Д-р Димитър Беров, океанолог: Екосистемите в Черно море са се променили тотално за последните 40 години

Д-р Димитър Беров, океанолог: Екосистемите в Черно море са се променили тотално за последните 40 години

© личен архив



Д-р Димитър Беров от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН работи в Лабораторията за морска екология, която е базирана в Созопол, но покрива цялотo крайбрежие на Черноморието. Беров изследва състоянието на крайбрежните екосистеми, а основната му работа е свързана с влиянието на различните човешки дейности, замърсяването върху крайбрежните екосистеми, включително и състоянието на водите. Основно се занимава с живите организми по морското дъно, а специалността му е бентосна екология.


Работата му налага да е много добре запознат с повечето от мониторинговите програми на държавните агенции и отговорни институции, свързани с контрола на качеството и екологичното състояние на крайбрежните водите.


Контролират ли се нивата на замърсяване на водите по нашето крайбрежие?




– През последните години се прави много в посока мониторинг и контрол на морските води, защото България е поела доста задължения по европейски директиви в българското законодателство за контрол и мониторинг (напр. Рамкова директива за водите, Рамкова директива за морската стратегия). Те са много ценни и полезни като информация. Проблемът е, че не стигат до широката публика. Няма един сайт, в който човек да може да влезе и да се ориентира.


Всяка година се прави един екологичен мониторинг на крайбрежните води по определени показатели – химични и биологични, и се оценява екологичното състояние. Използва се и като инструмент за оценка какво се случва по крайбрежието. Извършва се от Басейновите дирекции и институтите на БАН.


Не са ли длъжни отговорните институции да информират гражданите какви са ежедневните или седмичните резултати от тези мониторинги?


– Информацията се публикува на сайтовете на Басейновите дирекции и е много ценна, но е в големи доклади, където обикновените хора не могат да се ориентират. По-скоро тази информация не е подредена в един сайт, в който да може лесно да се ориентира всеки какво се случва в момента.


Как може тази информация да стигне до хората, които засяга?


– Идеята на индексите за оценка на екологичното състояние е да има проста скала – от 0 до 10 например, която всеки да може да разбере. Различните показатели да са в различни цветове, за да може всеки неспециалист да се ориентира, когато става дума за конкретни проблеми, свързани със зони за замърсяване от отпадни води от индустрията, от земеделието, от цъфтежа на водорасли (т.нар. планктон) или с други проблеми на крайбрежните екосистеми.


Какво е важно да знаем от тези мониторингови доклади?


– Това е много ценна информация, която дава обща представа. Например, че във вътрешните Бургаски и Варненски заливи морето не в добро екологично състояние и често не става за къпане. Заради концентрирани човешки дейности и индустрии, земеделие, отпадни води.


Далеч от големите градове състоянието е значително по-добро. Например на юг от Созопол, Северното Черноморие – от Калиакра почти до Румъния, между Варна и Бургас също е чисто, става дума за участъка Карадере - Иракли, където почти няма градове.


Какво е замърсяването при Бургас и Варна?


– Комплексно е. Бактериалното замърсяване например е свързано конкретно изследване на водите за къпане, има наредба, съобразена с европейски норми за качеството на водите за къпане. За да са безопасни водите за къпане от хората, се мерят определени показатели и няколко бактерии – като чревни ентерококи, ешерихия коли и други подобни, които се съдържат в отпадни, фекални води от канализацията и могат да предизвикат остри стомашно-чревни инфекции.


Това замърсяване се случва през летните месеци там, където няма пречиствателни станции, а това е масов проблем по черноморските градове. (мониторинг на бактриални индекси във водите за къпане у нас се прави от РЗИ-Варна и се публикува информация за качеството на водите за къпане; както и от РЗИ-Бургас, които също са длъжни да качват актуални данни на сайта си.
Полезна е и интерактивната карта на ЕЕА с данни за всичките ни плажове за миналата година, бел.ред.)


Друг проблем са нерегламентираните зауствания в речни корита и дерета, които при по-интензивни дъждове преливат и изтичат на плажа, както се случи сега във Варна.


При опасност от подобни бактериални замърсявания през активния туристически сезон мониторинг и замервания на водите трябва да се правят и се правят всяка седмица на всички плажове, където има концесионери.


Тези данни се публикуват онлайн от регионалните здравни инспекции, но не се обновяват често. Идеята е да излиза навреме. Когато има проблем, веднага го обявява и затварят плажа.


Какви са впечатленията ви за общата картина по плажовете по българското Черноморие?


– Ако човек прегледа събираните през годините данни, вижда, че повечето български плажове са доста чисти и няма сериозни замърсявания. С изключение на някои градски плажове през август месец, когато е най-активният туристически летен сезон.


Проблем има на тези места, където няма пречиствателни станции и водите изтичат през канали на плажовете. Информация къде има вече изградени пречиствателни станции и канализации, колко замърсяване се втича като количество в морето като азот, фосфор, органични замърсители се публикува в годишните доклади на Басейновите дирекции, има и карти с обяснения.


Това замърсяване с отпадни води е сериозен проблем?


– Въпросът е, че това са локални проблеми, на конкретно място и конкретен канал. От тази година в Созопол например има новоизградена пречиствателна станция, в която ще се събират всички води от Созопол, Черноморец и наоколо и ще се пречистват и заустват навътре в открито море. Само до миналата година всички тези води се изливаха в Созополския залив до пристанището и оттам това замърсяване се разреждаше в морето, това се случваше от много отдавна – откакто има канализация в Созопол, изследвали сме го още през 80-те години, когато замърсяването на водите на Черно море е било много по-тежко.


Този тип замърсяване от отпадни води се разпространява на половин - един километър след канала и след това всички измервани параметри са в рамките на нормалното. Живите организми в морето успяват да се справят със замърсяването. По-конкретно става дума за бактериални съобщества, които успяват да разградят замърсяването, всичко, което цъфти, се утаява на дъното, където се консумира от дънните организми. Морските треви и водорасли също играят важна роля, приемайки разтворените азотни и фосфорни съединения, както и черните миди митилус, които улавят частици органична материя и фитопланктон и ги използват за храна. Това ни засяга пряко като туристи, които се къпят в тези води.


Какви други проблеми има в Черно море, за които трябва да знаем?


– Има много проблеми и те са свързани с общото състояние на екосистемите в Черно море, които през последните 30-40 години са тотално променени спрямо това, което е било преди 70-те години на 20 век. Има един тотален срив в състоянието, състава и структурата на морските води.


На какво се дължи тази тотална промяна на екосистемата на Черно море?


– Комплексни са причините, но най-вече се дължи на постоянно и продължително замърсяване на водите. Основен движещ фактор е замърсяването от река Дунав, която се влива в Черно море. Най-вече замърсяване с азот и фосфор – неорганичните торове, използвани масово в земеделието и от отпадните води в градовете. Защото до 80-те години е имало много развита индустрия и интензивно земеделие по целия водосбор на Дунава. Замърсяването е било 3-4 пъти по-високо от преди 70-те години.


В момента какво е нивото на това замърсяване?


– В момента е драстично спаднало. Има и повече пречистване и повече контрол, но, общо взето, в края на 80-те години е било най-силно замърсяването.


Трябва да кажем, че същото се отнася и за северното крайбрежие на Черно море заради речните басейни от Украйна и Русия, които също много замърсяват морските води.


Тези замърсявания не се ли контролират чрез международни конвенции между черноморските държави?


– Заради сериозното влошаване на екологичното състояние на Черно море шестте черноморски държави – България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна – подписват през 1992 г. в Букурещ Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване – казва се Букурещка конвенция и съдържа куп разписания, мерки и обещания как трябва да се грижим за ресурсите, чистота на морските води, справяне със замърсяването, но ангажиментите са пожелателни по-скоро.


Основният проблем е, че България и Румъния като членове на Европейския съюз сме обвързани със строги задължения и високи задължения, свързани например с редовния мониторинг на състоянието на водите. Но Русия, Украйна, Турция особено нямат такива задължения.


Друг проблем, който е сериозен, е преексплоатацията на ресурсите на Черно море, най-вече рибните популации. До 80-те години в Черно море е имало много активен индустриален риболов. Навремето е имало големи количества рибен ресурс в Черно море, от който в момента са останали единствено дребни видове като цацата. Скумрията например е напълно изчезнала.


Д-р Димитър Беров, океанолог: Екосистемите в Черно море са се променили тотално за последните 40 години

© Димитър Беров, личен архив


Възможно ли е в момента да се възстанови нарушеният баланс на Черно море, или има вече безвъзвратно нарушени екосистеми?


– По-скоро става дума за един теоретичен спор в екологията – какво се случва с една екосистема, след като балансът й е нарушен, дали може да се възстанови предишното й състояние, или преминава към ново и различно стабилно състояние. В случая с Черно море е по-скоро вторият сценарий – морето не е такова, каквото е било преди 30 - 40 години. Там, където е имало силно замърсяване, екосистемата не е успяла да се възстанови.


Другият голям проблем са инвазивните организми в Черно море. Най-емблематичният пример са дънните рапани, които са унищожили основния биологичен филтър на замърсяването в нашето море – черната мида. Рапанът няма естествен враг в морето, храни се с всички безгръбначни по дъното и за 50 години е успял да ги унищожи поголовно.


Има обаче няколко вида ктенофори – като медузи са на вид, но микроскопични – пак са инвазивни, от Атлантическия океан са навлезли, те са филтратори и се хранят с всичко от водния стълб, основно с планктон и ларви на риби, а нямат естествен враг. През 80-те години, когато те навлизат в Черно море, е имало голяма експанзия на този вид и са доминирали биомасата на Черно море и са нанесли доста големи поражения на популацията на рибите, защото са унищожили ларвите им, както и храната им. Цялото море се е повлияло от това.


Може ли да се каже коя част на Черноморското ни крайбрежие е по-чисто или по-замърсено – Южното или Северното например?


– Много е трудно да се сравняват Южното и Северното Черноморие. Това не може да се измери с показател за концентрация на някакво вещество. Най-добрият показател е състоянието на екосистемите по крайбрежието. Това, което аз изследвам, е състоянието на водораслите и растения по крайбрежната зона, те са там постоянно и се развиват от година на година като популации и когато има замърсяване, си променят видовия състав, количествата и разпространението и това е много добър показател дългогодишно на това място. Всъщност на базата на тези оценки ние много точно можем да кажем какво е дългогодишното състояние и тенденции там.


Какви са тенденциите?


– Като цяло тенденциите са стабилни. В Бургаския и Варненския залив има нарушено екологично състояние, а с отдалечаването от вътрешността на тези заливи екологичното състояние се подобрява. Когато говорим за екосистеми - биоразнообразие и добро състояние - имаме по Южното Черноморие, по крайбрежието на Странджа планина и Маслен нос, от Ропотамо до Китен. Ако говорим за ценни естествени екосистеми, подходящи за опазване, именно това са местата. Има и на север такива зони – района около Калиакра, Тюленово – в тези райони са обявени и първите големи морски защитени територии в България, част от "Натура 2000" мрежата на страната ни. Засега те съществуват основно само "на хартия", но се надявам някой ден да започнат да функционират като истински морски паркове.


Ако наистина се спазват предписанията за защитата на тези "Натура" зони, ще се подобрят драстично нещата със състоянието на морето.

Коментари (24)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Bai nik
    Bai nik
    Рейтинг: 2300 Неутрално

    там дето няма хотели да сипят л - та си във водата ,всичко е ок ,водите са перфектни и бистри ,там дето има в радиус 2 км отходни води в морето нещата са много зле ,всички ги знаем къде са ,само органите дето трябва да контролират и глобяват не ги откриват ,тоест откриват ги ,ама си работят за джоб .

  2. 2 Профил на deepblue
    deepblue
    Рейтинг: 1181 Неутрално

    С две думи БАН.


    Д-р Димитър Беров от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН

    След всички решения които сте взели през живота си ,сте решили да ми прочетете коментара.
  3. 3 Профил на alextan
    alextan
    Рейтинг: 525 Неутрално

    Да ви попитам нещо - спомняте ли си как преди 25г. миришеше морската вода? Бях дете и оожавах тази миризма, през остатъка от годината си изкарвах детската надуваема лодка и поясите и си ги миришех с удоволствие. След 1994 със сигурност вече водата няма този прекрасен свеж мирис - прилича на водата в язовир + скапани водорасли.

  4. 4 Профил на Georgi Yordanov
    Georgi Yordanov
    Рейтинг: 698 Неутрално

    Като цяло - нещата са стабилни, но стабилно влошаващи се ...
    Жалко, лошо, страшно дори ...

    Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще!
  5. 5 Профил на sasoss
    sasoss
    Рейтинг: 586 Неутрално

    [quote#3:"alextan"]спомняте ли си как преди 25г. миришеше морската вода[/quote]
    Как? На водорасли, може би?
    А спомняш ли как преди 25 години все по-рано идваше цъфтежа на планктона?

  6. 6 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 896 Разстроено

    Спомням си морето в началото на 60-те. Чисто като сълза, много риба, скариди, миди... Оттогава доста вода изтече и май го превърна в блато.

  7. 7 Профил на volarok
    volarok
    Рейтинг: 2260 Неутрално

    Рапаните и медузите изядоха мидите и рибата. Това е.

  8. 8 Профил на cintaksis
    cintaksis
    Рейтинг: 233 Неутрално

    Обичам животните и рибите, но крайно време е еколози, зелени и други природозащитници да възприемат факта, че природата се променя с нас. Простото механично подобряване на природата няма как да стане, без да се променим ние. Ние бяхме различни 40 преди години и природата беше. Но всеки иска нова кола, нов телефон, нов дом и нови т.н.....резултата няма как да не е налице.

  9. 9 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5945 Неутрално

    Като хлапе имам смътен спомен от черноморската скумрия, която купуваше баща ми. Беше великолепна...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  10. 10 Профил на 100 Рублей за Доллар
    100 Рублей за Доллар
    Рейтинг: 1148 Весело

    [quote#3:"alextan"] спомняте ли си как преди 25г. миришеше морската вода?[/quote]

    Нефтохима миришеше по-силно

    Жуеш нагло ть1 хамон... Ах, как видно что шпион...!
  11. 11 Профил на Stavrogin
    Stavrogin
    Рейтинг: 796 Неутрално

    оставам с впечатление че големите поразии са свършени преди 1989

    Отишло едно джудже при Веско Маринов за автограф и му казало: „Г-н Маринов, пораснах с вашите песни“.
  12. 12 Профил на Лудколю Деликолев
    Лудколю Деликолев
    Рейтинг: 849 Неутрално

    Като цяло правилни изводи, въпреки, че не са "мейнстрийм" - екосистемите са много по-чувствителни към инвазивни видове, отколкото към замърсявания.

  13. 13 Профил на pariah
    pariah
    Рейтинг: 1404 Неутрално

    Това за липсващите скумрия и черни миди е най-тъпото...

    - A witty saying proves nothing. Voltaire
  14. 14 Профил на todor6104
    todor6104
    Рейтинг: 233 Неутрално

    В събота опитахме да направим един плаж до буната на Аркутино. Изгони ни силна миризма на канал, а вятъра духаше откъм морето. Жалко за един от най-хубавите плажове на морето.

  15. 15 Профил на inspektora
    inspektora
    Рейтинг: 258 Гневно

    До коментар [#3] от "alextan":

    Спомням си как редовно на плажа си омазвахме краката с мазут. Това си спомням. Спомням си и цвета на Белославското езеро, където се изливаха непречистените отпадни води от Девня и после стигаха до морето - цветът беше отровно зелен с пяна! Спомням си и изпражненията на южния плаж до вълнолома на Варна, където редовно преливаше пречиствателната станция. Да, и нямаше кой да казва кой плаж е замърсен и т.н. Всичко беше светъл социализъм! Амин.

  16. 16 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3073 Неутрално

    До коментар [#15] от "inspektora":

    Имаше едни черни мазутни топчета по пясъка.После търкаш докато си свалиш кожата.

  17. 17 Профил на inspektora
    inspektora
    Рейтинг: 258 Неутрално

    До коментар [#16] от "hodounski":

    Само с разредител за боя или бензин се сваля.

  18. 18 Профил на basilicum
    basilicum
    Рейтинг: 539 Неутрално

    тотално? по-подходяща българска дума не можахте ли да намерите? или просто дотам ви се простира речника?

  19. 19 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 1443 Неутрално

    Не намерих нищо да сероводородната граница. Някога беше на дълбочина 200 метра. После взе да се покачва в резултат на замърсяването и сега напредва към шелфа. Когато достигне шелфа , ще отслужим панахида за Черно море.

  20. 20 Профил на Oggie Petkov
    Oggie Petkov
    Рейтинг: 585 Неутрално

    До коментар [#15] от "inspektora":

    От коментара ви се разбира, че сте варненец, но освен изброеното имаше много добри неща, които няма да се върнат. Можеше да се берат миди след Рибарския плаж(преди голямата химия), можеше да настъпиш писия на пясъка, докато се къпеш. Можеше да ловиш скариди на много места, за раци да не говорим. Вярно е че соца уби всичко това, но какво ли не уби.

  21. 21 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 2627 Неутрално

    Фекалиите не увреждат екосистемата, напротив охранват рибата. Опасни са за хората, ако носят зараза. Химикалите обаче са опасни. Чувал съм, че токсините от нефтени отпадъци са изключително опасни. Унищожават всичко живо. В статията нищо не се казва за това. Мидите наистина изчезнаха. В местата където ги имаше, сега дъното е покрито с гнилост и мирише на гнило.

  22. 22 Профил на pag
    pag
    Рейтинг: 999 Весело

    [quote#15:"inspektora"]Спомням си и изпражненията на южния плаж до вълнолома [/quote]

    Мдаа, събудихте в мен детски спомен от същото място - лайно, плуващо между щастливо къпещите се социалистически труженици.
    Беше 1971 или 1972 година......

    Знанието е сила, информацията - власт
  23. 23 Профил на gosho3
    gosho3
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Много добра статия от умен човек.
    Онова което казва индиректно е че трябва да се платят едни 30 - 40 000 лева годишно, да се създаде един сайт (цена не повече от 4 000) и двама оператори които да обобщават информацията от басейновите дирекции на разбираем език за гражданите. Ами вижте ПКСС (планинска контролно-спасителна служба) например - искате да ходите в планината и хоп, имате информация. Подобно нещо може да се направи и за крайбрежието - нито е сложно, нито е скъпо. Въпрос на функционално мислене.

  24. 24 Профил на SS
    SS
    Рейтинг: 3022 Неутрално

    Човекът го каза ясно - главни фактори са замръсяването и инвазивните видове !





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK