Жана Попова, журналист: Когато си в инвалидна количка, често се чувстваш като натрапник

Жана Попова, на 25 години

© Личен архив

Жана Попова, на 25 години



Жана Попова е един от най-слънчевите и интелигентни хора, които познавам. Запознахме се във Факултета по журналистика, където бяхме колеги в продължение на четири години. Тя бе сред студентите, които най-редовно посещаваха лекциите и завърши с отличен успех. Впоследствие станахме и добри приятели.


Упорита, амбициозна и трудолюбива е. Обича предизвикателствата, да пътува и да чете книги. Общителна е, чувството ѝ за хумор включва голяма доза самоирония. Щастлива е, има много добри приятели и прекрасно семейство, което я подкрепя. Тя е на 25 години и работи като журналист на свободна практика в сферата на културата.


Жана е с двигателен проблем, заради който се придвижва с количка и заради който попада в една голяма група в България - на дискриминираните хора с увреждания. Недостъпната градска среда и предубеждението на работодателите са баналните, но основни проблеми за хората с увреждания, но има и още.




Живееш в София. Пригодена ли е градската среда в столицата за хората с твоя проблем?


- Koлкото и банално да прозвучи, един от най-големите проблеми на хората с увреждания е именно недостъпната градска среда.


Най-напред тротоарите не са достъпни. Аз от две години имам акумулаторна количка, която е много добре оборудвана, но я използвам само вкъщи, защото навън няма как. Каквато и работа да имам в София, аз винаги съм принудена да разчитам на помощта на близките ми и да бъда с ринговата си количка (обикновената).


Освен това дори това, което има, не се поддържа. В подлеза на НДК има един асансьор, който не работи вече повече от година. Общината съди една верига хипермаркети, защото счита, че нейни служители са го повредили. Затова отказва да го поправи за своя сметка, а междувременно хората с двигателни проблеми не могат да го използват.


Опитвала ли си се да използваш градския транспорт в София?


- Използвала съм го. За автобуси и трамваи е много трудно, да не кажа, че е почти невъзможно. Метрото е една идея по-достъпно, но пак трябва да разчитам на чужда помощ и в никакъв случай не мога сама да се возя, защото няма да се справя.


Защо? То поне изглежда добре уредено.


- Като цяло е така. Но когато влакчето спре на станцията, има разстояние между перона и пода на влака, което, ако съм сама, по никакъв начин не бих могла да преодолея, за разлика от чужбина, където метрото спира точно до самия перон. В Словения нямаше такова разстояние, също и в една от арабските държави, които посетих.


А междуградският транспорт?


- Междуградският транспорт също съвсем не е пригоден за хора с увреждания. Повечето автобуси имат няколко стъпала, за да се качиш и вътре няма специално обособени места за хора с количка.


Положението с влаковете не е по-добро. Повечето ни влакове са прекалено високи и има голямо разстояние между перона и самия влак. След като се качиш, се появява друг проблем – коридорите на влаковете са прекалено тесни и не може да се придвижваш с количката. Понякога се е случвало да ми правят проблем защо съм взела количката със себе си. Сякаш фактът, че съм тръгнала да пътувам с количка, е някакъв вид каприз от моя страна.


Ти си активен човек, непрекъснато си ангажирана с работа. Какво е отношението към теб, когато кандидатстваш за работа?


- Аз винаги предупреждавам, че имам двигателен проблем още преди интервюто. И много често ми се е случвало от отсрещната страна хората да реагират остро. Веднъж ме попитаха "Защо изобщо кандидатствате за работа?"


Всъщност повече от веднъж. Понякога ме питат не само "Защо изобщо...?", ами и "Толкова ли е важно да си намерите работа?". Сякаш дори нямам право да кандидатствам. Понякога използват и по-деликатна версия като: "Тази позиция не е подходяща за вас".


При позициите за дистанционна работа по-различно ли е?


- Аз по принцип кандидатствам за дистанционна работа като журналист на свободна практика. Много често ми се е случвало в самата обява за работа да пише, че е възможна дистанционна работа от вкъщи, но въпреки това, когато спомена за своя двигателен проблем, отсрещната страна да заявят, че не са склонни да наемат такъв човек.


Може ли дете с двигателен проблем да получи същото образование, каквото дете без такъв проблем?


- Когато отидеш в училището, се сблъскваш с дебела стена от недоверие и проблеми. Проблемите започват от най-елементарно ниво, например от факта, че близкото до дома училище, в което се предполага, че родителите трябва да запишат детето си, просто не е достъпно за него. Дори и да е осигурен някакъв достъп, той почти винаги е частичен.


Аз например учех в училище, в което сложиха рампа на първите три стъпала на входа и от там нататък трябваше да продължа незнайно как към кабинетите на учителите, които се намираха на втория, третия и четвъртия етаж.


Друг проблем е, че в много от училищата все още не е отменена кабинетната система, при която учениците трябва за всеки учебен час да се местят в различна стая. Това е огромно затруднение за децата с двигателни проблеми. Познавам майка, която води детето си на училище и оставя количката пред входа на сградата. Гушка дъщеря си на ръце и започва да я носи до втория, до третия етаж в междучасията. И всичко това заради абсурда "кабинетна система".


А сякаш обществото е убедено, че училищата вече са достъпни за деца с двигателни проблеми.


- Да. И на мен ми направи впечатление - наскоро една журналистка каза: "Какво толкова обсъждаме тези рампи в училищата, ние ги обсъждахме и преди 10 години. Предполага се, че те вече са направени". Но не навсякъде има рампи. А и обикновено рампата е на входа, а нататък по етажите как?!


Ако детето няма възможност да посещава училище, тогава как протича учебната подготовка на индивидуален план?


- Когато аз бях ученичка, на децата с увреждане се отпускаха общо 12 часа седмично за обучение по абсолютно всички предмети. Затова понякога родителите на деца с такъв проблем търсят допълнителни варианти за обучение - частни учители, за които плащат от собствения си джоб.


Как стоят нещата в университетите?


- Същото важи и за голяма част от университетите. Самите рампи често са изключително стръмни и тесни, не са съобразени с нуждите на хората с двигателни проблеми и количките не се вместват в тях. Един човек с увреждане не може да мине по тях дори и с чужда помощ. Измислят се хиляди оправдания и извинения, за да не се стори нещо, което да направи сградата по-достъпна, но не е достатъчно и просто да се заковат две железа над стъпалата. Трябва да се инвестира в платформи, в асансьори.


Хората с двигателни проблеми почти винаги се нуждаят от асистенти. Каква е процедурата по намиране на асистент?


- Това е една наистина изключително трудна задача и рядко завършва с успех. Всеки човек с двигателен проблем трябва сам да си търси такъв помощник.


Намират се трудно, защото това е много тежка работа, а в България е и зле заплатена. Държавата има програма за асистенти, но няма регистър на хората, които работят това. Освен това условията за кандидатстване в тези програми са много специфични. Например, за да може човек да кандидатства за работа като асистент, той трябва да няма друг доход и да не е пенсионер.


Изискванията към хората с увреждания също включват някои безсмислени документи. Например по едно време имаше практика по програмата "Асистент за независим живот" да се изискват бележки, упоменаващи кои културни мероприятия ще посетиш през предстоящата календарна година. Цялата. А когато отидеш в който и да е театър или галерия и обясниш каква бележка искаш, служителите просто гледат недоумяващо, защото и те няма как да знаят какви мероприятия ще се организират през цялата година.


Не знам дали това изискване все още фигурира, но определено много често помощта в България се прави по критерии, които повече дискриминират отколкото помагат. През зимата на 2010 или 2011 г. накараха хората с увреждания да висят близо 48 часа на студа, защото записването за програмата "Асистент за независим живот" ставаше в началото на декември и имаше много желаещи. Трябваше медиите да се разшумят, трябваше да се стигне до едно наистина голямо унижежние, за да се обърне внимание на проблема и системата да бъде модернизирана.


В това положение как се справят хората с двигателни проблеми, които нямат семейства и чужда помощ?


- Наскоро се запознах с един такъв младеж, който има същия двигателен проблем като мен. Той цял живот е бил по домове за деца, лишени от родителска грижа. В момента сам се е амбицирал, учи висше образование. Всеки ден ходи на лекции, всяка сутрин става и разчита на помощта на свои приятели от дома, които му помагат да се приготви. Живее в интеграционна къща заедно с други хора с различни дефицити - двигателни, умствени и т.н. Той няма семейство, изоставен е, но има воля за живот и то много силна. Има воля да сбъдне мечтите си. Мисля, че такъв тип хора са истински герои.


Проблем ли е за теб да отидеш на театър, на кино?


- Не мога да отида във всеки театър, във всяко кино, във всеки ресторант или във всеки хотел. Дори и в сравнително новата зала "Арена Армеец", макар и да има обособени места за хора с двигателни проблеми на третия етаж, много често се е случвало достъпът до тях да е ограничен при културни мероприятия. Казвали са ми, че не могат да ме допуснат и са ме пращали да си търся място на терена. В такива моменти се чувствам като натрапник.


Къде другаде си се чувствала като натрапник?


- Когато посещавам някои обществени места, понякога усещам негодувание сред хората. Често чувам, че "такива мероприятия не са подходящи за хора с увреждания", или "защо си правиш труда да ходиш на подобни места?".


Има и много други случаи, в които хората са били изключително внимателни, отзивчиви и са се опитвали максимално да ми помогнат. Получавала съм съдействие даже и в случаи, когато дадено събитие не е било достъпно за хора като мен.


Обичаш да пътуваш. Достъпни ли са историческите и природните забележителности у нас?


- За жалост, забележителностите ни изобщо не са достъпни за хора с увреждания. Достъпът до тях с количка е невъзможен.


Обикновено оправданието е, че тези места трябвало да запазят автентичния си вид, обаче в Западна Европа почти всички забележителности са пригодени. Имам приятел, който е в инвалидна количка и живее в едно старинно градче в Англия. Той ми е показвал снимки и видеоклипчета на това какви приспособления се правят, за да може в една стара сграда да се осигури достъп на хора с увреждания. Невероятно е да видиш как хора в колички могат да разгледат всички етажи например на един старинен замък.


Какво е отношението на непознатите към теб?


- Хората основно реагират по два начина, макар че не искам да генерализирам. Или се смущават и се опитват да се дистанцират, все едно пренасяш някаква болест по въздуха, или те гледат с огромно съжаление, все едно си най-нещастният човек на света. А хората с увреждания са напълно равостойни на другите, със своите положителни и отрицателни черти, със своя капацитет, със своите желания и мечти. Отношението към тях трябва да бъде като към всички други.


Прави ми приятно впечатление, че през последните години сякаш има "разчупване на леда", особено сред моите връстници. Но все още много рядко се случва някой здрав и прав човек да прояви инициатива и да общува с теб.


Къде е проблемът според теб?


- Във възпитанието. Все още голяма част от хората просто не знаят как да реагират, когато срещнат човек с увреждане. Според мен това е сигнал, че в обществото ни не се говори достатъчно за тези хора. Те не се показват често, не ги виждаме на улицата, по телевизията. И когато видят човек с увреждане, хората не знаят как да подходят към него. Не знаят дали да му се усмихнат, дали да го погледнат снизходително, дали да се дистанцират от него и затова често се правят, че не са го забелязали.


Може би това се дължи и на факта, че в повечето случаи хората с увреждания си стоят затворени по домовете и в нашето общество е наложено мнението, че сякаш такива хора у нас няма. А истината е, че има – и то много.


Аз считам, че хората с увреждания не бива да се представят като отчаяни хора, които постоянно се оплакват и все молят за подкрепата на държавата и така и не я получават. Истината е, че тези хора са пълноценни и стойностни. Много от тях се стараят да завършат висше образование, да си намерят работа, да водят един пълноценен начин на живот, да бъдат полезни на себе си и на обществото. Но липсата на градска среда и липсата на адекватно отношение към тях - както от държавата и обществото, така и от отделния човек - им пречи да бъдат щастливи.

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на lz2
    lz2
    Рейтинг: 2186 Неутрално

    Това с инвалидите е вярно, но също е вярно, че държавата не я е еня и за нормалните хора! Като почнеш със заключените тоалетни в учрежденията, минеш през липсата на пейки и стигнеш до безбройните усложнени и ненужни процедури! Завардиха всички що-годе удобни терени за платени паркоместа, че ако ги ползваш, надницата ти няма да стигне, няма обществени тоалетни а за обществения транспорт въобще да не говорим! Това с инвалидите е частен случай на повсеместното държавно нехайство!

    ПравописА е поле за изява на неграмотните!
  2. 2 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2169 Неутрално

    Тя(градската среда) в много случай се оказва трудно достъпна и за клинично здрави хора.

  3. 3 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2199 Неутрално

    До коментар [#1] от "lz2":
    До коментар [#2] от "chicago514":

    Уви, така е. Напълно прави сте. Но всичко това ще се промени. Обещавам Ви го, колеги!

  4. 4 Профил на lz2
    lz2
    Рейтинг: 2186 Неутрално

    [quote#3:"Читател"]Уви, така е. Напълно прави сте. Но всичко това ще се промени. Обещавам Ви го, колеги![/quote]
    Гечев, ти ли си бе? Освен тебе няма друг да обещава на едро и да прави обратното!!

    ПравописА е поле за изява на неграмотните!
  5. 5 Профил на cristo_n
    cristo_n
    Рейтинг: 541 Неутрално

    Тя градската среда е още по-недостъпна за майки с бебешки колички, ама какво да се прави, каго Жельо Желев премахна софийското гражданство ПРЕКАЛЕНО НАБЪРЗО - преди София да бъде пригодена за прилива от хора, и сега тук имаме над 1 млн души, с над 1 млн. автомобила, които няма къде да се паркират.
    Хората трябва да са свободни да живеят където си искат, ама трябваше по постепенно да се случи това и да върви успоредно с други регулации.

  6. 6 Профил на cristo_n
    cristo_n
    Рейтинг: 541 Неутрално

    [quote#4:"lz2"]Освен тебе няма друг да обещава на едро и да прави обратното!! [/quote]Е как да няма!?!?!?! КУрнелия, патриотите... обещания да искаш!

  7. 7 Профил на azmatahari
    azmatahari
    Рейтинг: 640 Гневно

    Фандъкова да обяви честване на годишнина на повредените ескалатори и асансьори на метрото /"Сердика" и "Лъвов мост"/.
    Дали и там се съди с някого?
    Отговорните служби поставят табели със срок за отстраняване на повредата и извинение, тук хората се сблъскват ежедневно с непоклатимото безхаберие на общината, още повече, че тези асансьори и ескалатори би трябвало да са в гаранция.
    Маркировката за хора с инвалидни колички при първия вагон стои като лоша закачка, при положение че тези колички няма как да стигнат дотам.
    Достъпна градска среда? Какво е това в БГ?

  8. 8 Профил на Мария
    Мария
    Рейтинг: 1373 Неутрално

    Смайващи коментари. Защо пак прехвърляте темата към майките с колички или към "нормалните" хора, според коментар 1? Става дума за изключително неравностойни откъм възможности хора, които правят чудеса, за да живеят поне донякъде като останалите "нормални". Вижте това лъчезарно момиче и прочетете как аргументирано се изразява. Е, кой е нормалният между вас и нея?

  9. 9 Профил на lz2
    lz2
    Рейтинг: 2186 Неутрално

    [quote#6:"cristo_n"]Е как да няма!?!?!?! КУрнелия, патриотите... обещания да искаш! [/quote]
    Ама Гечев няма кой да го стигне. Много е напред с лъжите!

    ПравописА е поле за изява на неграмотните!
  10. 10 Профил на Ridiculous Върнете стария сайт!
    Ridiculous Върнете стария сайт!
    Рейтинг: 802 Гневно

    До коментар [#1] от "lz2":

    Напълно си прав. България е една човеконенавистническа държава. Държава, която отрича правото на човека да е човек: да му се пикае, да е разсеян, да е гладен, да иска да бъде щастлив, да обича... Направо не е за вярване как всички ние, грижовни и прилични хора, участваме в това.

  11. 11 Профил на Ridiculous Върнете стария сайт!
    Ridiculous Върнете стария сайт!
    Рейтинг: 802 Неутрално

    До коментар [#8] от "gallnare":

    Същата история е и със здравната помощ: там трябва да си силен, здрав, млад, със железни нерви, богат и с много контакти, за да успееш да се лекуваш.

  12. 12 Профил на cristo_n
    cristo_n
    Рейтинг: 541 Неутрално

    До коментар [#9] от "lz2":

    Кой е този Гачев?
    А бе вие, постоянно висящите тук, вече и истинските си самоличности ли знаете?

  13. 13 Профил на vesselin5
    vesselin5
    Рейтинг: 675 Неутрално
  14. 14 Профил на Izida
    Izida
    Рейтинг: 575 Неутрално

    И все пак е направено много в България. Например в Пловдив успяхме с инвалидна количка да стигнем пеша от район Южен до район Северен без никакъв проблем - навсякъде скосявания на тротоарите и т.н.
    Колкото до запада - в ситито на Лондон няма как изобщо да влезе в метрото, защото е старо и няма изобщо асансьори - само стръмни ескалатори. В Амстердам пък тротоарите са ужасно тесни (явно са взели за велоалеите), и са целите в разбити стъкла. Плюс навсякъде има мостчета над канали, които сам едва ли можеш да минеш в количка ако някой не те бута. А ако стъпиш да си вървиш по велоалеята с количката - започват бибиткания и едва ли не ще те пребият.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK