Доц. Людмил Вагалински, БАН: Отношението към нас е "занимавайте си се там, ние ще я караме както знаем"

Доц. Людмил Вагалински, БАН: Отношението към нас е "занимавайте си се там, ние ще я караме както знаем"

© Дневник



Доц. д-р Людмил Вагалински е директор на Националния археологически институт с музей към БАН. "Дневник" го потърси във връзка с Black Sea Map - най-големия подводен археологически проект в Черно море, а вероятно и в света в момента, осъществяван от международна научна експедиция с участието на български учени. На стойност близо 6 млн. лв, вложени изцяло от британска фондация, и осъществяван с най-модерни технологии, от него учените очакват да разберат много за Черно море - а информацията за т. нар. "музей на корабокрушенията" предизвика интереса на "Ню Йорк Таймс".


Доц. Вагалински коментира и най-значимите археологически открития за 2016 г., както и отношението на българската власт към науката. Интервюто е взето в деня на последните протести на учените от БАН за повече средства и преди гласуването на бюджета, в който управляващите първо заложиха, а после премахнаха 10 млн.лв. допълнително. за академията на науките, както и преди депутат от ГЕРБ да характеризира действията на учените като просия.


Black Sea Maritime Archaeology Project е внушителен проект, какво е значението му за България и Черно море?




- Това е първият международен подводен проект на България, който се прави изключително с изследователска цел. Не е свързан с инфракструктурни проекти като "Южен поток" например, където вървиш в една тясна полоса и се съобразяваш с тръбата. Можеш да си позволиш поредица от задачи, които систематично да преследваш и резултатът е много значим за цялото общество, не само за науката. Това е много важно училище за българската подводна археология, а и въпрос на самочувствие и получаване на обективна оценка.


Корабокрушенията на дъното на морето са част от една по-голяма задача - изследването на човешките следи на дъното на Черно море. Какво очаквате да откриете?


- Проектът има няколко измерения и едното, разбира се, е свързано с хората - как древните са реагирали на покачването на морето, как се е движил и премествал шелфа, а с него и обиталищата на хората. Свързан е и с геология, с промяна на ландшафта, който не се дължи само на покачване на морското ниво, а и на сеизмични процеси. Получаваме и актуална информация и за фауната в морето.


Сега знаем, че преди около петнайсетина хиляди години, когато е започнало последното глобално затопляне в Плеистоцена, бреговата линия на нашия черноморски бряг е била 60 километра по-навътре от сега. Това обяснява и защо трудно намираме в този участък следи от мезолита - прехода между палеолит и неолит - не защото не е имало хора, а защото селищата са потънали.


Компютърно изображение на "Цветето на Черно море" - османски съд, потънал между XVII и XIX в., произведено в рамките на Black Sea Maritime Project

© Black Sea M.A.P

Компютърно изображение на "Цветето на Черно море" - османски съд, потънал между XVII и XIX в., произведено в рамките на Black Sea Maritime Project


Любопитно е и че тази информация ни помага и да проумеем дали мита за Ной произлиза от Черно море. Взехме над 80 проби от морското дъно на дълбочина 6-7 метра и предварителните резултати, както и геофизичните изследвания не дават доказателства, че Средиземно море рязко е нахлуло в Черно и е предизвикало "потоп". Което е естествено - затоплянето е било постепенен процес и хората са имали време да реагират. Нямаме основнание да твърдим, че това е мястото, където се е разиграл този световен потоп, известен и като мита за Ной. От друга страна когато тази идея бе издигната преди десетина години от чужди учени, това беше полезна реклама за Черно море. Вероятно тази хипотеза е помогнала и за реализирането на сегашния проект.


Имат ли основание теориите, също поддържани от западни учени, че на дъното на Черно море лежи нещо като "музей" на корабоплаването, или голямо количество потънали старовремски съдове, запазени заради безкислородните условия?


- Когато бе проектирано подводното трасе на Южен поток геофизичните проучвания в българския участък показаха около 70 корабокрушения. Проверихме около 18-20 от тях, които наистина се оказаха такива, други две не бяха. Отделно за тези две години от проекта работейки на терен за по месец сме открили общо 16 кораба. Не знам дали това е много или малко, но със сигурност не е огромното количество, което се очаква. През 2015 г. покрихме 1000 кв. км. - от нос Галата до Резовска река, до 60 км навътре.


Мисля, че очакванията са завишени, но има един въпрос който си задаваме - не само защо не са повече, а защо не излизат по-древни кораби от IX, X в. Това е необичайно, корабоплаването е било развито още през Бронзовата епоха, а Черно море се слави с лошия си нрав. Дали пътищата им са били встрани от този ареал - което е по-слабо вероятно, или пък по-древните кораби са покрити от наноси - възможно, но неприятно, не знаем. Предстои да изследваме северното Черноморие, където наносите от Дунав играят по-голяма роля, но може да открием и повече кораби - нос Калиакра се слави с опасните си води.


Компютърна 3D възстановка на средновековния "кръгъл" кораб, познат досега единствено от исторически източници - световно откритие според доц. Вагалински.

© Black Sea M.A.P

Компютърна 3D възстановка на средновековния "кръгъл" кораб, познат досега единствено от исторически източници - световно откритие според доц. Вагалински.


Два кораба са много интересни - много редки и добре запазени. Единият е византийски, от IX - X век, на една сериозна дълбочина от 95 м.. А вторият, който е дори още по-интересен, е от 13-14 в., западносредиземноморски, от така наречените кръгли кораби, може би венециански. Той е на значителната дълбочина от 1100 м., извън шелфа.
Досега за него информация, находка, дори изображение липсва - а това са прототипите на корабите, с които са направени големите географски открития.


Възможно ли е и разумно ли е самите кораби да бъдат извадени?

- Не би било разумно. Първо това е изключително скъпо и не се знае дали ще доведе до желания резултат. Второ, трябва да има вече подготвен музей и специални условия за съхранението им.


Много по-добре би било да се направи виртуален музей с 3D изображения, който да се обогати с находки от други, по-близки корабокрушения. Това би било много атрактивно, а ние имаме какво да покажем. Според мен трябва да се върви в тази посока.


Иначе има и кораби край Черноморец и Приморско, които са на четири-пет метра дълбочина. Ако има инвестиции, там може да се организират образователни експедиции с лодки и гмуркания. Единият е произведен вероятно в Триест, австроунгарски, от средата на IX в. - много е интересен.


Кои са най-атрактивните открития на българските археолози тази година?


- Хората се вълнуват най-много от находки. В Деултум - най-старият римски град в България, който се намира на 15 км югозападно от Бургас, национален археологически резерват и отличен музей на място, колегата Христо Прешленов и екипа му откриха колосални бронзови крака от римски статуи от II-III Те са на два индивида и са по-големи от човешки бой - изключително рядка находка. Преди 30 г. там е намерена и глава на императора Септимий Север, така че се надяваме на още неща в този пласт.


От гледна точка на историята при спасителни разкопки на магистрала Струма - лот 3.3, недовършената част, попаднахме на временен римски военен лагер от средата на II в. пр. Хр. - когато римляните разбиват древната македонска армия, с което стъпват трайно на Балканите. Такива обекти са рядкост в целия римски свят, а у нас досега нямаше.


Беше въпрос на шанс и добра методика от страна на колегите да разпознаят колчетата от палатките и монетите, тъй като от временни обекти няма много следи. Според писмените извори след като разбиват Македонската армия, техния ръководител се настанява в Хераклея Синтика в Рупите, а военния му лагер отстои на същото разстояние като този обект. Магия, изключително рядко е да имаш запазен исторически извор, чиято информация да потвърдиш на терен. Сигурно забравям нещо.


Беше съобщено се, че е открито обработено злато, по-старо от онова във варненския некропол от края на Vв пр. Хр.?


- Това е едно мънисто, намерено на селищната могила Юнаците край Пазарджик. Със сигурност е много старо, но предстои да чуем отчета на колегите. Дори да не е по-старо от халколитния некропол, а на същата възраст, това е много интересно, защото се намира във вътрешността на страната, а не на морския бряг.


По принцип се наблюдава се една тенденция към известно пресилване, дори от страна на колеги, на резултатите - "уникално", "най-старо", "най-древно" и т.н. Това е малко заразно. Целта, разбира се, е да се привлече вниманието на обществеността, нерядко и кметовете са много заинтересовани от такава публичност. Но трябва да внимаваме повече, археолозите, а и журналистите, защото започваме да олекваме в международен план. Да се възстановява историята по парчета от пъзела е много тежък, методичен и интердисциплинарен труд.


Вие сте на терен, но интервюто ни съвпада с протеста на колегите ви от БАН заради липсата на средства за наука. Ще коментирате ли?


- Неслучайно въздъхнах. Не разбирам защо държавата ни след 1989 г. неглижира така своите учени. Какво всъщност има против тях? Не защото сме на последно място на глава на населението по учени. А защото само с наука можеш да правиш добри продукти, които носят печалба. След като отделяме само 0.2% от БВП при задължителен 1 процент в ЕС, а нормалните държави дават 3%, за какви приоритети говорим? След Втората световна война разрушената Япония влага над 20% от брутния си вътрешен продукт в наука. Знаете къде е тя в момента. Но там науката е култ, защото знаят, че само със суши няма да станат световна нация.


Имам чувството, че нашите управници съзнателно не искат да проумеят това, че съзнателно тъпчат учените. Аз разбирам да ни кажат: очакваме от вас такива реформи, резултати, това са изследователските ни приоритети. Няма такова нещо. Вместо това ни обиждат, дискредитират, говорят за всички ни под един знаменател.


Между 2009 и 2010 в БАН беше направена изключително тежка европейска проверка. И се видя, че макар да са малко, учените от БАН произвеждат основния научен продукт на България, дори много преди Софийския университет.


Културното наследство бе обявено като приоритет на правителството в оставка. Вие забелязахте ли промяна в отношението?


- Ако говорим за археологическото наследство, не съм забелязал. От години се отпускат по 500 хил. лв. за проучвания в цялата страна, без никакви обяснения. Разбира се, на отделни хора и обекти се отпускат и така наречените "целеви средства". Тези пари на данъкоплатците не се раздават на основа на трезва експертна преценка, а по субективен критерий - "този ми харесва, тази община ми е важна, тук ми трябва пиар". Типичната ни шуробаджанащина, която ни задушава и за която всички говорим.


Министерство на културата с наша помощ разработи строги правила за оценка на планираните археологически разкопки, въз основа на които да се кандидатства за средства, които после да бъдат защитени в бюджета. И какво от това - пишем проекти, но каквото и както и да обосновем, сумата си е все така 500 хил. лв. Ясно е отношението - занимавайте си се там, ние ще я караме както знаем.


Същевременно се дават милиони за обекти на разни баири, идат туристи, но като се направи рекапитулация на вложеното и върнатото, се оказва, че това е кон за кокошка. А хубави, разработени още преди 1989 г. обекти с готова инфраструктура се занемаряват. Трябват ясни правила, от които не се отклонява никой. Ако отгоре не спазват собствените си закони, надолу няма как.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2678 Неутрално

    Ами то това отношение е и към огромната част от народа.

  2. 2 Профил на tsyrvulan
    tsyrvulan
    Рейтинг: 1331 Весело

    Мдам, загрижени за науката са нашите висококултурни и премъдри управници. Народът целокупен Български, още по-загрижен за...салатка и ракийка!

    БСП - Българофобски Сурогатни Путинисти!
  3. 3 Профил на Fred
    Fred
    Рейтинг: 2111 Неутрално

    И какво се оказа, добрите неща се правят по проекти с международно финансиране. Нещо което отдавна твърдим тук. И то в област от която не се очаква пряка материална изгода, някои ни убеждаваха, че в такива области проекти не може да има.

    Истината е проста, мързеливите и некадърните не искат проекти защото там много се работи. И защото в международен проект не приемат некадърници.

    Политкоректостта е Гестапо за Истината
  4. 4 Профил на Веселин Дечев
    Веселин Дечев
    Рейтинг: 950 Неутрално

    " а защо не излизат по-древни кораби от IX, X в."

    Защото корабоплавателите явно са били по-компетентни и не са допускали корабокрушения?

    В Русия съм! В Русия съм!
  5. 5 Профил на lechevalier
    lechevalier
    Рейтинг: 938 Неутрално
  6. 6 Профил на Веселин Дечев
    Веселин Дечев
    Рейтинг: 950 Неутрално

    [quote#3:"Fred"]Истината е проста, мързеливите и некадърните не искат проекти защото там много се работи. И защото в международен проект не приемат некадърници. [/quote]
    Да. Много от "учените" искат да си чоплят нещо дето на тях лично им е интересно.И да получават заплата за това.
    Това е пълен абсурд!

    В Русия съм! В Русия съм!
  7. 7 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1426 Неутрално

    Интервюто не подкрепя основната теза, поставена в заглавието и това не е за първи път, явно някой разчита, хората да си изграждат мнението по заглавието.

  8. 8 Профил на lechevalier
    lechevalier
    Рейтинг: 938 Неутрално

    До коментар [#4] от "Веселин Дечев":

    Ти каза вица на седмицата! :D

  9. 9 Профил на niakoi_si
    niakoi_si
    Рейтинг: 2028 Неутрално

    Самите БАН-аджии искат точно такова отношение - дайте ни парите и не ни се мешайте! Поне това е целта на ръководствата и досега. Сегашното дано да е различно.

  10. 10 Профил на niakoi_si
    niakoi_si
    Рейтинг: 2028 Неутрално

    До коментар [#7] от "tsvetko_51":

    Което пък е типично за парцаливата журналистика, където заглавието, а не съдържанието продава.

    Тъжното е, че говорим за Дневник.

  11. 11 Профил на Prosevchomai
    Prosevchomai
    Рейтинг: 322 Неутрално

    Сигурно има начин да се даде път на кадърните в БАН, просто за хабилитация да се изискват публикации в реномирани международни издания, да се ползва световната ранг-листа по съответната специалност - по отношение на учебни заведения, специализации, препоръки и т.н.
    Отказах се от академична кариера в България, защото са в неведение за световните ранг-листи на учебни заведения, въпреки че са свободно налични в Интернет (като добавим и ниското заплащане и хаоса в учебните заведения). В същото неведение са и специалистите по Човешки ресурси, които наемат хората по фирмите, дори уж реномираните международни корпорации.

  12. 12 Профил на 1_april
    1_april
    Рейтинг: 1292 Неутрално

    До коментар [#5] от "lechevalier":

    Открай време е било "занимавайте си се там- ние ще я крадем както си знаем!"

  13. 13 Профил на cases
    cases
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Използвам случая да се обърна към доц. Вагалински и да го попитам дали е предприел и ако не е дали ще предприеме нещо за намирането на скелета от гроб 95.
    Испанците започнаха да търсят Сервантес, който е починал два века и половина преди Апостола, а ние - пълна тишина!

  14. 14 Профил на grajdanin1
    grajdanin1
    Рейтинг: 666 Неутрално

    До коментар [#6] от "Веселин Дечев":

    "Да. Много от "учените" искат да си чоплят нещо дето на тях лично им е интересно."

    Изказването ви показва абсолютна, ама абсолютна некомпетентност в науката. Много от най-големите открития са направени именно защото "лично им е интересно". Основен елемент в науката е любопитството. Ще ми се да видя резултатите на онзи научен работник, на който не му е интересно какво прави. Вие, както и повечето хора в България бъркате "наука" с "развойна дейност". Но не сте виновен. При това демострирано пренебрежение към науката и изобщо към просветения начин на живот от т.н. "политически елит" какво друго да очакваме. Насаждането на фелдфебелщината, на нахалното пренебрежение към възпитание и култура, неуважение към знаещите и можещите и издигане в култ на елементарните разбирания за живота водят до тези резултати. Така, че ви разбирам.
    П.П. Все пак повече недейте да пишете повече постове под статии за наука.
    П.П.1 Надявам се разбирате, че не става въпрос за пари, а за отношение.

  15. 15 Профил на Liliana Simeonova
    Liliana Simeonova
    Рейтинг: 224 Неутрално

    До коментар [#6] от "Веселин Дечев":

    Ами точно така са направени всички научни открития - защото все някой е "чоплел" нещо, което го е заинтригувало, вместо непрекъснато да върти енеолитни сечива в мазолести длани и човечеството вечно да си стои на цивилизационното ниво на енеолита!

  16. 16 Профил на Веселин Дечев
    Веселин Дечев
    Рейтинг: 950 Неутрално

    [quote#15:"Liliana Simeonova"]Ами точно така са направени всички научни открития - защото все някой е "чоплел" нещо, което го е заинтригувало[/quote]
    Но не и за държавна сметка.
    Държавата да плаща за това, за което има сметка. Останалите да си чоплят за своя сметка.
    За последните 20 години колко съществени открития/рационализации са направени? Къде са внедрени? На колко милиарда лева възлиза печалбата от тях?
    Дай да говорим с факти.

    В Русия съм! В Русия съм!
  17. 17 Профил на Веселин Дечев
    Веселин Дечев
    Рейтинг: 950 Неутрално

    [quote#14:"grajdanin1"]Много от най-големите открития са направени именно защото "лично им е интересно". [/quote]
    И какви открития са направени в Института по математика и информатика на БАН, примерно?

    В Русия съм! В Русия съм!
  18. 18 Профил на stenlyaka
    stenlyaka
    Рейтинг: 978 Неутрално

    До коментар [#16] от "Веселин Дечев":

    А в последните 20 години , колко според Вас е вложила Държавата ?
    Може би преккалено малко .
    Въпросът винаги има две страни .....на мен , например, много ми се ще да питам някой от БАН : Извинете , Уважаем , Вие какво сте открили ?
    Но ще е тъп въпрос , защото и да ми каже , едва ли ще го разбера ....
    Това достатъчен аргумент ли е , да зачеркнем учените от ''Държавната сметка" ?
    Не !
    Напротив , ако аз бях богат човек , с удоволствие и съвсем безкористно бих дал средства за развитие на науката -и естествено ще искам отчет .
    Това би трябвало да стори и една функционираща държава , каквато ние не притежаваме .....





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK