Човекът, завел "Лайбах" в Северна Корея: Понякога диктатурата е по-добра от износа на човешки права

Човекът, завел "Лайбах" в Северна Корея: Понякога диктатурата е по-добра от износа на човешки права

© Victor Frankowski, StaraGara



Документалният "Денят на Свободата: Лайбах в Северна Корея" ще закрие 21-ия "София филм фест" днес, 31 март с последна прожекция от 20.45 ч. в Дом на киното. През 2015 г. словенската арт и индъстриъл група "Лайбах" изненада света като стана първият "западен" рок състав, изнесъл концерт в затворената азиатска държава, където звучи само народна и поп музика, одобрена от диктатурата на Ким Чен Ун. Словенците започват като дисиденти и художници-провокатори в родната си Югославия си и добиват световна известност с концептуалните изяви, в които имитират символиката на тоталитарни режими.


Организаторът на неочакваното събитие е Мортен Траавик - норвежки продуцент, който вече е осъществил серия културни проекти, включително няколко с Корейската народно-демократична република. Сред акциите му, които той нарича социално-артистични интервенции и "хипертеатър", е довеждането на севернокорейски специалисти по "масови танци", които организират хепънинг с норвежката армия на границата с Русия, или пък кампанията Pimp My Aid Worker - музикален клип и благотворително модно ревю, "за да облечем по-хубаво тези бежанци от скуката, хуманитарните работници в Африка". Както концертите на "Лайбах" те са челен сблъсък с благоприличието, който се представя за напълно сериозен.


"Денят на свободата" проследява пътуването и историческия концерт на "Лайбах" в КНДР под режисурата на Траавик и Уджис Олве. На "София филм фест" той бе показан в контекста на друг филм от документалния конкурс - "Под слънцето" на Витали Мански, в който режисьорът показва крайностите, до които Северна Корея стига, за да покаже една подставена реалност. "Лайбах", чийто филм не е копродукция с КНДР, твърдят, че видяното от тях е твърде мащабно и сложно, за да е нагласено. Филмът бе представен в София от словенския си копродуцент Михай Чернац, а "Дневник" разговаря с Мортен Траавик от Любляна в деня на премиерата на филма в Словения.




Как влязохте за пръв път в контакт със Северна Корея и успяхте да спечелите доверието им за осъществяване на различните си проекти?


- О, дълга история. Мотивацията ми беше много класическа - любопитство. В нашата част на света тази страна е представена като много затворена, много ужасна - бяло петно на картата. И аз като много хора дори не подозирах, че там може да се отиде. Но познавах някого, който познаваше някого, който беше член на т.нар. "Приятелска асоциация", която промотира външните връзки и организира т.нар. "приятелски екскурзии" до Северна Корея. Има няколко такива по света, и една от тях беше в Норвегия.


Тъй че станах временен член на норвежко-севернокорейската "Приятелска асоциация" и през 2008 г. отидох в Северна Корея. След това като артист исках да тествам границите, да видя дали биха се съгласили да се прави нещо артистично. Имах спонтанна идея - взех една диско-топка от студиото и тайно я внесох в Северна Корея. Направих си серия от снимки с нея на много места. Фактът, че подобна артистична намеса беше възможна ме накара да появярвам, че е може би има място за постепенно "разширяване" на лимита на артистичните практики там. Може да се каже, че диско-топката беше семето, а на "Лайбах" дървото.


Смятате ли, че концертът на "Лайбах" бе подривен за севернокорейската държава? Или пък е подривен за Запада?


- И за двете, това е идеята. Би било абсолютно безинтересно да правя едностранчив проект. За мен истинското социално-ориентираното изкуство трябва да работи в много посоки едновременно. Когато във филма Иван (Новак, eдин от съоснователите на групата) казва "Във всяка стена има пукнатина, откъдето влиза духа", това важи и за двете страни. И във филма също се вижда, че "Лайбах" също бяха леко изпързаляни от Северна Корея.



Именно. И се чудех какво мислят те за това.


- Все още твърдят същото - че определено не са последователи на севернокорейската идеология. Но точно както повечето от хората, артистите и журналистите, които съм завел в Северна Корея през годините се връщат с впечатлението, че това е много по-нюансирано и сложно място, отколкото са си мислили.


Съдейки по реакциите на публиката на концерта, мислите ли, че успя да се намери "пукнатина", разширена от присъствието на Лайбах?


- Отново ще се позова на "Лайбах", които казват, че всички артисти крадат от други източници. И ще открадна цитат от китайския министър-председател, когото питат през 70-те какви според него са ефектите от Френската революция. Мисля, че е твърде рано да се каже, отговорил той.


В един момент от филма Иван Новак от "Лайбах" се губи из Пхенян, точно след като изнасяте дълга лекция пред състава как в никакъв случай не бива да се цепят и да се разхождат непридружени.


- Иван не се изгуби, той целенасочено тръгна на самостоятелна експедиция.


Във филма сте много притеснен. Какво очаквахте да му се случи?


- Не очаквах да му се случи нещо особено. Нека го кажа така - ще чуете многократно думата "доверие". Голяма част от цялото севернокорейско приключение на "Лайбах" зависеше от доверието между мен и тамошните партньори - г-н Ли и г-н Ю, които виждате във филма. Така че самата разходка не беше кардинално прегрешение, но показа определено отношение - че на "Лайбах" не може да се вярва.


Това беше потенциално по-вредно, защото съпротивата срещу концерта на "Лайбах" в Северна Корея беше огромна. Истинските герои на този филм и тази случка са въпросните служители г-н Ли и г-н Ю, които рискуваха значително повече, отколкото аз, или Вие, или повечето хора, които познаваме рискуват за културен проект. Случката даде муниции на тъмните сили в севернокорейската държава, които искаха концертът да бъде отменен, макар към момента да се приемаше, че ще се случи.


В Пхенян има и други чужденци, които се разхождат свободно - служители в посолствата или в неправителствените организации, които раздават помощи в Северна Корея.


От филма се разбира, че е леко опасно да се скиташ сам. (Монтажът показва серия чужденции, арестувани за различни фриволности в Северна Корея. Един от тях, Ото Вамбиер, е осъден на 15 години затвор по обвинения в кражба на пропаганден плакат - бел. ред.)


- Не. Причината, поради която не искат да се разхождаш сам е, че искат да имат контрол над теб. Самото разхождане по улиците на Пхенян не крие никаква опасност. Няма да се случи нищо друго, освен, че някой ще се обади на домакините ти или на полицията и те най-вероятно ще те върнат в хотела.


Какво бихте казали на критиците, които твърдят, че легитимирате севернокорейския режим със социалните си намеси, както ги наричате, повече, отколкото "разширявате пукнатините" в живота на обикновените севернокорейци?


- Бих казал, че всеки режим или система, която може да стане по-легитимна и да се прослави с концерт на "Лайбах", вероятно заслужава подобна легитимация...


Имам предвид всичките ви съвместни културни проекти, не само "Лайбах" - Академия по изкуствата с артистичен обмен и други.


- Бих казал само, че такива критици държат поне едното си око здраво затворено, когато разглеждат работата ми. Трябва да си способен да имаш повече от една мисъл в главата си, но пък не всички умове са достатъчно "просторни" за това...


В един момент от филма казвате, че "Лайбах" са "осиротели" след разпада на Югославия, внушението е, че без режима са загубили значимостта си. Те съгласни ли са с това?


- Не мисля, че "Лайбах" са съгласни. Но до преди концерта в Северна Корея аз бях съгласен. Не е само за "Лайбах". Вероятно и в България и всички общества в Източния блок имаше много добри артисти, загубили причината си за съществуване с изчезването на потисничеството. Защото то е сила, която може да те вдъхнови и да те задейства, да имаш много ясен фокус за работата си. Дори да не си открик дисидент, имаш много ясна идея кой е врагът и без тези неща много артисти загубиха пътя си, защото изведнъж трябваше да се преоткрият. Но отивайки в "Лайбах" в Северна Корея, мисля, че те внезапно се върнаха в общество, което има някакви допирни точки с Югославия - естествено, Югославия бе много, много, много по-умерена.


Югославия е била неимоверно по-умерена и от съседна България.


- Вероятно. Северна Корея е хибрид между съветски, би могъл да бъде наречен евроазиатски и чист национализъм, койтж е много по-близък до крайно националистка, агресивно националистка Япония от 30-те, където императорът е бил полубог. Което е логично, защото, както знаете, целият Корейски полуостров бе колонизиран от Япония в продължение на 40 години, до степен преименуване на населението и забрана на корейския на публични места. Естествено, колкото и да е силна съпротивата ти, винаги ще поемеш от влиянието на окупиращите.


Заснемането на тези кадри на известен площад в центъра на града е един от многото конфузни моменти, които групата преживява в Северна Корея според филма.

© София филм фест

Заснемането на тези кадри на известен площад в центъра на града е един от многото конфузни моменти, които групата преживява в Северна Корея според филма.


Онова, което Ким Ир Сен и партизаните му познават, както и обикновените корейци, е японската система. После идва Денят на свободата, който даде името на филма ни, и в цяла Корея - Северна и Южна Корея - се празнува, но е много особено празненство, защото денят на освобождението и за двете страни значи и денят на раздялата. Когато японците се изнасят, съветските войски превземат севера, а САЩ взимат юга.


Добре, но трябва ли да имаме трудови лагери и мъчения, за да правим хубаво изкуство?


- Само за критици, които дават лоши рецензии и журналисти, които задават критични въпроси. (Смее се.)


Не, подчертано не мисля, че имаме нужда от Гулаг, за да създаваме изкуство - точно обратното. Въпреки това, мисля, че бунтарство и съпротива, в една ли друга форма, е, за много артисти, които са често аутсайдери и чувстват, че не се вписват в съответното си общество, бунт или да се разграничиш от нещо и да се противопоставяш на някаква структура е универсален подтик.


Последно искам да ви попитам за личното ви мнение за репресиите в Северна Корея.


- Естествено, че не подкрепям потискането на чужди мнения и изказвания. Но за разлика от критиците си не мисля, че можеш да "изнасяш" човешки права. Не мисля, че можеш да убедиш хората в нуждата от човешки права с бомбардировки, нито че можеш да изнасяш хуманизъм на дулото на пистолета. Мисля, че съвременната и не толкова съвременната история показва отново и отново, че не е толкова просто. Западът бе в екстаз от т.нар. Арабска пролет, аз бях от малцината от моя кръг и среда, които призоваха за по-резервирана реакция към нещата, да видим какво ще се случи. Сега видяхме какво се случи. Понякога решението е по-лошо от проблема, нека го кажем така.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK