Геновева Петрова, политолог: В следващия парламент можем да очакваме сериозно присъствие на националисти и популисти

© Юлия Лазарова

Геновева Петрова – политолог, изпълнителен директор социологическата агенция "Алфа Рисърч", коментира пред "Дневник" теми, подсказани от президентските избори и референдума.

Има ли добри новини от изборите за президент и от референдума?

- Предвид това, че говорим за избори, добри могат да бъдат новините, които решават (или най-малко допринасят за решаването) на някакъв проблем. В този смисъл, отминалите избори донесоха две добри новини. Първата засяга избирателната активност, за чийто спад от години алармират анализатори, неправителствени организации и политически представители. Сега до урните отидоха над 3.9 милиона избиратели.

Друг сериозен проблем през последните години са притесненията за честността на изборите. Този път обаче нито загубилите, нито спечелилите не изразиха съмнения в резултатите от вота. На задължителността на гласуването ли се дължи активността или на нещо друго?

- Задължителността на гласуването е един от факторите за по-високата активност. Сериозно влияние в тази посока оказа и изостреното политическо противопоставяне, което мобилизира значима подкрепа зад опоненти на кандидата на ГЕРБ. Трудно е да се оцени в каква степен е повлиял всеки от двата фактора, но взаимното им въздействие отслаби позициите на Цецка Цачева и даде тласък на подкрепата за Румен Радев, особено във втория тур.Какво показаха резултатите от допитването?

- Да се търси каквото и да е рационално послание от избирателите в резултатите от референдума е твърде амбициозна задача. Причината е в крайно неинформираното и противоречиво обществено мнение по отделните въпроси. Както проведеното преди вота проучване на "Алфа Рисърч" установи, мнозинството от хората подкрепят трите предложения – за мажоритарна избирателна система, задължително гласуване и намаляване на държавната субсидия за партиите, но същевременно приемат както аргументи "за", така и "против" всяко от тях. Т.е., този вот е по-скоро израз на силни анти-системни обществени нагласи и преобладаващо емоционалната му мотивация. Тенденция, която намери частично потвърждение и в гласуването за президент чрез подкрепата за Веселин Марешки.Как се промени политическата картина след президентските избори? Кои бяха наказани и кои поощрени от избирателите?

- Втората част от въпроса има изключително кратък отговор: никой не беше поощрен, но най-наказани се оказаха управляващите. А иначе президентските избори могат да променят политическата картина и във вътрешен, и във външно-политически план. Във вътрешен – с бързо развилата се политическа криза след оставката на правителството. А предсрочните избори вероятно ще добавят риск от парламент със силно национал-популистко присъствие за сметка на приобщени към ясни ценностни и идеологически позиции партии. Тази тенденция ще засегне сериозно и водещи играчи като ГЕРБ и БСП, които, за да съставят правителство ще бъдат изправени пред нуждата от коалиционни партньори. И ако ГЕРБ все още не отправят ясен сигнал с кого са склонни да се коалират, то опонентите им вляво вече тестват формати в сътрудничество с ДПС и националистите.

Не по-малко сериозна е вероятността за промяна във външно-политически аспект. Мнозина наблюдатели и у нас, и в чужбина, виждат в избора на Румен Радев завой към Русия, а един от идеолозите на новия руски шовинизъм дори заговори открито за връщане на България в евразийската общност.Колко политически сили можем да очакваме в следващия парламент?

- Към момента е спекулативно да се твърди колко политически сили може да намерят място в следващия парламент. Динамиката в електоралните нагласи след президентските избори, съчетана с коментираната напоследък промяна на избирателната система могат да произведат твърде различна картина от измерваната към момента. Но както стана дума малко по-рано, можем да очакваме сериозно присъствие на националисти и популисти.От какво ще зависи БСП да си върне електората – от поведението на партията или от стъпките на Радев?

- Българското общество все още не е видяло достатъчно убедителни аргументи за независимост на Румен Радев от БСП. Но като оставим това настрана, разбира се, от БСП зависи дали ще възстанови доверието на левите избиратели. Всъщност БСП е в доста неизгодна ситуация, при която очакванията на собствените й привърженици по важни теми като сигурността и притока на бежанци са по-радикални от заявяваните публични позиции на партията у нас или в Европейския парламент. Така социалистите рискуват част от симпатизантите им да се преориентират към националистическите формации. Същевременно, сближаването с ДПС, на което сме свидетели отново след президентските избори също може да отблъсне избиратели на левицата.Кои нови политически проекти очаквате да имат успех?

- Вотът на избирателите в президентските избори показа, че сред значителна част от българското общество доминират анти-системни, анти-елитарни и про-националистически нагласи. Затова кандидати като Каракачанов и Марешки успяха да привлекат по около и над половин милион гласа в първия тур. Подобен резултат (макар все още да не гарантира повторение на успеха) отваря път за нови политически формации с популистко-националистически облик. Възможността такива проекти да спечелят по-висока подкрепа е силно зависима от начина, по който ще се развива ситуацията: овладяване на политическата криза в страната, решаване на проблемите на сигурността и мигрантския приток на национално и европейско равнище, икономическо подобрение ще отслабят този стимул. Но ако проблемите се задълбочават – подобни проекти най-вероятно ще трупат още повече подкрепа.Каква част от подкрепата за референдума може да се превърне в подкрепа за политическа сила на Слави Трифонов?

- Всякакви опити за директно трансформиране на подкрепа в референдума към подкрепа за евентуална политическа сила на Слави Трифонов към момента е спекулация. Анализът на вота в допитването показва, че подкрепата за предложенията е еднакво висока сред симпатизантите на всички партии (с изключение на ДПС), а те ще положат максимални усилия да ги задържат. Същевременно, ако политическа сила около Слави Трифонов се позиционира там, където е най-вероятно – в полето на анти-системните играчи – ще срещне истинска конкуренция, която вече регистрира първи успехи в президентските избори.Какви изводи могат да се направят от поведението на балотажа на гласувалите на първия тур за Трайчо Трайков?

- Поведението на тези избиратели е копие на състоянието на Реформаторския блок през последната година – разцепление, политическо късогледство, а накрая с дадения за Румен Радев вот в балотажа – и ренегатство. Избирателите на Трайчо Трайков се разделиха на три групи: най-голямата, която избра, макар и трудно, да потвърди проевропейската ориентация на страната чрез подкрепа за Цецка Цачева; друга, която въобще не отиде да гласува във втория тур или ползва опцията "не подкрепям никого"; и всеки трети – който гласува за Румен Радев.

По-сериозният проблем за десните избиратели обаче не е в отминалите президентски, а в предстоящите парламентарни избори, в които те най-вероятно за пореден път ще търсят своята достатъчно силна и приемлива алтернатива.Какви са шансовете на Реформаторския блок /остатъчния/ и на новия проект на Радан Кънев?

- Опитът до момента сочи, че няма случай на разцепление, което да е подобрило шансовете на сформиралите се след него политически партии. А правилото действа още по-силно за десницата в България. И Реформаторския блок, и новият проект около ДСБ ще са изправени пред сериозни електорални предизвикателства. Блокът най-вероятно ще разчита на остатъчна енергия на името, но тя ще отслабва, ако формацията скоро не покаже защо заслужава доверието на избирателите. Новият проект около Радан Кънев към момента е само заявка, която предизвиква повече резерви, отколкото доверие. Докато този нов проект не бъде представен реално, не може да акумулира повече от ограничената подкрепа на твърдото ДСБ ядро. При това, те вече допуснаха сериозна политическа грешка със заявката, че ще разчитат на гласувалите за Румен Радев десни избиратели. Точно традиционните привърженици на дясното не правят компромис с прозападната ориентация на страната.Има ли място за нов десен проект, различен от досегашните заявки?

- Всъщност има нужда от консолидация на дясното. Всичко останало ще ограничи позициите на десните партии и ще постави за пореден път избирателите им в безизходица.Какво ни показа ДПС на 6 и 13 ноември? Каква ще е ролята на Движението оттук нататък?

- ДПС излъчи две основни послания в тези избори. Първо, че всеки, който е отписал Движението греши, и то за пореден път успява да мобилизира толкова подкрепа, колкото му е нужна. И второ, че има намерение да се завърне във властта, подпомагайки традиционния си партньор БСП. Интересен въпрос е каква ще е ролята на новия президент Румен Радев в този процес и по-специално, ще позволи ли той "Дондуков" 2 да бъде вратата, през която ДПС реализира властовите си амбиции. Има ли влияние ДОСТ на Лютви Местан сред избирателите в България?

- Тези президентски избори показаха, че ДОСТ по-успешно конкурира ДПС сред изселническите организации в Турция, но не и че има съществено влияние в страната. По-точна оценка за електоралната му тежест ще бъде възможна след провеждането на парламентарни избори и самостоятелно участие на ДОСТ в тях. Но като цяло, шансовете му изглеждат съизмерими с тези на други опити през годините за разцепване на Движението.Ако парламентарните избори са по-скоро, това би работило за...

- По правило, по-скорошни избори би трябвало да дадат бонус на победителите, или в случая с президентския вот – на регистриралите добри резултати. Предвид намерението за промяна на избирателната система обаче и неяснотата по какви изборни правила ще се проведат предсрочните парламентарни избори, подобни прогнози са несъстоятелни. Можем да сме относително уверени единствено, че международната нестабилност и вътрешно-политическата криза отварят повече възможности пред различни анти-системни и популистки формации.