Владимир Койлазов и Петър Митев от Chaos Group: Ако искате да успеете, чака ви много, много работа

Владимир Койлазов и Петър Митев от Chaos Group: Ако искате да успеете, чака ви много, много работа

© Chaos Group



Избори 2022

Владимир Койлазов и Петър Митев са съоснователи на Chaos Group - българската компания, чийто софтуер за 3D визуализиране V-Ray донесе на главния й програмист Койлазов голямата награда на академията за цялостен принос в киното в категория "Научни и инженерни технологии", или наричана още технологичен "Оскар". Над 160 филма - от "Аватар" до "Игра на тронове", използват V-Ray, който пресмята и превръща компютърния модел във фотореалистично 3D изображение с необходимата светлина, текстура и цвят. Но това е само едно от приложенията софтуера, който се ползва още в архитектурата, продуктовия дизайн, рекламата и други области. Фирмата е основана преди 20 години, в момента има над 200 служители в София и офиси в Ел Ей, Балтимор, Токио и Сеул и над 100 000 клиенти в целия свят. "Дневник" разговаря с тях, след като представиха наградата си в София.


В момента има заслужено вълнение около българските успехи по света - от Григор Димитров в тениса до аниматора Теодор Ушев и актрисата Анжела Недялкова. Но вашият е единственият, осъществен изцяло в българска среда. Доколко ви пречи и доколко помага тя?


Петър: Точно това, че се занимаваме с разработка на софтуер, ни помага да го правим навсякъде по света. Не сме били ограничени от средата, докато Григор Димитров има нужда от условия, за да тренира, проектът на Ушев - от финансиране. При нас е важно само това, което имаш между ушите, така че заобикалящата среда, като изключим ежедневните битовизми, не е проблем.




Много технологични компании цитират като плюс за българския пазар наличния ресурс от програмисти например?


Владимир: Кадърни хора се намират трудно навсякъде, не само в България. Тук няма златна мина на програмисти, както някой може би си мисли.


Владимир Койлазов

© Юлия Лазарова

Владимир Койлазов


Петър: IT технологиите са единственото, което се развива силно, и заради това хората си мислят, че в това сме много добри. А е по-скоро обратното - програмирането е нещото, което е на световно ниво в България, всичко останало е по-зле. Няма нищо, с което България е специална в този сектор. По отношение на интелекта хората са абсолютно равномерно пръснати по земята, той не зависи от географски, културни и други различия.


Вашите служители откъде са?


Владимир: Повечето са българи с няколко изключения. Оказа се, че да наемеш хора от чужбина в България е изключително трудна и неблагодарна работа, дори те да са от Европейския съюз.


Петър: Просто администрацията и бюрокрацията много пречат. Само човек, който е минавал през процедурата, знае за какво става дума.


Какво бихте искали да се промени в средата?


Владимир: По-лесно да се получава разрешително за работа. За да вземем един служител от Русия, чакахме шест месеца, без да знаем ще успеем ли.


Петър: Трябва изключително силно да искаш да работиш в България, за да не се откажеш още на третия месец. Това отказва много от хората и абсолютно осакатява местния бизнес.


А какво искате да се промени в образованието?


Петър: Всичко.


Владимир: Това, което силно ми липсваше в моето следване (Владимир Койлазов е завършил информатика в СУ - бел. ред.), бе обосновката защо се учи дадено нещо и какво е практическото му приложение. Следването ми беше безкрайна поредица от теореми и доказателства, които трябваше да се запаметят. Чак когато започнах да работя, разбрах приложението на тези неща. И трябваше да ги уча наново.


Петър: Губи се мотивацията, когато не знаеш смисъла на това, с което се занимаваш. Оценката не е достатъчна. Нужно е да се направи връзката между огромното количество теория и нейното приложение - малка крачка, но много важна. Не знам дали е на ниво министерство. Вероятно и самите преподаватели често не знаят всички приложения на материала. Или пък не го виждат като част от работата. Има и изключения, с които ние работим.


Владимир Койлазов и Петър Митев от Chaos Group: Ако искате да успеете, чака ви много, много работа

© Юлия Лазарова


Смятате ли да организирате академия или училище по информатика?


Петър: Не. Ние имаме стажантска програма и организираме събитието CG2, където събираме хора от 3D индустрията и програмисти и ги образоваме. Даваме от личното си време, защото смятаме, че е важно. Това е нашата социална програма. Сътрудничим си и със SoftUni.


В момента сте герои, включително и медийни. Много хора ви гледат и ще е добре, ако искат като пораснат да станат като вас. Какво бихте им казали, какво бихте ги посъветвали?


Петър: Две неща: Първо, да започнат от малки. Битува схващането, че програмирането е адски сложно и трябва да се изучава с висшата математика в университета. Нищо подобно - това е бъдещето и няма никакъв проблем 6-годишните деца да започнат сега, стига някой да им направи програма. Принципите на програмирането са елементарни неща. Ако чакате да влезете в университета или някоя математическа гимназия, вече сте закъснели.


Второ - да свикнат, че ще работят много, години наред. Това не е като да гепиш държавна поръчка и да направиш големите пари. Медиите често се фокусират на успешните компании, над така наречените екзити - кой за колко милиарда е продал компанията си. И младежите не разбират, че зад това често стоят години труд. Много рядко двегодишна компания може да се продаде за милиарди. 99% от нещата в живота се постигат с труд.


Ако тези две неща се приложат от утре, смятам, че нещата качествено ще се подобрят в цялата държава.


Владимир: Постоянство, търпение. Бърз успех няма никъде. Процесът е сложен - в началото нямах представа как се пише такъв софтуер, но с четене на научни статии, с много проби и грешки намираш верния път.


Петър: Особено в програмирането е важно да се разбере, че по-голямата част от работата не е свързана с успеха или с някакъв резултат, а със собственото ти образование. Защото за втората версия на продукта ти вероятно ще трябва да изхвърлиш половината код, който си написал до момента. Голяма част от труда ти изобщо няма да види бял свят. Целта му обаче е ти да се развиеш. Великият продукт е резултат от огромно количество изхвърлен код.


Вие програмирате ли все още?


Петър: Аз от няколко години не. Владо и досега движи целия проект. По цял ден е ангажиран с "кодене".


Какъв очаквате да е бизнес ефектът от наградата?


Владимир: Показва, че софтуерът все пак става за нещо (усмихва се). И се надяваме тези, които все още не са наши клиенти, да се замислят.


Петър Митев

© Юлия Лазарова

Петър Митев


Петър: В нашата област решението дали клиентът да избере нашия продукт или конкурентен обикновено отнема месеци експериментиране. Надяваме се, че точно в този дълъг и мъчителен за клиента процес наградата ще натежи в наша полза.


Споменахте, че киното е само една от многото области, където V-Ray има приложение - по-големите са архитектура, реклама... Има ли нови индустрии, където можете да навлезете?


Петър: Има още няколко ниши предимно в производствения сектор. Работим по това.


В интервю за "Капитал" преди няколко седмици разказвате, че искате да затворите процеса по създаване на един продукт, защото в момента предлагате решения за първите три стъпки. Какви са другите?


Петър: Това е така нареченият pipeline - пътят, който артистът извървява от белия екран до крайния продукт. Ако говорим за кино, 3D процесът започва със създаване на геометрия и реденето й, след което идва налагането на текстури върху нея. Тук влиза и нашият продукт, който прави lighting and shading - нямам никаква идея как се казва на български език - тоест как изглежда обектът като материя, огряна при определена светлина. Следва евентуално анимиране, рендене и compositing - един процес, който обединява различните парчета от сцената заедно - например ако имате актьор, сниман на зелен екран. После има editing, color grading и... филмът заминава по кината.


В момента ние участваме в ренденето и lighting and shading, но преди и след това има доста възможности за писане на софтуер. При филмите цикълът е един, в архитектурата - друг, но ние искаме да ги затворим и да навлезем на тези пазари.


Каква част от филмите днес вече се снимат на зелен екран?


Владимир: Трудно е да се каже, но дори да няма зелени екрани и рендене, почти всички са пипнати дигитално по някакъв начин.


Петър: Приложението на ренденето става все по-голямо. Ако навремето беше само за специалните ефекти като експлозии и други, днес правим така наречените set extensions - можем да ги наречем дигитални декори. Тоест вие имате нужда от пет небостъргача зад актьора, но не ви се ходи на снимки в Лос Анджелис.


Другото приложение, което днес Владо показа (на презентация за журналисти - бел. ред.), са "дигиталните актьори" - когато не искате да метнете актьора си от кран, го замествате с дигитално изображение.


Има ли шанс тези технологии да изместят напълно човека? И притеснява ли ви, че с абсолютната си неразличимост от реалността биха могли да бъдат опасни?


Владимир: За дигиталните актьори има такива притеснения, тъй като според една научна статия вече има начин да бъде анимиран образът на човек от фотография. Тоест на практика можеш да хванеш снимка на президента на САЩ и да го накараш да каже нещо. В последните "Междузвездни войни" образът на Таркин беше изцяло компютърно направен, младата принцеса Лея - също. Личеше си отдалеч, но хората се опитват и в един момент ще успеят.


Петър: Не точно с нашата технология, но злоупотреби са възможни.


Владимир Койлазов и Петър Митев от Chaos Group: Ако искате да успеете, чака ви много, много работа

© Юлия Лазарова


Има и нещо фундаментално философско - за да имаш дигитален актьор, първо трябва да имаш истински. Ако не сте гледали Том Круз, няма защо някой да го пресъздава дигитално във филм.


Какви са рисковете пред развитието на вашия бизнес?


Владимир: Имаме конкуренция, доста сериозна, което, от една страна, е хубаво, защото ни дърпа напред. Иначе светът става все по-странно място.


Въвеждат се нови бизнес модели, абонаменти, софтуерът започва да се продава по по-различен начин. Клауд ренденето - използването на облаците (облачните технологии за съхранение на данни - бел.ред.) изобщо за изчисление е нещо, което в последните години също променя доста пейзажа.


Петър: Това не са толкова рискове, колкото предизвикателства, с които ако си наясно, можеш да се опиташ да се справиш.


Eстествено глобалната ситуация винаги е фактор. При една голяма криза всички страдаме. Съответно и от по-тежките проблеми на местно ниво - да речем, много нестабилно правителство. Ако почне да се сменя на всеки 12 месеца, това често блокира администрацията, тоест ежедневният ни бит при всички положения ще пострада. Но това са неща, върху които нямаме контрол.


Инвестирали сте в испански стартъп за "визуализации в реално време" - какво означава това и може ли да се ползва от обикновени потребители като нас например?


Петър: Може. Може спокойно да е B2C продукт, въпреки че в момента е B2B. Да речем, че архитектите създават проект и искат да го продадат. За целта го визуализират с нашия софтуер. Докато обаче правят дизайна, много често искат да са в комуникация с инвеститора - бутни тази колона, премести прозореца и т.н. На нашия софтуер обаче ще му трябват няколко дни, за да генерира голяма представителна презентация.


Ето в тази фаза, където човек иска да представи нещо и да получи обратна връзка в реално време, е решението на Cl3ver, където участници от целия свят могат да се свържат в софтуера, за да нанесат промени. Това е един вид тримерен пауърпойнт, където една презентация се променя в движение и се представя пред някого. Хубавото е, че те използват и нашите данни. Ако някой използва нашия продукт, за да визуализира, после това директно може да се прехвърли и отново да се визуализира, без да се прави наново целият проект, и така... Удобна работа.


Оглеждате ли се за български стартъпи?


Петър: В нашата сфера в България няма стартъпи, а и ние не сме финансова институция. За нас сделката не е финансов инструмент. Ние искаме да разширим портфолиото от продуктите в системата, от която разбираме най-добре. Помагаме на растежа на бизнеса органично. Не търсим инвестиции.


Мислили ли сте за "екзит" - да продадете компанията?


Петър: Екзитът е неизбежен. Ще го кажа по друг начин - аз не се виждам да работя това до 90-годишна възраст. В следващите трийсет години със сигурност ще има екзит - ще ни омръзне, ще остареем, индустрията може да умре... Но не го търсим активно в момента. Дали ще се случи след 5 или 10 години е Божа работа.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK