Ксавие Лапер дьо Кабан: Ако нямаме доверие на съдебната ви система, имаме голям проблем

Ксавие Лапер дьо Кабан - посланик на Франция

© Юлия Лазарова

Ксавие Лапер дьо Кабан - посланик на Франция



Ксавие Лапер дьо Кабан приключи тригодишния си мандат като посланик на Френската република в София с реч, която обобщи двустранните отношения и представи виждането му за причините за проблемите на България и нейното управление, правосъдна система и стандарт на живот. Той бе един от най-колоритните и откровени посланици на голяма държава през последните години, с което си спечели и приятели, и остри критици.


Разговаряме с Дьо Кабан часове преди отпътуването му от страната.


Ваше превъзходителство, речи на посланици като вашата в Атлантическия клуб не са нещо уникално, но и не се случват често. Защо решихте да я произнесете и да включите акцент за комунизма, носталгията по него и флиртуването на днешни политици с нея?




- Защото познавам страната ви от четвърт век, а не само от 3 години, откакто съм посланик. Речта ми се основава на дългогодишния ми опит, на това, че съм живял 4 години в България преди да пристигна като посланик. Видях лично как през 90-те години преходът се провали...


"Провал" е доста тежка дума.


- Да, да. Така е. Тежка дума е, но хората, живели в този период сигурно ще се съгласят с мен. Бях тук през 1991-1995 година и малко след това се е случила огромната криза, хиперинфлацията и т.н. Явно е, че част от проблемите в днешна България идват от този провал.


А провалът се дължи на факта, че преходът бе "конфискуван" от хората, които са били на власт преди 1989 г.


Много добре помня, че когато преди 25 години се срещах с хората от бившата комунистическа партия, те казваха: "Тази страница трябва да се затвори". Но президентът Желю Желев казваше "Да, но преди да я затворим, трябва да я прочетем". Но това не се случи и проблемът продължава да съществува и днес.


Знаете, че решенията се взимат от конкретни хора. В речта си не споменахте – вероятно от дипломатичност - нито едно име или партия. Затова тя прозвуча като критика срещу целия български елит.


- Споменах една (Бел.ред. - в речта си посланик Дьо Кабан определи като "скандален жест" това, че "ръководителите на социалистическата партия поставят цветя на паметника на най-отявления диктатор, който страната им е имала от Освобождението насам").


Да, това би могло да се разбира и като критика към елита. Но също така обясних, че според мен, отговорността за това не е на целия елит или на българския народ, а на хората, заели съответни позиции във властта – икономическа, политическа и дори медийна. Те най-често са хората, които не са искали да се говори за отговорностите, за комунизма и какъв е бил този режим.


Освен това знаете, че ако започна с едно конкретно име, след това трябва да изредя още много имена.


Споменахте обикновените хора. Но в безсилието си нещо да променят мнозина българи не просто очакват някой отвън да повлияе на днешното положение, но и обвиняват и Запада, разбирайте и вашата страна, че е двуличен, приема този елит, разговаря с него и носи частична вина за поддържане на статуквото. Доколко състоятелна е подобна теза?


- Политическият елит в България, както е във всяка демократична страна, е избран от народа. Така че политическите елити на Запад, в това число и този в моята страна, не избират с кого да си говорят. Вие ни посочвате "Ето това са нашите политически лидери" и ние работим с тях. Това важи и за другите елити в широкия смисъл на думата – в бизнеса, в парламента, в съдебната система, в медиите.


Това са хора, които са на тези места законно и легитимно според българския закон. Не е наша работа да избираме да си говорим и да работим с този или онзи.


Освен това има неща, които не се казват публично, а на четири очи.


Ксавие Лапер дьо Кабан: Ако нямаме доверие на съдебната ви система, имаме голям проблем

© Юлия Лазарова


Това води към един по-голям въпрос. Какво реално може да постигне един посланик, публично или не, спрямо мрежи, овладели важни части от държавата, банки, бизнес, спорт, ако щете? Нужно ли е някакво преосмисляне на рамките на дипломатичността, когато става дума за посланици на партньорски държави?


- Не съм единственият посланик, казвал ясно подобни неща за проблемите на България в съдебната система или други сектори на живота и това е нормално. Работата на един дипломат е различна в различните държави.


Новото ми назначение е Африка, където вече съм бил, бил съм в Бразилия, сега приключвам мандат в страна от ЕС. На всяко място интересите на моята страна са различни и начините за защитаването им са различни. Работата ми зависи от страната, в която съм изпратен.


Сигурно сте раздразнили някои среди в България. Автоматичната реакция на подобно слово е въпросът "А как би изглеждало в Париж, ако българският посланик във Франция говори в своя реч за "Режима Виши" или за ефекта от колониалните времена в днешната политика на Франция?" Как бихте отговорили като човек с почти 3 десетилетия опит в дипломацията?


- Защо да не го каже? Има посланици на други държави в Париж, които говорят за времената на Виши. Но това е бил режим, наложен от окупационна сила, просъществувал е по-малко от 5 години и е паднал преди повече от 70 години. Последствията от него са изчезнали преди много години.


Да, известно време той не е анализиран подобаващо. Но сега младите хора, включително и аз, като бях ученик, изучават този режим, защо е бил създаден, каква е била политиката му, "ценностите" му, целите му. Идеята е да разберем как е възможно такъв режим да се появи в демократична държава като Франция и какво да се прави, за да не се повтори.


Не казвам, че има риск комунизмът да се повтори в България, но трябва той да бъде разбран. Един народ има нужда да разбере собствената си история. Да осъзнае, че има трагични моменти, че хора от предишни поколения са извършвали престъпления. Историята не е приказка.


Новото ви назначение е на посланик в Буркина Фасо. Издания в България с лека ръка представиха това като "наказание" и "понижение" след дейността ви в София. Аз си обяснявам подобна реакция и с непознаване на мястото на тази африканска държава във френската външна политика. Какво е добре да научат българите в този план?


- Франция има световна външна политика, интересите ни не са само в Европа и непосредствените ни съседи и те трябва да бъдат защитавани във всеки район. Сахел е част, която е много близо до нас и със страните там имаме стари връзки – повече от 150 години, още от колонизацията. Те са независими от повече от 50 години и с тях още имаме силни и разнообразни връзки – езикови, икономически, политически, културни. Близки сме до тях. Имаме общо минало, позволяващо ни да градим общо бъдеще.


Регионът е и географски близо до Европа. Пустинята е огромна, но тя не е ограда между тези държави и страните от Западна Европа. В същото време тези страни страдат от тероризма. Преди 20 години Алжир мина през нещо такова, макар да е много е по-голяма страна – 10-годишна гражданска война. В тази част на Африка има опасност да се появи нов ИДИЛ и затова решихме през януари 2013 г. да помогнем на Мали заедно да спираме терористични сили, опитващи се да стигнат до столицата.


В целия регион има много важни предизвикателства, свързани със сигурността. Буркина Фасо е една от тези държави – тя е два пъти по-голяма от България, има 18 млн. души население и след 20 години те ще са двойно повече. Не само в България, във Франция също има хора, които не разбират докрай защо тези страни са важни за сигурността ни. При това говорим и за сигурността на цяла Европа, защото влизащите от Африка след това се движат свободно из целия ЕС.


В сряда Жан-Клод Юнкер произнесе годишната си реч в европарламента. В петък е насрочена среща на лидерите на 27 страни от ЕС в Братислава за обсъждане бъдещето на съюза след референдума във Великобритания. Ще има ли Европа на 3 скорости?


- И днес в Европа няма една скорост. Има държави, които не участват в някои общи политики като Дания или Швеция. Това е коментарът ми на този етап.


Безспорно вашата мисия в София бе да защитавате френския национален интерес. Да припомним какъв е той?


- Интересите на една страна не са вечни, те зависят от много обстоятелства. Когато членувахте във Варшавския договор, нашите интереси в България бяха различни. Сега защитаваме интересите на наши фирми, сънародници и т.н., но това е рутината, всекидневната задача.


Но в по-широк план България е член на ЕС, а това значи, че както ние във Франция, така и вие искате да изградим политически съюз, който с годините да е все по-силен в света. Така заедно ще сме по-силни спрямо големи сили като САЩ, Китай, Русия, Бразилия... Може да си говорим как са организирани институциите на ЕС, но не спорим по фундаментални въпроси, по нашите ценности. А те са правата на човека, правова държава, демокрация. Ако не ги браним, нямаме нужда от този съюз. Няма смисъл от един съюз, в който има демокрации, авторитарни или тоталитарни държави (не казвам, че в ЕС има такива).


Проблемът на България бе посочен от всички още при присъединяването ѝ преди почти 10 години. Имате проблем с правовата държава, а той е много важен за нас. Защото ЕС е отворено пространство. Всичко, което идва от България – хора, стоки, капитали – пътува свободно в моята страна. Ако не можем да имаме доверие на контролните ви органи и на съдебната система над тях, то и доверието към всички хора, стоки и капитали изчезва. Това наистина е голям проблем.


Във Франция , но и не само в нея, все още някои имат съмнение дали е било добро решение разширяването на ЕС. Преди десетина дни четох статия на известен привърженик на съюза, който съжалява за разширяването. Това не са националисти, но има хора, които са против това разширяване.


Аз смятам, че решението бе правилно, исторически вярно и политически нужно. Защото ако оставим страните като България, които са на външната граница на ЕС – и те ще бъдат в тази ситуация десетилетия наред – има вероятност и други сили да им влияят. За нас е много по-добре България да е с нас, да участва в политиките ни и да е наш партньор. Затова разширяването на ЕС беше абсолютно необходимо и в никакъв случай не беше грешка, независимо, че нямате перфектна правова държава, не че в света съществува нещо перфектно. Просто очакваме върховенството на закона да функционира много по-добре.


Ксавие Лапер дьо Кабан: Ако нямаме доверие на съдебната ви система, имаме голям проблем

© Юлия Лазарова


В друг наш разговор сте споменавали, че в България някак се пропуска, че Франция е втората по големина икономика в Европа. Вие сте своеобразен представител и на интересите на френския бизнес в България и един конкретен съдебен казус, мисля, ясно демонстрира това. Какво ви казват предприемачите - през 2016 г. по-лесно ли се прави бизнес от чужденци в България?


- Зависи. Който произвежда тук и го изнася в Европа или в трети страни, е доволен, няма проблеми.


Не е универсален принцип, но трудностите започват, когато работят на вътрешния пазар. Ако има силен играч на пазара, тип олигарх, става по-трудно. Освен "Белведере", не съм чувал френска фирма да е била под заплаха да бъде открадната чрез заплахи срещу собствениците ѝ или с решения на съдия. Но знам, че и в наши дни това се случва с българи. Все пак нещата се подобряват, случаите не са толкова чести, колкото преди 10-15 години.


Преди дни бе представена френско-германска идея за т.нар. Армия на Европа. Какво, всъщност, става и създава ли това за България нова рамка за сигурност на континента?


- Анализът ни е, че безспорно НАТО е много важно, но и има случаи, в които американците няма да искат да се намесят. Това означава, че европейците имаме нужда от средства, институции, процедури за реагиране. Подобно предложение идва и от Вишеградската група.


Но сме в началото на процес на обмисляне и дебати. Инициативи идват от различни части на Европа и може скоро да постигнем консенсус и да сме по-силни с една европейска отбрана.


Няма как да не засегнем темата за избор на генерален секретар на ООН. Процесът още не е приключил и има твърде много спекулации и слухове. Смяташе ли Франция преди няколко месеца, че Ирина Бокова има по-големи шансове като кандидат, отколкото показват резултатите от неофициалните гласувания?


- Не знам. Наистина не мога да ви кажа.


Звършихте речта си с думите: "Вярвам в бъдещето на България. Защото вярвам в бъдещите поколения." Попитах младо момиче, ако имаше възможност, какъв въпрос би ви задала и тя отвърна полушеговито: "Какви съвети за оцеляване в България би дал на наследника си"?


- (смее се с глас) Не. Посланикът не се нуждае от съвети за оцеляване.


Как бихте вдъхнали оптимизъм на тези поколения?


- Има сили в България, които са против европейските ценности, но те намаляват и са все по-малобройни. Младите хора, бъдещите елити на България, учат на Запад, живеят в свободни държави, свикнали са с този начин на живот. Хората на около 25 години са от първото поколение, родено в демократична България, в страна с отворено общество.


Няма отлична демокрация никъде по света, вашата също не е такава. Има проблеми, но тези хора знаят какво означава да живееш свободен и да избираш съдбата си. Те не искат комунистическа или друга партия да им казва какво да правят или да не правят, включително заради семейството от което произлизат. Това поколение не иска да се върне назад.


Но силите, за които споменахте, понякога са като сирените, подмамващи моряците в "Одисея".


- О, и в моята страна например имаме националисти, които са още по-силни от тези в България и поради това са още по-опасни. И все пак мисля, че в страни като вашата, излезли неотдавна от диктатура, още имат живо усещане какво представлява несвободата, хората са по-умни и по-малко вероятно е да се поддадат на "песента на сирените".


Този разговор е последното ви медийно участие преди да отпътувате от България. Остана ли нещо, което през всичките години на мандата ви не успяхте да кажете или журналистите не ви попитаха?


- Останаха само нещата, които един посланик не може да каже.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK