За живота като музика и музиката на живота - Албена Данаилова

Албена Данаилова, концертмайстор на Виенската филхармония

© Анелия Николова

Албена Данаилова, концертмайстор на Виенската филхармония



Почти шест години меломаните на зала "България" очакваха да чуят отново на живо цигуларката Албена Данаилова – концертмайсторката на авторитетната институция Виенска филхармония. Точна, усмихната, съсредоточена, с бърза реакция, пешак из софийските улици, за да вдиша от атмосферата на града, в който отдавна не се беше връщала заради притискащата я ангажираност – това е Албена Данаилова днес. Личността, която съсредоточава с качествата и цигуларските си умения всички музиканти на една от световните емблеми – Виенската филхармония. Която успя да разчупи с таланта си стереотипа и да стане първата жена концертмайстор на този стожер на традиционализма. Разбира се, с факта отдавна вече сме свикнали, но той винаги трябва да се напомня, защото Албена е продължение на известен музикантски род: майка й е пианистката Виолета Попова, баща й - цигуларят Боян Данаилов, дядо й е лекар и цигулар едновременно... А самата тя е продукт на българската цигулкова школа – Нели Желева и Дора Иванова.


За българските почитатели сте една от нашите гордости. Усещате ли обаче заинтересуваност от страна на културните ни институции като към доказал се музикант и известна личност?
- В творчески смисъл отдавна не съм си идвала в България и в момента съм приятно изненадана от интереса на медиите: телевизии и вестници. Тъй като в последно време от моя гледна точка се прави повече в тази посока – да се рекламира събитие в класическата музика, да се обърне внимание на този вид култура. В случая е свързано с мен, но много се надявам интересът да не е еднодневка, а да е постоянна кампания в медиите за рекламиране на нашето изкуство, което остава позабравено за широките маси от хора, а всъщност, изключително важно за развитието на човешката личност.


За относително кратък период от живота си сменихте градове с различен темп, стереотип и характеристика: Лондон, Мюнхен, Виена. Как ги усещате отвътре? Какво търсите и какво намерихте, какво Ви изненадва в тях? Къде се чувствате по-добре?
- Ако говоря от гледна точка на работата, най-приятно ми е във Виена, защото там най-много се прави за класическата музика, колкото и в световен мащаб да има спад. Като човек обаче, с моите лични усещания и впечатления, вероятно бих се чувствала на място в град като Лондон. Да си потопен в обстановка на бивша империя, с изключителното за англичаните черно чувство за хумор, ми влияе особено. Както и усещането за някаква любезност в общуването, откритост. Едновременно с това можеш да бъдеш всеки в Лондон. Има много вътрешна свобода за изява на индивидуалността.




Не че във Виена го няма - освен в музикално отношение, тя има най-различни други пластове. Можеш да се чувстваш като в Ню Йорк – например да отидеш на вечеринка в Клуба на майсторите на хоровото пеене от Горна Австрия, едновременно с това да си посетил Дома Витгенщайн, да си се наслаждавал на фантастичната архитектура, да отидеш на концерт на Виенската филхармония в Musikverein или да посетиш най-различни кабарета. Но във Виена ритъмът на живот тече изключително бавно. Не беше нещото, което ми е харесало в началото. В момента обаче не мога да се оплача – човек свиква. А и хората, с които общувам, са изключително симпатични, свързани с това, което правя. Виена е като българската столица на Запад. Пълно е с българи и имам връзка със съгражданите си.


Да поговорим за Виенската филхармония, оркестър емблема, еталон. Успяхте ли да разберете защо така ревностно не приемат жени? Четох възгласи, че ако жените в него станели 20 %, оркестърът щял де се разпадне.
- Това вече не е така, защото от 1997 г. – 20 години, приемат жени. Ето, вече са почти 20% и оркестърът не се е разпаднал. Като че ли е нещо лично и само този оркестър по света е бил такъв – не! Нещата в Австрия се случват горе-долу с 30 години закъснение. Подобно отношение към жените е имало в Германия в началото на 70-те. По същия начин, със същите аргументи: как ще се разрушат оркестрите, ако бъдат приемани жени


Естествено, когато процентът на мъжете е почти 100, какво да си помислят? Какво да си помисли армията, когато изведнъж приемат жени в нея? Какъв е проблемът – в Израел жените отдавна са част от армията. Това е все едно чисто "мъжки фирми" да са се превърнали в "смесени предприятия". Същото е и с Виенската филхармония, но става в края на 90-те и началото на 2000 г., за разлика от другите оркестри.


Вие вече доста години работите там, как постигате вътрешната спойка?
- Работата е изключително интересна, творческа и различна с всеки гост-диригент. Зависи той как ще поведе нещата, оттам нататък моята работа е да осъществя неговите идеи, без да забравям нашите традиции, как ние свирим определена музика, стил, произведение. Диригентът естествено знае това. Моята роля е в спойката на тези два елемента – диригента и оркестъра. И съответно поправка на технически дефекти, когато резултатът не се получава достатъчно хармоничен, органичен.


А значи ли това, че ако вие имате изграден стил за свирене на дадено произведение, не приемате различността в интерпретацията на диригента?
- Ние имаме изграден стил на свирене, който позволява намеса във "вътрешните работи", който допълва, обогатява или показва в друга светлина.


За живота като музика и музиката на живота - Албена Данаилова

© Анелия Николова


Как се изгражда авторитет в този оркестър, при условие, че Вие отидохте като нов, непознат човек там? Кои качества Ви помогнаха, защото концертмайстор без авторитет...
- ...Не е концертмайстор. Той трябва да има авторитет. Има междуличностна етика, която трябва да се спазва, иначе не е възможно нищо да се прави. Тя е началото на всичко. Оттам нататък концертмайсторът се доказва, когато концертът се е получил добре. Всъщност, това е основният критерий. Ако е минало добре представлението, ако оркестърът е свирил добре, ако накрая концертът се е получил, значи работата е свършена както трябва.


Как се постига? Подходът е винаги абсолютно индивидуален. Понякога е и въпрос на стечение на обстоятелствата, на късмет. Но обикновено се старая да кажа правилните неща в правилното време, на правилното място. Това са три много трудни компонента. Да уцелиш точния момент, в който да кажеш правилните думи на съответното място. Не преди – не след.


Работите с различни диригенти, положително ли е това принципно за оркестъра?
- Това е в традицията на оркестъра все пак. Току-що празнувахме юбилей – 175 години, през цялото време винаги е било така. Оркестърът в началото е имал основател – Ото Николай, после е работил много с Ханс Рихтер. След това вътрешното ръководство решава да се канят гост-диригенти, които остават за различно време. Например Караян е бил непрекъснато свързан с оркестъра, а в днешно време каним към 20 и повече различни диригенти. С някои имаме по-добра творческа връзка, или лична дори, с други по-малко, но се стараем да каним и най-младите нови открития, и по-старите, вече доказани величия в това изкуство.


Тук няма как да не попитам за Дудамел, който дирижира традиционната новогодишна гала на Виенската филхармония – на 1 януари?
- Дудамел го сравняват с Марадона, заради прическата, а може би и заради ефекта, който оказва върху масите – изключително харизматичен. Той беше най-младият диригент в историята на Новогодишните концерти на Филхармонията – на 36 години. И от него никой не е очаквал специални виждания как да се изпълни виенския валс, какъв точно да бъде нюансът в полката или друго – доста по-специфично, което всъщност той получи от нас. А пък ние от него тази жизненост, енергия и радост, която струеше на вълни и завладяваше и публиката, и нас. Концерт, изпълнен с много свежест, което точно за това събитие не мога да кажа за предишни години. Всичко друго, но не и младост, свежест и спонтанност. Смятам че и двете страни научиха много една за друга.


Коя част от процеса Ви е най-интересна?
- Чисто интелектуално задоволяваща е хубавата репетиция. В която аз мога да науча нещо ново за произведението, което свиря за 10-ти път. В която ме изненадват, харесват ми или не, реакциите на моите колеги, музикалните виждания на диригента; всичко, което като генератор на идеи става в началото на една репетиция. И личното удовлетворение – момента, когато отлиташ от земята, свирейки. Случва се много рядко. И още, когато имаш усещането, че всички в момента мислят и дишат по един и същи начин. Все пак – 100 души оркестър.


Налага ли Ви се да представяте институцията Виенска филхармония извън свиренето?
- Обикновено става чрез музика – канена съм някъде за някакво събитие, свирейки камерна музика, участвайки солово или изпълнявайки друго произведение с оркестър. Все пак Виенската филхармония е свързана със своето звуково наследство. По този начин я представям, това е моята функция. А като институция бива представяна от нашето ръководство, което ние избираме. Това са членове на оркестъра.


По какви критерии сами избирате ръководството си?
- Не мога да кажа, това е професионална тайна. Събира се съставът, който решава че съответният кандидат става за това - да бъде ръководител на институцията.


Как се създава и твори музика, особено в последните години, при такова общо напрежение и несигурност?
- Аз съм щастливка, защото все пак работя в такава институция, която, дори и всичко да се срути, ще остане лекичко над водата. Поради факта, че има такава огромна традиция и всички знаят коя е Виенската филхармония, коя е Берлинската или Концертгебау оркестър. Тези динозаври ще останат. За по-малките оркестри, за съжаление, се очертава глобализиране, генерализиране и намаляване на субсидиите. Защо? Не ме питайте.


И все пак успяхте ли да разберете коя е тайната на Виенската филхармония?
- Има нещо в комбинацията от хора, с които създаваме в отлитащия миг нещо незабравимо, което след малко ще изчезне, и на всички им е ясно – да, това е за първи и за последен път. Предполагам, че е този лек момент на известен фатализъм, и на отношението – това е толкова красиво! Дайте да му се насладим. Не знам дали го има във всеки друг оркестър, нямам база за сравнение с друг на такова ниво – ако свирех в Берлинската филхармония, бих могла да Ви кажа. Но при висок професионализъм, човек може да се наслади на това което прави в момента и да не мисли нищо друго.


На концерта тук изсвирихте един от най-радикалните австрийски композитори - Албан Берг (Албан Мария Йоханес Берг, 1885 –1935), защо избрахте именно него?
- Предложих различни концерти, но изборът дойде от Филхармонията. Вероятно поради факта, че не е свирен дълго време, че представя Втората виенска школа по много експлицитен начин – как се изпълняват тези произведения, включително и с австрийски диригент (Йоханес Вилднер) – а и се откриват Австрийските културни седмици. Аз вече го бях свирила на турне в Южна Америка с един Виенски младежки оркестър и ми се искаше да го изсвиря пак.


Какво е характерно за концерта? Не е толкова познат на публиката ни.
- Красив концерт, писан атонално – това е новият език на Втората виенска школа. Изключително модерно звучене за началото на ХХ век, но дори днес звучи актуално. Написан е по поръчка на един американски цигулар от руски произход, изпълняващ съвременни произведения – Луис Краснър. Последното завършено произведение на Берг, който умира скоро след това. Посветен е на природената дъщеря на Алма Малер – един ангел, който умира само на 18 години. Познава я, тъй като са в един музикален и културен кръг, затова и решава да й го посвети, като едновременно е и поръчка на американския изпълнител. Берг никога не чува как звучи неговото произведение, умира преди изпълнението на "В памет на един ангел". Опитът на Берг е със средствата на модерния изказ да предаде цял един живот. Може би основните моменти от живота на това младо момиче.


Какъв е следващият Ви ангажимент като се върнете от България отново във Виена?
- Репетиции, концерт и заминавам. С Баренбойм имаме турне в Берлин – свирим Шьонберг камерна симфония за 12 солови инструмента и две симфонии от Моцарт. След това с диригента (Кристиан) Тилеман имаме Бетовен девета в Залцбург. И опери, много.


А тук кога пак ще Ви чуем?
- Засега не мога да обещая кога точно ще е.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Иво Прокопиев
    Иво Прокопиев
    Рейтинг: 294 Неутрално

    Не я знаем тая,и не ни требе!Тука се слуша чалга!

    Когато заменяш Христос с Бог Дебело черво,подписваш собственото си самоунищожение!
  2. 2 Профил на Наблюдател
    Наблюдател
    Рейтинг: 237 Неутрално

    Пожелавам всичко най-хубаво на Албена в личен и професионален план. Има много хора които не могат да оценят класическата музика, не ги докосва изобщо. Може би ако вземат една цигулка в ръце и се опитат да посвирят ще оценят колко много умение, практика и талант се изисква за да създадеш такава музика дори и да не ти допада като изживяване.

    Умерен толераст
  3. 3 Профил на Наблюдател
    Наблюдател
    Рейтинг: 237 Неутрално

    Пожелавам всичко най-хубаво на Албена в личен и професионален план. Има много хора които не могат да оценят класическата музика, не ги докосва изобщо. Може би ако вземат една цигулка в ръце и се опитат да посвирят ще оценят колко много умение, практика и талант се изисква за да създадеш такава музика дори и да не ти допада като изживяване.

    Умерен толераст
  4. 4 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11602 Неутрално

    България я слуша поне веднъж годишно (на 1-ви януари). Успех !

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  5. 5 Профил на zhivko6461
    zhivko6461
    Рейтинг: 1505 Неутрално

    Пожелавам всичко най-хубаво на Албена в личен и професионален план. Има много хора които не могат да оценят класическата музика, не ги докосва изобщо. Може би ако вземат една цигулка в ръце и се опитат да посвирят ще оценят колко много умение, практика и талант се изисква за да създадеш такава музика дори и да не ти допада като изживяване.
    —цитат от коментар 2 на Наблюдател

    Аз също уважавам доказаната класа и постиженията на Албена Данаилова и ѝ пожелавам много лични и професионални успехи!
    Относно призива Ви към недооценяващите постиженията ѝ, но позволяващи си дори обидна ирония, си позволявам да перифразирам един популярен бисер. "Може и да могат да свирят много добре. Не са опитвали."
    P.S. Специален поздрав за господин Радан Чапаев. Той отново е първи в класациция!
    https://www.youtube.com/watch?v=6GWYkFdQMuU

  6. 6 Профил на shileto
    shileto
    Рейтинг: 1190 Неутрално

    Най добри пожелания, такива хора заслужават уважение

  7. 7 Профил на operationsusie
    operationsusie
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Чудесна Албена! Колкото е талантлива като музикант, толкова е умна, мила и непосредствена. Радост е да се общува с нея. Много успехи и занапред!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK