. – досегашният ректор) спечели много добри проекти и базата е на много добро ниво. Имаме много катедри с добра база, което позволява да се провеждат стойностни изследвания и да се публикува в престижни международни списания.


Това, което предлагам като кандидат за декан, е да увеличим финансирането за научните проекти. Ако имате предвид други стимули, като това, че на някои учени някъде им обещават пари за направени публикации, това никъде не е практика в научната общност. Стимулът е израстването в кариерата.


Програмата "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020 ще даде възможност на стойностните научни институции да финансират научните изследвания с Центрове за върхови постижения и Центрове за компетентност. Кандидатстваме и смятам, че постиженията ни в научната област ще позволят да спечелим. Съвместно със Софийския университет и с други университети, по проекти за тези центрове ще можем да изградим научен институт в Медицинския Университет с място за работа на много желаещи колективи. Както знаете, такива научни институти, които се занимават изключително с научни изследвания, съществуват в университетите по света. В България трябва да преподаваш, за да имаш възможност да правиш наука и смятам, че това ще внесе ново качество във водещите български университети.


Разбира се, смятам да продължа досегашната ни работа в посока на това да инвестираме собствени средства не само в лечебно-диагностична апаратура, която намира приложение и за научните ни изследвания.


Член-кореспондент проф. д-р Иван Митов, дмн, е заместник-декан по учебната дейност на Медицинския факултет на Медицинския университет – София през последните осем години. Пети мандат е ръководител на Катедрата по медицинска микробиология в Медицинския университет. През цялото време е избиран за член на Академичния съвет на университета и Факултетния съвет на Медицинския факултет.


Завършил е Медицинска академия - София през 1976 г. Първоначално е бил специалист в Института по микробиология на БАН, а след 1979 е постъпил в Катедрата по микробиология при Медицинския Факултет към МУ – София, която оглавява от 2000 година. Освен в България е специализирал в "Макс Планк институт по имунобиология" в Германия. Преподава на студенти-медици, стоматолози и фармацевти, както и на студенти по медицина на английски език и в курсовете по следдипломно обучени на лекари и биолози. Има 230 научни публикации, 90 публикации в международни списания с импакт фактор, общият му импакт фактор е над 220, а цитиранията – над 1600. Има 11 изобретения и патенти, автор е на шест учебника. Член е на редколегии на родни и международни научни списания.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Дедо Либен
    Дедо Либен
    Рейтинг: 1281 Любопитно

    При комунизъма братските партии изпращаха свои студенти да учат къде ли не. Имах случай по физика с първокурсник от Афганистан, който ме попита: "Другар, ти каза 1/2, а писа на дъска 0,5?" Освен това, от гръцката азбука - алфа, бета, гама и т.н., който се използват във физиката хабер намаха - и завършиха. Други - индийци, бангладешци, нигерийци, завършили в английски школа, нямахА никакви проблеми, освен езиковите! С един от Бенин се видяхме на научна конференция в Амстердам и ми се похвали, че е зам. министър по Екологията в държавата си!

  2. 2 Профил на tokkay
    tokkay
    Рейтинг: 708 Неутрално

    най-страшното е, че част от тези платени студенти попадат в нашите болници и ни свирят края на мача.

    No Pain No Gain
  3. 3 Профил на tokkay
    tokkay
    Рейтинг: 708 Неутрално

    До коментар [#1] от "Дедо Либен":

    Бях близък с момче от Бенин. Учеше във ВИАС. Казваше, че баща му е министър. Това момче беше отличен студент, решаваше задачите и курсовите на стотици негри и араби, че и на българи, правеше им множество огромни чертежи срещу скромно заплащане.

    No Pain No Gain
  4. 4 Профил на mr. wonderworld.
    mr. wonderworld.
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Какъв процент от завършващите Медицинския факултет на СУ остават в България?

    In my Wonderworld each sleeping vision is so real.
  5. 5 Профил на djb95
    djb95
    Рейтинг: 541 Неутрално

    До коментар [#4] от "mr. wonderworld.":
    10. Още от сега 50 % от студентите са наясно къде , в коя държава искат да отидат. Всичко казано от проф. Митов е една глазура. Нищо повече.Проблемът с преподавателите е огромен. Със стари разбирания и методи на преподаване . На изпити се държат едва ли не светът свършва с тяхната дисциплина. формално водене на упражнения. Никаква системност в семестриалната подготовка. Няма материали по анатомия. Асистентите закъсняват.Мотат се. Никаква мултимедия. Слаба езикова подготовка на преподавателите ...................

  6. 6 Профил на pivoley
    pivoley
    Рейтинг: 450 Неутрално

    В момента най-големият проблем в здравеопазването е огромното участие на държавата в тази система. НЗОК е абсолютен монополист и по този начин не позволява изграждането на такава система, при която лекарите да се възнаграждават според квалификацията, уменията и положените усилия. Защо аз да не мога да внасям здравните си осигуровки в друга здравна каса, която да се конкурира с НЗОК, като по този начин ще се повишат критериите и изискванията към лечебните заведения.

    Pivoley
  7. 7 Профил на bobhunter
    bobhunter
    Рейтинг: 775 Неутрално

    Преподаването по медицина трябва да се извършва само, единствено на английски език по американски стандарти. Ако всеки завършил медицина в България в края на обучението бъде задължен да положи американските тестове при дипломирането си, то броят на чуждестранните студенти ще нарасне още повече , а качество на обучението ще се подобри рязко. Иначе всеки може да си учи каквито си желае други чужди езици. Воденето на медицинската документация също трябва да бъде на английски език. Английският език по една или друга причина се е наложил като световен език, а общуването между лекарите е от изключителна важност. Не само да си говорят на един език, но и на един общ медицински език. В България един лекар ти казва едно, друг друго. Това е абсурдно невъзможно, ако са преминали през ситото на американската система. Всички, ако учат по една програма, трябва да говорят по един и същ начин.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK