Агнешка Холанд, режисьор: Втората световна война никога не свърши истински

Агнешка Холанд, режисьор: Втората световна война никога не свърши истински

© Боряна Пандова



Агнешка Холанд е един от най-известните полски режисьори и една от малкото жени в професията с успехи едновременно в Европа и Америка. Започнала като асистент-режисьор на Кшищоф Зануси и Анджей Вайда, още с първия си филм "Провинциални актьори" тя печели Наградата на международната критика в Кан през 1980 г. Германската продукция "Гневна жътва" от 1985 г. й носи първата номинация за "Оскар". Може би най-известният й филм е "Европа, Европа", с който печели "Златен глобус" и още една от общо 4 номинации за наградите на американската академия. Освен работата си в киното Холанд е режисьор на известни сериали като "Наркомрежа", "Къща от карти" и други.


Тя бе специален гост на XXI "София филм фест", където получи наградата на София на Столична община за своя принос към киноизкуството и представи най-новия си филм "Следи" ("Сребърна мечка" на филмовия фестивал в Берлин). Холанд е и председател на Европейската филмова академия, която направи своя среща в София по време на фестивала.


В София ще представите новия си филм "Следи". На Берлинале споменахте, че през четирите години, докато сте снимали филма, политическият контекст се е променил и това е променило Вашия, а може би и погледа на публиката към филма.




- Да, политическата ситуация в Европа се промени, и то не в положителна посока. Със сигурност има криза на вярата в идеята за европейското единство, а също и на вярата в схващането що е то либерална демокрация. В много държави, главно посткомунистически, но не само, националистически вълни се надигат. Чувството за солидарност е в опасност.


Европейският съюз бе създаден като отговор на Втората световна война и Холокоста. Именно войната и Холокостът дълго време бяха ваксина против популистки и фашистки настроения. Сега ми се струва, че тази ваксина вече не работи. Може би в Германия все още е активна, защото германците акцентираха силно на тези теми в образованието. В други държави съществува едно усещане за порив към унищожение. Има усещане, че на хората им е писнало от позитивно мислене, от политическа коректност.


Агнешка Холанд, режисьор: Втората световна война никога не свърши истински

© Боряна Пандова, София филм фест


Аз мисля, че ние живеем в три много важни революции, с които не знаем как да се справим. Често инстинктивната реакция срещу тях е контрареволюция.


Това е първо глобализацията. На второ място е интернет и революцията на информацията, която освен комуникацията и събирането на информация промени и начина на създаване на фактите. Това доведе до атомизация на обществото, всеки е затворен в своя балон, който пропуска избирателно само неща, които отговарят на предварителната му представа за света. Третата революция е революцията на половете. Това е промяната на разпределението на властите между половете в обществото и семейството. Еманципацията на жените доведе до някои важни демографски промени, еманципираните жени не искат да създават потомство в размерите, в които това е било обичайно в миналото.


Предвид това, което казахте за загубата на ваксинация от популизма и фашизма, виждате ли филмите си, особено тези за Централна Европа и Втората световна война, като свое историческо задължение и предупреждение към обществото?


- Това беше една от причините да започна да се интересувам от Втората световна война. Разбира се, това е част и от историята на семейството ми, баща ми е евреин и семейството му са жертви на Холокоста. Майка ми се е била в полската нелегална съпротивителна армия по време на Втората световна война. Така че тази история присъстваше много силно в детството ми.


Аз мисля, че Втората световна война никога не свърши истински, тя бе временно спряна, но може да се върне отново. Тя е като вирус, който бе приспан за малко, но може да се събуди всеки момент. Всички европейски институции са създадени, за да не позволят на този вирус да се върне. Мисля, че следвоенните политици, интелектуалци и хора на изкуството са били съвсем наясно, че победата не е била завинаги. Те са видели anus mundi – "задника на човечеството", и са знаели, че това може да се случи отново. И ако погледнем историята, те са прави, това се е случвало отново и отново.


След Втората световна война имахме няколко регионални, но много жестоки войни: в Камбоджа, Руанда. Също и войната в Югославия, толкова близо до границите ви, беше една абсурдна война от рационална гледна точка. Не ставаше въпрос за земя, за храна, а за омраза. Но какво е омразата? И защо изведнъж избухва и като огън обхваща всичко? Когато представях последния си филм, си мислех за това, че гневът може да е позитивен, може да е като огън, който може да те стопли, но може и да те изгори. Така е и с човечеството, то е способно и на най-доброто, и на най-лошото. Какво да сторим, ние сме едни бедни същества, тук сме временно и е наш дълг да направим това, което можем, колкото и малко значение да има.


Агнешка Холанд, режисьор: Втората световна война никога не свърши истински

© Боряна Пандова


Така и ние от Европейската филмова академия се опитваме да направим това, което можем. През последните години се усеща, че европейските кинотворци се чувстват част от едно семейство. Семейство, в което има солидарност и общи цели, има и изключения, но деветдесет процента от нас са против омразата, ксенофобията, национализма и популистката лудост.


Споменахте революцията в отношенията между половете. Съществуват ли специфични пречки пред жените във филмовия бизнес, отделно от общия сексизъм в обществото?


- Съществува стъклен таван в много области и филмовата индустрия е безспорно една от тях. За жените е много по-трудно от мъжете да достигнат същите позиции. Причините за това са различни: културни, практични. Като културните са най-важни според мен, особено при игралните филми. Обикновено жените вършат осемдесет процента от домашната работа и като жена е много трудно да се съчетае семейният живот и майчинството със снимането на игрален филм, който изисква пълно отдаване за дълъг период от време. Много талантливи млади режисьори изпитват трудности, когато се омъжат и имат деца.


Съществува и въпросът с доверието дали една жена режисьор или сценарист може да привлече толкова широка публика, каквато може един мъж режисьор или сценарист. Често на темите, които вълнуват жените, се гледа като на второстепенни и по-маловажни и мнението е, че женските теми са женски, а мъжките са универсални. Отделно реакцията на критиците и фестивалните програматори на важни фестивали е доста женомразка. Това се променя, но много бавно.


В момента сме на върха на контрареволюцията, чийто носител е Тръмп. Той е голям женомразец. Неговата победа е отражение на страховете на белия мъж. Имаме сходна ситуация и в Полша. Откакто развихме омразата към политическата коректност, загубихме способността да се отнасяме един с друг с уважение. Сега можеш да си говориш каквото тайно си мислиш. Това предизвика много силна реакция от страна на жените.


Новият феминизъм е донякъде реакция на новия популизъм, различен е от феминизма от предишните петдесет години и има различни качества. Например в Полша феминисткото движение за първи път произлиза от обществото, не е имитация на западния интелектуален феминизъм. Презрението и абсолютното дълбоко неуважение спрямо жените, отказът да бъдат приети като човешки същества са им дошли го гуша.


Това има медицински последствия. Католическата църква, подкрепяна от настоящото правителство, превръща контрацепцията в реален проблем, особено в по-малките населени места. Легалните аборти са практически невъзможни. Въпреки че по закон има случаи, в които са разрешени, просто е невъзможно да се намери доктор да извърши процедурата. Жените разбраха, че ако трябва да се избира техният живот и животът на двуседмичен ембрион, се оказва, че техния живот не е важен.


Това се оказа неприемливо дори за много католички и за жени, които до момента не са се чувствали свързани с феминистко или ляво движение. Това е една истинска промяна, каквато е и отношението към околната среда. По тези оси съществува реален сблъсък, от едната страна са консервативните традиционалисти, а от другата модерните, прогресивни и егалитарни движения.


Идвате в София, освен да представите филма си и като председател на Европейската филмова академия. С какво се занимава тя? Сравнима ли е с Американската филмова академия?


- До известна степен. Разбира се, американската академия представлява една индустрия, докато в Европа имаме повече от 30 държави с различни езици и различни системи на финансиране на филми. И за съжаление европейските филми не се разпространяват достатъчно в Европа, както е било, да речем, през петдесетте и шейсетте години.


Една от нашите цели е да представяме европейското кино на европейската публика. Затова организираме Европейските филмови награди. Първоначално бордът на академията, подпомогнат от експерти като програматори на фестивали и кинокритици - например Стефан Китанов от "София филм фест", избира петдесетте най-добри пълнометражни игрални филма през годината. Опитваме се да изберем петдесетте най-представителни за индустрията филми След това членовете на академията гласуват за петте най-добри сред тях в няколко категории и така стават ясни победителите, които представяме на церемония. Същото е и с документалните и късометражните филми.


През последните няколко години церемонията става все по-интересна, защото придоби и известен политически смисъл. Европейските филмови награди подкрепят не само европейското кино, но и Европа и европейските ценности като цяло. Естествено са и забавно събитие, на което хора от индустрията и могат се срещат и да си поговорят.


Агнешка Холанд, режисьор: Втората световна война никога не свърши истински

© Боряна Пандова


Но това не е единственото, което правим. Поддържаме платформа за комуникация и размяна на контакти между европейските кинодейци: режисьори, продуценти и други. Организираме наградите на младата публика, която избира измежду три филма, които пътуват между много европейски градове. Това е много успешна инициатива и става все по-популярна, децата от различните градове организират видеоконференции, за да си говорят за филмите. Организираме и срещата "Неделя в провинцията", която е нещо като мастър клас, възможност млади творци да обменят опит и идеи с утвърдени хора от киното.


Вие сте успешен режисьор на известни сериали като "Наркомрежа", "Къща от карти", "Убийството". Споделяли сте, че в тях ви са привлекли чисто американските истории, истории, каквито вече не се срещат често на големия екран. Опасявате ли се, че с глобалния успех на HBO, Netflix, AMC и т.н. сериалите ще тръгнат по пътя на Холивуд и търсейки глобална публика, ще загубят от тези качества, които ги правят интересни?


- Те са достатъчно умни да не го направят. Те се налагат на европейския пазар, но не искат да налагат само американските си продукции, а и да създават и да продуцират местни програми. И всъщност са много амбициозни в тези си планове. "HBO Европа" създаде няколко оригинални сериала на полски, чешки и унгарски върху теми, които вълнуват хората от тези държави. Netflix иска да направи същото, може би с малко по-развлекателни и не толкова политически насочени продукции. Не съм сигурна, те едва наскоро започнаха да правят оригинално съдържание. Да се надяваме, че ще бъдат добра конкуренция за местните телевизии, които са доста мързеливи.


"Следи" има още една прожекция в София на фестивала - на 27 март.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK