Атанас Атанасов, Съюз на съдиите: Съдебният съвет прокарва различни интереси, а не защитава съдиите

Съдия Атанас Атанасов работи в Софийски градски съд

© Юлия Лазарова

Съдия Атанас Атанасов работи в Софийски градски съд



    През изминалата седмици съдиите от най-големия и натоварен съд излязоха на протест за втори път в рамките на две месеца отново заради несъгласие с политиката на Висшия съдебен съвет. Конкретният повод беше отказът на съдийската колегия да назначи избраната от общото събрание - Албена Ботева - за временен ръководител на съда. Основният аргумент срещу нейната кандидатура беше, че е била част от заместниците на Методи Лалов и че заедно с него са подали оставка в началото на декември при първия протест на магистратите. Съдиите проведоха отново общо събрание и най-много гласове отново събра Ботева. Като втора кандидатура беше посочена тази на Борис Динев. Вероятно въпросът ще бъде обсъден отново на заседанието на колегията този вторник. "Дневник" разговоря с Атанас Атанасов, председателя на най-голямата магистратска организация Съюза на съдиите и съдия в Софийски градски съд. В декларация от съюза миналата седмица заявиха, че мнозинството от съдийската колегия иска да овладее Софийския районен съд.


    Какво показа последното решение на мнозинството от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да не назначи за и.д. председател на СРС Албена Ботева?


    - От една страна това решение демонстрира пренебрегване на редовно изразен акт от страна на общото събрание на съдиите от СРС, с който те са изразили доверието си именно съдия Албена Ботева да изпълнява функциите на председател на съда до избиране на титуляр на тази длъжност. Също така няма как да не бъде отбелязано, че решението беше взето, без да бъдат изложени поне малко прилични и издържани аргументи.




    Това решение обаче не може да се разглежда изолирано – то е поредния акт на мнозинството в Съдийската колегия на ВСС, който съвсем ясно разкрива същността му – не да защитава съдиите и да създава условия за подобряване на работата им, а да прокарва някакви различни интереси. Може би ще е добре да припомним как се стигна до това решение. Дълго време председателят на СРС безрезултатно е отправял сигнали до ВСС, че спецификата на този съд, като най-голям и най-натоварен в страната изискват предприемане на конкретни мерки. Междувременно по повод на появило се в стила на модерната напоследък концепция за "алтернативните факти" съобщение от пресцентъра на прокуратурата за многогодишни забавяния на дела в СГС и СРС, дисциплинарната комисия предложи да бъдат извършени поредните за последните няколко години проверки от страна на Инспектората към ВСС на дейността на двете съдилища.


    Независимо от това, че бяха опровергани изнесените в съобщението данни. Няма как да не бъдат възприети тези действия на мнозинството във ВСС като избирателно упражняване на натиск и демонстрация на сила, поради което и последва реакцията на колегите от СРС, изразяваща се в протеста през месец декември миналата година и подаването на оставките от ръководството на съда.


    Непосредственият ефект от решенията на мнозинството в Съдийската колегия на ВСС, както казах, е да се демонстрира сила и да се отправи предупреждение към професионалната общност, че активността не се толерира. Очевидно обаче и същото това мнозинство не желае управлението на СРС, а и на останалите съдилища да се осъществява от независими и подкрепени от своите колеги председатели.


    Затова беше и активната съпротива от страна на представителите на същото това мнозинство при приемането на измененията в Конституцията и Закона за съдебната власт, които бяха насочени към утвърждаване на самоуправлението в съдилищата. Това самоуправление именно е гаранция за недопускане на нелегитимно влияние върху председателите, а чрез тях и по отношение на съдиите. Много са примерите в миналото на избирани председатели, неприемани от съдиите в съответния съд.


    Най-разпознаваемият може би е предходното ръководство на СГС, чиито "недобри практики" бяха констатирани именно от този ВСС. Но нежеланието да бъде пресечена възможността такива практики да продължават е видна както от липсата на адекватни мерки спрямо членовете на споменатото ръководство, така и по начина на действие на мнозинството от Съдийската колегия на ВСС сега, по отношение на кризата в управлението на СРС.


    Каква трябва да бъде ответната реакция от страна на съдиите - видяхме те излязоха на протест, но възможно ли е да се стигне до по-крайни мерки?


    - Каква ще е конкретната реакция на бъдещите действия на ВСС от страна на колегите от СРС, трябва да решат самите те. Но важно е да се посочи, че назначаването, макар и временно, като ръководител на СРС на човек, незапознат с администрирането на този голям съд, няма как да не се отрази на нормалното му функциониране. А от това ще пострадат хората, чиито дело се разглеждат в съда.



    Ако следващата седмица съдийската колегия не избере нито един от двамата предложени от общото събрание кандидати, какъв ще е знакът към магистратите?


    - Знакът ще е, че за мнозинството от членовете на Съдийската колегия на ВСС нямат значение десетките "редови" съдии от СРС, които са участвали и гласували на проведеното Общо събрание на съда. Знакът ще е и към останалите съдиите, които желаят да допринесат за добро управление на съдилищата, в които работят. А това, което ще се демонстрира, е че същото това мнозинство желае да има председатели на съдилища, които се ползват с неговото доверие, а не с това на своите колеги.


    Как повече граждани могат да се присъединят към каузата на районния съд?


    - Гражданите трябва да разберат, че съдиите не се борят за свои привилегии и интереси, а за едно ефективно и добро управление на своя съд и на съдебната система. При такова управление именно гражданите ще могат да разчитат, че делата им ще бъдат разглеждани от честни и неповлияни по неправомерен начин съдии. В този смисъл и каузата на съдиите следва да бъде разпозната от хората. Така наречените обикновени хора имат и много по-реалистична представа от мнозинството във ВСС за проблемите в съдебната ни система и това е видно от едно от последните проучвания на общественото мнение, според което над 70 процента от българите считат, че наблюдението на Европейския съюз в сферата на правосъдието и вътрешните ни работи следва да продължи.


    В доклада на Европейската комисия основен акцент беше предстоящият избор за членове на Висшия съдебен съвет и на Върховния административен съд - как очаквате да се случат тези ключови избори?


    - До голяма степен отговора на този въпрос пак е предпоставен от бъдещите действия на настоящия ВСС. Защото той следва да организира провеждането на изборите от страна на съдиите, прокурорите и следователите на техни представители в следващия ВСС, както и да започне процедурата по избор на нов председател на Върховния административен съд. Ако мнозинството в сегашния ВСС продължи със същия силов подход да налага решения, които не са логически и правно обосновани, това неминуемо ще хвърли сянка върху така важните за управлението на съдебната система през следващите няколко години избор на нов ВСС и на председател на ВАС. Това, че могат да се дадат основания за негативен следващ доклад на ЕК и продължаване на механизма за наблюдение не е най-важното. Основните негативни последици ще са за нашето общество, което ще продължи да не вярва, че съдебната система осигурява правилно и справедливо прилагане на закона, еднакво спрямо всички.


    Всичко, което трябва да знаете за:
    С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK