Камен Чанев, оперен певец: Не сме тръгнали да откриваме топлата вода, а да я върнем

Камен Чанев, оперен певец: Не сме тръгнали да откриваме топлата вода, а да я върнем

© Георги Петков, Старозагорска опера



На премиерата на "Селска чест", с която Старозагорската опера, като домакин, откри 47-ото издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) в началото на декември, за ролята на Туриду бяха поканили Камен Чанев. В богатия му теноров репертоар, тя е от коронните.


Певецът е от известните ни световни имена в момента, куфарите му са в непрекъсната готовност – от полет в полет, от континент на континент, от зала в зала, от спектакъл в спектакъл, от роля в роля. Staatsoper Wien, Arena di Verona, Deutsche Oper Berlin, Teatro La Fenice, Gran Teatro del Liceo de Barcelona, но и в Пловдивската, Бургаската, пък можем да го видим и сред публиката. За Коледния и Новогодишния концерт ще е в Софийската опера, а после "Андре Шение" в Будапеща, "Тоска" в Торонто, Deutsche Oper с "Турандот" и "Трубадур" – отново в Унгария. Главозамайващо темпо, което не го впечатлява, нито го изнервя, напротив – приема го с усмивка, като нещо естествено.


Доколко тази постановка на "Селска чест" на италианския композитор Пиетро Маскани, създадена от италиански екип: Игнацио Окипинти – режисьор, Карло Донадио – диригент, художник на декора и костюмите Салваторе Русо (от най-известните италиански сценографи и костюмографи, с успешни постановки в много оперни театри в Европа и Америка, добре познат вече и в България) се отличава от останалите, в които сте участватл?




– Сегашната не е по-различна, защото я правиха италианци. Режисьорът беше подготвен. Костюмите и декорът са хубави – сицилиански. Е, има голяма разлика когато я поставях с Пици (Пиер Луиджи Пици), един от големите техни режисьори, който е като Дзефирели (поставил над 100 опери, с награди и номинации за Оскар) – в подхода. Той работеше с певците, обясняваше точно какво иска от нас, ситуацията каква е, детайлна работа с текста. В големите театри текстът е водещ, чисто рецитаторски даже, после е пеенето. Защото в България не се обръща внимание.


Друго – да пресъздадеш историята и атмосферата на Сицилия. Разликата, разбира се, е и в екипа, оркестъра. Хорът, изключително важен и труден в "Селска чест" – иска да е прецизен, с щрих, с много динамики, изграждания, които може да си ги позволи само големият театър. Когато пях Cavalleria в Рим, хорът беше от 80 – до 110 спрямо постановките. 70-80 човека звучат по един начин – 40, по друг. Тук трябва много да се работи с хора – отнася се за всички постановки. И да е по-голям, не може с толкова малък брой хористи да се прави опера. Нова кръв да има, да идват млади хора.


Камен Чанев, оперен певец: Не сме тръгнали да откриваме топлата вода, а да я върнем

© Старозагорска опера


Да се използват самодейците. Те са ентусиасти, заредени. Пял съм в големи професионални театри: във Washington Opera, Teatro de la Maestranza в Севиля, които използват такива хорове, адвокати и всякакви професии са, но на сцената горят. Един месец не е спи за този спектакъл, дава всичко от себе си, той е артист. При нас трябва да се пречупи: толкова ми плащат, толкова ще работя. Не искам да обидя колегите от хора, но просто трябва нещо да се промени, защото иначе стои на едно място. Пожеланието ми е и към всички опери в България.


Другото – режисурата. Огнян Драганов знае, добър режисьор е, където ходя по света и са играли неговите постановки ме карат да го поздравя, знае какво трябва да се направи за режисурата. За това представление каквото ни е дадено – нямаше право на намеса. Няма да коментирам дирижирането, публиката има уши. Аз направих всичко възможно да дам каквото мога от себе си, както трябва да бъде. Олга (Романо – гост, за Сантуца) също се постара. С нея сме пели много пъти, екип сме, последно в Грац "Бал с маски", в Антверпен – на големи гала концерти, "Тоска", "Аида" сме пели заедно в Хърватска, Сплит, премиера правихме преди доста години. С Олга се пее лесно.


А постановка на "Селска част" която не забравяте?


- В Тел Авив, на Джанкарло дел Монако (синът на Марио дел Монако) – доста пламенна, както и пламенно се работи с него, но хубава. Интересна – на няколко нива, много бяло и много черно – подчертаваше точно цветовете на Сицилия. Бялото и слънцето в контраст с дрехите на сицилианците – в тая жега да носиш черно. Важен момент, не искаше от певците много движения. С което показа по-голямата им сдържаност, без видни емоции, за разлика от другите италианци, които махат с ръце.


Камен Чанев, оперен певец: Не сме тръгнали да откриваме топлата вода, а да я върнем

© Старозагорска опера


Дел Монако сложи прологът от "Палячи" преди Cavalleria-та да започне и представихме двете опери като разказ, нещо като "Хофманови разкази". Много добър оркестър, Тел Авив е един от най-добрите оркестри – не е чудно, евреите са невероятни музиканти. Пък и аз съм пял на Зубин Мета с филхармонията, прекрасен оркестър.
Другата постановка на "Селска чест" (Cavalleria rusticana) беше преди две години, премиерата в Будапеща.


В големите театри ги правят двете – "Селска чест" и "Палячи", доста е трудно да ги изпееш в една вечер. Там беше по швейцарски, заради режисьора, сегашният директор на Хамбургската опера – Джовани Делнон (Georges Delnon – швейцарски режисьор, театрален режисьор и университетски преподавател). Но той имаше друго виждане, както винаги немското влияние е по-модернистично – костюмите съвсем други, къщите се движеха, външно приличаха повече на конюшни. Иначе съставът и певците бяха много добри, подбрани от цял свят, оркестърът блестящ. Разполагат не само с пари.


Какво е мястото на Туриду във вокалния репертоар на тенора?


- Тази роля е предизвикателство за тенора, една от най-трудните, колкото и да изглежда къса. Не е за начинаещ певец. Сериозна, защото е построена изключително на преход.


Няма ли залитане в България, че чуждият екип събира повече публика и е по-престижно?


- Със сигурност не е по-добър, в сегашната постановка големите комплименти са за избора на сценограф и костюмограф. Салваторе Русо е невероятно талантлив човек и това веднага се вижда, съвсем друга е визията. А костюмите му на "Аида" на стадиона, помните ли?


Казвате че днес няма съревнование на талантите? Комерсиалното ли слага отпечатъка си, бързината на подготовката ли, темповете ли, липсата на интереси ли, публиката ли?


- Ами няма, сега Веселина Кацарова се мъчи да промени нещо. Първо никой не работи с младите певци. Казват му: ще пееш еди си коя роля, оправяй се. Излизаш на тази дата. Е какво да прави този певец? Ако няма до себе си добър диригент и един супер корепетитор? И на всичкото отгоре не им дават и репетиции. С 2-3 репетиции им казват: Излез да пееш.


Аз сега заминавам за "Тоска" в Торонто. "Тоска", която съм пял във всички големи театри и имам такъв опит в тази роля – с близо два месеца репетиции! Много време. Минимумът за нова постановка е месец в големите театри, интензивно репетиране, като се почне от първата репетиция и се стигне до свързващи, генерални, седящи и т.н.
Най-важното е един театър да има невероятни корепетитори, които да изработват. А като ги нямаш – ще си ги поръчаш. Ще платиш на изтъкнат корепетитор, от Австрия, от Италия, ли ще го докараш, но да работи с екипа който ще прави представлението. С певците. Повярвайте, ще бъде съвсем различно. Моята корепетиторка е от 20 години, като съм в Стара Загора, работя всеки ден с нея. Ние сме като спортистите – не загряваш ли по 40 минути всеки ден, ти си вън. Веселина (Кацарова) е също много учудена, говорихме си по тази тема. Казах й: Добре дошла.


Как тогава в България израстват младите певци?


- Не израстват, точно това е големият проблем. Защото навремето имахме учебния си театър в Сливен и по този начин още като студенти, аз завърших с 8 роли, да не говорим че бях солист в няколко опери. Но по принцип, трябва някой да работи с тебе. С нас работеха най-големите. Работил съм с Руслан Райчев, с Вульпе, с Недялков, Боби Хинчев – само светила.


А навън как се работи?


- Корепетиторите работят дълго време с един млад певец. Ето, в операта в която често пея – Deutsche Oper Berlin, ами има стажанти. Перспективни млади певци от цял свят, който си харесат го назначават като стажант към Операта. Почва с малки роли, докато стигне до големите. С него работят водещите корепетитори, диригенти. А ние тук сме самоизрастващи. Който има по-голяма чувствителност, интелигентност и любознателност върви напред. А който разчита на единия си глас и талант някакъв – нищо не се случва. Няма шансове, цял живот ще пее посредствено. А за навън въобще няма смисъл да се говори, защото не е конкурентноспособен. Ако аз правя програмата в Музикалната академия, ще ги карам да учат по 4 часа на ден италиански и рецитиране на италианския – pronuncia, и един час пеене, това всеки ден.


В какви постановки предпочитате да участвате?


- В логични. Няма значение дали е модерна или класически поставена, как си облечен или каква ще е идеята на режисьора. Важното е пеенето да има логика с действието на сцената. С нелогичните неща идва и нелогичното пеене – те са свързани. Самото действие на драматургията да е логично.


Сегашната премиера беше традиционна постановка, беше ли и логична?


- В началото винаги серенадата се пее извън сцената, защото трябва да звучи по-отдалече. Да си прибереш гласа и да пееш на преход още със започването на операта, когато гласът ти не е толкова разпят (колкото и да се разпяваш, винаги в първите няколко секунди и минути на сцената има стрес), по-логично да е извън сцената, а не както в тази постановка. Пък и в цял свят така се пее, и арфата трябва да е до тебе, да има по-добър контрол. По принцип не беше лоша постановката, но трябваше да има един месец репетиции. Разчитат на нашия опит, и двамата с Олга сме го играли, но ако искаме супер продукт, трябва да се прецизира – осветлението да е направено, всички компоненти. Затова е `opera`, а много неща: не са само певците правят продукта.


Толкова труд само за 1-2 постановки понякога в България, навън как е?


- Минимум 6. По принцип са 12 – зависи, говорим за стаджоне. Иначе в Германия се играят и по 30-40 спектакъла за целия сезон. По една-две постановки? Там няма такова нещо.


Впечатлението Ви от Фестивала на оперното и балетно изкуство?


- Преди две години, чувам по радиото "Дон Карлос". И запява някакъв Карлос, невероятна красота! Помислих си – страшен театър и как само звучи оркестърът! Гласът ми познат, в първия момент не можеш да познаеш на кого е, прекрасна Елизабет – с такъв италиански език! Помислих си че са италианци. Заблуди ме произношението. И като свърши водещата: Слушахте запис от Златния фонд на Фестивала в Стара Загора. С Гюзелев, Валери Попова, Калуди Калудов, Стефка Минева беше мецосопраното, дирижира Иван Маринов. Да, чуваш как са свирили навремето, какъв оркестър – за какво става въпрос, световни! Хорът как звучеше. Световно ниво! Аз мислех че е от Скалата. Поне слава богу са останали записите, да имаме представа какво е било. Затова, ние не сме тръгнали да откриваме топлата вода, а да я върнем.


Сега успях само за два спектакъла. Офенбах "Хофманови разкази" на Пловдивската опера – много интересен. Явно режисьорката Урсула Хорнер си е талантлива. Хубави решения и оркестърът доста добър, адмирации за което.

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 9149 Любопитно

    Не мисля, че ще се върне топлата вода в операта - даже Миланската скала направи резки съкращения - какво да говорим за Варненската или Старозагорската опера !?

    karabastun1@abv.bg
  2. 2 Профил на neut
    neut
    Рейтинг: 7122 Неутрално

    Носталгия по минали успехи? Оперното изкуство няма да загине.

    In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the rest
  3. 3 Профил на the_fat
    the_fat
    Рейтинг: 506 Неутрално

    Явно оперни трупи и театри като такива в Стара Загора,Бургас
    Варна,Сливен,Перник,Русе ,Пöевен пък даже и София са само места
    за репетиция и подържане на "формата".Господин Чанев явно има
    2-3 роли и неговият импресарио го лансира тук там или ако някой се разболее или не отиде.Много добре се е ориентирал според мен.Вероятно е и добър артист - пътува много.

  4. 4 Профил на bcbg
    bcbg
    Рейтинг: 229 Неутрално

    До коментар [#3] от "the_fat":
    С всички оперни певци е така : имат си база, а добрите успяват да си осигурят по 30-40 участия годишно от халтури. Само няколко звезди могат да си позволят да се откажат от редовна заплата и да преминат изцяло на свободба практика. Но даже и звездите изкарват скромни пари в сравнение с който и да е от шоубизнеса.

  5. 5 Профил на Лелка
    Лелка
    Рейтинг: 1573 Неутрално

    За всякакви простотии се намират пари, зе истински ценното рядко. А наистина бяхме класа, някога...
    *Преди две години, чувам по радиото "Дон Карлос". И запява някакъв Карлос, невероятна красота! Помислих си – страшен театър и как само звучи оркестърът! Гласът ми познат, в първия момент не можеш да познаеш на кого е, прекрасна Елизабет – с такъв италиански език! Помислих си че са италианци. Заблуди ме произношението. И като свърши водещата: Слушахте запис от Златния фонд на Фестивала в Стара Загора. С Гюзелев, Валери Попова, Калуди Калудов, Стефка Минева беше мецосопраното, дирижира Иван Маринов. Да, чуваш как са свирили навремето, какъв оркестър – за какво става въпрос, световни! Хорът как звучеше. Световно ниво! Аз мислех че е от Скалата. Поне слава богу са останали записите, да имаме представа какво е било. Затова, ние не сме тръгнали да откриваме топлата вода, а да я върнем. *

  6. 6 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1910 Неутрално

    Вярвам, че българската школа е още жива. Рашидов, не само траки в Лувъра. Българи в Ла Скала и Мет също е достойна кауза.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  7. 7 Профил на bcbg
    bcbg
    Рейтинг: 229 Неутрално

    До коментар [#6] от "Алф":

    Не е толкова въпрос за школа, а за някои фонетични особенности в българския език, които правят така че много българи имат талант за оперно пеене. Както и италианците и испанците. Докато французите например не могат - френския език се говори "назад" и е много мек, просто гласовите струни не се развиват. Затова и няма добри френски певци, единствения такъв - Роберто Алана е с италианско потекло. Същото е и с англииския език. Единственият добър английски певец - Брин Терфел е всъщност от Уелс, и езика говорен там е коренно различен от английския. Та българска школа няма, има вроден талант в много българи за такъв вид пеене.

  8. 8 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1863 Неутрално

    ''При нас трябва да се пречупи: толкова ми плащат, толкова ще работя''

    Това е един от най-основните проблеми на днешното общество. Не само в операта и не само у нас.

    Някой по-горе каза, че оперното изкуство няма да загине - ако се продължава по принципа ''толкова ми плащат'' и ако единственият стимул за певците са парите и славата, скоро няма да останат наистина добри певци и артисти.

  9. 9 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1910 Неутрално

    До коментар [#7] от "bcbg":

    Добави и традицията - фолклора, православното пеене...

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  10. 10 Профил на bcbg
    bcbg
    Рейтинг: 229 Неутрално

    [quote#8:"princess_x"]ако се продължава по принципа ''толкова ми плащат'' и ако единственият стимул за певците са парите и славата, скоро няма да останат наистина добри певци и артисти.[/quote]

    Едното и другото нямат нищо общо. За много творци парите са били много важно нещо ( да цитираме за пример следните имена - Тициан, Бетховен, Рембрандт, Балзак, Моне, Пикасо, Шагал, Чаплин, Дали, Уорхол, Мираками, за певците Карузо и Павароти.... Някои помнят и Калас, която едва ли е търсила в Онасис творческо вдъхновение. Един творец може да е абсолютен гадняр, алчен и егоист, без това да му пречи да е гениален. Както и може да бъде прекрасен и точен човек, но некадърен. Парите може да са стимул, може да има и други : дрога, алкохол, секс...и т.н. но това реално няма никакво значение, стига ефекта да се постига. Стига с този евтин и фалшив морал : богат=лош, беден=добър

  11. 11 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1863 Неутрално

    До коментар [#10] от "bcbg":

    Разбрал си наопъки написаното от мене. Ако водещата мотивация в която и да е дейност и изкуство са парите, няма да може да се достигнат висините на Великото. А Калас по-добре да не я беше споменавал, защото: първо, тя не е търсела в Онасис никакви пари, защото си е имала достатъчно собствени; и второ - точно тя, Калас, е говорила много пъти точно на тази тема и е съветвала младите певци да се стремят преди всичко да се изградят като музиканти и изпълнители; да работят върху техниката и изкуството си, а след това славата и парите сами ще дойдат. Има достатъчно интервюта с нея.
    Неуместно е да се споменават в едно изречение големи като Бетовен или Рембрандт и опортюнистични търговци като Уорхол. А освен това не мисля, че тези тримата са били движени от една и съща мотивация. Пикасо щеше да рисува с пари и без пари - това е било неговата същност и съдба. При Дали нещата са по-сложни, когато под влиянието на Гала се оставя да го води предимно печалбата, но именно тогава изкуството му избледнява, обеднява и поевтинява.

    [quote#10:"bcbg"]Един творец може да е абсолютен гадняр, алчен и егоист, без това да му пречи да е гениален.[/quote]

    Върху това може много да се спори. По-скоро може да е валидно за изпълнителите/интерпретаторите, а не за творците, създателите.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK