Д-р Румен Петров: Фалшивите новини както порнографията и наркотика създават емоционално преживяване

Д-р Румен Петров: Фалшивите новини както порнографията и наркотика създават емоционално преживяване

© Надежда Чипева



Темата с разпространението и влиянието на фалшивите новини занимава не само анализаторите, тя е в дневния ред на медии, правителства, партии, на технологичните компании (като Google и Facebook). Защо обаче хората четат толкова фалшиви новини, дори когато са ясно различими - по тази тема разговаряме с д-р Румен Петров. Той е психиатър, психодинамичен психотeрапевт и асистент по групови отношения в НБУ. Д-р Петров е защитил е докторантура в Университета на Западна Англия в Бристол, Великобритания. Научният му интерес е в сферата на социалната травма, социалното възстановяване, развитие на общностите, местна демокрация и гражданско участие.


Защо хората вярват на фалшиви новини?


- Не знам дали ги възприемат като новини. Може би понятието не е точно. Може би фалшивата новина служи като покана за определена емоция, като повод тази емоция да се изрази. Основанията на хората да консумират този тип информация се дължат на емоционални потребности също толкова или дори повече, отколкото на потребност да се научи истината.




Фалшивите новини рядко са позитивни. Ако използвам жаргона на този тип феномени, фалшивите новини много често са съпътствани с "хейтване". Те по правило канят към критика, към изразяване на негативна емоция.


Фалшивите новини често се консумират със знанието, че са фалшиви. Не ме интересува дали е истина или не, за мен е важно, че ми дава повод да изразя емоция, а тази емоция е свързана с някаква позиция, която заемам в света и която не е комфортна, не е удовлетворяваща. Тя е свързана с чувството за откъснатост и неориентираност, затруднение да се ангажирам със света около мен – било да му влияя, било да го разбера, много често и двете.


Има ли нещо в средата, в която живеем, което прави хората по-податливи на манипулация?


- Аз смятам, че не е случайно, че хора в град Велес в Македония, хора в Румъния, в Русия, така да се каже, в "провинцията на света", се занимават с фабрикуване на фалшиви новини. Мисля, че има нещо в социалната екология на тези места, което може да ни даде ключ към разбирането на фалшивите новини. Усещането, че съм провинция, е мъчително усещане. То е преживяване за откъснатост и неспособност да влияем, преживяване, че сме по-скоро обект на влияние от страна на центъра, без ние да можем да му въздействаме. При провинциализма винаги има център, който е далеч и върху който нямаме контрол.


Вероятно това преживяване може да се засили и от самото пребиваване във "Фейсбук" като поток, който смущава с необятността си и трудността да обработим информацията. Това е ново преживяване и ново предизвикателство за нас, хората – такова изобилие от мнения, от образи и новини, не е лесно да се осмисли. Ако му се поддадем, а той насърчава такова свръхпотапяне.


Значи ли това, че претоварването с информация също е фактор за приемане на фалшивата новина?


- Да, има претоварване с информация и дефицит на умения да се ориентираме и да разбираме събитията. И този дефицит е свързан с една моя любима теза – за местното самоуправление, тоест участие в управлението, което е обозримо и разбираемо за хората, участващи в него. Големите социални единици се управляват по-добре, когато се федерализират – когато се преорганизират в съюз от по-малки. Когато се децентрализират по начин, който дава на хората усещането, че могат да обозрат, да разбират своето социално обкръжение и да участват по-непосредствено в неговото управление. Самото социално обкръжение, това, в което ни протича по-голяма част от ежедневието, става по-познато, близко и контролируемо.


Върху това чувство дали контролирам политически света, в който живея, разбира се, могат да влияят много неща, включително и новините, ако те непрекъснато ни бомбардират с глобални събития, за което и "Фейсбук" допринася.


Например през 1942 г. новините от Австралия не са достигали до прадядо ми, който тогава е бил горе-долу на моите години. Докато сега аз, воден и от любопитство, и от други обстоятелства, съм принуден, част от мен да се ангажира със ставащото там, да го чуе. Има свръхнатоварване със събития, като някои от тях са локални и много важни. Но освен тях има и глобални събития, които изглеждат така, сякаш са извън контрола ни. Като например какво става със стоковите борси, с гобалното затопляне – неща, които зависят от волята на изключително много хора, които не познавам.


Значи имаме локален фактор за потреблението на фалшиви новини в това, че много хора се чувстваме провинциалисти, чувстваме се дистанцирани от "общежитието" в социален и човешки план. А участието в него ни дава принадлежност, контрол, смисъл, усещане, че сме на мястото си и влияем върху нещата.


Откъде идва това чувство за откъснатост?


- Има обективни фактори, които според мен засилват чувството на откъснатост на много хора. Някои от тях са икономически свързани със социалното разслоение. Фактор са и елитите, които се самозабравят и много решения се вземат от относително малко хора, без по-широко участие и т.н. В България за съжаление много от нас сме свикнали с това чрез модела на управление, при който в София се решава всичко и периферията обикновено е обект на третиране от страна на центъра.


Едно от нещата, които много ме впечатлиха във философията на норвежкия социолог Нилс Кристи, е предимството на малкото пред голямото. Малката общност, малката социална служба, малкото локално училище, локалната полиция, локалният полицай, малкият локален съд. Защото те дават възможност за участие, разбиране, осмисляне и обхващане на цялото.


Мащабът не може да бъде Вселената, ние не можем да я разберем и обхванем цялата с ума си. Можем да разберем един социален, екологичен, климатичен и т.н. край от нея, някаква нейна част.


Постоянното консумиране на негативни фалшиви новини не засилва ли чувството, че реалността е враждебна, страшна и не допринася ли още повече за това чувство на изолираност, за което говорите?


- Има хора, които прекарват времето си в консумиране на различни неща – може да консумират порнография например. Тя също е вид "фейк нюз". Тя е организирана, за да се свърже с някаква наша потребност и емоция. Ние участваме в нея само като наблюдатели, работейки с фантазията си и с емоциите си. А порнография се консумира изключително много и това е феномен на времето на отчуждението.


Изключително много се консумират и наркотици. Наркотикът също създава емоционално преживяване. Това прави и фалшивата новина. Наистина и порнографията, и наркотикът, и фалшивите новини засилват чувството за откъснатост и отчуждение. Но полезността на това обяснение ще се провери, ако от него произтичат действия, които да намалят изолацията на хората.


Какво можем да правим тогава, за да противодействаме на влиянието на фалшивите новини?


- Локални новини. Да има ежедневник на "Младост" например, където аз живея. Малки телевизии, малки радиа. Като някогашната радиоточка на село, която е средство за връзка, която говори на хората за нещата, които непосредствено ги вълнуват и им създават усещане за съвместност, за смисъл, за обозримост.


Интернет, без да иска, прави обратното – той създава усещане за безкрайност, почти вселенска, което е тревожно. Затова аз смятам, че лекарство е локалността. Това чувство, че съм свързан с хората наоколо и че сме в някакъв смислен обмен, води до своеобразна емоционална устойчивост. Също както когато не се чувстваме сами, ние не посягаме към порнографията, не посягаме и към наркотиците.


А имаме ли някакъв полезен ход в рамките на интернет и глобалните комуникации?


- Изолацията, свързана с модерните технологии и до която води въобще модерността, е известна още преди Маркс, макар че той доста добре я е описал. Тази изолация лесно се пренебрегва, защото от нея има интерес властта. На нея разчиташе например класически алиениращ обществен ред като тоталитаризма, при който хората един вид се организираха в недоверие един спрямо друг. Аз смятам, че по-свободният човек е по-интегриран човек, той има чувство за принадлежност. Това чувство за принадлежност му изгражда имунитет срещу безкрайността на интернет.


Не съм песимист, защото доста бързо се появи организирана критика към фалшивите новини и солидарност срещу тях. Според мен немалка част от сериозните медии излязоха от рамките на грижата за своята лична етика. Оказа се, че не е достатъчно ние самите като медия да сме "добри", не е достатъчно да се грижим само за нашия етикет на почтеност. Трябва да правим и още нещо, трябва, така да се каже, да се социализираме.


Трябва също да се грижим за факторите, които поставят хората в ситуацията "изолиран в тълпата", което лесно може да се случи, когато тълпата е хаотична, когато човешката маса е голяма и неструктурирана. Тогава всеки се чувства изгубен. Това е механизъм, по който възниква тоталитаризмът. Когато се създаде маса от неорганизирани хора, те лесно се организират чрез тоталитарни схеми на отношения.


Фалшивите новини са свързани с нарастващо недоверие към мейнстрийм медиите, към експертите и авторитетите като цяло. Една от най-запомнящите се фрази в дебата около Брекзит например беше, че "на народа му дойде до гуша от експерти", предупреждаващи го за последствията от напускането на ЕС. Преодолимо ли е това недоверие?


- Трябва да се преболедува, да се разбере къде е зрънцето истина в това. Винаги ще имаме нужда от експерти, защото имаме нужда от знание, с което да се ориентираме в света. Но истината зад това изказване е, че често пъти експертите се продават на властта и достатъчно много от тях вече са го направили, допринасяйки за твърдението, че нямаме нужда от експертиза. Същото се отнася и за медиите. Но аз не съм песимист, че хората изведнъж ще загубят вкус към знанието. Това просто няма как да стане.


Вина за загубата на доверие имат и университетите, защото не учат на критическо мислене. И защото в тях минава за добра кариера подготовката на човека за продавач на частна експертиза. Например най-доброто в специалността психология се асоциира с частен кабинет на частен терапевт. Това е твърде малко, твърде ограничено. Ние имаме нужда от хора, които да подлагат съществуващото на критика с оглед промяна, да го виждат от най-различни ъгли, да се ангажират, да се бунтуват, да увличат.


В отсъствието на такива хора много експертни системи – образованието, медицината, социалните грижи, публичната сигурност – функционират като изолирани вътре в себе си общности и се възпроизвеждат безкритично. Те се възпроизвеждат в едно самодостатъчно знание, чиято валидност се дава единствено от властта.


Това не се отнася само за България, но тук дори не помним период на устойчиво и системно критично мислене в университетите и според мен това е част от хроничния проблем в образованието. Така нашето общество остава среда, в която фалшивите новини лесно могат да виреят.

Ключови думи към статията:

Коментари (19)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на stupid_american
    stupid_american
    Рейтинг: 458 Неутрално

    "Фалшивите новини са свързани с нарастващо недоверие към мейнстрийм медиите, към експертите и авторитетите като цяло"

    Аз по-скоро бих спорил, че фалшивите новини подкопаха мейнстрийм медиите.

    Иначе, няма никаква логика да има недоверие към мейнстрийм медиите. Логично е те да са най-достоверният източник на информация. В тях работят повече хора, което гарантира повече гледни точки и по-малка възможност за конспирация. Освен това, нямаме някакво грандиозно разкритие, което да компрометира някоя голяма мейнстрий медия. Мейснстрийм медиите имат качествен контрол и репутация, градена с години.

    Просто интернетът даде трибуна на много измишльотини, които след като не намират място в мейнстрийм медиите, някои хора си въобразяват, че мейнстрийм медиите крият нещо от тях.

    "Дясна Вена" през 2009: "Viva Chaves! Viva la revolución! Venceremos!" "Дясна Вена" през 2010: "Viva Fidel! Un gran, gran Hombre!" :D :D :D
  2. 2 Профил на sqrt
    sqrt
    Рейтинг: 571 Неутрално

    Ма много ясно - нищо общо с цензурата нали ? :)

  3. 3 Профил на Beyond
    Beyond
    Рейтинг: 1191 Неутрално

    " някои хора си въобразяват, че мейнстрийм медиите крият нещо от тях.
    —цитат от коментар 1 на stupid_american


    Те не крият. Те просто не знаят и не ги интересува. Движат се по повърхността на събитията и просто препредават подадената им от малкото телеграфни агенция информация. Смисълът на тяхното съществуване е печалбата. Не е издирването и разпространяването на истината. :)

    TAKE THE RED PILL!
  4. 4 Профил на stupid_american
    stupid_american
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Смисълът на тяхното съществуване е печалбата. Не е издирването и разпространяването на истината. :)
    —цитат от коментар 3 на Beyond


    Да бе, а някой, дето поства във ФБ от опърдяната си стая - точно той ще ти каже исината.

    Това, което си написал са абсолютно изпразнени от конкретика клишета. Неслучайно не можеш да го защитиш с конкретен пример. А аз мога: от една страна е СНН, от другата - някой студент от Велес. Ти ще вярваш на студнета от Велес. Аз - на СНН.

    "Дясна Вена" през 2009: "Viva Chaves! Viva la revolución! Venceremos!" "Дясна Вена" през 2010: "Viva Fidel! Un gran, gran Hombre!" :D :D :D
  5. 5 Профил на Beyond
    Beyond
    Рейтинг: 1191 Неутрално

    До коментар [#4] от "stupid_american":

    Аз не вярвам нито на студента, нито на CNN. :)

    TAKE THE RED PILL!
  6. 6 Профил на stupid_american
    stupid_american
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Аз не вярвам нито на студента, нито на CNN. :)
    —цитат от коментар 5 на Beyond


    Да, и за такива има термин: gullible sceptic.

    "Дясна Вена" през 2009: "Viva Chaves! Viva la revolución! Venceremos!" "Дясна Вена" през 2010: "Viva Fidel! Un gran, gran Hombre!" :D :D :D
  7. 7 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8966 Неутрално

    " не е случайно, че хора в град Велес в Македония, хора в Румъния, в Русия, така да се каже, в "провинцията на света", се занимават с фабрикуване на фалшиви новини."
    Забравил е да добави и България. Сигурно защото ние не се смятаме за провинция на света.

  8. 8 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3192 Весело

    За такива като автора дядо ми казваше иронично:
    "Много чело- много знай."
    Дядо ми не беше от Велес, но родителите му бяза преселници от Битола.
    Докато уважаваният съкварталец от "Младост" чака да излезе местен вестник на достоверни новини, да отиде в някоя от местните кръчми.Там за пореден път ще се убеди в .." превъзходството на малкото над голямото"

  9. 9 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11245 Неутрално

    Доста добро описание на проблема. Браво!
    В кръга на шегата: Има по-обобщена форма на този анализ от шопа, който казва:
    - Е, нема такова нещо у наше село.

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  10. 10 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4339 Весело

    До коментар [#9] от "penetrating":

    Подобно на реакцията гледайки жирафа в зоологическата градина:
    "Е па те таково животно нема!"

  11. 11 Профил на stupid_american
    stupid_american
    Рейтинг: 458 Неутрално

    За такива като автора дядо ми казваше иронично:"Много чело- много знай."
    —цитат от коментар 8 на тулса


    Бай Тулса сериозно загрижен да не му секнат основното изразно средство: фалшвивите новини.

    "Дясна Вена" през 2009: "Viva Chaves! Viva la revolución! Venceremos!" "Дясна Вена" през 2010: "Viva Fidel! Un gran, gran Hombre!" :D :D :D
  12. 12 Профил на mr. wonderworld.
    mr. wonderworld.
    Рейтинг: 1416 Весело

    Някой да каже на г- жа Василена как би трябвало да изглежда заглавието й на граматически правилен български!😎

    In my Wonderworld each sleeping vision is so real.
  13. 13 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11245 Неутрално

    До коментар [#10] от "daskal1":

    :)
    Да, това ми беше основата за перифразата на горния израз.
    Аз имах предвид малкото общество - било квартал, било село, където всички се познават и fake news веднага може да се свържат с човек и затова са ограничени :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  14. 14 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 853 Неутрално

    жалка история. лекарство било "локалността". значи, малкият човек, дето си е издоил кравата на село като символ на идентичността му, ще противостои на Тръмп, "граббинг гаалз бай да пусеез".

    בני אתה אני היום ילדתיך
  15. 15 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 2173 Неутрално

    глей ся... значи прочетух само заглавието, леко се разучаровах и прескочих вероятно интиресната статия и вероятно още по интиресните кументари. нека едно нещо да е ясно: фалшивите новини и пурнографията, от една страна, и наркутиците, от друга, наистина саздават емуционално приживяване, ама го правят по различен начин. първите две са по-опасни. лечимо е-та пиите си спукойно ракията и ич да не ви дреме на шлифера.

  16. 16 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 3138 Весело

    Много е прав психологът! Изолираните провинциалисти по душа имат нужда да мразят живота, себе си, чуждото и непознатото. Вярно е, че тези индивиди имат нужда от териториална задруга с локално радио и многотиражка плюс обобществени занятия. За жените не съм сигурен дали и те ще принадлежат на колектива, но всичко е въпрос на общо съгласие. Със сигурност във форума имаме зародиш на подобна текезесарска протоплазма и наистина е хубава идея за обособяване на на някаква структурирана общност извън клавиатурите и екраните, защото видно е, економедията не може да притъпи онази остра болка отдире.

  17. 17 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 3138 Весело

    До коментар [#14] от "abdelhaqq":

    Отлична идея! ТКЗС "Долу оранжевия клоун!" Да изреждам ли учредителите?

  18. 18 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 2726 Неутрално

    "Има обективни фактори, които според мен засилват чувството на откъснатост на много хора. Някои от тях са икономически свързани със социалното разслоение. Фактор са и елитите, които се самозабравят и много решения се вземат от относително малко хора, без по-широко участие и т.н. В България за съжаление много от нас сме свикнали с това чрез модела на управление, при който в София се решава всичко и периферията обикновено е обект на третиране от страна на центъра.”

    Дезинетграция винаги е била социално-политически обусловена. Още през соца се беше превърнало клише заглаждането на именно тези различия, които и тогава се страхуваха да определят като противоречия! Да твърдиш обаче, че сега решенията се взимат от ограничен брой хора, на фона на това, което се случваше преди 30г. означава единствено че като учен не си обектитвирал съотв. социална практика...

    I Want To Believe
  19. 19 Профил на wowbagger
    wowbagger
    Рейтинг: 252 Любопитно

    Отдавна не бях чел толкова информативна статия, благодаря! Надявам се на още. А коментарите ни просто чудесно илюстрират някои от тезите.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK