Павел Червенков и неговият Сантиментариум: Това са портрети, които ме карат да обичам човека още по-силно

Павел Червенков и неговият Сантиментариум: Това са портрети, които ме карат да обичам човека още по-силно

© Павел Червенков



Когато преди няколко години столичната улица "Шишман" загуби своето бижу – клубът "703", една шепа хора превъзмогнаха мъката и носталгията по този особен пристан за артистични корабокрушенци като филмови герои - драматично.


Сред тях е и столичният фотограф Павел Червенков, който често можеше да бъде видян на въпросното място в компанията на любимите си приятели, които аз наричах "кръгът от масата на крал Артур". И да, тогава, а и сега все още тези герои ми приличат на рицари. За дълъг период от време си мислех, че и Павел Червенков е такъв, но след виртуалната ни среща за това интервю (аз в Пекин, а той в София) смело добавям към вроденото му рицарство и крилете на поет.


Както ще се уверят онези от вас, които видят дебютната му изложба с портрети (въпреки многобройните години кариера като фотограф) "Сантиментариум" в Софийска градска галерия (14 декември – 29 януари), изключителен визуален поет, който за моя изненада в експозицията със заглавие, което звучи като филм на Тери Гилиъм, събира портрети, които го провокират да обича човека още по-силно.




Какво има в Сантиментариума на Павел Червенков? И защо избра това заглавие за изложбата, която се открива на 14 декември в Софийска градска галерия?


- Това е опит за шега. Вътрешноведомствен хумор. Нещо като аквариум за сантименти. Можеш да погледаш отвън, но можеш и да се потопиш. Ти избираш.


Портрет на Захари Бахаров

© Павел Червенков

Портрет на Захари Бахаров


Какво включва тази твоя първа самостоятелна изложба – микс от най-доброто на Павел Червенков или е подчинена на някаква концептуална селекция?


- Силно се надявам да не е най-доброто. Точно толкова силно се надявам да не е и концептуална селекция. Това са част от фотографиите ми, които смятам за живи. Искам да кажа, че когато ги погледна нещо трепва в мен. Трепва в посока да започна да се рея вътре в себе си, да започна да си спомням детството, първите трепети и първите разочарования. Това са портрети, които ме карат да обичам човека още по-силно.


Ти си сред любимите фотографи на артистичния кръг у нас. Има ли разлика подхода ти, когато снимаш модна фотосесия, портрет, артистичен проект?


- Аз нямам подход. Само скептицизмът ме съпътства навсякъде. До последния момент съм разкъсван от съмнения има ли въобще смисъл от всичко това. Предполагам, че е нарочно, за да се радвам повече на крайния резултат. Разбира се, ако правиш нещо за някого, който има нужда от него, е много по-мотивиращо.


Работил си в екипите на списанията "Егоист" и "Его". Кои са най-ценните ти моменти и срещи от този период в биографията ти?


- Смело мога да заявя, че от онова време имам само ценни моменти. В "Егоист" срешнах Мариета (стилистът и творчески директор Мариета Ценова б.р.), която не се умори да ми повтаря: "Павка, не е нужно всичко да е съвършено". До ден днешен се чудя дали да не я послушам... А в "Его" срешнах издател твърдо решен да създаде продукт на световно ниво, без да жали средствата и силите си да постигне това. Благодарение на "Его" имах възможност да разбера какво е да фотографираш в свят, в който фотографията не е само любителска или занаятчийска.


Портрет на Вельо Горанов

© Павел Червенков

Портрет на Вельо Горанов


Сигурно само най-големите ти почитатели знаят, че заедно с любими приятели бяхте неизменна част от култовия клуб "703". Каква беше притегателната сила на това място и защо сега го няма?


- Предполагам, че го няма защото накрая останахме само ние. Седмака даваше възможност да се отдалечиш от всичко. Милко Лазаров (един от любимите приятели) твърдеше, че има чувството, че "703" е санаториум и това го потиска ужасно, но не може да спре да идва. Това беше "703"...


Къде се чувстваш по на място – когато снимаш модни фотосесии или в студиото, където снимаш портрети?


- Каквото и да правя, винаги снимам портрети.


Един от най-големите почитатели си на филмовия режисьор Андрей Тарковски. Защо Тарковски и кога откри, че говорите на един и същи език?


- Не съм сигурен, че с Тарковски говорим на един и същи език. По-скоро той говори, а аз слушам. Понякога предавам на другите какво съм чул. Всичко казано от Тарковски отеква дълбоко в мен. Помага ми да бъда по-добър човек.


Следиш ли някои от любимите си фотографи в социалните мрежи като Instagram или Facebook?


- Всъщност любимите ми фотографи са вече покойници. Би било странно да се стремя да ги следвам, където и да било. Понаглеждам част от живите, но интернет не е подходящо място, особено ако обичаш да съзерцаваш фотография. Списанията бяха много по-удачни.


Кога събра увереност да си признаеш, че си добър фотограф?


- Никога не бих извършил подобна глупост. Хората очакват добрите фотографи да ги правят красиви.


Портрет на Теодора Духовникова

© Павел Червенков, СГХГ

Портрет на Теодора Духовникова


Има ли нещо в професионалния ти живот, което те дразни?


- Професия като всяка друга. Има плюсове, има и минуси.


А хора, от които се вдъхновяваш?


- Вдъхновявам се от постъпки, от резултати, от думи също.


Що за птица е Павел Червенков?


- Нямам представа. Едни приятели се смяха много на изумлението ми, че съм наречен "особняк".


Ако трябва сам на себе си да обясниш с какво се занимаваш – как ще звучи визитката ти?


- Стремящ се към лично време.


Да се върнем оттам, откъдето започнахме – сантиментален човек ли си?


- Май че съм особняк...

Ключови думи към статията:

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 8558 Неутрално

    Потретите са чудесни !

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на stupid_american
    stupid_american
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Извинявайте, ама ми е малко трудно да приема разни актьори като обект на артистична фотография след като съм ги гледал по телевизията как продават лотарийни билети на бедните хора.

    "Дясна Вена" през 2009: "Viva Chaves! Viva la revolución! Venceremos!" "Дясна Вена" през 2010: "Viva Fidel! Un gran, gran Hombre!" :D :D :D
  3. 3 Профил на асен георгиев
    асен георгиев
    Рейтинг: 878 Весело

    глупави снимки, финансирани по проект, възхвалявани като връо - гледах ги в нбкм - е и? бла-бла!

  4. 4 Профил на BIKER
    BIKER
    Рейтинг: 426 Неутрално

    едно нещо е да те информират за реализираните портрети от някой фотограф и да те поканят на неговата изложба + малко инфо за целта на автора ..... и съвсем друго нещо е да се напишат толкова много редове за носталгията по някаква кръчма, приятели, пък и колко бил особен авторът.

    Та питам за какво иде реч, за фотографиите ли или за характера и душата на Павел. Аман от материали насочни единствено към егото на автора и шепата му приятели от екс703, а пледираме че София е европейска столица. От този материал така написан лъха толкова провинциална захаросаност, та чак ми се допи вода.

    Представете си само статия в подобен стил написана за Кристо или Марина Абрамович.

    Иначе Павел е добър фотограф, но нека творчетвото му говори, вместо тези отговори на откровено глупави въпроси.

    БСП и ДПС вън от политиката
  5. 5 Профил на tucker case
    tucker case
    Рейтинг: 990 Весело

    по света някой онлайн издания нарочно махнаха възможността куцо и сакато да коментира под статиите... чудя се дали не е време и по-читавите български да направят така...

    Now what's a few miles between the beauty and the beast...
  6. 6 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3162 Весело

    До коментар [#5] от "tucker case":

    Творец,който се засяга от критиката на хората!? Каква жалка картинка!

  7. 7 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 2519 Весело

    “Когато преди няколко години столичната улица “Шишман" загуби своето бижу – клубът "703", една шепа хора превъзмогнаха мъката и носталгията по този особен пристан за артистични корабокрушенци като филмови герои - драматично."

    Тцъ,тцъ, тцъ - доста снобски начин да се почешеш зад ушите!

    I Want To Believe
  8. 8 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1374 Неутрално

    Какъвто и да е фотографът, все ще му е непосилно да вдъхне и искрица одухотвореност на тези модели, особено на първите двама, излезли като из един калъп.

  9. 9 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 309 Неутрално

    До коментар [#8] от "princess_x":

    Блестяща си! Инерцията да има един антропологичен калъп за "псевдодуховност" е на път да стане реална духовност, защото израждането е голямо.

  10. 10 Профил на ibelin d'coteou
    ibelin d'coteou
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Ах, ах, шалчето шапчицата застанал сред поредната серия еднообразни портрети на "звездички". И старата тъга по загубения бар на определена група сноби.

  11. 11 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1374 Неутрално

    До коментар [#9] от "marmalad68":

    Бахаров ми е ''любимец'' още от посредствения Дзифт, за който един куп нашенски културтрегери беше правил помпозна дискусия в ''Култура'', сякаш е някакво предълбоко философско събитие.

  12. 12 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 921 Неутрално

    До коментар [#8] от "princess_x":

    а бе то понякога е трудно да "вдъхнеш удухутвореност" .... но като го гледам фотографа на снимката има много бг арт вид . което си е яко някак си . интервюто също е много бг арт. нямам притенции.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK