Проф. Александър Хаджигеоргиев: Не е страшно да отидеш на психиатър, но хората не го знаят

проф. Александър Хаджигеоргиев, психиатър, завеждащ отделението по психиатрия в Медицински институт-МВР.

© Дневник

проф. Александър Хаджигеоргиев, психиатър, завеждащ отделението по психиатрия в Медицински институт-МВР.



В общия случай решението да отнемеш собствения си живот не е спонтанно, а е добре планирано и осмислено. По-често то се взима от психично здрави и високо интелигентни хора. Признаците за решението им може да проличат например ако започнат да се интересуват и да говорят повече за философия, екзистенциални теми, култове и секти или другата крайност - да се потиснат и затворят. Подсказки са и всякакви несвойствени дейности - да пропушат, пропият, да се държат грубо с околните, също и ако изведнъж започнат лесно да се разделят със скъпи лични вещи.


Какво може да направи човек, ако забележи тревожни сигнали за депресия или загуба на смисъл на живота у свой близък? Как да намери подходящ специалист и какво е нивото на психиатричната помощ в България? "Дневник" разговаря с проф. д-р Александър Хаджигеоргиев, началник на психиатричното отделение в Медицинския институт на МВР. Той посочи характеристиките на хората, мислещи за самоубийство по време на журналистическо обучение в рамките на националния проект за подобряване на услугите за психично здраве в България.


Проф. Хаджигеоргиев, какви пациенти попадат при вас в института на МВР? От какво страдат най-често българите и имаме ли някакви специфични психични проблеми сред населението ни?




- Като във всяка отворена болница при нас попадат всякакви случаи. От доста години няма някаква особеност в МВР болница, която да я прави по-различна и да има филтър за определени пациенти.


Психиатричните болници и отделения са обикновено от закрит или открит тип, като в закритите се лекуват хора с остри психози, с рисково поведение, които могат да избягат или да се опитат да се самоубият – там съответно наблюдението е по-сигурно и по-добре организирано. В отделенията от открит тип се лекуват хора с леки патологии – леки депресии, неврози и по-рядко хора със зависимости, защото и за тях се изисква по-строга дисциплина.


Нашето отделение е отворено за лека патология – това, което се нарича малка психиатрия или гранична психиатрия. Например неврозата е от този вид проблеми и тя не е заболяване, а някакво недобро, неефективно справяне на човека с реалността и живота си. Лека депресия пък означава депресия, при която няма или поне не се вижда риск за самоубийство и няма нужда от специално наблюдение и контрол над пациента. Има също и вариант да се приемат хора с малко по-тежки психози, обаче с придружител.


По принцип този модел е малко порочен, защото невротиците не трябва да лежат в болница, те не са болни хора. От друга страна, има един висок процент сред тях, на които това им харесва и наистина им помага. Харесва им, защото им дава нещо, около което могат да се структурират, хората с бели престилки им действат успокояващо, нещо им се прави – дават им се лекарства, а страдащият човек обича нещо да му се даде да глътне, което си е вид магия.


Според статистика, цитирана от шефа на Националния център по обществено здраве, повече от половината хора с психични заболявания научават за проблема си направо в болницата, след като получат криза. Как си го обяснявате – защо не търсят помощ навреме?


- Точно така е, съгласен съм с това наблюдение. Случва се, защото народният манталитет е такъв, че тези неща се смятат за срамни и трябва да се крият. За японската култура говорят, че е култура на срама – нашата също е такава. Малко нещо да не е както трябва и се квалифицира като срамно.


Хората държат тези свои близки затворени в семейството и гледат много да не ги показват. Това идва вероятно от патриархалния модел да се крият мръсните ризи, да не се изложиш пред съседите. Дори да виждаш, че нещо не е наред с този човек, да предприемеш нещо, значи да се издадеш пред всички.


А той самият не изпитва ли нужда да потърси помощ?


- Сигурно има такива случаи, но у нас това да потърсиш психиатрична помощ изглежда доста опасен ход. Поне така си го представят хората – ще вземат да те вземат за луд, да те заключат, да ти дават някакви лекарства, от които си губиш разсъдъка...


Първият по-високо диференциран страх е, че психиатърът може да ти чете мислите, като отидеш при него, той ще ти бръкне в мозъка. "Те там ги обучават...". Това е ужасно усещане и ужасен страх – това означава, че изведнъж ти ще останеш напълно гол пред него, без да си го желал, а в същото време той е облечен. И той ще започне да те замерва с някакви факти от собствения ти живот, които по някакъв свръхестествен начин той е узнал, и ще стане страшно и тежко.


Това е единият голям страх, а по-простите са, че ще те затворят и няма да те пуснат или ще те пуснат само с някакво специално разрешение и кой знае кога. Болницата изглежда като затвор. Но никой от тия страхове вече не е реален в момента, макар че част от тях са били преди.


Сега не могат да те вкарат насила в психиатрията, много е трудно – трябва решение от съда и от районния инспектор от полицията. Това пък усложнява нещата, ако например във входа ви живее психичноболен, който тероризира блока, и докато се стигне да го вземат за лечение, може да мине много време. Той стои в болницата 15-20 дни, като се върне, е по-добре, но за кратко и после се връща към старите навици.


И за лекарствата сега е различно – няма вече такива с толкова силно действие, а и никога не е имало. Да, те те променят, не си същият, но не в смисъл, че забравяш кой си, а вече не си депресивен или не буйстваш и не говориш нелепи неща. Ставаш по-адекватен, по-лесен за контакт, по-лесен за социализация, би могъл да започнеш и работа, ако някой работодател ти даде шанс, защото там пък има сериозна дискриминация.


Освен това не ти издават "жълта книжка", никъде не те регистрират като психично болен. Записва се в история на заболяването ти, докато си в болницата, и това е, но не ти дават никакви бележки, не предават никаква информация за теб по институциите. Документална стигма няма и това е много важно, защото след като се оправиш, ще искаш да започнеш работа и няма да имаш пречка, ако се държиш добре. Регистър на психично болните не съществува, макар че се обмисляше създаването му не за да ги стигматизират, а за да ги наблюдават. В нашите условия обаче той би бил стигматизиращ, ще се изкриви - затова и го спряха.


Какво е нивото на психиатричната помощ в България?


- Не ми харесва, слабо е. Общо взето, психично болните ходят по улиците необхванати. И не говоря за обхващане в смисъл да бъдат вкарани някъде на спокойствие да не пречат на останалите, а просто никой не се занимава с тях и никой не ги лекува.


Проф. Тома Томов навремето започна да прави нещо много хубаво, създавайки социалните работници и вкарвайки обучение на социални работници в университета – НБУ тогава, сега вече и навсякъде. Това са хората, които трябва да вършат основната работа извън болниците. Ясно е, че няма лекари и сестри да ходят по улиците и да питат: "Ти взе ли си лекарствата?". Социалните работници трябва да следят общността си, това е западният модел и той работи. Най-добре работи, разбира се, в скандинавските страни, където и квартира ще предложат на нуждаещите се, ще ги настанят и ще ги наглеждат.


При нас има социални работници, но оплакването им е, че нямат ресурс, нямат какво да направят понякога. Ако аз имам пациент, който няма къде да отиде, след като го изпиша, защото е бездомен или го гонят от дома му, аз мога да се обърна към социални работници, които да помогнат да бъде настанен, обаче те не разполагат с много опции. Има няколко защитени жилища и приюти, но с много ограничен капацитет, и има, разбира се, частни домове, само че там таксите са от 600 лв. нагоре на месец. Тези хора обикновено нямат такива пари, нямат пенсия и не са осигурени. В голяма степен те са оставени на себе си.


Казахте, че в представите на хората да отидеш на психиатър е като да се разголиш пред непознат. Как да намериш подходящ специалист за себе си, как да му се довериш? И как да се предпазиш от т.нар. любители, които без квалификация приемат пациенти?


- Вече, общо взето, се разкараха любителите, създаде се и етична комисия за тези практики, има някаква идея за контрол и сякаш стана по-сигурно. В интернет човек може да провери човека, при когото ще отиде, и мненията за него, обикновено специалистите имат и сайт, където пише какви квалификации имат.


В България има поне три-четири школи със сертифицирани психотерапевти. Като се разровиш в интернет, общо взето, няма да сгрешиш. Почти вече ги няма измамниците, защото ги разкриха и обявиха кои са и тези хора няма как да извървят повече.


Има друг проблем, що се отнася до избора – какъв тип психотерапия ти трябва всъщност от тези, които се предлагат. Хората много често считат, че са за психоаналитик, защото са гледали филми и са чели книги и там обикновено психоаналитици се подвизават. Обаче сравнително малко проблеми са подходящи за психоанализа, а има други видове психотерапия, по-подходяща за различните проблеми - психодрама, когнитивно-поведенческа, хипноза, позитивна терапия.


Дали ще си изберете школата, или ще отидете при някого, защото сте харесали името и сайта му, вече е лично решение. Като отидете, имайте предвид, че може да не ви хареса, не е задължително, а пък за психотерапията особено е важно да ти харесва човекът – да има достатъчно добро излъчване, за да ви накара да ходите пак.


Трети фактор е плащането. Модерните ни психоаналитици взимат по 100-150 лв. на сеанс, средната сума е между 30 и 50 лв., което е достъпно. Основният проблем за българина е, че тази цикличност я няма в културата – мисълта, че отведнъж не става, че трябва пак и пак да отидеш. На втория път отиваш, на третия път вече започваш да се замисляш, четвъртия път пропускаш. "Защо да плащам само за говорене", "аз това и сам го знам", "аз това мога да си го говоря и с някой приятел в кръчмата"...


Насочването към психотерапевт може да стане и от психиатър, при когото отиваш с направление от личния лекар. Аз работя с няколко терапевти и когато преценя, че това би било добре за пациента и ако той иска, разбира се, го насочвам към някой подходящ. Номерът е да е интересен за теб и да ти подава интересни идеи, но баницата се опитва, преди да решиш дали е вкусна и дали искаш още. Някъде на третата сесия вече можеш да прецениш дали ще продължиш.


Ако виждаш тревожни признаци при близък за депресия или обмисляне на самоубийство, какво можеш да направиш?


- Има много хубави лекарства, които специалист може да предпише. Нищо друго. Е, можеш и да седиш и да чакаш да се оправят нещата и понякога става, но човек не може да разчита на това. Общо взето, започваш да мотивираш човека да се обърне към психиатър.


Разбира се, не е 100% сигурно, че това ще сработи, може да отиде и психиатъра да го няма или да няма време в момента, или да не се харесат – това също е важно, но все пак това е жестът, който трябва да направи. Отива на специалист и в средния случай получава някакъв вид антидепресант, започва да го взима и се уговаря с лекаря да ходи периодично на прегледи. Това е процедурата.


Как говориш със свой познат или близък, който е загубил някого заради самоубийство?


- Зависи каква е целта ти с тази комуникация, няма някакви ясни указания и техники. Здравата мисъл ти подсказва какво. Ако искаш да му поднесеш съболезнования, направи го и спри, ако искаш да му помогнеш да го преодолее, това вече е доста по-амбициозно.


Обикновено това, което помага бързо и веднага и лесно може да се направи, е да го накараш да разкаже. Колкото повече разказва за случая, толкова повече се изчиства от емоционалната част. Само че в началото всеки си мисли, че да се разкаже е прекалено мъчително. Да, то ще му е мъчно, но той трябва да мине през това, за да излезе на открития път. Това е нещо, което върши работа на сто процента. А ако много не иска да говори, ще си проличи.


Влизайки в този диалог вече ти можеш да вкараш свои идеи и фрази, с които човекът да се почувства по-добре – от най-простото: "Още ти е много прясно, няма как да не се чувстваш по този начин" до "Разбирам чувствата ти, и аз бих се чувствал така на твое място". Зависи от хората и стила на разговора. Това са такива декларативни фрази, които виждаме по филмите, а на практика не е толкова лесно да си толкова декларативен, страх те е да не прекалиш. Но в крайна сметка, когато преодолееш този страх, виждаш, че всеки разговор за това събитие помага повече, отколкото всяко премълчаване.


Все пак и контекстът на срещата подсказва докъде можеш да стигнеш в темата, също и каква е заявката на човека. Ако те е извикал и дава сигнали, че те е извикал, за да говори с някого за това и се нуждае от помощ – това е едно, но ако случайно сте се срещнали и ти повдигнеш въпроса е по-специфично. Така че в тези случаи здравият разум и контекста диктуват какво да кажеш и какво не.


Доколко изобщо е редно да се намесваш в тази тема? Проблемът за стигмата и срама от психичните болести е повсеместен, но няма ли опасност въпросите да се приемат за критика?


- Аз искам да се говори повече за това. И вие медиите трябва да говорите повече за това, но по такъв определен начин, който да намалява риска и да предава положителното послание, че помощ и здравословен изход от тези ситуации има. Хората трябва да бъдат просвещавани, макар че не на всички ще им е интересно, не всички ще го разберат и не всички ще се съгласят.


Това е проблем с толкова много променливи, че не може да се обхване, ако трябва наведнъж да се обясни. Такава е и рецептата за решаване на голям проблем – представяме си го като айсберг и ако целта е да го прегърнеш и да го разтопиш, няма да стане, защото той ще те изстуди първи и ще те убие. Вместо това се отчупват малки парчета и едно по едно ги топиш в ръцете си. Пак ще си остане айсберга, но поне нещо ще се случва и част от проблемите, свързани с него, ще се изпарят.

Коментари (43)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на lz2
    lz2
    Рейтинг: 2760 Неутрално

    Първо другарите Кънев и Бойкикин!

    ПравописА е поле за изява на неграмотните!
  2. 2 Профил на pifi
    pifi
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Всички,т.н. кандидат народни представители трябва да минат през психиатър и психо тест....Ще се намали шоуто на малоумници в парламента....

  3. 3 Профил на bobhunter
    bobhunter
    Рейтинг: 728 Неутрално

    Не е страшно да се обърнеш към психиатър, страшна е системата, която създава условия за проявата на заложените генетично психични заболявания и НАРКОМАНИИТЕ, които не само съсипват психиката на хората, правят ги абсолютно социално невградими, но и ги унищожават физически. За периода от 1990 до 2000г. десетки хиляди младежи умряха от наркотиците. Ролята на психиатъра не е само да констатира проблема, но и да се бори с всички възможни средства да го преодолее. За да няма наркомании на първо място трябва да се поведе борба за социалната ангажираност на младежите, да им се пресече достъпа до така наречените "бързи" кредити отпускани абсолютно безотговорно на абсолютно неплатежоспособни младежи, пари с които се купуват наркотици, прахосват се в казината или стимулират процъфтяването на проституцията. Разбира се Хаджигеоргиев, както и повечето от неговите колеги тези въпроси изобщо не го касаят. Важно е за психоаналитиците да има платежоспособна (от бързите кредите) клиентела, да им пълнят джобовете, да обикалят света и пълнят червото. Що ли не си ...!

  4. 4 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 4677 Неутрално

    - Зле ми е....
    - Пиеш ли?
    - Не..
    - Малко пиеш, значи!

    В обратния случай се препоръчва, да се намали пиенето.
    У нас, да седнеш с някого на по чашка, е еквивалентът на посещение при специалист.
    Но да отидеш на психиатър - това е голям срам! Станал си, значи, "куку", нещо от този род. А истината е, че народът масово е изтрещял и пие юнашки, трепейки се по пътищата и по къщята.

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  5. 5 Профил на Daniboy
    Daniboy
    Рейтинг: 630 Неутрално

    До коментар [#1] от "lz2":

    Политутките пак нагазихте!

    "Щастие за всички даром, и никой да не бъде пренебрегнат!"
  6. 6 Профил на Georgi Yordanov
    Georgi Yordanov
    Рейтинг: 636 Неутрално

    Прав е Професора, ама ... пусто - важи приказката „От не бой се да те е страх“!

    Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще!
  7. 7 Профил на Daniboy
    Daniboy
    Рейтинг: 630 Неутрално

    До коментар [#4] от "Незнайко в Слънчевия град":

    Отчаян пациент седи на крайчето на кушетката и се оплаква на лекаря:
    - Жена ми ме напусна и взе децата. Изгониха ме от работа. Пари нямам. Приятели нямам. Пропих се, ръцете ми треперят, от ментетата си повредих зрението и не виждам, всичко ме боли... Докторе, какво да правя?
    Докторът мисли.
    - Как да ви кажа... Като лекар ви препоръчвам да намалите алкохола... Обаче като човек - не бих ви посъветвал...

    "Щастие за всички даром, и никой да не бъде пренебрегнат!"
  8. 8 Профил на picko
    picko
    Рейтинг: 539 Весело
  9. 9 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10219 Неутрално

    Мисля си, че трябва да се направи популярно пребиваването в заведение от хора на шоубизнеса и няма да се разглежда вече приемът като стигма. Радостно не, че българите като южняци са по-съхранени ...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  10. 10 Профил на aramissss
    aramissss
    Рейтинг: 1248 Неутрално

    ...страшното идва когато психиатрите отиват при хората.

  11. 11 Профил на Prosevchomai
    Prosevchomai
    Рейтинг: 322 Неутрално

    Досега психиатрията не е доказала, че може да лекува тежки психични болести. Не знам да има някой излекуван шизофреник с нейните методи, например. Лекарствата имат лошо въздействие върху пациентите, макар че може да ги стабилизират. Психиатричните болници в България са под всякаква критика. Също така, ако човекът е в криза, няма начин да бъде хоспитализиран, дори да е опасен за себе си и околните, защото трябва да се съгласи и да подпише. По съдебен път процедурата се точи повече от 3 месеца (което е напълно неефективно), а в Германия си има специални прокурори за такива случаи, които постановяват в рамките на 3 дни. Освен това, както казах, болниците тук са страшни. В Германия има и дневни центрове за такива хора, отиват сутрин, разговарят с тях, занимават ги цял ден, вечер близките си ги прибират, което ги освобождава от притеснения какво става с болния, докато са на работа. В България близките се оказват в непосилната роля да се грижат за невменяеми болни и някак си да успяват и да работят едновременно с това?!

  12. 12 Профил на aramissss
    aramissss
    Рейтинг: 1248 Неутрално

    Три "науки" се оказаха пълно менте:"социологията",''политическата икономика" и "психиатрията".

  13. 13 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10219 Неутрално

    Интервюто е великолепно попадение с отличен събеседник. Поздравления за Дневник!

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  14. 14 Профил на aramissss
    aramissss
    Рейтинг: 1248 Неутрално

    МВР-болница-психиатрия.Комбинация от която гарантирано превърташ...

  15. 15 Профил на Yard
    Yard
    Рейтинг: 1499 Неутрално

    В България е срамно да си признаеш за някакви душевни проблеми, камо ли пък да ходиш на психиатър.

  16. 16 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3211 Весело

    До коментар [#1] от "lz2":

    Не трябва да ходят по улиците да питат„ Изпи ли си хапчетата?“.Форумите стигат.

  17. 17 Профил на stoyanst
    stoyanst
    Рейтинг: 470 Неутрално

    Въпросът е и колко струва качествената психиатрична помощ. Повечето хора с психични проблеми нямат пари, а хората, които имат пари... нямат проблеми и просто си живеят живота.

  18. 18 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1706 Неутрално

    Никога не бих се обърнала към български психиатър, психолог или ,недай Боже, психо''аналитик''. По простата причина, че нямам никакво доверие в дискретността и спазването на лекарската тайна от страна на българските медици. Имам прекалено много примери за скандалното и' нарушаване и затова препоръчвам на всички пациенти да имат едно на ум.

  19. 19 Профил на znaya
    znaya
    Рейтинг: 651 Неутрално

    Психиатрията има силно репресивно минало - и по време на комунизма и преди това. За да се отърве от него се иска малко повече желание за промяна у самите психиатри. Леля ми по чина в психиатрия, където си постъпваше доброволно, защото си знаеше, че е болна - от удар в главата. Наскоро имаше подобен случай и в Пловдив. Така че, за какво говорим?!

  20. 20 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1706 Любопитно

    [quote#19:"znaya"]знаеше, че е болна - от удар в главата[/quote]

    Какво означава това?

    [quote#19:"znaya"]Наскоро имаше подобен случай и в Пловдив. [/quote]

    Какъв случай е имало?

  21. 21 Профил на znaya
    znaya
    Рейтинг: 651 Неутрално

    До коментар [#20] от "princess_x":

    Ами как какво означава?! Отиваш да се лекуваш, а те връщат в ковчег - с внушителна рана на главата и смътна причина за смърта. Който тръгне да се рови настъпват страшни обяснения как болния сам си е виновен, а също и другите болни, които са го ударили.

    Наскоро имаше подобно в Пловдив. Само че там човекът не си беше постъпил доброволно. Болните го пребили до смърт, ама щото той не се държал добре и атакувал персоналът.

  22. 22 Профил на velvoofell
    velvoofell
    Рейтинг: 578 Неутрално

    Лечението на депресията изисква комплексен подход, не просто предписване на антидепресанти. Преглед от ендокринолог, изследвания - понякога има органична причина, например нисък витамин Д. Антидепресантите са патерица, човек не се оправя от тях, защото се чувства зависим. Тяхно странично явление е точно желанието за самоубийство. За да възвърне психическата си сила, човек има нужда да поеме контрол над тялото си. Да коригира липсите с витамини, минерали и аминокиселини, след първоначално повдигане на духа - спорт, танци, заради ендорфините. Така може да се върне към истинската чувствителност към удоволствията в живота, която антидепресантите притъпяват, освен лошите емоции. Това за леките депресии, тежките психически заболявания са за тежката артилерия.

  23. 23 Профил на shileto
    shileto
    Рейтинг: 1087 Весело

    А за дребните партиини играчи които се вземат на сериозно като големи политически лидери им трябва абонамент при психиатрите

  24. 24 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1541 Неутрално

    " Регистър на психично болните не съществува"

    Имам някакви съмнения, че нещо подобно съществува, защото от социалната служба ми искаха уверение от психиатрията на 4-ти километър, че баща ми не се води там на отчет, за да му носят храната в къщи.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  25. 25 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1706 Неутрално

    До коментар [#21] от "znaya":

    О, разбирам. Това е другата главна причина човек да стои по-далече от бг психиатрични отделения.
    Съжалявам за близката ти.

    Има и други случаи с починали от предозировка на медикаментите им.

  26. 26 Профил на danid
    danid
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Хубаво интервю. Дано повече хора прочетат.
    Лошото е, че социалните работници на практика са безсилни да помогнат. Много психично болни са на улицата понеже никой, включително роднините, не иска или не може да се грижи за тях. Наистина са изоставени сами на себе си. А на всеки може да се случи...

  27. 27 Профил на znaya
    znaya
    Рейтинг: 651 Неутрално

    До коментар [#25] от "princess_x":

    Не говоря дори за дозировка на медикаменти, а за много по елементарни условия и отношение. Държат ги като животни, пребити като кучета има. Просто нечовешко. А отговорността е виинаги у този, който не може да я поеме - мъртвия, невменяемите.

    Погледнете и в това интервю - уж приятно, умно, а веднага лъсва - болните се връщали към старите навици, не се държали добре - що за представа за психичното страдание, която го полага в реда на добрите обноски, съответно липсата на такива и слабата воля, която не успява да удържи превъзпитанието в психиатрията. Бр-р-р-р. Страшно, страшно.

  28. 28 Профил на znaya
    znaya
    Рейтинг: 651 Неутрално

    Пациентите обичали да им даваш хапчета и да се разхождат хора с бели престилки наоколо. Ало-о-о-о. Хайде по-леко. Ако има такива пацзиенти, то сигурно има и медицинско описание на състоянието им и неговото третиране. Интервюираният мв това си изказаване изцяло възпроизвежда една стигма към психично страдащите - този е луд и дотам, всяка диференциация на състоянието е без значение. Съжалявам, но мисля че не само откъм съдебна етика, но и откъм гражданска такава е укоримо подобно изказване.

  29. 29 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 2343 Неутрално

    “Сега не могат да те вкарат насила в психиатрията, много е трудно – трябва решение от съда и от районния инспектор от полицията."

    Свидетел съм на съвсем различно нещо! Познавам жена, ме знам дали е между живите, която вкараха в псохоатрията, за да продадат жилището и, след което я пуснаха! Беше заприличала на призрак...

    I Want To Believe
  30. 30 Профил на znaya
    znaya
    Рейтинг: 651 Неутрално

    Грешка не съдебна етика, а професионална - медицинска, лекарска етика.

  31. 31 Профил на Dr_Doolittle
    Dr_Doolittle
    Рейтинг: 1509 Неутрално

    У нас по статистика всеки четвърти е с психиатричен проблем, а пък форумите станаха хем домофон ,хем терминал на психиатрично заведение от открит тип...

    http://www.flickr.com/photos/39768558@N04/3712408729/
  32. 32 Профил на me13
    me13
    Рейтинг: 218 Любопитно

    "Признаците за решението им може да проличат например ако започнат да се интересуват и да говорят повече за философия, екзистенциални теми, култове и секти или другата крайност - да се потиснат и затворят. Подсказки са и всякакви несвойствени дейности - да пропушат, пропият, да се държат грубо с околните, също и ако изведнъж започнат лесно да се разделят със скъпи лични вещи." - очевидно, тясно специализирано за психиатричното отделение в Медицинския институт на МВР, мнение.

  33. 33 Профил на Митко
    Митко
    Рейтинг: 708 Неутрално

    Психиатрите са за да подтискат симптомите, а не за да лекуват. Изписват хапчета и говорят умности за нещата от живота. Не познавам човек с проблеми, който да е бил излекуван от психиатър.

    "горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ с нечисти уста" Исая 6:5
  34. 34 Профил на Антипухмалин
    Антипухмалин
    Рейтинг: 251 Неутрално

    [quote#1:"lz2"]Първо другарите Кънев и Бойкикин![/quote]
    Не "първо", а "задължително"!

    #КОЙ опраска биволския Костинброд? Или кои са простите?
  35. 35 Профил на arminius
    arminius
    Рейтинг: 269 Неутрално

    № 33

    Така е. Най-тежките заболявания като шизофренията и биполярното разстройство са свързани с грешки в ДНК и засега нелечими. По тази причина социалните дейности, свързани с тези болни, са много важни. При нас това не е на ниво. Има напредък в новите лекарства, които стават все по-ефективни и щадящи пациента.

  36. 36 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3461 Неутрално

    То и аз веднъж, беше отдавна ходих на психиатър. Горкият доктор едва ме изслуша, заекваше постоянно и накрая се разкрещя. Дадох му съвет да пие валериан, по едно "майната му" на гладно и сутрин чаша вода с разтворена лъжица мед. Аз друго не знам, не съм медицинско лице. Хора, не ходете на такива места, ако искате да сте живи. Здрави няма как да сте. Здравеопазване няма, "всичко е само реклама, всико е само спектакъл". Хвърлили са око на парите ви за погребение.

  37. 37 Профил на султана глаушева
    султана глаушева
    Рейтинг: 3308 Неутрално

    Кен Киси. "Полет над кукувиче гнездо". Макмърфи събра съпациентите си от психиатрията, организира кратко бягство, нае лодка за нощен риболов в океана и проститутки за десерт, спретна им супер преживяване и на другия ден болните бяха като нови. С вкус и хъс към живота. Апетитът идва с яденето на пържола, а не със словесното й описание. Дай на отчаяния да отхапе от живота, за да види, че е вкусен и няма смисъл да го захвърля. Още по-малко да го приема на сериозно. За мен Киси е най-великият психиатър на всички времена, без да е такъв. Е, след това системата ги смачка, а Макмърфи го лоботомира, но това е друг разговор.

    Мърфи е оптимист!
  38. 38 Профил на Хъм
    Хъм
    Рейтинг: 269 Неутрално

    До коментар [#18] от "princess_x":

    Ами това би означавало проблемът, който имате, да продължи да се задълбочава. Интересно къде би могъл да отиде човек, ако няма възможност да потърси и заплати този вид помощ в Германия... Може би да се самоубие, да броди по улиците, изгонен от семейството си или да тероризира съседите си, както се пише в статията?
    Има добри психиатри и в България, но, като човек, на когото се е налагало дълги години да оказва подкрепа на близък с подобен проблем, мога да кажа, че да болниците са в ужасно състояние, стигмата от страна на обществото, особено от потенциални работодатели, е стряскаща, но когато човек има подкрепа от страна на близките и приятелите си и може да се довери на лекаря си, нещата се случват.

  39. 39 Профил на Хъм
    Хъм
    Рейтинг: 269 Неутрално

    До коментар [#33] от "Митко":

    От какъв вид специалисти познавате излекувани? От любопитство питам.

  40. 40 Профил на Митко
    Митко
    Рейтинг: 708 Неутрално

    [quote#39:"Хъм"]От какъв вид специалисти познавате излекувани? От любопитство питам. [/quote]
    Ами аз къде на шега, къде на истина, май само от зъболекарите съм доволен. Е, и от някои хирурзи. Но психиатрите и ендокринолозите за мен са тотално безпомощни специалисти.

    "горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ с нечисти уста" Исая 6:5
  41. 41 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1706 Неутрално

    До коментар [#38] от "Хъм":

    Моето изказване беше хипотетично - нямам никакъв проблем и нужда от психиатрична помощ, но имам поглед върху ''спазването'' на лекарската тайна, особено от психиатри, у нас.
    Именно доверието в лекарите е най-проблематично, а то е доста важно при психичните заболявания.

  42. 42 Профил на velvoofell
    velvoofell
    Рейтинг: 578 Неутрално

    До коментар [#37] от "султана глаушева":

    Абсолютно сте права, но точно това е най-трудното. Проблемът е повече социален, отколкото здравен - бедност, изолация, самота, откачане... може би затова професорът казва, че някои хора се чувстват добре в болница - просто не са сами.

  43. 43 Профил на hsw32538110
    hsw32538110
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Относно написаните дотук коментари излагам своето мнение, което смея да твърдя, че е доста компетентно. От всичката качествена литература, която съм прочела, от възпитанието ми и от опита ми през целия живот, съм напълно убедена, че повечето психични заболявания не са заложени генетично, а са резултат от тежки проблеми в заобикалящата среда. Някои се пораждат от неправилно възпитание в семейството, а други - от външни фактори и хора. От интервюто с професора става ясно, че е доста ангажиран по засегнатите проблемни теми. В 1 интервю не може да се засегне цялата палитра от проблеми в обществото, част от която са наркоманиите. За наркоманиите е важна преди всичко терапията и стигането до първопричината за посягането към дрогата, а не лишаването от средства. Нито 1 комерсиализиран психоаналитик не съм срещала. Важно е да се разбере, че практикуващите тази професия са хора от доста по-различно тесто, не се вписват в клишетата за вървежна професийка. Психиатрията е доказала, че може да лекува тежки психични болести. Лекарствата имат добър терапевтичен ефект спрямо хора, които искат да се лекуват. Човек, когато трябва да бъде хоспитализиран, може да бъде убеждаван да се подпише. Невменяемите болни много често са такива точно заради близките си. Затова близките им би трябвало поне да се опитат да им помогнат, а не и в този момент да мислят само за себе си, освен това и в България има дневни центрове. Работата е много удобно оправдание и средство да парадираш пред обществото. Понякога дори да нямат видими симптоми и да ходят на работа, близките са много по-болни психически. Психиатрията е една от най-стойностните науки, а менте я превърна мизерията в България. В психиатрия човек не превърта, а се лекува, ако има капацитет да осъзнае състоянието си, нуждата и ползите от терапията. Парите не са фактор, от който се оздравява. Реализацията, усещането, че си полезен, усиленият труд, вътрешното желание да си здрав и да се справяш, са ключови. Определено има нужда от сериозни мерки за справяне с насилието в психиатриите. Лечението на депресията изисква комплексен подход, в чиято основа не е нито витамин Д, нито контрола над тялото, нито спорта и танците. Все едно да кажеш, че за едно дете е достатъчно да му сложиш яденето на масата. Антидепресантите не се дават с цел зависимост и не водят до самоубийство. Както е написал професорът, мислите за самоубийство се появяват предимно при здравите хора. За да не се разчита на магически пръчки, просто се ходи и на психотерапия, за да се стигне до корена на проблемите и доколкото е възможно да се лекуват и по естествен път. Антидепресантите не притъпяват чувствителността към удоволствията, напротив. Всичко, което "лъсва" от интервюто е висока компетентност и професионализъм. Какво, може би и лекарите да полудеят, за да имат изискуем усет за "психично страдание"?! Относно предпочитанията на някои пациенти да са в болница лекарят е имал предвид, че обичат да усещат загриженост и да им се прилага лечение, което е важна крачка към ремисията и е похвално, а не укоримо като констатация. Интересно защо хора, които не са лишени от нищо прибягват до самоубийство било то бързо или бавно? Май нещо теорията от "Полет над кукувиче гнездо" е сбърканичка....





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK