Фредерик Бегбеде: Когато пишеш - редиш думи върху болката си. Помага, но не лекува лудостта

Фредерик Бегбеде: Когато пишеш - редиш думи върху болката си. Помага, но не лекува лудостта

© Издателиство



Броени минути преди срещата ми с един истински кумир - френския писател Фредерик Бегбеде, си мисля, че той притежава рядката дарба да реди думи върху болката - като игра на домино със съдбата, живота и историите, които ги обвързват в артистичен пъзел. Авторът на "Любовта трае три години", "Един френски роман", "Помощ, простете", "Уна&Селинджър", Windows on the World и последния издаден у нас в каталога на "Колибри" - "Романтичният егоист", е в София по покана на организаторите на фестивала "Синелибри" и лично неговият създател и двигател - Жаклин Вагенщайн. Докато се ръкуваме, ми е трудно да повярвам, че е тук сега. Всъщност това е неговата трета визита в България и в началото на разговора се разбираме, че ще си говорим само за хубави неща и ще се държим все едно сме приятели, които обичат Ал Грийн. Да чуеш смеха (и пеенето) на любим писател - това в моите представи се нарича истинско щастие.


В България сте, за да получите първата почетна статуетка CineLibri 2016 за оригиналния Ви и провокативен стил на писане. Какъв сте в истинския живот? Наистина ли сте толкова смел и ироничен?


- Не знам дали съм смел, не мисля. Смел е някой, който спасява живот, отива на върха на Хималаите. Това е смелост. Някой, който помага на хората, които умират, участва във война.




А Вие само пишете.


- Да, аз съм просто страхливец! (Смее се.) Нормален мъж, който се присмива на живота си. Ироничен, да, ироничен съм, защото винаги съм обичал да критикувам себе си и другите. Но на първо място себе си.


Това е нещо, което помага и спасява, така ли?


- Да, точно. Мисля, че иронията е начин да се оплакваш по лек начин. Не помага, но така можеш да се смееш на собствената си глупава съдба, да й се присмиваш. Така се чувстваш по-добре.


За малко...


- Да, след това си сипваш още едно и още едно и нещата се влошават. (Смее се.)


Видяхме премиерата на филма Ви "Идеалът" (с който се открива второто издание на "Синелибри" бел. ред.), на който освен автор на сценария сте и режисьор. Случва се за втори път след "Любовта трае три години". Къде се чувствате по-удобно - в киното или литературата?


- О, литературата е много по-удобна, стоиш си вкъщи, в стаята си, правиш се на шеф и всичко ти е разрешено. Когато си режисьор, е различно. За мен това е друг език. Първото, което правиш, е кастинг с красиви момичета, които се събличат.


И това не е ли чудесно?


- Прекрасно е, но не си сам! Имаш около 50 или 80 човека, които ти помагат да разкажеш историята си. И също така излизаш от стаята си! А това е фантастично. Но аз обичам да пиша. Ако можех да избирам, щях да избера книгите. Киното обаче ми даде шанс да поправя книгите си. Написах "Любовта трае три години" и десет години по-късно можех да я поправя. Да я променя, да разкажа същата история по различен начин. Същото е и с "Идеалът". Той е по книгата ми "Помощ, простете". По това време бях много мрачен, това е най-песимистичният ми роман. Много е тъжен.


Да, има от онова черно настроение на Ник Кейв.


- Да! (Смее се.) Когато всичко просто се разпада. И десет години по-късно, когато направих филма, той излезе комедия. По-скоро е карикатура на модната индустрия, на Русия, на моделките. Надявам се, че ще се хареса. Много по-забавен е от книгата. Продуцентите ми дадоха възможност да променя нещо в моите собствени представи.


Обсебен ли сте от контрола? Като режисьор?


- Налага се да си такъв, защото трябва да знаеш какво искаш. Или поне да се преструваш, че знаеш какво искаш.


Това се случва и в рекламата непрекъснато.


- Абсолютно, трябва да изглеждаш сигурен, дори да не си. Но що се отнася до контрола, мисля, че добрите режисьори са контрол фрийкс. С едно-единствено изключение - актьорите. Ако те предложат нещо, ти трябва да си отворен да го чуеш. Понякога във филмите ми най-добрите реплики и моменти всъщност не са мои. Актьорите започват да импровизират, забавляват се и се получава добре. Ако не даваш никаква свобода, ще им отрежеш крилата, а това е глупаво.

Двама писатели в един кадър

© Теа Денолюбова

Двама писатели в един кадър


Най-добрата адаптация по книга?


- Знаеш ли, понякога проблемът е, че когато четеш някоя книга, ти създаваш собствен филм в главата си. После гледаш истинския и се разочароваш. Много пъти ми се е случвало. Мисля, че единственият път, в който бях доволен, беше, когато гледах "Катастрофа" на Дейвид Кроненбърг. Четох книгата като млад и бях шокиран. Тя е откачена! За това как автомобилните катастрофи са еротични. Писателят Джеймс Балард е гениален, но и много странен. И филмът те кара да се чувстваш по същия начин. Мислиш си: Какво, по дяволите, е това?! Но всеки път, когато гледам "Лолита", се разочаровам. Харесвам го, но книгата е толкова по-добра. Много ми допада идеята на фестивала CineLibri. Хубаво е, че можем да видим екранизации по известни книги. Сравнението винаги е интересно. Ти какво предпочиташ?


Книгите.


- Нормално е, отваря ти твой собствен свят, разчиташ на собственото си въображение.


Вярвате ли във вдъхновението? Прилича ли на вълна, която идва и те удря, или
може да се провокира?


- Ако бях по-млад, щях да ти отговоря с една дума: музата. Трябва да си намериш муза, която да ти помогне да пишеш. Всичките ми книги бяха за момичета и жени, които са ми помагали да остана вдъхновен. Сега, когато вече съм възрастен мъж, знам, че важното е дисциплината. Ако всеки ден пишеш по малко, но всеки ден, като Толстой. Той е истинският писател. Истинският писател трябва да пише всеки ден. Дори ако се чувстваш отвратително и мразиш това, което пишеш, трябва да го направиш. Затова си промених мнението. Вярвам във вдъхновението, но мисля, че дисциплината е по-важна.


Така твърдят всички големи писатели и артисти.


- Да, точно. Ако мислиш, че си поет и трябва да седиш на дивана, за да дойде Голямата идея. Пълни глупости! (Смее се.)


Пишете много за красотата и младостта. Младостта ли е единствената религия, както казва Буковски?


- Това е точно фокусът на "Идеалът". Надявам се хората да открият отговора във филма. Той е именно за младостта, за диктатурата на "младата красота". Всички искат да изглеждат като 17-годишна рускиня. (Смее се.) Това е история на момче, което се опитва да избяга от тази идеология. За първи път "Идеалът" се прожектира извън Франция. Там отзивите са добри, но не знам дали хуморът ми ще допадне на българите! (Смее се.)


Кой е най-големият Ви страх?


- Смъртта.


Само това?! След всички редове, които сте изписали за страха.


- Ако умреш, нямаш нищо друго. Нека помисля - най-големият ми страх. Дори не искам да си го помислям, но ще ти кажа. Смъртта на дъщерите ми. Това е по-лошо от моята собствена смърт.


Когато попитали Джони Кеш каква е неговата представа за рай, отговорил: Тази сутрин, с нея, докато пиехме кафе. Какъв е Вашият рай?


- Колко хубаво. Не го знаех. Тази сутрин с нея, докато пиехме кафе. Може би. (Смее се.) Не, не е хубаво. Няма да го кажа. Мисля си за лоши неща. Бих казал. (Смее се.) Не, ужасно е. Но е шега, не го мисля наистина: тази вечер без нея, да пия водка сам! (Избухва в смях.) Много е лошо!


Кажете ми нещо по-романтично!


- Добре, вдругиден, с нея, докато закусваме. Така има история.


Писането ли е Вашата терапия?


- Не, не е. Мислех си, че е така. Написах "Любовта трае три години", за да ми помогне след развода. И се чувствах малко по-добре. Когато пишеш, редиш думи върху болката си. Това помага, но не лекува лудостта.


Най-добрата песен за правене на любов? Знам, че харесвате Ал Грийн и Марвин Гей.


- Обожавам ги. Не обичам да слушам музика, докато правя секс, защото тогава се опитваш да следваш ритъма и може да стане нелепа ситуация! Предпочитам да говоря мръсни неща в ухото на партньорката си. Да й разказвам за всички ужасяващи мъчения, които бих й причинил, такива неща. И все пак коя песен?! Мисля, че What goes around comes Around (запява) на Джъстин Тимбърлейк е много секси. А видеото е най-добрият филм на Скарлет Йохансон!


Какъв съвет бихте дали на дъщерите си?


- Трябва да направите точно обратното на моя живот и ще сте щастливи.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (19)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на veronic4
    veronic4
    Рейтинг: 233 Неутрално

    Уникален писател! Любимият ми! И все пак не знам кой е набирал интервюто, но граматика и пунктуация не е учил никога със сигурност.

  2. 2 Профил на moriarti
    moriarti
    Рейтинг: 853 Весело

    Кумир?!?!? Тоз ли, ма? Чий кумир се явява това създание? Долнопробен епигон на Хенри Милър (който пък си е посредствен писател със синдрома на Туре). Мале мила! И после - що била тъпа публиката? Четете, хора, ама не баш всичко...

    "ДУМА" + "Дневник" = "ДУМНИК"
  3. 3 Профил на zidane
    zidane
    Рейтинг: 733 Весело

    До коментар [#1] от "veronic4":

    не съм чел нищо от него, защото през далечната 2005 май пихме по няколко обедни питиета и го харесах достатъчно, голям пич беше.

  4. 4 Профил на nix1130
    nix1130
    Рейтинг: 590 Весело

    Знаем Фреди. Живея в страна със 7 мил писатели

  5. 5 Профил на ''zms15783''
    ''zms15783''
    Рейтинг: 515 Весело
  6. 6 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1171 Неутрално

    Харесвам Бекбеде, неговият начин на мислене ми допада много - хем е ироничен към себе си и към другите, хем обича да се изфука и си знае цената.

  7. 7 Профил на Мерудия
    Мерудия
    Рейтинг: 250 Неутрално

    Бегбеде няма претенции да е велик писател и мислител, но в книгите му има страхотни прозрения... Интелигентно, иронично и неподражаемо писане, което изведнъж те хвърля с няколко фрази в жесток сантимент и те стяга за гърлото, а на следващата страница сменя тона . Точно както е в живота. Едни от най-силните му книги са "Любовта трае 3 год", "Прозорците на света " и 99 франка.. Най-важното е, че е себе си и не ни"продава" етикета писател -циничен бунтар .

  8. 8 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5526 Неутрално

    Хареса ми само 99 франка. После мисля, че нещо се счупи...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  9. 9 Профил на pupil24
    pupil24
    Рейтинг: 289 Неутрално

    Когато това ни се натрапва култура, не бива да се чудим на повсеместната простотия. Не че трябва да се чете само тежка литература, има четива за развлечение, но трябва да се прави разлика между двете.

  10. 10 Профил на stupid_american
    stupid_american
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Двама писатели в един кадър...? Ако той го каже е ок, ама авторката да озаглавява така снимката, ми се струва доста неуместно. Със сигурност знаем, че има един писател на кадъра, демек тая снимка е предназначена да разберем, че и госпожицата е писател, а не, че има много общо с интервюто.

    "Дясна Вена" през 2009: "Viva Chaves! Viva la revolución! Venceremos!" "Дясна Вена" през 2010: "Viva Fidel! Un gran, gran Hombre!" :D :D :D
  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит по желание на неговия автор.

  12. 12 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4155 Весело

    Според мен всички трябва да избягват книжките му, четенето им е изгубено време!

    klimentm
  13. 13 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4155 Весело

    До коментар [#10] от "stupid_american":

    Дет са казваше в един виц на времето:
    " Кой е тоз със Жаклин?"

    klimentm
  14. 14 Профил на мАГариан
    мАГариан
    Рейтинг: 444 Неутрално

    До коментар [#6] от "luda_krava":

    типично франсе ..

  15. 15 Профил на мАГариан
    мАГариан
    Рейтинг: 444 Неутрално

    ся .. от една страна не е лош, ама пък от друга .. си е нещо като букай за по-претенциозни ..
    бе не го понасям онзи иво христов. дет се хвали, че му е преводач (докато не агитира за белене с руски частушки ..)

  16. 16 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 402 Неутрално

    "Сега, когато вече съм възрастен мъж, знам, че важното е дисциплината. Ако всеки ден пишеш по малко, но всеки ден, като Толстой. Той е истинският писател. Истинският писател трябва да пише всеки ден."
    Познавам един, който се пише писател, много е дисциплиниран и пише всеки ден от тъмно до тъмно. Много е продуктивен, но досега нищо не е издал. Така че дисциплината не е решаващото, трябва преди всичко талант. И трябва да имаш нещо значимо да кажеш на хората, нещо, което да ги развълнува, да ги заинтересува. Не вярвам в гениалността на съвременните писатели, гениите отдавна измряха. Нашият живот е безинтересен,скучен, той е лишен от истински емоции, идеали, възвишени цели. Такъв меркантилен свят не заслужава човек да си хаби перото (пардон, компютъра) за да го описва.

  17. 17 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1421 Неутрално

    До коментар [#8] от "penetrating":
    Хареса ми само 99 франка. После мисля, че нещо се счупи...
    ...............
    Е, въведоха еврото и франка изчезна.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  18. 18 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1303 Неутрално

    [quote#7:"Мерудия"] в книгите му има страхотни прозрения[/quote]

    Като това, че ''всичко е временно'' и ''всичко може да се купи'' ли?

  19. 19 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5526 Неутрално

    До коментар [#17] от "СДС":

    Само от това ще да е

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK