Проф. Улф Брунбауер, историк: Не виждам опасност България да тръгне към авторитаризъм

Проф. Улф Брунбауер, историк: Не виждам опасност България да тръгне към авторитаризъм

© null



Проф. Улф Брунбауер е австрийски историк, управляващ директор на Института за източно- и югоизточноевропейски изследвания към университета в Регенсбург. Основните му интереси са антропологията и социалната история в Югоизточна Европа през XIX и XX в., формиране на нациите и национализмите в региона, история на миграцията и мюсюлманските малцинства на Балканския полуостров.


Хабилитационният му труд е "Животът през социализма: политика, идеология и ежедневие в България, 1944 - 1989 г.". Преди време проектът му "Батак като паметно българско място" предизвика остри реакции, след като беше погрешно обвинен от медии и политици в опит за отричане на събитията, известни като Баташкото клане.


Миналата седмица проф. Брунбауер бе отново в София за кръглата маса "Културната опозиция срещу комунистическото управление и нейното наследство. Българският случай", част от нов проект на 12 научни институции от Източна Европа, чиято крайна цел е да каталогизира произведения, документи, лични и музейни колекции, свързани със съпротивата срещу тоталитарните режими от културно естество (вж. карето). Според изследователите това е културно наследство, още по-нужно днес, когато в някои от тези държави се наблюдава завръщане към авторитаризма.




Проф. Брунбауер, на дискусията бяха повдигнати много въпроси за дефиницията и обхвата на термина "културна опозиция". Какво точно ще каталогизира проектът?


- Въпросът за терминологията е ключов и има няколко алтернативни дефиниции, които бихме могли да използваме, като дисидентство или съпротива, но те също имат своите проблеми. Избрахме "културна опозиция" като по-широкообхватно определение, което включва и форми, които не са открито политически. Те може да не критикуват правителството в тесния смисъл, но изразяват недоволство от начина на живот, или пък са свързани с типичния младежки бунт срещу системата, който не винаги е политически мотивиран.


Разбира се, проектът обединява колекции от артефакти, така че естествено е насочен към произведенията на културата. Потреблението - например слушането на западна рок музика в България в годините, когато тя е била забранена, също е форма на културна опозиция, но за съжаление не винаги е добре документирана. Това е вечният проблем за нас, историците - можем да изследваме само онова, от което има следи.


Ще разглеждаме тези практики в исторически план - как са били осъществявани, какво са произвели, какво е било тяхното значение навремето. Но и като форма на културно наследство - какво можем да научим от тях за защита на демокрацията днес, когато виждаме в някои постсоциалистически страни завръщане на авторитаризма. За щастие не в България, но погледнете Унгария, Полша, Сърбия, Македония - трудно би било да наречем тези държави демократични.


Как си обяснявате това завръщане именно в страните, преживели го неотдавна?


- Разбира се, не бива да правим големи обобщения. Но ако погледнем унгарския случай, има комбинация от няколко фактора. На първо място, политици, които имат авторитарна визия и вероятно дори вярват в нея - като Виктор Орбан, който смята, че "говори от името на народа". А когато политикът заявява, че "говори от името на народа" или "е" народа, това е винаги обезпокоително, защото показва незачитане на институциите.


Второ, когато подобно правителство не изпълнява обещанията си с години, а се забърква във все повече корупционни скандали, единственият начин да запази властта, е да я затегне по пътя на авторитаризма. Със справедлива и честна изборна система [Орбан] не би могъл да постигне такова мнозинство.


Виждате ли подобен сценарий в България?


- Засега не. Ако погледнем нивата на политическа нестабилност и колко от правителствата през последните над 25 години баха преизбрани, виждаме, че повечето дори падат предсрочно. Аз бих определил това като постижение на демокрацията. Разбира се, недоволството от управляващите е голямо, но поне засега не е застанало зад нито една отявлено авторитарна партия. Дори успехът на националистическите формации е сравнително ограничен в сравнение с други държави. Това според мен е добър знак.


Вие изпитахте на свой гръб националистическите страсти с изследването си за Батак, а сега настроенията са дори по-силни заради бежанската криза. Изненадан ли бяхте от силата им тогава, в сравнение с други места?


- Изненада ме, но смятам, че съвпадна с кампанията за избори за Европейския парламент и проектът беше употребен политически.


Разбира се, че бежанската криза помага на националистическите и крайнодесни сили из цяла Европа.Традиционните партии трябва да намерят някакво решение, без да неглижират страховете на хората. Те може да са в голямата си част неоснователни, но разговорът не бива да бъде оставен единствено в ръцете на националистите.


По принцип смятам, че Европа е достатъчно голяма, за да настани пристигналите 2 милиона души, стига да има политическа воля. За съжаление засега такава няма достатъчно. В дългосрочен план аз съм оптимист, в краткосрочен обаче наблюдаваме насрещна националистическа вълна.


Регистърът по проекта COURAGE - Cultural Opposition – Understanding the Cultural Heritage of Dissent in the Former Socialist Countries трябва да бъде готов през пролетта, като се предвиждат дигитална и пътуваща изложба с избрани произведения, наръчник и обучения за учители, филмов фестивал и тренинги за музейни работници. Изследването обхваща 15 държави чрез 12 научни институции, а от българска страна проектът е подкрепен от Националния етнографски музей към БАН.

Защо източноевропейските страни, които спечелиха най-много от отварянето на границите, са срещу политиката за приемане на мигранти?


- Първо, липсва опит с имиграцията. Второ, не всички, но много от тези страни са сравнително хомогенни. И разбира се, са по-бедни от западноевропейските, което в чисто материален план е проблем. В тях има и дълга традиция на националистическото мислене, на виждането за държавата като нация и партията като държава.


Но всъщност тези държави се нуждаят от имигранти - ако погледнем демографското развитие на България, вероятно трябва дори да поканите някого, защото иначе след 50 години няма да има достатъчно хора.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK