Фишър Стивънс, режисьор на "Преди потопа": Искам децата ми да могат да виждат сняг

Режисьорът Фишър Стивънс разказва за новия си документален филм "Преди потопа". Лентата е продуцкия на Леонардо ди Каприо и Мартин Скорсезе. Холивудският актьор участва във филма като показва как промените в климата опустошават планетата ни и търси отговор какво може да се направи, преди да е станало твърде късно.

Във филма той разговаря за проблема със световни лидери като американския президент Барак Обама, бившият държавен глава на САЩ Бил Клинтън, държавният секретар Джон Кери, генералният секретар на ООН Бан Ки Мун и Папа Франциск. Пред камерата застават също изследователи от НАСА, природозащитници, учени и екоактивисти.

Световната и българската премиерата на продукцията е тази неделя (30 октомври 2016 г.) от 20:55 ч. Интервюто е предоставено на редакцията на "Дневник" от National Geographic Channel.

Работили сте над много документални проекти. Защо решихте да режисирате документален филм на тема екология и опазване на околната среда?

– Чувствам като свое задължение да говоря за това, че околната среда е в опасност чрез средствата, които са достъпни за мен, за да последва реална промяна.

Тази реалната промяна вече започва да се усеща. Има много неща, които са се случили, но очевидно ако Сенатът в САЩ продължава да има доминираща позиция и да потиска и пренебрегва регулациите, свързани с опазването на околната среда в нашата страна, това би могло да засегне целия останал свят.

Трябва да продължа да правя такива филми. Иска ми се това да не се налагаше в такава степен, но се налага.

Огромното предимство на този проект е участието на Леонардо ди Каприо – вярвам, че това ще популяризира проблема много по-бързо и ефективно от досегашните ми подобни проекти. Той е наистина добър посланик по този проблем, посланик на мира на ООН по проблемите на климата, а в чисто човешки план е много ангажиран с тези въпроси. Мисля, че успяхме заедно да направим филм, който говори на много достъпен език, който ще накара младите хора да научат много за проблема и да искат да направят нещо в тази насока.

Казват, че планетата може да оцелее без хора, но хората не могат да оцелеят без планетата. Смятате ли, че е крайно време големите корпорации, които замърсяват планетата, да спрат да правят това и че трябва да поемат пълната отговорност?

– Да, планетата ще оцелее без нас, но ние без нея едва ли. Замислете се – до 2050 г. на Земята ще има около 9.5 милиарда или дори 10 милиарда население. И не само това – средната класа в Китай вече наброява 250 или 300 милиона. Това население ще нарасне до внушителните 500 или дори 600 милиона. Индия ще изразходва все повече електричество. Как изобщо планетата би могла да издържи на всичко това, ако разчита само на изкопаемите енергийни ресурси? Естествено, че не може. Ясно е. Трябва да променим това веднага.

Да, хората трябва да започнат да поемат отговорност за действията си и трябва да ги променят незабавно. Имам малки деца. Това е друга основна причина да правя тези документални филми, свързани с екологията – защото наистина съм заинтересован синът и дъщеря ми да могат да дишат чист въздух и да имат чиста питейна вода, да могат да видят истински сняг. Вероятността тези неща да не са им гарантирани ужасно много ме плаши, затова смятам, че са необходими незабавни промени в начина ни на живот.

Част от това, което трябва да направим, но не съм сигурен дали става достатъчно ясно от филма, го казва Илън Мъск. Трябва да насърчим предприемачите да направят промени. Трябва да накараме хората да разберат, че от използването на зелени технологии може да се печели. Има огромен ресурс това да се случи, а хората да работят и да забогатеят като променят начините, по които добиваме енергия.

Индустрията за добив и експлоатация на изкопаеми горива в САЩ е платила на трима политици да кажат, че екологичната енергия ще доведе до намаляване на работните места. Да, наистина няколко миньори ще загубят работата си в САЩ, но нали след това те биха могли да бъдат заети в построяването на съоръжения за производство на соларна и вятърна енергия на мястото на мините.

Разкажете ни повече за снимачния процес на "Преди потопа". Трудно ли беше да убедите главните участници в продукцията – личности от ранга на Бан Ки Мун, Барак Обама и Папа Франциск да ви сътрудничат? Как успяхте да ги накарате да се включат в проекта?

– С тримата изброени ни беше най-трудно. За президента ни отне около година – трябваше да обясним в най-големи детайли какво точно представлява филмът. Двамата с Лео сме се срещали с него преди време по други поводи. Също така не искахме да направим стандартно интервю. Искахме да разговаряме с него докато вървим навън, организацията на което ни отне около година.

С Папата също ни беше много трудно. Лео има приятел, който има контакти във Ватикана. Не ни позволиха да снимаме там. Предоставиха ни кадри, заснети от техен оператор. Папата беше много развълнуван от проекта и от работата на Лео. Нямам представа дали е гледал някои от филмите му. Наистина. Изобщо не пролича това да е важно за него. Важно за него беше, че Лео се е заел с толкова голям проект, свързан с опазването на околната среда. След като папата написа енцикликата, Лео и аз си казахме, че непременно трябва да се доберем до него, защото той е правилният човек и думите му влияят на много повече хора. Той успя много добре да насочи вниманието към проблема.

Що се отнася до Бан Ки Мун, работил съм с ООН преди, снимали сме няколко проекта. Имаме добри взаимоотношения. Лео е посланик на мира на ООН по въпросите на климата. Той се съгласи да се снима, тъй като това е кауза, с която е изключително ангажиран. И мисля, че в процеса на снимки се развълнува още повече и това спомогна за успеха на проекта.

Опитахме се да интервюираме братята Кох, както и Джим Инхоф. Те отричат съществуващите проблеми на климата или пък спонсорират индустрията за добив на изкопаеми горива, затова отказаха да участват във филма. Повечето личности, които се включиха, бяха много емоционално ангажирани с проблемите на климата. Беше ни много трудно да осъществим снимките, защото междувременно Лео снимаше "Възвръщенецът", а графикът на останалите участници беше не по-малко натоварен.

Насрочването на снимките беше голям проблем, но успяхме да се справим и филмът се получи точно такъв, какъвто искахме да бъде.